Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 80
05.10.2018 г., гр. Ловеч
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в
публично съдебно заседание на дванадесети септември две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛИНКА Д.
при секретаря Христина Х.
като разгледа докладваното от съдия Д.
т.д. № 87 по описа за 2017
година
и за да се произнесе, съобрази:
Производството
е по чл.430 от ТЗ, във вр.с чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „*****"АД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: гр. *****, ул. „Околовръстен път" No 260, п. к. 1766, представлявано от П.Н.Д. -
изпълнителен директор, Д.Б.Ш.- изпълнителен директор; М.И.В.- прокурист —
съвместно от всеки двама изпълнителни директори или от прокурист заедно с
изпълнителен директор, чрез пълномощник адв.Г.Р.Д., Кюстендилска адвокатска
колегия, представляваща Адвокатско Съдружие «******», вписано в регистъра на
САК, ЕИК ******, съдебен адрес:***, срещу К.Г.А., ЕГН **********, с адрес: ***
и А.В.А., ЕГН **********, с адрес: ***, цена на иска: 80 000 CHF швейцарски франка, представляващи частичен иск
от общо 253706,65 CHF,
от които: Главница: 80000 CHF - представляващи частичен иск от общо дължима
главница в размер на 149175,35 CHF ,
с посочено правно основание: чл.430 от ТЗ, чл. 79 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД.
С
исковата молба се твърди, че на 13.12.2007г.
между ищеца „******" АД (с предишно фирмено наименование „******"
АД), наричана за краткост банката, от една страна и К.Г.А., ЕГН **********, и А.В.А.,
ЕГН **********,***, от друга, е сключен Договор за потребителски кредит № HL 31359. Съгласно чл.1, ал.4 от Договора за
връщането на кредита и за другите задължения по договора,
ответниците-кредитополучатели отговарят солидарно. За обезпечаване вземанията
на кредитора страните сключили договор за учредяване на договорна ипотека,
обективиран в нотариален акт № 89, том VII, per. № 6621, дело № 998 от 2007г. на нотариус М.Д., per. № 173, вписан в Агенция по вписванията под
вх.рег.№ 8843 от 13.12.2007г., Акт № 113, том III, дело № 6040 върху следния
недвижим имот, а именно: Поземлен имот в гр.*****, с адрес: ул.„******" 28
с площ по скица 198 кв.м, заедно с построената в него масивна двуетажна
еднофамилна жилищна сграда с ид. №43952.515.269.1 със застроена площ от 81
кв.м.
Съобразно
чл.1, ал.1 от Договора, банката е
предоставила на ответниците кредит в швейцарски франкове в размер равен на
равностойността в швейцарски франка на 168000 лева. Към датата на усвояване на
предоставения кредит - 19.12.2007г., от представеното банково бордеро и справка
по чл. 366 от ГПК за усвоени, начислени, погасени, дължими суми по кредита,
размерът на предоставения кредит в швейцарски франкове е 145279 CHF. За предоставения кредит ответниците
дължат на банката възнаграждение под формата на лихва. Лихвеният процент се
формира като сбор от базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в
швейцарски франкове (БЛП), валиден за съответния период на начисляване на
лихвата и договорна надбавка в размер на 1,65 % пункта. Дължимата лихва се начислява
от датата на усвояване на сумите по кредита, посочена по-горе. При просрочване
на вноски или предсрочна изискуемост на целия кредит, съобразно чл.3, ал.3 от
Договора, процентът на дължимата лихва се увеличава автоматично с 10 % пункта.
С договора е уредено задължението на ответниците - кредитополучатели да
заплащат на ищеца такса за управление на кредита в размер на 1,5 % процента
върху размера на разрешения кредит, която е платима еднократно при усвояване на
кредита. В чл.4, т.2 от договора е договорено ответниците да заплащат на ищеца
и комисиона/такса за управление на кредита, платима в началото на всяка
следваща година, считано от откриване на заемната сметка, в размер на 0,3 %
върху размера на непогасената главница, считано към същата дата. Кредитополучателите
заплащат и еднократно такса в размер на 40 лв. при подаване на документите.
В чл.14,ал.1 от Договора за банков кредит е
уговорено задължението на кредитополучателите да направят застраховка на
предоставения като обезпечение недвижим имот, като кредитополучателите дават
съгласието си, оправомощават и упълномощават Банката
да застрахова имота от тяхно име и за тяхна сметка, да подновява сключената от
името и за сметка на кредитополучателите застраховка по ал. 3, като заплаща
необходимите застрахователни премии със средства от сметките на
кредитополучателите-ал.4. В случай, че към датата на плащане на съответната
застрахователна премия, по сметките на кредитополучателите не е осигурена
необходимата сума за плащането й, Банката превежда на застрахователя
съответната сума, като със същата увеличава задължението на кредитополучателите
по договора за кредит-ал.5. Погасяването на кредита се осъществява на месечни
вноски включващи главница и лихва, като размерът и падежът на всяка вноска,
както и разпределението по пера са установени в погасителен план. Договорено е
погасяването да става във валутата, в която кредитът е усвоен, а именно
швейцарски франкове-чл.6, ал.2 от Договора.
На основание чл.28, ал.1 от договора страните се
съгласили, че банката има право едностранно да прехвърли вземанията си,
произтичащи от договора, на трети лица, вкл. и на „******" АД, ЕИК ******.
Ищецът се е възползвал от това свое право, като е прехвърлил вземанията си към
ответниците на посоченото акционерно дружество. На 05.02.2008г. е сключен
договор за прехвърляне на вземания по договор за кредит между „******" АД
/с предходно фирмено наименование „******" АД/ в качеството на цедент и „******"
АД в качеството на цесионер, като с договора на
основание чл.99 от ЗЗД, банката прехвърля на цесионера
всички свои вземания по договори за жилищни кредити, описани конкретно в
Приложение към договора от 05.02.2008г., включително и процесния. За новия си
кредитор кредитополучателите са уведомени, видно от подписаните между тях и „******,,
АД допълнителни споразумения от 17.04.2009г. и 30.10.2009г. към Договор за
кредит № HL31359/13.12.2007г.
След
сключване на Договора, цесионера в качеството си на кредитор
и ответниците предоговарят условията по погасяване на
кредита, като за целта сключват няколко допълнителни споразумения (анекси).
Първото такова е сключено на 17.04.2009г., с което страните договарят, че
сумите за просрочени задължения по кредита, съгласно чл.4 от споразумението, ще
бъдат преоформени чрез натрупване към редовната
главница (усвоена, непросрочена и непогасена част от главницата). Въведен е
облекчен ред на погасяване, който се състои в погасяване за период от 12 месеца
на равни и намалени месечни вноски в размер 620 швейцарски франка.
Сключено
е допълнително споразумение от 30.10.2009г., отново между цесионера
и ответниците, с което се предоговарят условията за
погасяване на кредита. И с този анекс, страните се съгласяват, че сумите за просрочени
вноски по главница и лихви, ще бъдат преоформени чрез
натрупване към редовната главница (усвоена, непросрочена и непогасена част от
главницата). Уговорен е три месечен облекчен период на погасяване на дълга,
който се състои в заплащане през посочения период на равни месечни вноски в
размер на 210 швейцарски франка, както и начисляване на фиксирана годишна лихва
в размер на 1,72 % през периода на облекчено погасяване на дълга. Страните се
съгласяват, че след изтичане на периода на облекчено погасяване върху
непогасения остатък от общия дълг се начислява годишна лихва в размер, съгласно
чл.6 от анекса.
Съобразно преоформянията
с посочените допълнителни споразумения общият размер на главницата е 154575,82
швейцарски франка, видно от сбора на вноските за главница по представения
погасителен план след подписване на всички допълнителни споразумения.
На 17.11.2011г. е сключен договор за прехвърляне
на вземания по договор за кредит между „******" АД в качеството на цедент
и „******" АД /с предходно фирмено наименование „******" АД/ в
качеството на цесионер, като с договора на основание
чл.99 от ЗЗД, цедентът прехвърля на цесионера всички
свои вземания по договори за ипотечни кредити -чл.1 от цитирания в договор,
описани конкретно в Приложение № 1 към договора от 17.11.2011г., включително и за
процесния. За прехвърлянето на вземанията от „******" АД на „******"
АД с първата цесия и от „******" АД на „******" АД с втората цесия и
новия си кредитор, ответниците са уведомени с изрично уведомление по чл.99,
ал.3 от ЗЗД от името, както на „******" АД, така и на „******" АД в
качеството на цедент по първата и съответно по втората цесия, връчено чрез
Нотариална покана Акт № 145, том I, с
Per. № 4090/2015 чрез
нотариус А.Ц., с район на действия - Районен съд *****, с per. № 565, с удостоверена дата на връчване на
27.07.2015г. Посочва, че поради горното титуляр на правата и задълженията на
кредитор по договора е „******"АД.
Съобразно
чл.18, ал.1 от Договор за потребителски кредит HL 31359 от 13.12.2007г. при
непогасяване на която и да е вноска по кредита, както и при неизпълнение от
страна на кредитополучателите на което и да е задължение по договора, банката
може да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем. Поради
неизпълнение на задълженията на кредитополучателите да погасяват кредита и
неплащането на погасителните вноски, считано от 19.11.2009г. включително,
Банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем,
изпращайки Уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита до
ответниците (Нотариална покана Акт № 160, том 1, с Per. № 4277/2016г.) с удостоверена дата на
връчване на 16.06.2016г. Предсрочната изискуемост на вземането по кредита с
настъпила на основание чл. 18, ал. 1 от Договора и съобразно връченото
уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост на 16.06.2016г.
Ищецът представя справка за задълженията на
ответниците по процесния договор за потребителски кредит № 31359 от
13.12.2007г., изменен и допълнен с Допълнителни споразумения към Договора от
17.04.2009г. и 30.10.2009г., съгласно която ответниците не са заплатили и
дължат на „******" АД сума в общ размер на 253706,65 швейцарски франка, от
която: главница-общо дължимият размер на предсрочно изискуема главница е
149175,35 CHF за периода от първата
просрочена вноска по кредита с падеж 19.11.2009г. до крайния срок за погасяване
- 19.12.2025г., от който дължимият размер на главница за периода от
19.10.2012г. до 19.12.2025г. е 135938,59 CHF. От посочения размер от 135938,59 CHF с настоящия иск се претендират частично 80
000.00 CHF,
считано от 19.10.2012г., Лихва; 103021,55 CHF зa периода 19.11.2009г. - 17.08.2017г.; Такси:
1397,38 CHF за периода 18.10.2009г.
- 17.08.2017г.; Застраховки: 112,37 CHF за
периода 14.12.2015 - 17.08.2017г.
Предявява настоящия иск като частичен за сумата
от 80 000.00 CHF, считано от
19.10.2012г., представляващи частично предявен иск от общия размер на дължимата
главница от 149175,35 CHF.
Моли съдът да постанови решение, с което осъди ответниците да заплатят
солидарно на ТБ „******" АД посочените суми, а именно:
Главница: 80000 CHF, представляващи
частично предявен иск от общия размер на дължимата главница от 149175,35 CHF, ведно с дължимата
законна лихва върху претендираната част от главницата, считано от датата на
подаване на настоящия иск в съда до окончателното изплащане на същата. Моли да
му бъдат пресъдени и всички разноски по настоящото
производство.
С разпореждане № 1138/26.10.2017 г. по делото, на
основание чл.367 от ГПК, на ответниците е изпратен препис от исковата молба
заедно с приложенията и им е указано за възможността да подадат писмен отговор
на основание чл.367,ал.1 от ГПК и за последиците от неподаването му.
В законния срок
е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответниците К.Г.А. и А.В.А.,***, с
посочените по-горе данни, с който оспорват предявения иск като неоснователен и
недоказан и молят съдът да го отхвърли по следните съображения: На 13.12.2007г. ответниците, сключват Договор за потребителски кредит HL3I359, с „******" АД, по силата
на който получават кредит в размер на 168000 лева. Ищецът сам посочва в
исковата си молба, че размерът па кредита е в левовата равностойност равна на
168000 лв. С разпореждане №
1138/26.10.2017 г. по делото, на основание чл.367 от ГПК, на ответниците е
изпратен препис от исковата молба заедно с приложенията и им е указано за
възможността да подадат писмен отговор на основание чл.367,ал.1 от ГПК и за
последиците от неподаването му. Посочват, че ищеца твърди на
19.12.2007 г. банката да е превела 145279 швейцарски франка по банкова сметка ***
К.Г.А., съгласно Приложение № 1 към Договора за банков кредит и представя като
доказателство банково бордеро. Съгласно чл.2, ал.1 от Договора, усвояването на
кредитния лимит става чрез превод на сума в швейцарски франкове по блокирана
сметка на А., след като банката получи изброените в ал.1 документи на Договора.
Независимо, че е титуляр на посочената в Договора валутна сметка, А. няма право
да тегли от нея преведената от банката валута, нито да я нарежда на друго лице,
тъй като сметката е блокирана и опция за такива действия няма. В деня на
усвояване на сумата-19.12.2007 год., банката служебно е превалутирала
в лева преведената
валутна сума по търговски курс „купува"
швейцарския франк към лева в деня на усвояване на кредита, след което е превела
по друга левова сметка на А.В.А. 162230 лв., съгласно чл.2, ал.3 от Договора за
рефинансиране на потребителски кредит, усвоен в български лева. срещу ипотека в
„******" АД съгласно чл.2, ал.2, т.1А от договора; сума в размер на 4930
лв. по сметка на К.А., съгласно чл.2, ал.2, т.1Б от договора с цел пълно
предсрочно погасяване на потребителски кредит /FL301801/ и той усвоен изцяло в лева; сума в размер на 840 лв.
съгласно чл.2, ал.3 от договора, предоставена за текущи нужди, която остава
блокирана по сметката на К.Г.А. до окончателното погасяване на потребителския
кредит. Така кредитът е реално усвоен в лева, а не в швейцарски франка. Твърдят,
че банката никога не е предоставяла швейцарски франкове, а български лева и
следователно няма право да претендира заплащане на швейцарски франкове и по
този начин да прехвърля целия валутен риск върху потребителя. Банката следва да
претендира суми във валутата, в която е предоставен кредита.
На следващо място заявяват, че при сключване
на договора за кредит не е осъществено индивидуално договаряне между страните и
всяка банка ползва предварително изготвени, съгласувани и одобрени от
ръководството си образци на договори, които предлага за подписване на
физическите лица, утвърдени за кредитополучатели, без последните да могат да
променят, премахват или добавят клаузи в предложените образци. Ищецът е
действал по този начин и е предложил на ответниците да подпишат готова бланка
на договор за кредит, чийто текст не е подлежал на обсъждане с тях. По нито
една от клаузите в договора не са водени преговори. Всички клаузи в него са
идентични с клаузите в договорите за жилищни ипотечни кредити в швейцарски
франка, сключвани от банката с други физически лица, които са един и същи
образец. Нито една от клаузите в процесния договор не е уговорена единствено и
само по отношение на ответниците. Бланката на подготвения договор за кредит ответниците
видели в деня на вписване на ипотеката на недвижимия им имот. Ищецът не им
предоставил друга възможност освен тази да сключат договора за кредит като „франков". Практически било невъзможно да искат
промяна, премахване или добавяне на клаузи в текста на договора. Поставени пред
свършен факт, ответниците подписали предложения договор с клаузите в него,
защото в противен случай не биха получили кредитната сума, не биха могли да
рефинансират кредита си в „******" АД и потребителския кредит в „******"
АД. С цел да предотвратят това, приели да сключат договора като т.наречения „франков" кредит, без реално да са договаряли неговите
клаузи. Твърдят, че договорът за кредит не е сключен при общи условия по
смисъла на чл.16 от ЗЗД и чл.289 от ТЗ. Съдържанието на клаузите му е
изчерпателно определено, без препращане към общи условия на банката за
сключване на потребителски ипотечни кредити от физически лица. Поради това
всяко негово изменение е следвало да става с писмено съгласие на страните в
допълнителни споразумения. Споразумения за изменение на размера на лихвата
страните не са подписвали. Договорът не би могъл да се измени чрез последващи
общи условия, изготвени от Банката. Дори такива общи условия да са били приети
от кредитополучателите, те не са могли да изменят договора предвид
императивните разпоредби на чл.16, ал.2 от ЗЗД и чл.289 ал.З от ТЗ, които
предвиждат, че при несъответствие между конкретно уговореното в договора и
общите условия има сила уговореното. Ето защо, чрез последващи общи условия
принципно е невъзможно да се изменя договора за кредит и специално клаузата,
касаеща определянето на лихвите.
Действащото законодателство
дава право на банките да увеличават едностранно лихвите по кредити, но при
условие, че това е продиктувано от обективни обстоятелства извън техния контрол.
Това изисква в договора изрично да се предвиди възможност на кредитополучателя
незабавно да го прекрати, ако не е съгласен с увеличението, както и да бъдат
спазени редица други условия, предвидени в ЗЗП, въведени с Директива 93/1 З/ЕИО
на СЕО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори. В сключения договор липсва такава защитна клауза за
ответниците. Банковият кредит е финансова услуга по смисъла на чл.144 от ЗЗП
във вр. с пар.13, т.12,
б."б" от ДР на ЗЗП, където „финансова услуга е всяка услуга, свързана
с дейността на кредитни институции, застрахователни компании и инвестиционни
фирми, като отпускане на потребителски кредит, обезпечен с ипотека. Нормата е
заимствана от чл.З от Директива 93/13 ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи
в потребителските договори. Самият ЗЗП е приет въз основа на тази директива,
което е упоменато в пар.13а от ПЗР на ЗЗП, респ.
според приложение № 2 от Директивата, че същата се отнася и за финансовите
услуги. Идеята на закона изхожда от това, че потребителят се свързва с по-слабата икономически страна в това
правоотношение, който трябва да бъде защитен, за да се улесни изграждане на
вътрешен пазар и свободно движение на стоки. Поради това, той не следва да бъде в позиция на неинформираност и не
следва да бъде принуждаван да се съгласява с установените предварително от
продавача или доставчика на услуги договорни клаузи, без да може да повлияе на
съдържанието им. Както следва от съдебната практика на СЕС, касае се за императивна разпоредба, целяща замяната на формалното
равновесие, което договорът установява между правата и задълженията на съдоговорителите, с действително равновесие, което може да възстанови равенството между тях. (Вж. Решение по дело Moslaza Claro и Решение от 4 юни
Ответниците твърдят, че не
може да се счита, че чрез превод в блокирана сметка им се предава собствеността
върху швейцарските франкове. Съгласно чл.240 от ЗЗД, с договора за заем
заемодателят предава в собственост на заемателя пари
или други заместими вещи, а заемателят
се задължава да върне заетата сума от същия вид, количество и качество, в
случая реално получената сума е лева. Това важи и за договора за банков кредит
по чл.430 от ТЗ, който е консенсуален, а договорът за заем - реален. Но когато
се отнася за пари или валута, договорът за кредит не може да произведе
действие, ако парите или валутата реално не станат собственост на
кредитополучателя или на трето лице, различно от кредитодателя. Парите и
валутата са вещи - ценни книжа на приносител и разпореждането с тях става чрез
физическото им предаване или електронно - чрез превод по открита сметка,
собственост на реципиента и с която той може да се разпорежда. Вещните права са
абсолютни и е недопустимо разпореждането с тях от друго лице -несобственик като
предварително условие на един облигационен документ, какъвто е договорът за
кредит. В този смисъл са и поредица разпоредби от ЗПУПС, които регламентират
начина на изпълнение на паричните задължения, уговорени в чужда валута /чл.34,
чл.39, ал.1,т.2, чл.64,ал.5 и ал.7, чл.66, чл.68 и др./, като законът
утвърждава следните принципи на изпълнение на паричните задължения: плащанията
се извършват във валутата, уговорена между страните, доставчикът на платежни
услуги незабавно осигурява на разположение на получателя сумата по платежната
операция, като заверява платежната сметка на получателя със съответната сума; При
услуга по обмяна на валута, лицето, предлагащо услугата по обмяна на валута,
съобщава на платеца предварително всички такси, комисиони и обменния курс,
които ще използва при обмяната на валута. Платецът следва да приеме изрично
предложените такси, комисиони и обменен курс, за да се осъществи услугата по
обмяна на валута.
Освен
това, клаузата на чл.6, ал.2 от договора от една страна предвижда погасяването
на кредита да се извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен
/лева/, а от друга - в швейцарски франка-валута, в която кредитът не е разрешен
и усвоен. Това противоречи и на чл.1, ал.1 от договора в частта му „а кредитополучателят се задължава да върне ползвания кредит заедно с
дължимите лихви ", тъй като съгласно чл.2, ал.3 ползването на кредита е
възможно само в лева, а задължението е да се върне „ползвания кредит". Всички
изброени клаузи в договора за кредит от страна на банката не може да се определят
като добросъвестно поведение на търговец. Срещу ответниците като потребители е
банкова институция, която е наясно какви са последствията от подписването на
подобни клаузи, разполага със знанията и инструментите да обезпечи риска от
валутните кредити, вкл. и чрез т.нар.”хеджиране” – т.е.
за нея няма никакъв риск от поскъпването на дадена валута. Налице е значително
неравновесие между правата и задълженията на страните, което личи най-ясно в
крайния резултат след едностранното вдигане на лихвения процент и промяната на
курса на швейцарския франк - завишаването на анюитентите
вноски във франкове и равностойността им в лева, от което за банката произтича
значителна допълнителна печалба.
На следващо място посочват, че за да се осигури защитата, която се цели с Директива
93/13, Съдът на ЕС многократно е посочвал, че неравноправното положение на потребителя спрямо продавача или доставчика
може да се компенсира само с положителна и външна по отношение на самите страни
по договора намеса (Вж. Решение по дело Oceano Grupo Editorial и Sal vat Edi tores, Решение по дело Mostaza Claro и Решение от 6 октомври
Оспорват
като писмено доказателство погасителния план, представен с исковата молба. Той не
е приетият от страните при сключване на договора план, който съгласно чл. 6,
ал.1 се явява приложение № 2 към него. Приетият при сключване на договора
погасителен план е друг и според него кредитът следва да се погасява на равни
месечни анюитентни вноски. Сумата на всяка вноска
погасява част от главницата и част от лихвата в различно съотношение всеки
месец. Представения, от ищеца погасителен план не съдържа тези договорени от страните
равни вноски, а изброява други вноски; не става ясно от кого и кога е съставен;
не е подписан от страните и освен това е приложен като нечетливо копие,
непозволяващо да се установи съдържанието му. Освен всичко това в погасителния
план, приложен от ищеца е посочено, че одобрения размер на кредита е 154332.95 швейц. франка към датата на усвояване, което категорично не
кореспондира с твърдението на ищеца, че в сметката на К.Г.А. са преведени
145279 швейц. франка. Предвид изложеното, считат, че посоченото в чл.1 от Договор HL35069 от 03.06.2008г. правоотношение относно задължение в равностойността на
вече противоречащо се от приложените от ищеца документи, неизвестно количество,
според погасителния план швейцарски франкове на 168000 лв. не е съществувало
още с момента на подписване на договора, а дължимата сума по него е била
всъщност 168000 лева, каквато сума е фактически отпусната от Банката и усвоена
от ответниците на датата на усвояване на кредита.
Твърдят,
че дъгласно чл.3 от договора годишният лихвен процент
е определен по следния начин: 3.(1) За
усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на
Базовия лихвен процент на „ ****** " АД за жилищни кредити в швейцарски
франкове /БЛП/, валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс
договорна надбавка от 1,65 пункта. Към момента на сключване на настоящия
договор БЛП за жилищни кредити в швейцарски франкове е в размер на 5% , 3.(5) действащият
БЛП на „****** " АД не подлежи на договаряне и промените в него стават
незабавно задължителни за страните. Имайки предвид съдържанието на подписания договор и
действащата правна уредба, е видно, че не е дефинирана формула за определяне на
базовия лихвен процент. В договора липсва дефиниция на понятието базов лихвен
процент, поради което не е ясно кои елементи са включени при формирането му и
съответно как се изчислява. Съгласно Решение №205/07.11.2016г. по т.д.
№154/2016г. по описа па ВКС (постановено по реда на чл.290 от ГПК)
методологията трябва да бъде инкорпорирана в самия договор или общите условия
към него, които са подписани от страните, а не във вътрешни актове на банката. С
оглед липсата на методология за формиране на базовия лихвен процент считат, че разпоредбите
на чл.3(1) и чл.3(5) са нищожни на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД във връзка с
чл.58, ал.2 от ЗКИ., т.к. в договора не е налице нито дефиниция на понятието
БЛП, нито формула, по която същият да бъде изчисляван. Позовава се на Решение № 95 от 13.09.2016г. по т.д. № 240
/2015, II ТО на ВКС, с което се приема, с чл.58,
ал.1, т.2 ЗКИ е въведено изискване условията на банката да уреждат метода за
изчисляване на лихвата, предвид възмездния характер на договора за банков
кредит, както и условията, при които може да се променя последната до пълното
погасяване задължението на кредитополучателя. Следователно методиката за
изчисление на лихвата, респ. БЛП., също се явява елемент от договора за кредит,
което само по себе си изключва възможността същият да бъде едностранно променян
от кредитодателя след сключване на кредитния договор, независимо дали се касае
до фиксиран лихвен процент или до променлив такъв. Счита, че разпоредбата на
чл.58, ал.2 от ЗКИ е нарушена, т.к. липсва ясна методология за определянето на
базовия лихвен процент, която съгласно Решение №205 07.11.2016г. по т.д.
№154.2016г. по описа на ВКС трябва да бъде посочена в подписания от страната
Договор.Освен това разпоредбите на чл.3 (1) и чл.3 (5) от Договора са нищожни
на основание на чл.26, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.147, ал.1 от ЗЗП, чл.143,
т.10 и т.12 от ЗЗП, поради противоречие с морала и добрите нрави, липса на
съгласие.
На следващо място ответниците посочват, че „******" ЕАД
завела изп.дело № 20134310400290 от
Не на
последно място ответниците твърдят, че
въпреки че през процесния период всички пазарни индекси (Euribor, Libor, Софибор) са драстично намалели,
банката не само, че не е намалила договорената лихва, а е увеличила същата с
над 3%. Процесните разпоредби са нищожни, т.к. е
налице липса на предмет и съгласие. Позовават се на чл.146,ал.5 от ЗЗП
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, не води до
неговата нищожност, ако договорът може да се прилага и без тези клаузи.
Съгласно чл.26,ал.4 ЗЗД, нищожността на отделни части от договора не влече
нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на
закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без
недействителните части. В тази връзка следва да се има предвид и разпоредбата
на чл. 430, ал.2 от ТЗ, която определя, че договорът за кредит е възмезден. Считат,
че след като не е заложен ясен механизъм за определяне на годишния лихвен
процент, договорът определено не отговаря на изискванията на закона и следва да
бъде прогласен за нищожен.
Ответниците
твърдят, че при изчисляване на главницата са включени и лихви, които в
последствие са олихвявани. Това било видно от представените допълнителни
споразумения, които предвиждат включване на лихви към главница, както и от
обстоятелството, че в исковата молба се твърди, че на ответниците са
предоставили 145279 швейцарски франка главница, а сега претендират 149175, 35
швейцарски франка главница. Единственият начин да се претендира тази по-голяма
главница, е чрез включване на лихви към главницата и последващото им
олихвяване, което се явява анатоцизъм. На следващо
място съгласно Решение № 98 от 25.07.2017 г. т.д.№ 535/2016г. на ВКС,
последващите споразумения, които почиват на нищожни клаузи от договора не санират същия и споразуменията се явяват също нищожни. В
тази връзка релевират нищожност на сключените между
страните допълнителни споразумения.
Ответниците
посочват, че по време на изпълнението на договора, банката е осъществила прехвърлителни сделки с вземането, които не са им съобщени.
Дали са съгласие при сключване на договора във всеки един момент банката да има
право едностранно да прехвърля вземанията си по него на дружества или
институции от групата на Eurobank EFG Group, включително на „******"
АД /чл. 29/. Банката е поела задължение при цесия на вземането да ги уведоми за
новия кредитор, като прехвърлянето ще има действие спрямо тях от момента на
уведомяването. Тя изрично се е задължила да ги уведоми, ако цедира
вземането си на „******" АД. По-малко от три месеца след започване
изпълнението на договора, „******" АД е прехвърлила вземането си на „******"
АД. За извършената цесия, твърдят, че не са уведомявани по реда на чл. 99, ал.3
от ЗЗД и чл.29 от договора. В имотния регистър към Агенция по вписванията няма
данни за вписване на прехвърлено ипотечно вземане в полза на „******" АД
съгласно чл.171 от ЗЗД, поради което не можели да узнаят за цесията и от
справка в регистъра. Невписването на цесията не е произвело последиците на
чл.99, ал.4 от ЗЗД на уведомяването им като собственици на ипотекирания имот.
За практиката на „******" АД да прехвърля вземанията по кредити на „******"
АД узнали от други кредитополучатели едва през 2012 година. В случая банката с цедирала вземането на „******" АД, преди да е обявила
предсрочната му изискуемост.В цитираното по-горе определение № 991/22.11.2013
година на ОС ***** ясно е посочено в диспозитива, че горепосочените
допълнителни споразумения не са им връчени.
Ответниците посочват, че за процесния
договор вече има водено дело, а именно т.д. №76 2013г. по описа на ОС-*****.
Съгласно постановеното Решение от 09.10.2010 г., влязло в законна сила от
05.12.2014 година, искът на банката е отхвърлен и ответниците не дължат никакви
суми. Поради тази причина считат, че настоящият иск е недопустим, т.к. ще
доведе до пререшаване на спор, по който има влязло в сила съдебно решение. С
оглед на гореизложеното, молят съдът да прекрати делото като недопустимо. Оспорват
процесуалната легитимация на ищеца. Твърдят, че не са надлежно уведомени за
извършваните цесии като се позовават на представените документи.
След
заведеното от „******" ЕАД изп. дело № 20134310400290 от
Оспорват документите, описани от т.З до т.9 от
исковата молба, а именно: Допълнителни споразумения
към Договора от 17.04.2009г. и 30.10.2009г., погасителен план, подробна справка
за усвоени, начислени, погасени дължими суми по кредита, пълномощно на
служителите на банката, подписали справката за усвоени, начислени, погасени и
дължими суми, уведомление по чл.99,ал.3 от ЗЗД, чрез нотариус А.Ц., нотариална
покана Акт № 145,т.І, с рег.№ 4090/2015 г. и разписка – заверено копие,
пълномощно от "******" АД и „******" АД на служителите,
подписали Уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД; договори за прехвърляне на вземания
по договор за кредит от 05.02.2008 г. и 17.11.2011 г., уведомление за обявяване
на предсрочна изискуемост на кредита чрез нотариус А.Ц.– нотариална покана Акт
№ 160, т.І, рег.№ 4277/2016 г. и разписка. Представят доказателства за
приемане по делото.
С
разпореждане № 1234/29.11.2017 г. съдът разпореди на основание чл.372 от ГПК да
се изпрати на ищеца препис от отговора на исковата молба, като му указа за възможността да подаде в двуседмичен
срок от съобщението допълнителна искова молба.
В указания срок е постъпила
допълнителна искова молба, с която ищеца поддържа всички
фактически и
правни твърдения, изложени в обстоятелствената част на исковата молба и всички
искания, направени в петитума на иска. С оглед направените от ответниците
възражения и оспорвания в отговора на исковата молба изразява следното
становище:
Относно възражението за
недопустимост на иска, поради наличие на влязло в сила решение и относно
Определение № 991 от 22.11.2013г. по ч.гр.д. (В) № 541 по описа за
Посочва, че именно с оглед обстоятелството, че
процесната заповед за изпълнение не е обезсилена, а е отменено само незабавното
изпълнение и с оглед подаденото от ответниците възражание
по чл. 414 от ГПК срещу заповедта, за ищеца е бил налице правен интерес от
предявяване на установителен иск на основание чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК. По последния е образувано гр.д.№ 76/2013г.
по описа на ОС ***** с предмет установяване дължимостта
на вземането по издадената по ч.гр.д.№ 404/2012г. по описа на РС ***** заповед
за изпълнение. Претенцията е била за вземания по Договор за потребителски
кредит № HL 31359/13.12.2007г.
и сключените към него допълнителни споразумения, чиято предсрочна изискуемост
ищецът е твърдял, че е настъпила автоматично на 19.01.2010г., поради неплащане
на три последователни месечни вноски с падеж, както следва: 19.11.2009г.,
19.12.2009г. и 19.01.2010г., съгласно чл. 18, ал. 2 от Договора за кредит.
Искът е отхвърлен с Решение № 58/09.10.2014г. по т.д.№
76/2013г. по описа на ОС *****, като причината за отхвърляне на иска е била, че
„фактите, относими към настъпването и обявяването на предсрочната изискуемост
не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение", тъй като не са били „ангажирани доказателства за
уведомяването на ответниците за обявената предсрочна изискуемост на целия
кредит", именно поради позоваването на автоматична предсрочна изискуемост.
Искът е отхвърлен, поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост преди
датата на входиране на заявлението по чл. 417, т.2 ГПК. и
решението не е обжалвано от страните, като съображенията на ищеца да не подаде
въззивна жалба се основават на постановеното междувременно Т.Р.№ 4/18.06.2014
г. по тълк. дело № 4/2013 Г., ОСГТК на ВКС и в
частност т.18 от същото. С това
решението по т.д.№ 76/2013г. към настоящия момент действително е влязло в сила,
но следва да бъдат изследвани обективните предели на силата на присъдено нещо,
кои твърдения и възражения на страните по спора се обхващат от нея, както и кое
е основанието за отхвърляне на иска. Съдът в решението по т.д.№ 76/2013г. подробно е
изложил всички въведени от ответниците твърдения и възражения, но тъй като
ищецът се позовава на автоматична предсрочна изискуемост, без до длъжника да е
изпратено и достигнало волеизявление на Банката, че счита целия кредит и
непогасения остатък от него за предсрочно изискуем и „Само на това основание,
без да се обсъждат останалите изложени от ответниците в отговорите възражения"
искът е отхвърлен (страници от 31 до 32 от решението), каквито са разрешенията,
дадени в т.18 от TP №
4/18.06.2014г. по т.д. 4/201Зг. на ОСГТК на ВКС, постановено след подаване на заявлението и на установителния иск. В тази
връзка възраженията на ответниците, че е налице влязло в сила решение за
отхвърляне на претенциите и че не може сумите да се претендират отново са
правно несъстоятелни. Налице е задължителна практика на ВКС, постановена след TP № 4/2013, в която изрично са посочени възможностите на кредитора именно с
оглед на тълкувателното решение, а именно Решение № 139/05.11.2014г. на ВКС, по
т.д.57/2012г. I Т.О. съгласно което, решението за
отхвърляне на установителния иск по чл.422, ал.1 ГПК за вноските с ненастъпил
падеж към датата на подаване на заявлението, респ. за частта от кредита, за
която кредиторът е считал, че е настъпила предсрочна изискуемост преди
постановяване на TP на
ВКС, не преклудира правото му да ги
събере по съдебен ред. Това право може да се упражни с осъдителен иск, както и
по реда на иницииране на ново заповедно производство. На следващо място твърди,
че в
предходното дело основанието на иска (правото, което се има предвид в
тълкувателното решение) е твърдението за настъпила предсрочна изискуемост на
19.01.2010г., поради неплащане на три последователни месечни вноски с падеж,
както следва: 19.11.2009г., 19.12.2009г. и 19.01.2010г. Само по него се е
произнесъл съдът и само то се обхваща от обективните предели на силата на присъдено
нещо, която при това се отнася към определен момент - приключване на устните
състезания, след които решението е влязло в сила. Към датата на връчване на
представената по настоящото дело нотариална покана, с която е обявен кредитът
за предсрочно изискуем устните прения по т.д. № 76/2013 на ЛОС отдавна са били
приключили. И няма пречка от правна страна да се обяви кредита за предсрочно
изискуем с редовно връчена покана.
Твърди,
че настоящият иск се основава на различни основания от тези на предходния иск
по чл. 422 ГПК, а именно — различна дата на настъпване на предсрочната
изискуемост. Предвид решението по предходното производство ищецът предприел
действия за редовно обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, като е
изпратил Нотариална покана Акт № 160, том I, с Per. №
4277/2016г. на нотариус А.Ц., с район на действия - PC *****, с per. № 565. Предвид различните основания на двата иска, счита, че не е налице сила на
присъдено нещо по отношение дължимостта на вземането,
тъй като съдебното решение влиза в сила за същото основание. В случая
съществува сила на присъдено нещо по отношение на обстоятелството, че през
2012г. ищецът не е спазил изискванията, въведени с Т.Р. № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС за надлежно обявяване на предсрочна изискуемост и съответно същата не е
настъпила към онзи момент. При тези данни счита, че възражението за недопустимост на иска е
неоснователно.
Относно възраженията по
основателността на предявените искове по отношение на валутата на дълга
изразява следното становище:
При тълкуване на чл.1, ал.1
от Договора за кредит, уреждащ предоставянето на кредитополучателите на
кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на равностойността на 168000
лева, съгласно чл.20 от ЗЗД и при съблюдаване на свободата на договаряне,
съобразно чл.9 от ЗЗД се установява, че е налице съгласие между страните за предоставяне на кредит в швейцарски франкове. В подкрепа на извода относно
вида на отпуснатата валута е и чл.2, ал.1 от договора, съгласно която сумата се
усвоява по блокирана сметка на кредитополучателя К.А. в швейцарски франкове.
Волята на кредитополучателите относно вида на валутата е видна и от
представените с настоящата молба искане за
усвояване на суми по кредит от 18.12.2007г. и искане за превалутиране.
В
посочените документи от кредитното досие на ответниците сумите са посочени
именно в швейцарски франка, както и в подписаното от същите Приложение 1,
представляващо неразделна част към договора за кредит. В този смисъл
възраженията са неоснователни - ясна е
волята на кредитополучателите относно избраната от тях валута, в която да им
бъде предоставен кредита, а именно швейцарски франка. Посочва, че има разграничение между договорената валута на кредита и начина на усвояване на кредита, които са различни неща. В
процесния договор съгласието на страните е ясно и недвусмислено изразено
относно договорената валута на дълга, а именно швейцарски франка. Превалутирането на усвоените швейцарски франка по курса на
лева (чл.2, ал.4), както и обстоятелството, че банковата сметка на
кредитополучателя К.А., по която е преведена сумата в CHF, е с оглед целевото използване
на сумите, а именно за пълно предсрочно погасяване на два кредита в лева -
ипотечен кредит в „******" АД в размер на 162230 лева и потребителски
кредит в „******" АД в размер на 4930 лева, а не теглене на сумата на каса
- обстоятелство, което ответниците потвърждават с отговора на исковата молба. Именно така е уговорен между страните начинът на усвояване на кредита,
което не променя постигнатото съгласие относно договорената валута за кредита -
швейцарски франка, с което банката е изпълнила задължението си по договор и
същият е произвел действие. Клаузата на чл.6, ал.2 от договора за кредит напълно
ясно и категорично урежда погасяването на кредита да се извършва във валутата,
в която същият е разрешен и усвоен с изрично посочване - швейцарски франка. Твърди,
че не е налице различна валута на насрещните задължения на страните по договора
и отпуснатият валутен заем следва да бъде върнат в оригинална валута (швейцарски
франка). Правилото произвежда задължително, обвързващо страните действие по арг. от чл.20а, ал.1 ЗЗД. Затова и исковата претенция
следва да е във валутата, в която е отпуснат заема с оглед действителните
договорни уговорки между страните. При условие, че страните са постигнали
съгласие относно договорената валута на кредита, естествено и погасяването му
става в същата валута. Следва изрично да се отбележи, че никога по време на
действие на договора за кредит не е имало
промяна на договорената валута и тя винаги е била първоначално уговорената
-швейцарски франка. Именно с оглед на горното, представеният с исковата молба
погасителен план отразява погасяването на кредита в швейцарски франка. В тази
връзка следва да се имат предвид и клаузите на чл.7/чл. 8 от Допълнителните
споразумения, съгласно които неявяването за подписване и неполучаването от
кредитополучателите на екземпляр от погасителния план към всяко споразумение не
освобождава същите от задължението им за заплащане на погасителните вноски по
кредита в сроковете и в размерите, определени в съответния погасителен план. Не
може недобросъвестното поведение на ответниците и неявяване за подписване и
получаване на новия погасителен план да ги освободи от задължението за
заплащане на договореното с допълнителните споразумения. Представеният с
исковата молба погасителен план представлява служебен такъв, който отразява
договореното за периода от сключване на договора и след подписване на
допълнителните споразумения, включително договореното с последните преоформяне на дълга и облекчени периоди на погасяване.
Затова и в плана е посочено, че общият размер на главницата е 154575,82 CHF,
като това е сумата не към датата на усвояване на кредита, както твърдят
ответниците, а след преоформянията
с посочените допълнителни споразумения и съобразно договорените лихвени
проценти. С
оглед на което не е налице твърдяното от ответниците некореспондиране на
сумите. Размерът на първоначално усвоеният кредит е 145279 CHF, а съобразно преоформянията с посочените допълнителни споразумения
общият размер на кредита (главница) е 154575,82
CHF (посочена в погасителния
план). Счита за абсурдни твърденията на
ответниците, че били принудени да сключат договора като „франков",
което от своя страна противоречи на останалите им твърдения. Функционирането на банковата система и процедурата по
предоставяне на кредити не се основава на принуда. Кредитополучателите са
свободни да избират, дали да теглят кредит, в каква валута, от коя банкова или
небанкова институция и подписването на договор, който е двустранно съглашение,
удостоверява тяхното писмено съгласие с клаузите на договора. Договорната
валута швейцарски франкове е била предпочитана от кредитополучателите, предвид
изгодните лихвени проценти. Освен това, съгласно чл.20 от Договора ответниците
са имали право да поискат от банката превалутиране на
предоставения им кредит, от което те не са се възползвали. Първочалното
превалутиране е на основание чл.2, ал.4 във връзка с
усвояването на сумите по кредита, а НЕ е на основание чл.20, което право възниква
след усвояването на сумите, съгласно уговорения начин на усвояване и в хода на
действието на договора. Твърди, че валутните
промени са възможни, както в посока повишаване, така и понижаване на курса,
като съответно последното ще доведе до понижаване на месечната вноска. Преценката, дали договорната
клауза е неравноправна, съгласно чл. 145 ЗЗД се прави към датата на подписване
на договора. С оглед на предходното евентуалните валутни промени не са
уговорени в полза или вреда на една от страните, а се понасят и от двете,
поради което възражението, че рискът от промяна на курса се носи само от
ответниците, е неоснователно.
Счита, че банката има право
да изменя лихвата при определени условия. Същото е залегнало и в изричната
норма на чл.58, ал.1, т. 2 ЗКИ. В процесния случай рискът от
промяна в пазарните условия се носи и от
двете страни по сделката. В чл.6, ал.3 от договора е посочено, че при промяна
на БЛП на банката, съобразно методологията на Банката, автоматично ще се
промени размерът на месечната погасителна вноска, в съответствие с промяната,
за което кредитополучателите са дали своето неотменимо и безусловно съгласие. Твърдението на ответниците за неравноправни клаузи е
по отношение на клаузи по самия договор за кредит, които не са включени в общи условия, изготвени предварително и на които кредитополучателите
по договора не са могли да влияят. Видно от
самия договор и данните по делото кредитополучателите не са подписвали общи условия, сочени като неразделна част от договора за кредит, или договор при общи
условия, а са подписали договор, чието съдържание и условия са уговорени именно
в него. В
подкрепа на това са и сключените допълнителни споразумения, които са с оглед
временните затруднения на кредитополучателите във връзка с редовното погасяване
на задълженията по индивидуалните договорености в договора за кредита. На следващо място твърди, че почти две години от
сключването на договора за кредит -13.12.2007г. до последната платена в цялост
погасителна вноска с падеж 19.10.2009г., ответниците са се съгласявали с
клаузите на договора, като са изпълнявали по същия и не са го оспорвали. Освен
това, ищецът има качеството на търговец, а сключеният договор за кредит попада
в обхвата на чл.1, ал.1 от ТЗ и съобразно разпоредбите на чл.286, ал.2 във вр. с ал.1 ТЗ, процесният договор за кредит се
характеризира като търговска сделка. Съгласно
чл.293, ал.3 от ТЗ страната не може да се позовава на нищожност, ако от
поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на
изявлението. На основание изложеното счита, че ответниците са се съгласили с
договора и споразуменията, като са приели уговореното.
Ищецът твърди, че в процесния
договор за кредит има изричен текст, регламентиращ начина на формиране на
приложимата по договора и дължима от кредитополучателите лихва в чл.3 от същия,
а именно: годишната лихва е в размер на Базовия
лихвен процент /БЛП/ на Банката за швейцарски франка, валиден за съответния период
на начисляване на лихвата плюс
договорна надбавка от 1,65 пункта, като е цитирано, че към датата на сключване на
Договора БЛП на Банката за швейцарски франкове е в размер на 4,5 %.
БЛП е референтен лихвен процент по договорите за кредит на физически лица,
който се прилага при кредити с плаваща лихва. При променливата лихва страните по договора за банков
кредит отнапред изразяват съгласие за определяне на размера на лихвата по този
начин и заемателите се считат обвързани от тази
уговорка, както и от изменението на променливата компонента за периода след
датата на промяната. В този
случай дължимата се от кредитополучателите лихва по договора за кредит се
променя по време на същия, но това става въз основа на съгласието, което е
дадено с договора по чл.3, ал.1 във вр. с чл.6, ал.3,
поради
което не е необходимо сключване на изрично споразумение за промяната, още
по-малко на промяна на общите условия на банката. В процесния случай БЛП на „******"
АД се определя съгласно Методология
на Банката за определяне на базисни лихвени проценти. Тази методология, макар и да е публикувана на сайта на
банката през
Счита за неприложима към
процесния кредит разпоредбата на чл. 143, т. 12 от ЗЗП. Последната се отнася за
сделки с окончателно определена цена, която се получава при сключването на
договора или предоставянето на услугата, какъвто договорът за банков кредит не
е, защото е възможно през времетраенето на договора финансовия ресурс, който
банката е предоставила и поддържа на разположение на ответниците да се оскъпи,
предвид промените във външните пазари (откъдето банката основно набавя финансов
ресурс и го заплаща) или да поевтинее, което ще се отрази на нивото на лихвения
процент-т.е. на възнаграждението на банката от кредитополучателите, защото то
(лихвата) е цената от гледна точка на посочения законов текст. Освен това в
процесния случай не е налице хипотеза за липса на възможност на
кредитополучателите да се откажат от договора. Разпоредбата на чл.143,т.12 от ЗЗП попада в приложното
поле на изключението по чл.144, ал.3, т.1
от ЗЗП по
изложените по-горе съображения относно обективния характер на факторите, от
които се формира лихвеният процент на Банката, намиращи се извън контрола на
търговеца/доставчика. Счита
възражението за неравноправни клаузи в процесния договор за кредит по смисъла
на ЗЗП за неоснователно, поради което същите не са нищожни по смисъла на
чл.146, ал.1 от ЗЗП и като действителни са породили желаните от страните правни
последици. Неравноправността
на договорна клауза от договор, сключен с потребител следва да бъде преценявана
към момента на сключване на
договора и
съобразно критериите на чл.145, ал.1 от ЗЗП. На следващо място твърди, че процесният
договор за кредит не попада в приложното поле на ЗПК, тъй като е на стойност
над максималния размер, посочен в чл.4, ал.1, т.1, а е и обезпечен с ипотека,
което е основание за изключване на кредита от приложното поле на ЗПК на
основание чл.4, ал.1, т.2 от ЗПК. По тези съображения, възражението на
ответниците на основание чл.22 от ЗПК е неоснователно. Счита, че дори съдът да приеме за основателни възраженията за нищожност, то
ответниците са се съгласили с договорения процент към датата на подписване на
договора-6,15 % и следователно дължат минимум лихва, съобразно договорения процент
върху усвоената главница. Тази уговорка е изрична и не се влияе от
методологията за определяне на лихвения процент, поради което възражението за
нейната нищожност и на нищожност на целия кредит е неоснователно.
Ищецът твърди, че по отношение на възражението
за давност следва да се има предвид, че изискуемостта,
забавата и давността за всяка престация настъпват поотделно, тъй като се касае
за самостоятелни задължения, независимо че същите произтичат от общ юридически
факт - сключения между страните договор за кредит. По отношение на вземанията
за главница, произтичащи от процесния договор за кредит, важи общата
петгодишната давност, която започва да тече от падежа на съответната вноска (в
този смисъл Решение № 28/05.04.2012 г. по гр. д. № 523/2011 г. на ВКС. III г.о.
и Решение № 261 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 795/2010 г.. IV г. о., ГК.
постановени по реда на чл. 290 ГПК). Освен това, съгласно чл.116 ЗЗД, давността
се прекъсва с признаване на вземането от длъжника, каквото представляват
извършените от страна на ответниците месечни плащания по дълга до октомври
2009г., както и с предприемане на действия за принудително изпълнение, каквито
са извършеният на 27.09.201З г. опис, съгласно представения от ответниците
протокол, както и издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист и предявен
установителен иск.
По отношение възражението на ответниците свързани с
подписаните допълнителни споразумения, ищецът изразява становище: с всяко от
споразуменията е извършвано преоформяне на главницата
чрез прибавяне на просрочените задължения и е дадена възможност на ответниците
да ползват за известен период облекчения в лихвения процент и размера на
вноските. След изтичане на периода на облекчено погасяване върху дълга
/главница/ се натрупва начислената, но непогасена през периода на облекчено
погасяване лихва, което също е уговорено между страните. Посоченият в
споразуменията редовен дълг, към който се прибавят просрочените задължения към
датата на подписване на съответното споразумение и начисляването на лихви върху
него е довел до хипотезата на капитализиране на лихви. По
този начин просрочените задължения са добавени към главницата и по волята на
страните е променен вида на задължението - прието е превръщането на няколко
различни по вид, но просрочени задължения да бъдат считани като част от една
обща главница. Т.е. по този начин по силата на споразуменията, страните са
изменили правоотношението по договора за кредит, като са увеличили дължимата
редовна главница с размера на всички просрочени и дължими задължения, които от
своя страна са се погасили. С подписване
на процесиите допълнителни споразумения, ответниците са признали,
че са неизправна страна по договора за кредит, и са се спогодили чрез взаимни
отстъпки да извършат корекция на дълга по отношение на дължимите главници, възнаградителни лихви, гратисен
период и да се формира едно ново по размер задължение, което е допълнително за
кредитополучателите.
Твърди, че няма начисляване на лихва върху лихва, тъй като е налице постигнато между
страните съгласие за новия размер на дълга-главница, който след като е преоформен /преструктуриран/ се дължи от
кредитополучателите, като дължимата по договора лихва се начислява върху тази
преструктурирана главница. Поради тази причина не може да се приеме, че е
налице анатоцизъм и възражението е неоснователно.
Съгласно чл.26 от ЗЗД, нищожността на отделни клаузи не влече нищожност на
договора.
С разпореждане № 1/02.01.2018 г. на основание чл.373 от ГПК на
ответниците е изпратен препис от допълнителната исковата молба,
като му се указа за възможността да подаде в двуседмичен срок от съобщението
допълнителен отговор на допълнителната искова молба и за последиците от
неподаването му. В законоустановения срок е постъпил от ответниците
допълнителен отговор. Поддържат становището си, че предявения иск е недопустим
по изложени вече в отговора на исковата молба правни доводи.
По отношение валутата на иска счита, че банката тактично пропуска
обстоятелството, че на ответниците никога не са предоставяни швейцарски
франкове, а български левове. Поради тази причина не може да се изисква от
ответниците да се възстановява сумата в швейцарски франка.
Твърди, че по банковата сметка на К.А. никога не е превеждана сума в швейцарски
франкове, а само и единствено в български левове. Именно и поради тази причина
ипотеката е учредена в български левове, а не в швейцарски франка. Страните
никога не са имали уговорка, че ще получат сума в лева, която да изплащат във
франка. На следващо място твърди, че
ищецът се позовава на клаузата на чл. 6.2. от Договора, където е
посочено, че погасяването ще се извършва във валутата, в която е разрешен и
усвоен кредитът. Кредитът никога не е усвояван в швейцарски франка и поради
тази причина, няма как да бъде извършвано погасяване в тази валута. Банката
сама признава, че кредитът следва да бъде върнат в отпуснатата валута-лева, тъй
като само такива сума са получили ответниците. Представеният погасителен план
не означава, че К.А. е получила швейцарски франка.
Обстоятелството, че ответниците са изпълнявали договора и не са го
оспорвали до 2009г. не санира нищожността.
Нищожността на клаузи е толкова тежък порок, който не може да бъде саниран с
писмено споразумение между страните, а още по-малко с действия, изразяващи се в
плащане на вноска по кредит. Потвърждаването на недействителни сделки по
българското право е допустимо само при унищожаемите
сделки -чл.35, ал.1 ЗЗД. Нищожността по чл.26,ал.1 ЗЗД има друга цел - опазване
на правния ред и императивните му предписания, без оглед волята на страните. В
тази насока е и Решение № 98 от 25.07.2017 г. т.д.№ 535 по описа за 2016г.на
ВКС и Решение № 146 от 01.11.2017 г. т.д.№ 2615/2016г. на ВКС. В тази връзка,
моли съдът да не кредитира посочената от ищеца практика, както и да приеме, че
тя е ирелевантна към настоящия случай. При уговаряне на променлива лихва следва
да се спазват определени правила, а не същата да зависи само от волята на
банката. Именно това е порокът в случая, липсата на
определение за понятието БЛП, формула съгласно чл.58. ал.1, т.2 от ЗКИ, а не че
е уговорена променлива лихва, чиито размер никога не може да бъде определен
поради липсата на обективни критерии.
Оспорват всички методологии и решения на КУАП
и др. органи на банката. Същите са вътрешнофирмени документи, неподписани от
ответниците и създадени за целите на настоящия процес. Подробни съображения за
приложимостта на ЗЗП са изложили в отговора на исковата си молба, които
поддържат с настоящия отговор. Считат, че лихва в размер на 6,15% също не е
дължима, т.к. договорът е нищожен поради липсата на методология.
На следващо място не
считат, че давността е 5 годишна за главницата, т.к. чрез определянето на вноски, по които да се
изплаща се стига до превръщането и в периодично задължение и давността е 3
годишна. Поддържат становището си, подробно изложено в отговора на исковата
молба относно извършените цесии и сключените допълнителни споразумения.
Относно възражението за
неимуществени вреди, оспорват
твърдението на банката, че в настоящото дело не може да бъде разгледано
възражението им за неимуществени вреди. Възразяват по доказателствените искания
на ищеца и правят свои такива.
С разпореждане на съда са изискани за прилагане
към настоящото производство на в.ч.гр.д.№ 541/2013 г., гр.д.№ 76/2013 г. и
двете по описа на ОС-***** и изп.дело № 290/2013 г. на ДСИ при СИС на РС-*****.
В съдебното
заседание ищецът се представлява от пълномощника адв.П.П., който поддържа иска
и моли да бъде уважен изцяло. Поддържа становището изразено в исковата и
допълнителната молба и депозираните по делото писмени бележки за допустимост и
основателност на иска като се позовава на цитираната в тях практика на ВКС. Представи
списък по чл.80 от ГПК.
Ответниците, редовно призовани, явява се лично К.Г.А.,
а А.В.А., не се явява, двамата се представляват от процесуален представител
адв.Р.И.. Оспорва предявения иск поради недопустимост, неоснователност както по основание, така и по
размер. Представя писмена защита, с която подробно развива правните си изводи
относно нищожност на сключения договор и последващите го две допълнителни
споразумения. Моли да й бъде присъдено възнаграждение за предоставената правна
помощ на ответниците по чл.36 от ЗА. Няма възражения по разноските на ищеца.
Наличието на процесуална легитимация и правоприемство
на ищеца съдът установи след служебно извършена справка в търговския регистър
по реда на чл.23 ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ. Молбата е подадена от активно легитимирана
страна – процесуален представител, видно от приложените към исковата молба
пълномощни. Правният интерес за предявяване на иска е налице.
По
исканията на страните за допускане на доказателствени искания, съдът се е произнесъл с определения по
делото.
По
допустимостта на иска:
С решение
№ 58/09.10.2014 г. по т.д. № 76/2013г. по описа на ОС *****, съдът подробно е
изложил мотиви, че ищецът се позовава на автоматична предсрочна изискуемост,
без до длъжника да е изпратено и достигнало волеизявление на Банката, че счита
целия кредит и непогасения остатък от него за предсрочно изискуем, е достатъчно
основание, установителния иск с правно основание чл.422 от ГКП да бъде
отхвърлен като се е позовал на разрешенията, дадени в т.18 от TP № 4/18.06.2014г. по т.д.
4/201Зг. на ОСГТК на ВКС, постановено
след подаване на заявлението на заявителя по ч.гр.д.№ 404/2012 г. на РС-*****.
Предвид различните основания на двата иска, различния размер на исковите
претенции и различния период от време на търсените вземания, съдът намира, че
не е налице сила на присъдено нещо по отношение дължимостта
на вземането в настоящото производство. В случая съществува сила на присъдено
нещо по т.д.№ 76/2013 г. на ОС-***** по отношение на обстоятелството, че през
2012г. ищецът не е спазил изискванията, въведени с Т.Р. № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС за надлежно обявяване на предсрочна изискуемост и съответно същата не е
настъпила към онзи момент. В настоящата искова молба са наведени основания за
предявения осъдителен иск на предсрочна изискуемост на вземането по кредита,
настъпила съгласно чл.18,ал.1 от договора за кредит от 13.12.2017 г. и надлежно
връченото уведомление на ответниците за обявяване на предсрочната изискуемост
на същия кредит на 16.06.2016 г. чрез нотариална покана акт № 160, т.І, рег.№
4277/2016 г. на нотариус А.Ц., рег.№ 565, с район на действие района на РС-*****
и разписка за задължение в общ размер на 230366,67 швейц.франка,
от които за периода от първата просрочена вноска по
кредита с падеж 19.11.2009г. до крайния срок за погасяване (падеж) -
19.12.2025г., дължимият размер на главница за периода от 19.10.2012г. до
19.12.2025г. е 135938,59 CHF. От
посочения размер от 135938,59 CHF с
настоящия иск се претендират частично 80 000.00 CHF /осемдесет хиляди швейцарски франка/, считано от
19.10.2012г., Лихва - 103021,55 CHF sa периода 19.11.2009г. -
17.08.2017г.; Такси: 1397,38 CHF за
периода 18.10.2009г. - 17.08.2017г.; Застраховки: 112,37 CHF за периода 14.12.2015 - 17.08.2017г. По двата иска правното основание е различно, претендираните суми и периоди
също са различни. С решение № 139/05.11.2014г. по т.д.57/2012г. на I Т.О, на ВКС, е прието, че решението за отхвърляне на установителния иск по
чл.422, ал.1 ГПК за вноските с ненастъпил падеж към датата на подаване на
заявлението, респ. за частта от кредита, за която кредиторът е считал, че е
настъпила предсрочна изискуемост преди постановяване на TP на ВКС, не преклудира правото му да ги събере по съдебен ред. Това право може да
се упражни с осъдителен иск, както и по реда на иницииране на ново заповедно
производство. Право на ищецът е да прецени кой иск ще предяви. Такъв е и
настоящия иск. Предявен
е осъдителен иск,правният интерес за който е обусловен от заявеното твърдение
за наличие на изискуемо вземане. Поради изложеното по-горе съдът намира, че предявения иск е процесуално
допустим.
По
основателността на иска:
От събраните по делото писмени
доказателства, които прие, в съответствие със задължението си по чл.235 от ГПК,
а именно: Договор за
потребителски кредит № HL 31359/13.12.2007г.
- заверено копие; Банково бордеро за усвояване на кредит от 19.12.2007г. -
заверено копие; Допълнителни споразумения към Договора от 17.04.2009г. и
30.10.2009г., както и погасителен план – заверени копия; Подробна справка за
усвоени, начислени, погасени, дължими суми по кредита с обобщаване на дълга -
оригинал; Пълномощно на служителите на "******" АД, подписали
справката за усвоени, начислени, погасени и дължими суми по кредита - заверено
копие; Уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД чрез нотариус А.Ц., с район на действия
-PC *****, с per. № 565 (Нотариална покана Акт № 145, том I, с
Per. № 4090/2015) и разписка
- заверени копия; Пълномощно от "******" АД и „******" АД на
служителите, подписали Уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД; Договори за прехвърляне
на вземания по договор за кредит от 05.02.2008г. и 17.11.2011г. - заверени
копия; Уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита чрез
нотариус А.Ц., с район на действия - PC *****,
с per. № 565 (Нотариална покана
Акт № 160, том I, с Per. № 4277/2016г.) и разписка - заверени копия;
Нотариален акт № 89, том VII, per. №
6621, дело № 998 от 2007г. на нотариус М.Д., per. № 173, вписан в Агенция по вписванията под
вх.рег.№ 8843 от 13.12.2007г., Акт № 113, том III, дело № 6040 - заверено
копие, гр.д.№
76/2013 г. на ОС – *****, в.ч. гр.д. № 541/2013 г. на ОС – ***** и изп. дело №
290/2013 г. на СИС при РС – *****; Копие от Решение
по т.дело № 76 от
Не
се спори между страните, че на 13.12.2007г. между „******” АД в
качеството на кредитор и ответниците в качеството на кредитополучатели са
сключили договор за потребителски кредит за текущи нужди HL 31359. Съгласно чл.1,ал.1 от
договора банката е предоставила на кредитополучателите потребителски в размер
на равностойността в швейцарски франка на 168000 лева, от които равностойността
в швейцарски франка на 167160 лева по курс „купува” към лева на банката в деня
на усвояване на кредита за рефинансиране на ипотечен кредит към „******” АД и
потребителски кредит към „******” АД, представляващ равностойността в швейцарски
франка на 840 лева по курс „купува” към лева на „******” АД в деня на усвояване на
кредита за текущи нужди. Съгласно чл.1,ал.3 от договора страните подписват
Приложение №1 към договора за курс „купува” към датата на усвояване на кредита
за конкретно определения размер на
кредита в швейцарски франк – в
случая посочената дата в Приложение №1 е 19.12.2007г. по курс „купува” 1,17807
лева, като съобразно този курс на кредитополучателите е предоставен кредитен
лимит в размер на 145279,00 швейцарски
франка.
По делото е прието искане за
усвояване на суми по кредит с вх.№ 518-3480/18.12.2007 г. /стр.183/ към договор
за кредит № HL 31359
от К.Г.А. във връзка с условията по договора й за кредит, с което моли със
средствата по кредита й в размер на 145279,00 швейц.франка
/изписани цифром и словом/ да й бъде заверена нейна
сметка ИВАN ВG02BPBI79281360187601
с цел
текущи нужди, подписано от ответницата А.. Същата е подала молба до банката към
кредит № HL 31359 /стр.194/ да й бъде
откупена валута във швейц.франка за сумата 145278,45 швейц.франка, като същата продава на банката от валутната
си сметка ВG
02BPBI79281360187601 като левовата равностойност
да постъпи по нейна сметка в „******” АД с № ВG 10BPBI79281060187603.
Съгласно чл.2, ал.1 от договора разрешеният кредит се
усвоява по блокирана сметка в щвейцарски франка на
кредитополучателя К.Г.А., открита в банката и се ползва от ответницата при
условията на ал.4 и ал.5. В чл.2,ал.4 от договора банката си е запазила правото
служебно да превалутира усвоеният кредит в швейцарски
франка по търговски курс „купува” швейцарския франк към лева на банката за
съответната валута в деня на усвояването, която се превежда по конкретно
посочената и открита в банката сметка на името на кредитополучателя в лева.
С
разпоредбите на чл.3 страните договорили дължимите на банката лихви за усвоения
кредит. Съгласно ал.1 годишната лихва е в размер на сбора на Базовия лихвен
процент /БЛП/ на банката за жилищни кредити в швейцарски франка, валиден за
съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 1.65
пункта, като към момента на сключване на договора БЛП е посочен в размер на 4.5
процента или общо 6,15 %. Съгласно ал.2 дължимите лихви се начисляват от датата
на усвояване на кредита. При просрочие на дължимите погасителни вноски и при
предсрочна изискуемост на кредита видно от ал.3 на същия член,
кредитополучателят дължи лихва в размер на сбора от лихвата за редовна
главница, определена по ал.1, плюс наказателна надбавка от 10 пункта. Съгласно
ал.5 действащия БЛП на банката за жилищни кредити не подлежи на договаряне и
промените в него стават незабавно задължителни за страните. Записано е, че задължение
на Банката е да уведоми кредитополучателя за новия размер на БЛП за жилищни
кредити и датата от която той е в сила, чрез обявяването му на видно място в банковия салон, при
условието договорените надбавки да не се променят.
В
чл.4,ал.1 от договора страните са уговорили такса за управление на кредита в
размер на 1,5 % върху размера на разрешения кредит, еднократно платима при
усвояване на кредита, по ал.2 - комисионна за управление на кредита, платима
ежемесечно на датата на падежа на месечната вноска в размер на 0,03% върху
размера на непогасената главница по кредита, считано към същата дата, които
такси се дължат съгласно Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионите,
които Банката прилага по операциите си /чл.10, т.2 от договора/. Административната
такса за обработка на документите по ал.3 е в размер на 40 лева, еднократно
платима при подаване на молбата за кредит.
Страните се договорили съгласно чл.5 от
договора, че крайния срок за погасяване/издължаване на кредита, включително
дължимите лихви е 216 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка
по кредита, считано от датата на усвояване на кредита.
Съгласно чл.6, ал.1 от договора,
кредитополучателят погасява кредита на месечни вноски, вкл.главница и лихви в
размер съгласно погасителен план, неразделна част от договора. Според
договореното в ал.2 на същия, погасяването на кредита се извършва във валутата,
в която същия е разрешен и усвоен – швейцарски франка. В ал.3 на същия член, в
случай, че по време на действието на договора банката промени БЛП размерът на
погасителните вноски по ал.1 /месечни
вноски, включващи главница и лихва/, се променя автоматично, в съответствие с
промяната, за което кредитополучателят е дал своето съгласие с подписването на
договора.
Съгласно
чл.12, ал.1 от договора банката си е
запазила правото по време на действие на
договора да променя тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните,
които прилага при операциите си, както и приложимите лихви по кредита в швейцарски франка или друга валута при
евентуалното превалутиране на дълга по реда на чл.20.
За обезпечаване на всички вземания на банката
съгласно чл.13 от договора, вкл. главница, лихви, такса, комисионни и
др.разноски, К.А. е учредила в полза на кредитора втора по ред договорна
ипотека върху собствения си недвижим имот, а именно: ПИ в гр.*****, ул.”******”
№ 28, с идентификатор № 43952.515.269 по КК на гр.*****, с площ по скица от 198
кв.м., заедно с построената в него масивна двуетажна еднофамилна жилищна сграда,
със застроена площ от 81 кв.м.видно от приетия по делото нотариален акт за
договорна ипотека № 89, т.VІІ, рег.№ 6621, дело № 998 от 13.12.2007 г. на
нотариус М.Д. с рег.№ 173 на НК и с район на действие района на РС *****.
По
силата на чл.14, ал.1 от договора,
ответникът следва да направи застраховка на предоставения като обезпечение
недвижим имот, в противен случай, банката задължава служебно разплащателната
сметка на ответника и превежда на застрахователя необходимата премия за
подновяване на застрахователната полица. С подписването на договора
кредитополучателя дава неотменимото си и безусловно съгласие, оправомощава и упълномощава банката , а банката приема да
заплаща от негово име и за негова сметка необходимата за сключването и
ежегодното подновяване на застрахователната полица като събира необходимите
средства служебно от сметките на кредитополучателя по ал.4.
Страните са постигнали съгласие видно от чл.27, ал.1
от договора относно правото на банката едностранно да прехвърли вземанията си,
произтичащи от договора, на трети лица, включително и на „******” /БРС/ АД, ЕИК
******, при което възползвайки се от това право на 05.02.2008г. банката е
прехвърлила вземанията си към ответниците на посоченото акционерно дружество.
Съгласно чл.1 от договора за цесия /стр.43/, банката в качеството на цедент
прехвърля на цесионера БРС, всички свои вземания по
договори за ипотечни кредити, описани конкретно в Приложение № 1 към договора
/стр.46/, включително и процесния, като прехвърлянето влиза в сила на
30.01.2008 г. Съгласно чл.4,т.1 от същия банката и БРС се задължават
своевременно да уведомят кредитополучателите, солидарните длъжници и
поръчителите на прехвърлените кредити за сключения договор за цесия, като
уведомленията следва да бъдат оформени и подписани във формата, одобрена като
Приложение № 2 към договора. От представеното по делото Приложение № 1 към
договор за цесия от 05.02.2008 г. е видно, че под № 73 и 74 вземането на
банката към ответниците по договор за потребителски кредит HL 31359
от 19.12.2007 г., обезпечено с ипотека, също е прехвърлено.
На 17.04.2009 г. в гр.*****, между БРС и ответниците е
подписано допълнително споразумение към договор за потребителски кредит с
ипотека № HL 31359 от 19.12.2007 г.
/стр.19/, в което страните са констатирали, че към 17.04.2009 г. задълженията
на кредитополучателите са в размер на общо 144708,51 щвейцарски
франка, като е посочен размера на просрочената главница, просрочената лихва,
редовна главница, редовна лихва, просрочени такси и просрочени плащания по
застраховки. В т.ІІ от същото са се споразумели за въвеждане на облекчен ред за
погасяване на съществуващите вземания на кредитора по реда и условията на
т.ІІІ, ІV и V. В т.VІ от споразумението страните са договорили, че ако в
рамките на уговорения в т.V период на облекчено погасяване на кредита
ответниците не заплатят две дължими месечни погасителни вноски, същите губят
право да ползват облекчението и в този случай кредиторът едностранно ,
незабавно и без да е необходимо каквото и да било волеизявление на
кредитополучателите, прекратява действието на т.V и променя условията на
погасяване на общия дълг, вкл. подготвя нов погасителен план, с който определя размера
на дължимите от ответниците месечни погасителни вноски по същия.
На 30.10.2009 г. в гр.***** между БРС и ответниците е
подписано второ допълнително споразумение /стр.21/ към процесния договор за кредит,
в което страните са констатирали, че към 30.10.2009 г. задълженията на
кредитополучателите са в размер на 148540,77 щвейц.франка
като конкретно е посочен размера на просрочената лихва, редовна главница и
редовна лихва. В т.ІІ от същото страните са се споразумели за въвеждане на
облекчен ред за погасяване на съществуващите вземания на кредитора по реда и
условията на т.ІІІ, ІV и V. В т.VІІ от споразумението страните се договорили,
че ако в рамките на уговорения в т.ІV период на облекчено погасяване на
кредита, ответниците не заплатят две дължими месечни погасителни вноски, същите
губят право да ползват облекчението и в този случай
кредиторът едностранно, незабавно и без да е необходимо каквото и да било
волеизявление на кредитополучателите, прекратява действието на т.V и променя
условията на погасяване на общия дълг, вкл. подготвя нов погасителен план, с
който определя размера на дължимите от ответниците месечни погасителни вноски
по същия съгласно условията на т.VІ.
Между „******” АД, в качеството на цедент и „******”АД /с
предходно фирмено наименование „******” АД/ в качеството на цесионер
на 17.11.2011г. е сключен нов договор за обратно прехвърляне на вземанията по
Договора за кредит /стр.47/, като съгласно чл.1 цедентът прехвърля на цесионера всички свои вземания по договори за ипотечни
кредити описани конкретно в Приложение №1 към договора /стр.52/. От
представеното по делото Приложение № 1 към договор за цесия от 17.11.2011 г. е
видно, че под № 38 и 39 вземането на банката към ответниците по договор за
потребителски кредит HL 31359 от 19.12.2007 г.,
обезпечено с ипотека, също е прехвърлено. Съгласно чл.4,т.1 от същия банката и БРС се задължават своевременно да
уведомят кредитополучателите, солидарните длъжници и поръчителите на
прехвърлените кредити за сключения договор за цесия, като уведомленията следва
да бъдат оформени и подписани във формата, одобрена като Приложение № 2 към
договора.
От страна на ищеца по делото е представено уведомление
за прехвърляне на вземания до ответниците за първата цесия от 05.02.2008 г. като
ответниците са уведомени чрез нотариална покана, с Акт 145,том І,
рег.4090/24.06.2015 г., имаща характер на уведомление по чл.99,ал.3 от ЗЗД, /стр.36/.
Същата е връчена на 27.07.2015 г. от помощник-нотариус С.Н. К.към нотариална
кантора с нотариус А.Ц.с рег.№ 565 на НК, с район на действие РС *****, на
ответника А.В.А. и със задължението да предаде на съпругата си К.Г.А. видно от
приложената разписка на стр.38.
За втората цесия от 17.11.2011 г. е
представено уведомление за прехвърляне на вземания до ответниците като същите са
уведомени чрез нотариална покана, с Акт 160,том І, рег.4277/16.06.2016 г.,
имаща характер на уведомление по чл.99,ал.3 от ЗЗД, /стр.53/. Същата е връчена
на 16.06.2016 г. от помощник-нотариус С.Н. К.към нотариална кантора с нотариус А.Ц.с
рег.№ 565 на НК, с район на действие РС *****, на ответника К.Г.А., която я е
прочела, ще уведоми А.В.А., но отказва да приеме екземпляр от нот.покана със задължението да предаде и А.В.А. на видно от
приложената разписка на стр.54.
За обезпечаване на отпуснатия кредит – главница,
лихви, такси, комисионни и други разноски с нотариален акт вписан
в СВ-***** под Акт № 123, Том ІІІ, дело № 6040/13.12.2007г. е учредена договорна ипотека
върху недвижим имот собственост на кредитополучателите, по силата на която последните
са се задължили да отговарят солидарно за задълженията към банката по сключения
договор за потребителски кредит № HL 31359
от 13.12.2007 г.
По искане на страните и с оглед необходимостта от
специални знания, съдът е назначил съдебно-икономическа експертиза, която да
отговори на конкретно поставени въпроси. Вещото лице С.Ц., след като се е
запознала с приложените по делото писмени доказателства, проверка в счетоводството на банката и след
допълнително представените от страните документи е установила следното:
ответниците-кредитополучатели са усвоили кредит в размер на 145279,00 швейцарски
франка, която сума е преведена по
разплащателната сметка на името на К.Г.А. с аналитичен № 1815 756
********* 01 4 с ІВАN ВG
02 ВРВІ 7928 1360 1876 01 на 19.12.2007 г. П.Х.П.. Към датата на сключване на
договора за кредит – 13.12.2007 г. курсът на швейцарския франк е бил 1,17235
лева за 1 швейц.франк, а към датата на подаване на
исковата молба – 05.10.2017 г. е бил 1,70487 лева за 1 швейц.франк.
В този период курсът се е променял всеки работен ден или около 2500 пъти. Направените
погасителни вноски за погасяване на задължения по кредита са в общ размер на 25005,79
швейц.франка, като последната погасителна вноска е
извършена на 19.12.2009 г. От главницата са погасени 5400,47 швейц.франка, като непогасената част от главницата към 17.08.2017г.
е в размер на 48626,77 швейц.франка. Размерът на
предсрочно изискуемата главница за периода от 19.10.2012 г. до крайния срок за
погасяване на кредита – 19.12.2025 г. е 135938,63 швейц.франка.
Размерът на дължимите и неплатени възнаградителни и
наказателни лихви съответно са: 74287.09 швейц.франка
и 28734,42 швейц.франка или общо 103021,51 швейц.франка към 17.08.2017г. по приложените от вещото лице
таблици, представляващи неразделна част от заключение.
Размерът на дължимите и неплатени такси към
датата на представената справка – 17.08.2017 г. е начислени такси – 1432,19 швейц.франка, погасени 34,81 швейц.франка
и дължими към същата дата – 1317,38 швейц.франка. Експертът
е намерил, че дължимите застраховки към 17.08.2017 г. са в размер 112,37 швейц.франка.
За процесния период от време – от датата на
сключване на договора за потредителски кредит-13.12.2007г.
до 17.08.2017г.-датата на подаване на исковата молба, вещото лице сочи, че е
имало основание за изменение на стойностите на компонентите, от които се
определя БЛП и текущите му нива за ипотечни кредити в швейц.франка,
са както следва:
от
01.01.2008г. до 07.07.2008г. - 4.50%;
от 07.07.2008г.
до 10.10.2008г. - 5.00%;
от
10.10.2008г. до 10.09.2012г. - 7.20%;
от
10.09.2012г. –
6.95%.
В
последното по делото съдебно заседание ищецът чрез адв.П.Петкова направи искане
за поставяне на допълнителни задачи на съдебно-икономическата експертиза.
Ответниците в същото съдебно заседание чрез пълномощника адв.Р.И. искат съдът
да допусне повторна съдебно-икономическа експертиза с друго вещо лице с конкретно
поставени въпроси. Съдът остави искането и на двете страни без уважение, след
като счете, че отговорите са неотносими към спора.
С определение №
200/04.05.2018г. постановено по реда на чл.374, ал.1 от ГПК съдът прие, че е
сезиран с искове с правно основание чл.430
от ТЗ във връзка с чл.79 и чл.86 от ЗЗД.
С оглед на предявените претенции основаващи се
на договор за потребителски кредит при изложените фактически твърдения и направени искания, съдът е констатирал, че са
налице обстоятелства, при които служебно
е задължен, спазвайки принципа на състезателност в исковия процес да уведоми
страните, че ще се произнесе по неравноправния характер залегналите в сключения
договор клаузи, освен ако потребителят, след като му е съобщено настоящето
определение се противопостави на това.
С допълнителната искова молба ищецът,
чрез адв.Г.Д. е взел становище относно
неравноправния характер на залегналите в сключения договор клаузи, като
заявява, че всички уговорки в сключения договор за кредит отговарят на принципа
на добросъвестност и не водят до значително неравновесие в правата и
задълженията на търговеца и потребителя.
Въпреки така изразеното становище
на банката, съдът счита, че сключения между страните договор не съдържа
конкретни основания или критерии даващи право на банката едностранно да променя
БЛП, има препращаща разпоредба към Методиката на Банката без ясна формула, въз
основа на която да може да се определи съотношението между настъпилите
изменения и посочените пазарни лихвени индекси. Съдържащите се в договора
клаузи, които дават възможност на банката да извършва едностранна промяна в
условията на договора, не отговарят на изискванията за добросъвестност. Съдът
не приема, че страните са уговорили
права и задължения съдържащи определени параметри, които са ясни и
предвидими, а така договорени те са поставени в зависимост от настъпването на
бъдещи обстоятелства, изцяло по волята на кредитора.
На следващо място следва да бъде
отбелязано, че нито една от клаузите в процесния договор не е уговорена
единствено и само по отношение на кредитополучателите – ответници. На тях е
предоставен бланков/типов Договор. Видно от съдебната практика съдилищата са
обсъждали идентични клаузи /с идентично съдържание/ по сключени договори за
кредит в швейцарска валута.
Клаузите на чл.3, ал.1 и ал.5,
чл.6, ал.3 и чл.12 от Договор за потребителски кредит HL 31359 не отговарят на
изискванията за добросъвестност и водят до значително неравновесие между
правата и задълженията между търговеца и потребителя. При условие, че банката
си е запазила възможността едностранно да изменя размера на дължимата годишна
лихва, което ще се отрази и на размера на
месечните погасителни вноски, чрез промяна на БЛП, без конкретен фактор
за промяна и без потребителят да има право да се откаже от договора, е налице
неравноправност по смисъла на чл.143, т.10, т.12 от ЗЗП. Съгласно чл.58, ал.1,
т.2 от ЗКИ за банката съществува законово изискване да посочи в писмена форма
при отпускане на кредита метода на изчисляване на лихвата и условията, при
които може да се променя същата до пълното погасяване на кредита. Посочените в
чл.3, ал.1 и ал.5 условия за метода за изчисляване на лихвата и нейната промяна съставляват
неравноправни клаузи в процесния договор. Липсват ясни и предварително известни
на потребителя правила, въз основа на които банката да формира точната Методика
за изчисляване на действалия БЛП. При уговорените условия банката да има
правото едностранно да променя лихвения
процент по свое усмотрение, води до
едностранна промяна в размера на задължението, което обстоятелство е в
противоречие с принципа на добросъвестност.
Договорът за банков кредит е двустранен,
възмезден, консенсуален, формален и срочен. При предоставен кредит от банката,
приложение намират правилата на чл.430-432 от ТЗ. Съгласно легалното
определение в чл.430,ал.1 от ТЗ с този договор банката се задължава да отпусне
на заемателя парична сума за определена цел при
определени условия и срок, а заемателят се задължава
да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. В
изпълнение на вече сключен договор за банков кредит, за банката възниква
задължение за отпускане на уговорената с договора парична сума, чрез превод по
посочената разплащателна сметка, в рамките на уговорения между страните срок за
усвояване на кредита. В настоящия случай безспорно се установява, че съгласно
общите правила за изпълнение по търговска сделка – чл.305 ТЗ, при безкасово
плащане, релевантно за завършването му е заверяването на сметката на
кредитополучателя със съответната сума по кредита в размер на равностойността
на швейцарски франка на 168000,00 лева, по курс „купува” за швейцарския франк
към лева на „******” АД, с които са погасени задължения на ответниците по
ипотечен кредит в размер на 167160 лева към „******” АД и потребителски кредит
към „******” АД и равностойността на швейцарски франка на 840 лева по курс
„купува” за швейц.франк
в същата банка, д деня на усвояване на кредита за текущи нужди.
При липса на каквото и да е
оповестяване на начина, по който банката формира своя БЛП към датата на сключване
на договора за кредит – 13.12.2007 г., не може да се приеме, че уговорката за
променлива лихва е съответна на предвидените и за двете страни промени в цените
на кредитирането за дългосрочен период. Самата уговорка за периодично
привеждане в съответствие с изменения на пазара на дължимите престации
представлява елемент от основния предмет на договора и принципно би била изкличена от потребителската закрила, ако е ясно и
разбираемо уговорена – чл.4 от Директива 93/13/ЕИО. Ето защо, при процесното
договаряне значение има именно липсата на каквото и да е съгласуване с
потребителя на факторите, които обуславят конкретното съдържание на БЛП,
позволяващо приемане на произволна методология, т.е. произволен БЛП.
С оглед на гореизложеното
настоящия състав намира, че клаузите на чл.3, ал.1 и ал.5, чл.6, ал.3 и чл.12
от процесния договор са неравноправни по смисъла на чл.143, ал.1
ЗЗП, респективно нищожни, съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП.
Относно
клаузата на чл.3, ал.3 от договор за потребителски кредит HL 31359, предвиждаща дължимостта на наказателна лихва следва да бъде обсъдено
обстоятелството задължил ли се е кредитополучателят да заплати необосновано
високо обезщетение. При уговорения начин за начисляване размера на тази лихва,
представляваща сбор от лихвата за редовна главница определена в ал.1 на чл.3,
плюс наказателна надбавка от 10 пункта, не може да бъде прието, че се касае за
придадените й от закона функции/ обезпечителна,
обезпечителна и санкционна/. В параметрите й влиза лихвата по ал.1 на чл.3 от договора, която
клауза вече е приета за неравноправна,
но е договорено и задължение да се заплати необосновано висока неустойка.
Поради
неправомерното увеличаване на БЛП, респ. годишния лихвен процент и получаването
на суми без основание, ответниците сключили две допълнителни споразумения след
първата цесия с новия кредитор. Противоречието със закона и добрите нрави на
цитираните по-горе клаузи от договора за кредит не води до саниране на пороците
на същия чрез допълнителните споразумения от
Видно от заключението на вещото лице, което съдът
възприема като компетентно, обосновано и кореспондиращо с доказателствата по
делото, банката е обявила предсрочна изискуемост на кредита на 16.06.2016 г. Съгласно
чл.18 от процесния договор за кредит, страните са постигнали съгласие, че
банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем, когато кредитополучателят
не е погасил изцяло в срок което и да е задължение. Установява се от приложената
на стр.53 и 54 нотариална покана-уведомление и разписка за обявяване на
предсрочна изискуемост на кредита преди крайния срок от „******”АД до
ответниците, чрез нотариус А.Ц., рег.№ 565 на НК, с район на действие РС *****,
представляваща Акт № 160, т.І, рег.№ 4277/16.06.2016 г. В същата е посочено, че задължението на
ответниците към 13.04.2016 г. е в размер на 149175,35 швейц.франка.
В същото банката е отправила до длъжниците изявление за обявяване на договора
за предсрочно изискуем в съответствие с изискванията на чл.60,ал.2 от ЗКИ, като
изявлението е връчено на 16.06.2016 г. като са упоменати дължимата главница, лихви,
такси по обслужване на кредита, застраховки и нотариални такси.
По
изложените съображения съдът приема, че ищецът валидно е упражнил потестативното си право да направи кредита предсрочно
изискуем, считано от 16.06.2016 г., когато писменото уведомление за обявяване
на кредита за предсрочно изискуем е достигнал до кредитополучателите.
Относно възражението на
ответниците за погасяване на задължението по давност, съдът намира същото за
неоснователно. Предсрочната изискуемост на кредита има действие от момента на
получаване от длъжника на уведомлението на кредитора, ако към този момент са
настъпили и обективните факти. По-горе се посочи, че ответниците са получили на
16.06.2016 г. уведомлението за предсрочна изискуемост на кредита. От
заключението на вещото лице се установява, че последната реално платена в целия
дължим размер погасителна вноска съгласно договора е на 19.12.2009 г. От
19.01.2010 г. е започнал да тече срока по чл.110 от ЗЗД. С образуването на
т.д.№ 76/2013 г. по описа на ОС ***** се прекъсва давността съгласно чл.116,
б.”б” от ЗЗД. След влизането в сила на решение № 58/09.10.2014 г. по т.д.№ 76/2013
г. по описа на ОС *****, на 05.11.2014 г.,т.е. от 06.11.2014 г. е започнала да
тече нова давност. Уведомленията до ответниците както се посочи по-горе са
получени на 16.06.2016 г., а исковата молба е депозирана в съда на 04.10.2017
г., т.е. не е изтекъл нито тригодишния, нито петгодишния давностен
срок. Съдът
като съобрази задължителната съдебна практика намира, че при договор за кредит,
с който е уговорено връщането на сумата да стане на погасителни вноски на
определени дати съгласно одобрен от страните договор за кредит и погасителен
план, задължението е неделимо. Поради този му характер уговореното връщане на
сумата да стане на погасителни вноски на определени дати не превръща тези
вноски в периодични плащания, а само съгласие на кредитора да приеме изпълнение
на части – аргумент за противното от чл.66 от ЗЗД. Това становище е застъпено в
редица решения на ВКС на РБ, постановени по реда на чл.290 от ГПК, които са
задължителни за настоящата инстанция /Р.№ 28/05.04.2012 г. по гр.д.№ 523/2011
г. на ІІІ т.о., ГК и др./. С цитираната съдебна практика е прието, че отделните
погасителни вноски по договор за заем не
превръщат същия в такъв за периодични платежи, а представляват частични
плащания по договора, по отношение на които приложим е общия петгодишен срок по
чл.110 от ЗЗД. Ето защо, по отношение на предсрочно изискуемата главница не е изтекла
петгодишната давност.
Съгласно
чл.146, ал.5 от ЗЗП неравноправните клаузи в договор сключен с потребител, не
води изцяло до неговата нищожност, ако договорът може да се прилага и без тези
клаузи.
Съобразно
изчисленията на вещото лице, че размерът на усвоения кредит е 145279,00 швейц.франка, от ответниците са внесени общо погасителни
вноски в размер на 25005,79 швейц.франка или
разликата е 120273,21 швейц.франка, която
представлява непогасената и изискуема в
цялост главница, дължима солидарно от двамата ответници в размер на частично
предявената сума 80000,00 швейц.франка, ведно с
дължимата законна лихва върху сумата от 80000,00 швейц.франка,
считано от датата на подаване на исковата молба-04.10.2017 г. до окончателното
изплащане на вземането, като до общия
размер на дължимата главница за 149175,35 швейц.франка
искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
С писмените си бележки,
представени по делото ищецът акцентира, че настоящата искова претенция е за
частичен иск само за главница за сумата 80000,00 лева, а размерът на дължимата
главница е разликата между усвоения размер на кредита и направените погашения от ответниците в швейц.франка.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответниците следва да
бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените по делото разноски. Списък по
чл.80 от ГПК е представен от ищеца за общо разноски в размер на 5963,20 лева,
от които 5463,20 лв. държавна такса и 500,00 лева депозит за вещо лице. Курсът
на БНБ за 05.10.2018 г. /датата на постановяване на настоящото решение/ за 1 швейц.франк е 1,71429 лева, равностойността на 80000,00 швайц.франка по официалния курс на БНБ за деня е 137143,20
лева. При тези данни ответниците следва
да заплатят на ищеца разноски съразмерно с уважената част от иска в размер на 3197,95
лева.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати на процесуалния представител на ответниците адв.Р.И. от САК, направените
по делото разноски, представляващи адвокатско възнаграждение съгласно
чл.38,ал.1,т.2 и чл.36,ал.2 от ЗА във вр. с
чл.7,ал.2,т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г., изм.Д.В.бр.28/2014 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения в размер на 2153,65 лева съразмерно с
отхвърлената част от иска.
Водим
от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
на основание чл.430 от ТЗ, във връзка с чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, К.Г.А., ЕГН **********, с адрес: *** и А.В.А., ЕГН **********, с адрес: ***, солидарно да заплатят на „******”АД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: гр.*****, Околовръстен път № 260, п.к.1766, представлявано
от П.Н.Д.
- изпълнителен директор, Д.Б.Ш.- изпълнителен директор; М.И.В.- прокурист —
съвместно от всеки двама изпълнителни директори или от прокурист заедно с
изпълнителен директор, главница в размер
на 80000,00 /осемдесет хиляди/ швейцарски франка, представляващи частично
предявен иск от общия размер на дължимата сума 120273,21 /сто и
двадесет хиляди двеста седемдесет и три швейцарски франка, двадесет и един
сантима/ швейцарски франка, която представлява
непогасената и изискуема в цялост
главница, произтичаща от Договор за
потребителски кредит HL 31359
сключен на 13.12.2007г., обезпечен с
Нотариален акт за договорна ипотека вписан в СВ-***** под Акт № 113, Том ІІІ, дело № 6040/13.12.2007г.,
ведно с дължимата законна лихва върху сумата от 80000,00 швейц.франка, считано от датата на подаване на исковата
молба-04.10.2017 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОТХЪРЛЯ
предявения от „******”АД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: гр.*****, Околовръстен път №26, с горните данни, иск с
правно основание чл.430 от ТЗ, във връзка с чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, против
К.Г.А., ЕГН **********, с адрес: *** и А.В.А., ЕГН **********, с адрес: ***, солидарно да заплатят разликата над 120273,21 /сто и двадесет хиляди двеста седемдесет и
три швейцарски франка, двадесет и един сантима/ швейцарски франка
до предявения общ размер на дължима главница в размер на 149175,35
/сто четиридесет и девет хиляди сто седемдесет и пет швейцарски франка,
тридесет и пет сантима/ швейц.франка, представляващи
общо дължимата по договора главница, произтичаща от Договор за
потребителски кредит HL 31359
сключен на 13.12.2007г., обезпечен с
Нотариален акт за договорна ипотека вписан в СВ-***** под Акт № 113, Том ІІІ, дело № 6040/13.12.2007г., като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, К.Г.А., ЕГН **********, с адрес: *** и А.В.А., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплатят на „******”АД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: гр.*****, Околовръстен път №260, направените по делото
разноски съгласно Списък по чл.80 от ГПК, в размер на 3197,95 /три хиляди сто деветдесет
и седем лева, деветдесет и пет стотинки/ лева,
съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК, „******”АД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.*****, Околовръстен път №260 да заплати на адв.Р.Х.И. от САК, личен № **********,
със съдебен адрес:***, за адв.Р.И., направените
по делото разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 2153,65
/две хиляди сто петдесет и три лева, шестдесет и пет стотинки/ лева съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението
може да се обжалва пред Апелативен съд-Велико Търново, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :