МОТИВИ по НОХД 5702/2016г. по описа на СГС – НО, 2 състав
В Софийски градски съд – Наказателно отделение е внесен обвинителен акт
срещу И.К. за това, че за периода от 07.03.2014 г. до 14.03.2014 г. в гр. С.,***, в
сградата на „С.“ ЕАД, при условията на продължавано престъпление – когато две
или повече деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на
едно и също престъпление, са извършени през непродължителни периоди от време,
при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите
се явяват от обективна и субективна страна, продължение на предшестващите,
извършил финансови операции с имущество – парични суми на обща стойност
643 240.67 щатски долара (шестстотин четиридесет и три хиляди и двеста и
четиридесет долара и шестдесет и седем цента), изразяващи се в превалутиране на
щатски долари в евро и левове, теглене на каса и превеждане на парични средства
на различни лица и фирми в Китай, от сметка на И.К. в С.с IBAN ***, за да
прикрие произхода им, като предполагал, че са придобити чрез престъпление –
измама, извършено на територията на САЩ и изпратени от фирма „Д.САЩ“ – („Doka
USA“ LTD) по банкова сметка *** ***, с титуляр И.К.,
- на 06.03.2014 г. парична сума от 90 000.00 щатски
долара с основание „разкриване на софийски клон“;
- на 06.03.2014 г. парична сума от 59 756.11 щатски
долара с основание „разкриване на
софийски клон“,
- на 07.03.2014 г. парична сума от 94 338.08 щатски
долара с основание за „офис оборудване и доставки“,
- на 07.03.2014 г. парична сума от 89 777,01 щатски
долара с основание за „оборудване с електроника“,
- на 10.03.2014 г. парична сума от 152 479.47 щатски
долара с основание за „закупуване на имущество“,
- на 12.03.2014 г. парична сума от 156 890,00 щатски
долара с основание за „закупуване на офис“,
като
отделните деяния са извършени както следва:
1.
На 07.03.2014 г. в
гр. С.,***, в сградата на „С.“ ЕАД извършил финансова
операция с имущество – парични средства, за които предполагал, че са придобити
чрез престъпление – измама, извършена на територията на САЩ и за да прикрие
произхода му за сумата от 2 840,58 щатски долара
от банкова сметка *** ***,38 лв. сумата от
3 920,00 лева и тегли на каса сумата от 3 920,00 лева.
2. На
07.03.2014 г. в гр. С.,***, в сградата на „С.“ ЕАД
извършил финансова операция с имущество – парични средства, за които
предполагал, че са придобити чрез престъпление – измама, извършена на
територията на САЩ и за да прикрие произхода му, за сумата от 146 764,76 щатски долара от банкова сметка *** ***.397 сумата от
105 057.09 евро и нарежда сумата от 105 057,09 евро по банкова сметка
*** ***, а в Декларация за произход на парични средства по чл. 4, ал. 7 и чл. 6,
ал. 5 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, е
декларирал произход на средствата „наследство“.
3. На
07.03.2014 г. в гр. С.,***, в сградата на „С.“ ЕАД
извършил финансова операция с имущество – парични средства, за които
предполагал, че са придобити чрез престъпление – измама, извършена на
територията на САЩ и за да прикрие произхода му, наредил превод
в чуждестранна валута на стойност 68 000 евро от банкова сметка *** ***, в
полза на H.L.J., Zhejland, China, *******с основание за плащане „дарение“, като
в Декларация за произход на парични средства по чл. 4, ал.
7 и чл. 6, ал. 5 от Закона за мерките срещу изпирането на пари е декларирал
произход на средствата „дарение“.
4. На
07.03.2014 г. в гр. С.,***, в сградата на „С.“ ЕАД
извършил финансова операция с имущество – парични средства, за които
предполагал, че са придобити чрез престъпление – измама, извършена на
територията на САЩ и за да прикрие произхода му, наредил превод в чуждестранна
валута на стойност 36 000 евро от банкова сметка *** ***, в полза на R.M.T.X.,
S.W.E, Zhong Guo Zhejland, China, с основание за плащане „дарение“, като в
Декларация за произход на парични средства по чл. 4, ал.
7 и чл. 6, ал. 5 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, е декларирал
произход на средствата „дарение“.
5. На
10.03.2014 г. в гр. С.,***, в сградата на „С.“ ЕАД,
извършил финансова операция с имущество – парични средства, за които
предполагал, че са придобити чрез престъпление – измама, извършена на
територията на САЩ и за да прикрие произхода му, наредил превод в чуждестранна
валута на стойност 10 000 евро от банкова сметка *** ***ngkai, Zhejland,
China, Wn Long Road с основание на плащане „дарение“, като в Декларация за
произход на парични средства по чл. 4, ал. 7 и чл. 6, ал. 5
от Закона за мерките срещу изпирането на пари, е декларирал произход на
средствата „дарение“.
6. На
10.03.2014 г. в гр. С.,***, в сградата на „С.“ ЕАД
извършил финансова операция с имущество – парични средства, за които предполагал,
че са придобити чрез престъпление – измама, извършено на територията на САЩ и
за да прикрие произхода му, за сумата от 183 930,93
щатски долара от банкова сметка *** ***.397, сумата от 131 660,30 евро и
нарежда сумата от 131 660,30 евро по банкова сметка *** ***, като в
Декларация за произход на парични средства по чл. 4, ал.
7 и чл. 6, ал. 5 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, е декларирал
произход на средствата „наследство“.
7. На
10.03.2014 г. в гр. С.,***, в сградата на „С.“ ЕАД
извършил финансова операция с имущество – парични средства, за които
предполагал, че са придобити чрез престъпление – измама, извършено на
територията на САЩ и за да прикрие произхода му от банкова сметка *** ***умата
от 122 200,00 евро, като в Декларация за произход
на парични средства по чл. 4, ал. 7
и чл. 6, ал. 5 от Закона за
мерките срещу изпирането на пари, е декларирал произход на средствата
„дарение“.
8. На
11.03.2014 г. в гр. С.,***, в сградата на „С.“ ЕАД
извършил финансова операция с имущество – парични средства, за които
предполагал, че са придобити чрез престъпление – измама, извършено на
територията на САЩ и за да прикрие произхода му за сумата от 151 828,99 щатски долара от банкова сметка *** ***упува 1.38 лева,
сума от 209 524,00 лв. и тегли на каса сумата от
209 524,00 лева, като в Декларация за произход на парични средства по чл. 4, ал. 7 и чл. 6,
ал. 5 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, е
декларирал произход на средствата „дарение“.
9. На
11.03.2014 г. в гр. С.,***, в сградата на „С.“ ЕАД извършил финансова операция с имущество – парични средства, за
които предполагал, че са придобити чрез престъпление – измама, извършено на
територията на САЩ и за да прикрие произхода му, купува на каса за сумата
209 524.00 лв. по курс купува 1.96 лв.,
сумата от 106 900,00 евро, като в Декларация за произход на парични
средства по чл. 4, ал. 7 и чл.
6, ал. 5 от Закона за мерките срещу
изпирането на пари, е декларирал произход на средствата „дарение“.
10.
На 14.03.2014 г. в гр. С.,***, в сградата на „С.“ ЕАД
извършил финансова операция с имущество – парични средства, за които
предполагал, че са придобити чрез престъпление – измама, извършено на
територията на САЩ и за да прикрие произхода му, продава сумата от 156 778,62 щатски долара от банкова сметка *** ***,38 лева и тегли
на каса левовата им равностойност от 216 354,50 лева – престъпление по чл.
253, ал. 1, пр. 1 и пр. 3, алт. 2
вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа повдигнатото
срещу подсъдимия обвинение като отчита и диференцираната
процедура, по която протече съдебното следствие с искане на защитата и на
подсъдимия да не бъдат провеждани разпити на свидетелите по делото с изключение
на свидетеля Д.И., чийто разпит бе проведен по реда на съдебната поръчка от
компетентните органи на Република Сърбия. В своята пледоария прокурорът
очертава фактическа обстановка, идентична с изложената в обвинителния акт,
базирайки се на гласните и писмени доказателствени източници от досъдебната
фаза на процеса. Фокусира своето вниманиe върху твърденията, изнесени от двете лица, допуснати като свидетели по
искане на защитата – Д.М.и Д.М.и съпоставяйки изнесеното от тях с показанията
на св. Д.И. и с наличната писмена доказателствена информация по делото, касаеща
пола на управителя на търговско дружество „Д.САЩ“, заявява, че показанията им
са дискредитирани и не следва въз основа на тях да се приеме тезата, че
престъплението е осъществено не от подсъдимия, а от св. Д.И.. Моли подсъдимият
да бъде признат за виновен и му бъде наложено наказание лишаване от свобода за
срок от три години, чието изпълнение бъде отложено за изпитателен срок от пет
години, както и да му бъде наложено наказание глоба в размер на 2500 лева.
Защитникът на подсъдимия посочва, че фактическата обстановка е описана
подробно в обстоятелствената част на обвинителния акт, но от нея не може да се
направи извод за извършено от подзащитния му престъпление. В пледоарията си
защитата анализира разпоредбата на чл.253 НК, за да обоснове извода си, че не е
налице доказаност на връзката между твърдяното престъпление, извършено спрямо
търговското дружество от САЩ и дейността на подсъдимия. Заявява, че в хода на
наказателното производство прокуратурата не е доказала твърденията си, че
неговият подзащитен се е обаждал от Черна гора, тъй като по време тези
телефонни разговори съвпадали с момента, когато И.К. се е намирал пред банкови
служители в С.. Защитникът развива тезата, че не е налице съставомерност на
деянието и от субективна страна, в подкрепа на което акцентира на показанията
на свидетелите М. и М., както и на обективирана информация в документ, че св. Д.И.
е пътувал в автомобил заедно с М. и М., противно на твърденията му, че е
посещавал Република България за първи път при пътуването си с подсъдимия, за
закупуване на строителни материали. В заключение заявява, че не счита
престъплението, в което неговият подзащитен е обвинен, да е доказано по
безспорен и категоричен начин, тъй като липсват доказателства той да е знаел
или предполагал за предикатното престъпление в САЩ. Моли подсъдимият да бъде
оневинен.
Подсъдимият И.К. заявява, че съжалява за случилото се, твърдейки, че се е предоверил
на св. Д.И. поради своята наивност.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, установи следната фактическа обстановка:
Подсъдимият И.К. е роден на ***г. в гр. Димитровград, Република Сърбия,
жив. в с. Желюша, град Димитровград, Република Сърбия, български и сръбски гражданин,
неосъждан, с висше образование, женен, пресьор, ЕГН **********.
Подсъдимият И.К. притежавал българско гражданство и живеел в село Желюша,
гр. Димитровград, Република Сърбия. Близостта до сръбско-българската граница на
населеното място, в което живеел, наличието на български документи за
самоличност и познанство с лица, имащи роднински връзки с български граждани, предпоставяло
и по-честите му пътувания до територията на нашата страна. На 17.02.2014г. той
открил две банкови сметки на свое име в евро и в щатски долари в офис на „С.“ ЕАД.
На тази дата имало отразено преминаване през гранично-пропусквателен пункт на
сръбско-българската граница на подсъдимия заедно със св. Д.М., с когото се
намирали в близки отношения. На същата дата през ГКПП преминал и св. Д.И. по
различно време от това, през което преминали описаните двама свидетели. На
06.03.2014г. подсъдимият К. получил по една от разкритите преди това свои
банкови сметки с номер BG************ чрез два превода суми в размер съответно от 90 000 щатски долара и
59 756.11 щатски долара от сметка на търговско дружество „Doka
USA“ LTD чрез Банк оф
Америка. Основанието, посочено от наредителя за извършвания трансфер било
„разкриване на софийски клон“. На следващия ден – 07.03.2014г. по същата сметка
на И.К. били трансферирани от сметка на „Doka USA“ LTD парични суми съответно в размер на 89 777.01 щатски долара и
94 338.06 щатски долара с посочено основание за първи превод – офис
оборудване, а за втория – оборудване с електроника. На същата дата подс. К. изтеглил
на каса сумата от 2840.58 щатски долара в левова равностойност 3920.00 лева,
превалутирал сумата от 146 764.76 щатски долара в евровата им
равностойност в размер на 105 057.09 евра и я превел по своята еврова
сметка като в изискуемата декларация за произход на паричните средства по ЗМИП
отразил, че са от наследство. Освен тези финансови операции подсъдимият превел сумата
от 68 000 евро в полза на H.L.J.,
Zhejland, China, *******от банкова сметка *** ***, с основание за плащане
„дарение“ и 36 000 евро от банкова сметка *** ***,
в полза на R.M.T.X., S.W.E, Zhong Guo Zhejland, China, с основание за плащане
„дарение“. По отношение на втората описана сума от 36 000
евро от страна на съответната банка в Китайската народна република чрез банкова
институция – посредник, са изискали допълнителна инфомация от наредителя К.
относно имената на лицата, но поради некоректност и в допълнително
предоставената от него информация, паричната сума била върната на „С.“ ЕАД. На
10.03.2014г. по своята банкова сметка ***. К. получил от същата сметка на
търговско дружество „Doka USA“ LTD, от която до момента били изпращани сумите, сума в размер на
152 479.77 щатски долари като основание за плащане било посочено закупуване
на имущество. Същият ден от офис на „С.“ ЕАД – офис Тунджа подсъдимият К. наредил превод в чуждестранна валута на
стойност 10 000 евро от банкова сметка *** ***ngkai, Zhejland, China, Wn
Long Road с основание за плащане „дарение“, сумата от 183 930.93 щатски долара превалутирал в евро на стойност
131 660.30 евр, декларирайки като техен произход – наследство и изтеглил
на каса сумата от 122 200 евро, за чийто произход отразил, че е от
дарение. Преводът към банковата сметка в банка в Китайска народна република бил
отказан от страна на българската банка – наредител с искане за предоставяне на
допълнителна информация от наредителя – документи, обосноваващи основанието за
плащане. На тази дата служители от отдел „Международни разплащания“ към С.ЕАД,
усъмнявайки се за евентуално извършване на пране на пари, изготвили доклад за
съмнителни операции към отдел „Съответствие“ в банката. На следващия ден –
11.03.2014г. подсъдимият превалутирал сумата от 151 828.99 щатски долара в
лева – 209 524.00 лева и при тегленето й лично на каса декларирал за
произхода й, че е от дарение. С тази
сума от 209 524.00 лева закупил валута – евро на стойност 106 900.00
евро, отново посочвайки като основание по ЗМИП – дарение. На 12.03.2014г. бил
осъществен и последният паричен трансфер от търговско дружество „Doka
USA“ LTD – сума в размер на
156 890.00 щатски долара с посочено основание за превода от страна на
наредителя – закупуване на офис. Тази сума била преведена по сметка на
подсъдимия К. в „С.“ ЕАД с номер BG************.
На 13.03.2014г. М.К.– контролен орган на дружеството „Doka
USA“ LTD, чието седалище
било в САЩ, Ню Джърси, Л.Ф., била уведомена от служител на „С.“ ЕАД, че у
банковите служители съществували подозрения за измама, поради което и нямало да
освободят последната трансферирана сума от 156 890.00 щатски долара. След
получаване на тази информация от американското търговско дружество чрез Б.О.А.чрез
суифт съобщение било получено искане до „С.“ ЕАД да не бъде освобождавана
постъпилата сума от 156 800.00 щатски долара като оперирането с тази сума
било блокирано. Самото дружество „Д.САЩ“ било дъщерно на „У. МГ“ със седалище в
гр. Амщетер, Република Австрия, а конкретно предметът на дейност на „Doka
USA“ Ltd бил изработка на
форми за бетон. М.К., която била уведомена от страна на „С.“ ЕАД за налични у
тях съмнения за пране на пари, подала заявление пред ФБР, че компанията й
„станала жертва на измама с телеграфен запис“, в която жалба К. заявявала, че с
А.П.– главен финансист на „Doka USA“ Ltd се свързало лице, което се представило за изпълнителния директор на „У.
МГ“ – Ю.О.и претендирало трансфер на парични суми с цел разкриване на офис на
компанията в град С., където лицето заявило, че се намира. Именно въз основа на
това били трансферирани и описаните до момента парични суми от банкова сметка ***
„Doka
USA“ Ltd чрез Б.О.А.в
банкова сметка ***. И.К. в „С.“ ЕАД.
На 13.03.2014г. от банката – наредител чрез Суифт съобщение до „С.“ ЕАД
било получено искане трансферирана сума от 152 479.00 щатски долара да им
бъде върната поради извършена измама. Междувременно в същия ден – 13.03.2014г.
подсъдимият К. се явил в офис на „С.“ ЕАД за теглене на налична по негова
сметка сума, което действие не могъл да извърши поради блокиране на сумата по
сметката му от банката в очакване на отговор от Б.О.А.- Ню Йорк. Неколкократно в
периода от 13.03.2014г. до 19.03.2014г. от банката в нашата страна чрез суифт
кореспонденция са уведомили американската банка на наредителя по получените
плащания за статуса на преводите, заявявайки готовност да върнат средствата до
размера на наличните, ако бъдат получени копие от полицейски доклад или друг
вид документ, доказващ, че по случая се води преписка или разследване, свързано
с измама и писмо за обезщетение, че ако след връщане на наличните средства се
окаже, че случаите не са обект на измама, то банката – наредител ще възстанови
всички върнати средства и ще обезщети „С.“ ЕАД за понесени вреди, загуби и
клиентски претенции по случая. И до настоящия момент подобна информация не е
изпратена до банката и блокираната сума от 156 800.00 щатски долара и в
момента се намира в специална сметка в „С.“ ЕАД. На 14.03.2014г. подсъдимият
бил поканен от служители на българската банка да посети офис Тунджа на банката,
за да изтегли заявените от него средства. В офиса той попълнил пред св. М. Л.
декларация за произход на парични средства, изискуема по чл. 4, ал.7 и чл.6,
ал.5 ЗМИП, в която декларирал, че средствата в размер на 156 778.62 щатски
долара са с произход дарение, сед което претендирал обмяна на валута – сумата
от 156 778.62 щатски долара била превалутирана в българска валута –
216 354.50 лева, за да бъде изтеглена на каса. Тогава подсъдимият И.К. и
намиращия се с него св. Д.И. били задържани.
Изложената фактическа обстановка съдът
обоснова въз основа показанията на свидетелите М. М.– К., М. Л., К.З., И.Л., С.М.,
частично от тези на Д.И., Д.М.и Д. М., от писмените доказателствени средства - протокол
за обиск на И.К., протоколи за претърсване и изземване, от доказателствените
способи – трасологическа експертиза /т.1, л.86-90/, видеотехническа експертиза
/т.1, л.128-131/, графическа експертиза /т.2, л.70-76/, техническа експертиза /т.3,
л.145-148/ и комплексна техническа експертиза /т.1, л.93-97/, от писмените
доказателства – справка за преминаване пределите на Република България за свидетелите
Д.И. и Д.М., справка от „С.“ ЕАД, писмо до „С.“ ЕАД от юридически представител
на „Doka
USA“ Ltd, сигнал от „С.“
ЕАД от 14.03.2014г. /т.1, л.13/, протоколи за доброволно предаване от Б.Д. и М.
Л. /т.1, л.42 и л.43/, декларации за произход, бордера за обмяна на валута,
справка от „С.“ ЕАД за движение по процесната банкова сметка ***, превод на
банкова кореспонденция между „С.“ ЕАД и банка в КНР чрез КВС bank – Брюксел /т.1, л.100 и сл./, приложени копия на
документи от „С.“ ЕАД, отговор от ДМОС по повод изготвена следствена поръчка в Китайската
народна република, документи, получени по реда на правната помощ от САЩ, включващи
формуляр за жалба и информация от ФБР, както и справка за съдимост на подсъдимия.
Съдебното следствие пред настоящия
състав се проведе при диференцираната процедура, визирана в разпоредбата на чл.372,
ал.3 НПК като защитата и подсъдимият дадоха съгласие да не бъдат провеждани
разпити на свидетелите М. М.– К., М. Л., К.З., И.Л. и С.М.. Съобразявайки, че протоколите
за разпит на коментираните свидетели са изготвени по реда и при условията, визирани
в процесуалния закон, съдът одобри така изразеното съгласие. Показанията на
свидетелите З., Л. и С.М. не носят информация с изключително относима спрямо
предмета на доказване по делото стойност. Техните показания са насочени към
изясняване собствеността на лекия автомобил „Ауди“ А4 с ДКН *******, управляван
от подс. К. към момента на неговото задържане, както и познанство чрез роднинска
връзка на св. З. с И.К. и налична регистрация на подсъдимия на адреса на
свидетелката без негово реално пребиваване там.
Поради качеството на свидетелите М. М.– К. и М. Л. – служители в „С.“ ЕАД,
техните показания биха носили относима информация както за движението по
разкрита/разкрити от подсъдимия банкова сметка/***, така и причината за
уведомяване на служба „Сигурност“ при банката по повод осъществените трансфери
и те наистина отговарят на тези очаквания. Показанията на тези свидетелки са
последователни и взаимно допълващи се като те съответстват и на писмените
доказателствени източници в лицето на множество приложени банкови документи,
които подс. И.К. е изписвал и подписвал саморъчно, за което свидетелства и
заключението на графическата експертиза, ценено от съда като обективно и
компетентно изготвено. От изложеното от тези свидетелки се изясняват момента на
разкриване на банкови сметки лично от страна на подсъдимия в цитираната банкова
институция, точните суми, които са получени по тях и основанието за
трансферирането им, попълване саморъчно от страна на И.К. на изискуемите по
ЗМИП декларации и посоченият от него произход на паричните средства – „наследство“
или „дарение“, както и водени множество разговори със св. М.– К. от телефонен
номер от Черна гора при неосвобождаване на последният паричен трансфер с
желание за опериране със сумите. Въпреки че в показанията си тази свидетелка
декларира категорично, че е провеждала тези телефонни разговори именно с
подсъдимия, по делото не са налице обективни доказателства, че лицето, обаждало
се на св. М.– К. и И.К. са идентични лица. Свидетелката изразява субективното
си възприятие в резултат и на налично предходно нейно знание за уведомяване на
американската страна за евентуална измама, че лице, обаждащо се от телефонен
номер, обслужван от черногорски мобилен оператор и подсъдимия, който е със
сръбско глажданство и съответен акцент са тъждествни. В хода на разследването
не се установява чрез други източници – справки от мобилни телефонни номера или
гласово-идентификационна експертиза, че гласът е на подсъдимия К.. Това не води
до дискредитиране показанията на този свидетел, тъй като, както бе посочено, М.–
К. и Л. изнасят напълно добросъвестно станали им известни по повод на техните
служебни задължения факти, въз основа на които и съдът възприе описаната
фактология. Отново от изнесеното от св. М. М.– К. се изяснява, че чрез
системата суифт „С.“ ЕАД е уведомила дружеството - наредител на паричните срудства,
че са налице съмнения у българската банка за измама и именно по този повод и М.К.е
уведомила офис на ФБР за извършено спрямо „Д.САЩ“ ООД престъпление.
В хода на настоящото съдебно следствие бяха разпитани по искане на защитата
свидетеля Д.И. /по линията на международната правна помощ/ и свидетелите Д.М.и Д.
М.. Съпоставяйки показанията на тези
свидетели, както и на обективираното в приобщените справки от МВР – сектор
„БДС“ за преминаване на сръбско-българската граница в инкриминирания период на
тези свидетели, съдът не възприема с пълна степен на доверчивост техните
показания. Свидетелите М. и М. коментират, че св. Д.И. е търсил услуги от тях за
получаване на суми в български банки, твърдени като произхождащи от наследство
в САЩ – негов вуйчос обяснение, че комисионата за тези средства в нашата страна
била доста по – ниска от тази в Република Сърбия, а свидетелите притежавали и
български документи за самоличност. Самият М. твърди, че многократно е пътувал
със св. И. до България, чийто шофьор бил, но от цитираната справка се
установява, че подобно пътуване е осъществено еднократно – на 19.02.2014г.
заедно с още две други лица, различни от подсъдимия. Това внася съмнение в
изложеното от свидетеля, както и твърдението му, че никога М. и подс. К. не са
пътували заедно от Република Сърбия за Република България – твърдение,
опровергано от граничния контрол, удостоверяващ, че на 17.02.2014г. свидетелят
и подсъдимият са влезли и напуснали пределите на нашата страна. Подобно е
отношението на съда и към показанията на св. Д.И., който отрича познанство със
св. Д.М./каквото последният твърди/, както и незнание за действията, извършвани
от подсъдимия К. – самият И. е бил задържан заедно с К. в офис „Тунджа“ на „С.“
ЕАД и напълно логично е с показанията си да избягва да са самоуличи. За тази
своя позиция, съдът отчете и обстоятелството, че той не се яви многократно за
разпит пред този съдебен състав при негово редовно призоваване, което наложи
провеждане на разпита му от компетентните сръбски власти по предварително
зададени въпроси. От изисканата от съда и приобщена справка за пътувания между
Република Сърбия и Република България на св. Д.И. се установява, че той е бил
на територията на нашата страна през по-голяма част от времето и конкретно на
датите, когато са получавани паричните преводи по сметката на подс. И.К..
Всъщност позицията на съда дали кредитира или не показанията на тези свидетели
има отношение към преценката относно субективната страна на деянието, вменено
във вина на К., но този съдебен състав счита, че не е налице обективна
съставоремност на извършеното, именно поради което и призна подсъдимия за
невиновен.
Съдът кредитира заключенията на изготвените по делото експертизи като
обективно изготвени от лица със съответните специални знания, както и
приобщените писмени доказателства по делото, въз основа на които достигна и до
своите фактически и правни изводи.
Подсъдимият И.К. е обвинен за това, че за периода от
07.03.2014 г. до 14.03.2014 г. в гр. С.,***, в сградата на „С.“ ЕАД, при условията на продължавано
престъпление извършил финансови операции с имущество – парични суми на обща
стойност 643 240.67 щатски долара, изразяващи се в превалутиране на щатски
долари в евро и левове, теглене на каса и превеждане на парични средства на
различни лица и фирми в Китай от своя сметка
в С.с IBAN ***, за да прикрие произхода им, като предполагал, че са придобити
чрез престъпление – измама, извършено на територията на САЩ и изпратени от
фирма „Д.САЩ“ – („Doka USA“ LTD) по банкова сметка *** *** И.К..
За да бъде осъществен състава на престъплението по така формулираното
обвинение, подсъдимият е следвало да предполага, че с извършваните от негова
страна парични операции прикрива действителния произход на средствата – измама,
осъществена на територията на САЩ по отношение на търговско дружество „Doka
USA“ LTD. В този смисъл у него е следвало да е налице
предположение, че преди осъществяваното от него на различни дати е извършено
предикатното престъпление – в конкретния случай - измама с предмет
инкриминираната парична сума. Според този съдебен състав в хода на наказателното
производство, въпреки положените и от страна на съда усилия, не бе доказано по
безспорен начин осъщественото престъпно посегателство, представляващо
предикатна спрямо прането на пари престъпна дейност. От изпратените в резултат
на съдебна поръчка от американските власти документи се установява, че сочената
като изпълнителен директор на твърдяното като ощетено търговско дружество, е
подала сигнал до ФБР след като е била уведомена от българската банка, чрез
която са извършвани трасферите, за налични у тях съмнения за престъпление - вероятно
поради честотата на извършваните тегления, превалутирания и опити за
трансферирани по сметки на китайски граждани и то на големи парични суми. От
декласифицирания формуляр за жалба /т.2, л.199 от материалите по досъдебното
производктво/ се установява, че самата жалбоподателка също е превеждала част от
сумите, твърдейки, че неизвестно лице, представяйки се за Ю.О., изпълнителен
директор в „У. МГ“, чиято дъщерна фирма е „Doka USA“ LTD, се е свързало с главния финансист на Д.– А.П., за да бъде извършен
трансфер в България за откриване на софийски клон и впоследствие закупуване на
офис оборудване за този клон. В продължение на седмица и нееднократно това
търговско дружество е превеждало суми в общ размер на 643 240.67
щатски долара без да осъщестявва контрол по разходването им и
съответно сигнализира за твърдяно престъпление едва, когато служители на „С.“ ЕАД
информират за налични у тях съмнения. Нещо повече, в уведомление от
14.03.2014г. /след подаване на сигнала от страна на българската банка/ Г.К.-
юридически представител на Д. У. в писмо до ПИБ /“С.“ ЕАД/ излага получената от
България информация, заявявайки, че лице, ползващо самоличност на управляващ
директор на Д.груп, е заявило, че парите са необходими за създаване клон на „Дока“
в България, след което се установило, че управляващ директор не е участвал в
кореспонденцията и в дискусии, предшестващи паричните преводи. След това
изложение Краков декларира, че сумите, кредитирани по сметката на подсъдиимя
вероятно са получени от измамна дейност или от акт на участие в такава дейност.
Изнесените в жалбата на М. К. и в писмото до „С.“ ЕАД от К. факти представляват
и към момента единствено твърдения, тъй като те не са установени като обективно
налични в правния мир в резултат на проведено или провеждано разследване от
компетентните власти. Описаните действия на лицата, свързани с „Doka
USA“ LTD, по сигнализиране за извършено престъпление са
последващи осъществените парични преводи като на територията на САЩ и до
настоящия момент липсват данни за налично полицейско или съдебно разследване за
твърдени измамливи действия по отношение управляващите „Д.САЩ“ или „У. МГ“, а
от отговора на ФБР /т.2, л. 196/, се установява, че тамошните власти са
съдействали на българските власти чрез „предоставяне информация от пострадалата
компания на българските власти“, но не провеждат разследване по случая. До
приключване на производството пред настоящата съдебна инстанция нито „С.“ ЕАД, въпреки
многобройните си запитвания, нито съда, са получили информация от американските
власти дали е налице възбудено наказателно производство, свързано с разследване
на престъпление. Наличната по делото доказателствена информация е еднопосочна,
че соченото като пострадало търговско дружество сезира компетентните власти за
извършено спрямо патримониума му престъпление едва след сигнал от български
власти за необичайни парични преводи, след което липсват дори данни за
провеждане на разследване по повод тази твърдяна измама. Поради това съдът в
този му състав не може да възприеме, че е налице извършено престъпно
посегателство, предметът на което е обект на изпиране на пари от страна на
подсъдимия И.К.. Неговите действия хипотетечно биха могли да се субсумират под
състава на престъпление измама при формата на помагаческа задружна престъпна
дейност, за която, обаче, нито е налице обвинение, нито са налице категорични
доказателства. Поради липса на несъмненост в доказателствената маса за осъществяване
на предикатно спрямо прането на пари престъпление, съдебният състав прецени, че
подсъдимият И.К. следва да бъде признат за невиновен по предявеното му
обвинение за извършено престъпвление по чл. 253, ал. 1, пр. 1
и пр. 3, алт. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от
НК. При тази позиция на съда е безпредметно да бъде обсъждано
наличето на субективна страна на престъплението, върху която се фокусираха
страните по спора.
Предвид характера на постановената присъда направените по делото разноски в
размер на 1412.44 лв. (хиляда четиристотин и дванадесет лева и четиридесет и
четири стотинки) останаха за сметка на държавата.
Така мотивиран съдът постанови своята присъда.
СЪДИЯ: