Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 350
гр.Горна Оряховица, 14.08.2019
г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ районен съд, трети състав,
в публично заседание на пети август през две хиляди и деветнадесета
година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТЕЛИНА ЦОНЕВА
при участието на секретаря Снежана Георгиева, като
разгледа докладваното от съдията Цонева Гр.д. № 1228 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск
с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от Кодекса на труда.
Искова молба,
предявена от адв. М.С., пълномощник на Б.Б.Б.-***
против Поделение за пътнически превози- гр. Г.Оряховица, представлявано от
Директора С. Г.. Ищецът излага твърдения в ИМ, че има сключен договор с
ответника.Със Заповед № 37/19.07.2019г. на Директора на ППП Горна Оряховица е
прекратено трудовото правоотношение между страните, като на ищеца е наложено
дисциплинарно наказание „Уволнение”. Излагат се съображения, че дисциплинарното
наказание е наложено при неспазване на срока по чл.194 ал.1 КТ, което прави
заповедта незаконосъобразна.Отправя се искане да бъде постановено съдебно
решение, с което да се обяви като незаконосъобразна и да се отмени Заповед №
37/19.07.2019г. на Директора на ППП Горна Оряховица.Претендират се разноски.
В законноустановения срок е
депозиран отговор на ИМ чрез адв.Д.Х., процесуален представител на ответника
„БДЖ-ПП”ЕООД- ППП –гр.Г.Оряховица.Оспорва се допустимостта на ИМ, доколкото е
депозирана от лице без представителна власт.Твърди се, че подписа на
упълномощител в пълномощното на адв. М.С. не е на ищеца.Отправя се искане
ищецът да се яви лично в с.з.В отговора на ИМ се излагат съображения, че ищецът
е депозирал заявление за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно
съгласие, но работодателят е отказал да прекрати трудовия договор. Посочва се,
че ищецът не се е явявал на работа, поради което ответникът му е наложил
дисциплинарно наказание”уволнение”.Моли исковата претенция да бъде оставена без
уважение.Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът
поддържа исковата си претенция, излага съображения, че липсват доказателства
работодателят да е поискал писмени обяснения от ищеца преди да му наложи
дисциплинарно наказание.
Ответникът счита исковата
претенция за неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.
Ангажирани са
доказателства.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и с оглед доводите
на страните, намира за установено следното:
Безспорен
между страните е фактът, че ищецът е работил по трудово правоотношение при
ответника. Безспорен между страните е фактът, че съществувалото помежду им трудово
правоотношение е прекратено на основание чл.187,т.1, пр.3 КТ-неявяване на работа на посочените дати.
Видно от
приложените писмени доказателства ищецът е депозирал писмено заявление до
работодателя, с внесено искане да бъде прекратено трудовото правоотношение
между страните по взаимно съгласие.До ответника е адресирано съобщение с изх. №
22-05-48/11.04.2019г., като липсват данни същото да е връчено/ по делото е
приложен запечатан плик, който бе разпечатан в съдебно заседание/, видно от
съдържанието, на което ответникът не е приел молбата на ищеца за прекратяване
на трудовото правоотношение по взаимно съгласие.Със
Заповед № 37/19.06.2019г.г. трудовото
правоотношение било прекратено на основание чл.188, т.3 КТ –
дисциплинарно уволнение поради неявяване на работа в течение на два
последователни дни
По настоящото дело не са представени надлежни доказателства кога
е връчена процесната заповед №
37/19.06.2019 г. на Директора на ППП Горна Оряховица, това не е
отбелязано в приложения към исковата молба екземпляр от тази заповед, както и в
екземпляра от същата заповед, представен с личното трудово досие. От
представените пощенски разписки,
не се установява безспорно какво е съдържанието на изпратеното писмо и
по-конкретно, че това е била именно процесната заповед. Законодателят е
предвидил като допустим способ за връчване на заповедта – изпращането й по
пощата. За да е надлежно връчването по пощата, не е необходимо то да е
извършено лично на получателя. Редовно е и всяко друго връчване, което е
допустимо съобразно общите правила, уредени в чл. 46 и чл. 47, във вр. с чл. 42
и чл. 44 ГПК, както и съобразно специалния закон – чл. 36 от Закона за
пощенските услуги . Следва да се отбележи и следната практика: изброяването в
разпоредбата на чл. 195, ал. 2 КТ на начините на връчване на заповедта за
дисциплинарно уволнение не е изчерпателно /numerus clausus/. Няма законова
пречка заповедта да се връчи и по друг начин като единствено релевантно е да се
установи фактът на узнаването - в случая достигането на волеизявлението на
работодателя за уволнение до ищцата /виж решение
№ 2171/09.01.2007 г. по гр. д. № 831/2004 г. на ІІІ г. о. на ВКС/.
В конкретния случай и
двете страни поддържат в процеса, че
трудовият договор е прекратен. Дисциплинарното наказание се смята за наложено
освен от деня на връчване или получаване на заповедта за дисциплинарно
уволнение /чл.195, ал.3 КТ/, още и от деня на узнаване на нейното съществено
съдържание – изразена воля от работодателя за прекратяване на трудовото
правоотношение и правното основание, на което това е направено. Съдът приема като дата на
връчване на Заповедта за уволнение, датата 19.06.2019г., както се твърди от ищеца
обстоятелствената част на исковата молба. От една страна тази дата като дата на
връчване не бе оспорена от ответната страна, а от друга страна се установи от
представеното Удостоверение за декларирани данни от 25.06.2019г. на НАП-ТД
Велико Търново, че ТПО между страните е прекратено към 19.06.2019г., съгласно подадено от
ответника – работодател уведомление.
Преди
да пристъпи към разглеждане законосъобразността на обжалваната заповед по
същество,съдът следва да провери дали е
спазена процедурата по нейното издаване. Дисциплинарното производство, уредено
от КТ, е регламентирано от норми от императивен характер, за спазването на
които съдът следи служебно. На първо място в разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ са уредени задължителните
реквизити на заповедта, с която се налага дисциплинарно наказание , а именно
дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се
посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният
текст, въз основа на който се налага. Представената по делото заповед № 37/19.06.2019 г. на Директора на ППП Горна Оряховица съдържа всички
задължителни реквизити - мотиви за наложеното наказание, подробно описание на
нарушителя и нарушението на трудовата дисциплина, наказанието и законовото
основание за налагането му. Описаното в обстоятелствената част на заповедта
съответства на цитираните законови основания за дисциплинарната отговорност на
работника.
Друга
императивна норма, за спазването на която съдът следи служебно, е тази на
чл.193, ал.1 от КТ, а именно - в стадия на установяване факта на нарушението на
трудовата дисциплина работодателят е длъжен да изслуша работника или служителя
или да приеме писмените му обяснения. Това задължение на работодателя като
орган на дисциплинарна власт представлява
право на работника или служителя да бъде изслушан или да даде писмени
обяснения. Ето защо ако работодателят счита, че един работник следва да бъде
наказан, е необходимо да го уведоми за това, че срещу него се провежда
дисциплинарно производство. Важно законово изискване е и това обясненията да са
поискани преди връчване на уволнителната заповед и да се отнасят за
дисциплинарните нарушения, за които е наложено наказанието, в рамките на
дисциплинарното производство, а не по друг повод.
В
конкретния случай липсват доказателства ответникът да е изпълнил задължението
си като работодател по чл.193, ал.1 КТ да поиска и даде възможност за обяснения
на работника преди налагане на дисциплинарното наказание. От представеното по
делото трудово досие не се установява от
ищеца да са поискани обяснения относно посоченото в заповедта дисциплинарно
нарушение. С оглед на това съдът намира , че работодателят не е спазил
разпоредбата на чл. 193 от КТ.
На следващо място съдът
намира, че не е спазена и разпоредбата на чл.194, ал.1 от КТ. Същата урежда
сроковете за налагане на дисциплинарните наказания. С изтичането им се отнема
възможността да се наложи наказание по чл.188 от КТ. Двумесечният срок по
чл.194, ал.1 от КТ тече от откриване на нарушението. В конкретния случай срокът
не е бил спазен и процесната заповед е издадена след предвидения от законодателя
срок. Налагането на
дисциплинарното наказание след изтичането на двумесечния срок по чл. 194, ал. 1 от КТ, т.е. след преклудиране правото на работодателя за налагане на такова, е
основание, което само по себе си е достатъчно, за да обоснове извод за незаконосъобразност
на наказанието. В тази връзка, следва да бъде
съобразено и, че изтичането на двумесечния срок от откриване на
нарушението, не е в състояние да обоснове приложение на едногодишния срок от извършване на
нарушението. По въпросът относно момента, от
който започва да тече срокът по чл. 194, ал. 1, предложение първо от КТ за налагане на
дисциплинарно наказание съобразно даденото разрешение в Решение № 231 от 13.06.2011 година по гр.д.№ 858/2010 година на ВКС, ІV г.о., постановено по реда
на чл. 290 от
ГПК, следва да се приеме, че откриване на нарушението означава узнаване от
субекта на дисциплинарна власт на нарушаването на трудовата дисциплина,
установено в съществените му признаци, т.е. когато е установен извършителят на
нарушението, времето и мястото на извършването му и съществените признаци на
деянието от обективна и субективна страна, които го квалифицират като
дисциплинарно нарушение (в този смисъл
са и разясненията, дадени с Решение № 256 от 18.05.2012 година на ВКС по гр.д.№ 1036/2011 година, IV г.о., ГК, докладчик Съдията Б. Цонев, постановено по реда на
чл. 290 от ГПК и др.). В конкретния случай атакуваната Заповед е
издадена повече
от два месеца след извършване на нарушението – следователно не са спазени сроковете за
налагане на дисциплинарно наказание по чл. 194,
ал. 1 от КТ.
Предвид гореизложените
съображения съдът намира, че
работодателят е провел дисциплинарното производство,без да бъдат
съобразени законовите разпоредби на чл. 193 КТ и чл. 194 КТ.
От събраните по делото
доказателства съдът намира, че не е доказано ищецът да е извършил нарушението,
за което му е наложено дисциплинарно наказание. Работодателят не е събирал и
сочил доказателства за това, съобразно указаната му доказателствена тежест.
Липсват доказателства-адресираното до ответника съобщение с изх. №
22-05-48/11.04.2019г. да е връчено.
При тези факти съдът
приема, че ищецът не е извършил вмененото му дисциплинарно нарушение, поради
което наложеното дисциплинарно наказание се явява незаконосъобразно и следва да
бъде отменено. Искът по чл.344, ал.1, т.1 от КТ се явява основателен и следва
да бъде уважен.
С оглед горепосочените пороци на
заповедта за уволнение, същата следва да бъде отменена, без да се разглежда
спора по същество.
Ищецът
претендира заплащане на адвокатско възнаграждение, като с оглед изхода на
делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК на
същия следва да се присъди такова в размер на 300лв. съгласно приложения
договор за правна защита и съдействие.
Ответникът претендира
разноски, но предвид изхода на делото, такива не следва да му бъдат присъдени.
При този изход на делото ответникът следва да
заплати в полза на съда държавна такса в размер на 50лв.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА
за
незаконно уволнението, извършено със Заповед № 37/19.06.2019г. на Директора на Поделение
за пътнически превози Горна Оряховица,
УЛ.”Цар Освободител”№112 А с ЕИК
1754056470213, с която е прекратено трудовото
правоотношение с Б.Б.Б. с ЕГН **********,***
и като такова го ОТМЕНЯ.
ОСЪЖДА Поделение за пътнически превози Горна Оряховица, УЛ.”Цар Освободител”№112
А с ЕИК 1754056470213, представлявано от
Директор С. Г., да заплати на Б.Б.Б. с ЕГН **********,*** сумата от 300лв./триста лева/ – разноски по производството, представляваща
заплатено адв. възнаграждение.
ОСЪЖДА Поделение за пътнически превози Горна Оряховица, УЛ.”Цар Освободител”№112
А с ЕИК 1754056470213, представлявано от
Директор С. Г., ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ГОРС
сумата от 50 лв. /петдесет лева/ - държавна такса, както и 5, 00 лв./пет лева/
в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Велико Търново в
двуседмичен срок от датата на обявяването му – 14.08.2019 г. , като препис от
него се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: