Р Е Ш Е Н И Е
№260147
гр. Пловдив, 07.12.2020 г.
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публичното съдебно заседание
на седми декември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТКО МИНЕВ
МИРЕЛА ЧИПОВА
при участието на секретаря Недялка Кратункова
като разгледа докладваното от съдия Петко Минев
ВАНД № 2411 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 34, ал. 2 от Закона за охрана на обществения
ред при спортни мероприятия (ЗООРПСМ).
Образувано е по жалба на Н.Т.И., депозирана чрез адв. Й.Т., против
постановено по АНД № 5958/2020г. по описа на Районен съд – *** Решение № 260258
от 27.09.2020 г., с което на основание чл. 33, ал. 1, т. 1 вр. чл. 25, ал. 2
вр. чл.21, т. 13 от ЗООРПСМ му е наложено административно наказание
БЕЗВЪЗМЕЗДЕН ТРУД в полза на обществото за срок от 80 /осемдесет/ часа и
принудителна административна мярка – „ЗАБРАНА ЗА ПОСЕЩЕНИЕ НА СПОРТНИ
МЕРОПРИЯТИЯ В СТРАНАТА И В ЧУЖБИНА“ за срок от 2 /две/ години и 2 /два/ месеца,
считано от датата на влизане в сила на решението.
В жалбата се излагат аргументи за незаконосъобразност и необоснованост на
постановения първоинстанционен съдебен акт. Твърди се липса на доказателства за
осъществяване на вмененото във вина на И.
административно нарушение, включително и за неговото авторство. Прави се искане
за отмяна на решението и постановяване на друго, с което жалбоподателят да бъде
оправдан.
Тези аргументи се доразвиват и в съдебното производство пред настоящата
инстанция от процесуалния му представител на жалбоподателя – адв. Т., който
представя и писмени доказателства в подкрепа на твърденията си.
Нарушителят И. – редовно призован не
се яви лично пред съда.
Окръжна прокуратура – *** не участва в съдебното производство, въпреки
надлежното уведомяване за провеждането му.
Пловдивският окръжен съд, в настоящия състав, след като обсъди приложените
към делото доказателства, в контекста на изложените аргументи от защитата и
жалбоподателя, прие за установено от фактическа и правна страна:
Жалбата е процесуално допустима – подадена в предвидения от закона (чл. 34, ал. 1 ЗООРПСМ) срок, от процесуално легитимирано лице, а
разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
В обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че приложените
материали към съставения на **** г., по реда на чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от
ЗООРПСМ, Акт № 38 за констатиране на противообществена проява, извършена в
нарушение на разпоредбите на ЗООРСПМ, са достатъчни, за да обосноват
категоричен и несъмнен извод за участието на жалбоподателя И. при осъществяване на спортно хулиганство,
по смисъла на чл. 21, т. 13 от ЗООРПСМ. Въз основа на кредитираните с доверие
писмени доказателства – информацията, съдържаща се в сведенията, предоставени
от полицейските служители от сектор „Специализирани полицейски сили“ при ОДМВР -
***, присъствали на спортното мероприятие – Т. и Р., е приета за установена
следната фактическа обстановка:
На **** г. Н.Т.И. присъствал като зрител на футболна среща от седми кръг на
„Първа професионална футболна лига“ между отборите на ПФК „Ботев“ – *** и ПФК
„Левски“ – ***, проведена на спортен обект
„***“ в гр. ***, *** . Масово сбиване в отредения за феновете на ПФК
„Левски“ – *** район на спортното съоръжение – северната част на сектора,
където бил и И., наложило намесата на
служителите от сектор „Специализирани полицейски сили“ при ОДМВР – ***, сред
които и депозиралите сведения за извършената противообществена проява – Т. и Р..
Издадените разпореждания за преустановяване на действия, нарушаващи обществения
ред, не предотвратили посегателство върху имуществото на спортното съоръжение –
пластмасови седалки в района на
сбиването, както и метални заграждения, служещи за ограда в източната част на
централния терен. Т. и Р. възприели как някои от лицата започнали да чупят пластмасови
седалки. И. бил установен като едно от
лицата в групата. Нито един от двамата
полицейски служители не сочи в детайли конкретни действия на И., а говори за действията на група хора и
говори за И. като част от тази група.
Сведенията на двамата полицейски служители са очевидно копирани и са абсолютно
идентични.
Съдът е отказал да кредитира с доверие обясненията на жалбоподателя, дадени
в хода на проверката и депозираните при условията на устност и непосредственост
в съдебното заседание. Жалбоподателят е заявил пред ПРС, че не участвал в
сбиване, а е бил нападнат, както и че не е бутал оградата и не е член на
футболна фракция, тъй като е дошъл сам на мача. ПРС е приел тези обяснения за
защитна теза на нарушителя. Не е счел за необходимо да прояви дължимата
процесуална активност, за да събере и други доказателства, които по един
несъмнен начин да установят дали И. е
участвал в описаните действия или няма участие в тях, както твърди нарушителя.
Различията в информацията, съдържаща се в сведенията на служителите на
полицията Т. и Р., и отразеното в съставения Акт, по реда на чл. 26, ал. 1
ЗООРСПМ, са предпоставяли съответната процесуална активност от страна на съда
за събиране на доказателства за изясняване на фактическите обстоятелства
обективно, всестранно и пълно, в какъвто смисъл е било и направеното от
жалбоподателя искане. В този аспект, необосновано съдът е изключил от
доказателствата, въз основа на които е направил правните си изводи, обясненията
на жалбоподателя И..
Формалният подход, демонстриран от първоинстанционния съд както при
разглеждане на делото, така и при анализа на събраните доказателства, в
нарушение на изискванията на чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 3 НПК, са довели до
постановяване на незаконосъобразен и необоснован съдебен акт, който следва да
бъде отменен.
Представените пред настоящата инстанция допустими, с оглед характера на
съдебното производство /контролно-отменително/, писмени доказателства от
защитата на жалбоподателя съдържат данни за констатираното от делегата на БФС и
представителите на двата отбора състояние на спортното съоръжение преди и след
приключване на футболната среща. Отразено е налично счупване на 25 бр. седалки
в сектора на гостите преди започване на срещата и липса на други повреди по
спортното съоръжение след края на футболния мач. В този контекст и с оглед на
посоченото несъответствие между информацията, съдържаща се в сведенията на
полицейските служители /които са копирани и еднакви/ и описаната в акта
противообществена проява, според настоящия съдебен състав, не позволяват да се
приеме за доказано по несъмнен начин извършването от жалбоподателя И. на конкретно вменената му във вина
противообществена проява.
Прецизният прочит на събраните по делото доказателства дава възможност да
се направи категоричен
извод единствено относно присъствието на И. сред групата, задържани лица от служителите
на „СПС“ при ОДМВР – ***, по повод възникналото масово сбиване в сектора на
феновете на ПФК „Левски“ – ***, но не и за конкретни негови действия, които могат
да бъдат подведени под някоя от хипотезите на чл. 21 ЗООРПСМ. Ето защо и
твърдяното нарушение не е установено по безспорен и категоричен начин.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 34, ал. 2 във вр. чл. 33, ал. 1
т. 4 от ЗООРПСМ, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 260258 от 27.09.2020г., постановено по АНД № 5958/2020г. по описа
на Районен съд – ***, 18 нак. състав, като вместо това постановява:
ПРИЗНАВА за НЕВИНЕН Н.Т.И., със снета по делото самоличност, в
това че на *****. около **** часа в гр. ***, в спортен обект „***“, находящ се
на ***, по време на провеждане на футболна среща между отборите на ПФК „Ботев“
– *** и ПФК „Левски“ – *** е извършил действия по повреждане на чуждо имущество
– метални заграждения служещи за ограда в
източната част от централния терен на спортното съоръжение и го ОПРАВДАВА в това да е извършил
противообществена проява (спортно хулиганство) по чл.21, т.13 от ЗООРПСМ.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: