№ 117
гр. Пловдив, 28.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
като разгледа докладваното от Иван Хр. Ранчев Въззивно частно наказателно
дело № 20225000600125 по описа за 2022 година
По делото са постъпили две частни жалби от адв. П.М. от АК – *, които
са обединени в настоящото производство за следното:
На 16.02.2022 г. е постъпила частна жалба от адв. М. като повереник на
частните обвинители – В. П. П., Д.П. П., Е. Д. Ш. и В. В. П. против
Определение от 31.01.2022г. по НОХД № 1458/2020г. по описа на Окръжен
съд – Пловдив, в частта, с която е оставено без уважение искането й, да бъде
осъден подсъдимия В. Г. А. да заплати, направените от тях разноски за
процесуално представителство по делото. Счита атакуваното определение за
неправилно, тъй като според цитираната съдебна практика не съществува
легално утвърден образец на договор за правна помощ и съдействие, защото
одобрените бланки от Висшия адвокатски съвет имат препоръчителен, а не
задължителен характер. Приложените по делото договори за правна помощ и
съдействие отговарят на всички изисквания на договор за поръчка, като
уговореното възнаграждение по договор за процесуално представителство,
сключен с адвокат се дължи винаги, съгласно разпоредбата на чл.36, ал.1 от
ЗА. Същите отговарят на всички изисквания на закона, защото съдържат дата,
място на сключване на договора, посочена е сумата на адвокатското
възнаграждение и че същата е внесена. Непосочването изрично на начина на
плащане не е задължителен реквизит по договора, като съгласно практиката
на ВКС се счита, че е налице договореност между страните, че адвокатското
възнаграждение е платимо в брой. И вписването, че е платено означава, че
действително е заплатено. Затова и в този случай договора за правна помощ
има характера на разписка, съгласно т.1 от ТР № 6/ 2013г. по т.д. №6/2021г. на
ОСГТК на ВКС. В случая освен своевременното представяне на договорите за
правна помощ, страните изрично са отправили искане пред съда да им се
присъдят направените разноски и след като подсъдимият е бил признат за
виновен, им се дължат, съгласно чл.189, ал.3 от НПК. В тази връзка се иска от
1
въззивния съд да се произнесе, като отмени определението на окръжния съд в
тази му част и и им бъдат присъдени направените разноски.
На 16.03.2022г. е постъпила втора частна жалба от адв. М. като
пълномощник на пострадалата П. Д. П. против Определение от 25.02.2022г.
по НОХД № 1458/20220г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което е
оставено без уважение искането й да бъде осъден подсъдимия В. Г. А. да
заплати, направените от нея разноски за процесуално представителство по ДП
№ 597/2017г. на РУ на МВР – *. Основните съображения са за това, че
разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК изисква, когато подсъдимият бъде
признат за виновен, съдът да го осъди да заплати разноските по делото, вкл. и
за адвокатско възнаграждение от частния обвинител и граждански ищец, ако
са направили такова искане. В случая П.П. е била конституирана в
предходното съдебно производство по НОХД № 356/2020г. като частен
обвинител и въпреки, че не е направила това отново в последвалото съдебно
производство по НОХД №1458/2020г., следва да й се заплатят разноските от
досъдебното производство за повереник като пострадала. В тази връзка се
иска от въззивния съд да се произнесе, като отмени определението на
окръжния съд и да й бъдат присъдени направените разноски.
Настоящият въззивен състав, след като се запозна с изложените доводи
в частните жалби на процесуалния представител – адв. П.М., намира за
установено следното:
Първоинстанционното съдебно производство по НОХД № 1458/2020 г.
на Окръжен съд – Стара Загора е протекло с насрочването на общо девет
съдебни заседания, като е приключило накрая с осъдителна Присъда №
260073/21.10.2021 г., с която подсъдимият В. Г. А. е бил признат за виновен в
извършването на престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ от НК и му е наложено
съответното наказание. Същата е влязла в законна сила на 6.11.2021г.
По молба на адв. М. и адв. К., като повереници на частните обвинители
– В. П. П., Д.П. П., Е. Д. Ш. и В. В. П., с Определение от 31.01.2022г. по
НОХД № 1458/2020г. на Окръжен съд – Пловдив, по реда на чл.306, ал.1, т.4,
изр.2 от НПК е уважено искането им за присъждането на разноски на
досъдебното производство, за разлика от тези в съдебното производство за
осъществено процесуално представителство в размер на по 1900 лева или за
общо 7600 лева.
Първоинстанционният съд е изложил съображенията си относно
въпросите по чл.189 от НПК, като е посочил, че не са присъдени разноски в
полза на горепосочените частни обвинители, тъй като сключените между тях
и поверениците им договори за правна помощ не отговарят на утвърдените
прономеровани и прошнуровани образци с индигирани копия, утвърдени от
2
Висшия адвокатски съвет, което създава проблем за осчетоводяването на
приходите на адвоката по уговорените възнаграждения, за да послужи като
разписка, която да има характера на първичен счетоводен документ. Отделно,
в представените договори е записано, че сумите са внесени, но не е указан
изрично начина на плащане и липсва документ, удостоверяващ
документалната обоснованост на извършеното плащане по ЗСч. и се цитира
съответната съдебна практика[1].
Настоящият състав не споделя подобно стеснително виждане, базирано
на някои изолирани решения на ВКС, тъй като определените типови бланки
на договори за правна помощ от Висшия адвокатски съвет, отдавна нямат
задължителен характер. Пред окръжния съд са били представени общо 7 на
брой договори за правна защита и съдействие с посочена дата, място, страни,
основание, свързано с процесуално представителство по НОХД 356/2020г. и
НОХД № 1458/2020г. на ПОС на частните обвинители от адвокати П.М. и Т.
К., съобразно изискванията на чл.13, ал.1, т.3 и чл.14 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
според повдигнатото обвинение срещу подсъдимия и продължителността на
проведените съдебни заседания /л.259 – 265/. В тях е посочено, че сумите са
платими като са внесени, което очевидно е станало в брой в адвокатското
съдружие на двамата повереници, чието седалище е в гр. *. В тази връзка са и
дадените разяснения в т.1 на ТР. № 6/ 2013г. по т.д. №6/2021г. на ОСГТК на
ВКС. Въз основа на тях може да се достигне до заключението, че след като в
договора за правна помощ не е уговорено дължимото адвокатско
възнаграждение да бъде заплатено по банков път, нито предвид на неговия
размер плащането е следвало да се извърши задължително, чрез превод или
внасяне по платежна сметка /според чл. 3 от Закона за ограничаване на
плащанията в брой/, непосочването изрично на вида на плащане следва да се
счита за установяване на договореност между страните, че адвокатското
възнаграждение е платимо в брой и вписването, че същото е заплатено,
доказва реалното извършване на разноските.
В този случай договорът за правна защита и съдействие има характер на
разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и
заплатила адвокатското възнаграждение. А и в разпоредбата на чл.6, ал.1, т.1
от ЗСч., относима към първичните счетоводни документи на хартиен носител
3
на счетоводна информация за регистрираната за първи път стопанска
операция, няма посочено някакво особено изискване за документалната
обоснованост, така както счита окръжният съд.
В заключение, окръжният съд необосновано е преценил, че в хода на
съдебната фаза от наказателно производство, приключило с влязла в сила
присъда, не са установени да са направени от частните обвинители - В. П. П.,
Д. П. П., Е. Д. Ш. и В.В. разноски от по 1 900 лева или за общо 7600 лева за
възнаграждение за ангажирането като повереници на адв. П.М. и адв. Т. К.,
които ще следва да им бъдат присъдени от настоящата съдебна инстанция,
посредством осъждането на признатия за виновен по делото подсъдим В. Г.
А..
По отношение на частната жалба на адв. П.М. срещу Определение от
25.02.2022г. по НОХД № 1458/2020г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с
което е оставено без уважение допълнителното й искане да бъде осъден
подсъдимия В. Г. А. да заплати и на пострадалата П. Д. П., направените от нея
разноски за процесуално представителство по ДП № 597/2017г. на РУ на МВР
– *, настоящият състав намира същата за неоснователна.
Последната, безспорно е имала процесуалното качество на пострадала
по време на воденото досъдебно производство, като е била редовно призована
на два пъти с указване на правата й да встъпи като граждански ищец и/или
частен обвинител при провеждането на разпоредителното съдебно заседание
по НОХД № 1458/2020г. на Окръжен съд – Пловдив, като за разлика от
горепосочените, други наследници на починалата при ПТП - Е. Г. П., не е
поискала да бъде конституирана като страна в съдебното производство. В
този смисъл, напълно законосъобразно, съгласно изискванията на чл.189, ал.3
от НПК, окръжният съд е преценил, че П. Д. П. не попада в кръга на лицата,
които могат да искат възстановяване на разноски по делото, като е оставено
без уважение искането на адв. М., В. Г. А. да бъде осъден да заплати,
направените от нея разноски на досъдебното производство № 597/2017г. по
описа на РУ на МВР – *.
Предвид на гореизложените съображения, следва да се остави без
уважение, подадената частна жалба от адв. П.М. срещу отказа на окръжния
съд за присъждане на направените разноски за повереник в досъдебното
производство на пострадалата П. Д. П..
Водим от гореизложеното и на основание чл.306, ал.3, вр. ал.1, т.4 от
4
НПК, Пловдивският апелативен съд,
[1] Вж. Р. №249 от 06.02.2017г. по н.д.№982/2016г., 3 н.о., Р. №175 от 26.01.2017г. по н.д №783/2016г., на 3 н.о., Р.
№220 от 10.11.2016г. по н.д.№764/2016г. на 1 н.о. на ВКС, Решение на ЕСПЧ от 18.01.2005г. на ЕСПЧ по делото
Тодоров срещу България на 1-во отделение.
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение от 31.01.2022г. по НОХД № 1458/2020г. по
описа на Окръжен съд – Пловдив, в частта, с която е оставено без уважение
искането на адв. П.М., като повереник на частните обвинители – В. П. П.,
Д.П. П., Е. Д. Ш. и В. В. П., да бъде осъден В. Г. А. да заплати, направените от
тях разноски за процесуално представителство по делото.
ОСЪЖДА В. Г. А. от гр. Казанлък, с ЕГН:********** да заплати на
частните обвинители – В. П. П., Д.П. П., Е. Д. Ш. и В. В. П. по НОХД
№1458/2020г. на Окръжен съд – Пловдив, направените от тях разноски за
ангажиране като повереници на адв. П.М. и адв. Т. К. от * в размер на по 1900
лева или общо от 7600 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на адв. П.М. от АК – *
срещу Определение от 25.02.2022г. по НОХД № 1458/2020г. по описа на
Окръжен съд – Пловдив, с което е оставено без уважение искането й да бъде
осъден В. Г. А. да заплати и на пострадалата П. Д. П., направените от нея
разноски за процесуално представителство по ДП № 597/2017г. на РУ на МВР
– *.
Да се изпрати съобщение от настоящото определение на молителите - В.
П. П., Д. П. П., Е. Д. Ш., В. В. П. и П. Д. П., техния процесуален представител
адв. П.М. от *, на осъдения В. Г. А. и Апелативна прокуратура – Пловдив.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5