№ 14580
гр. София, 13.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря В.К.
Сложи за разглеждане докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
Гражданско дело № 20211110126874 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:50 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ М. П. К. – редовно призована, явява се лично.
ОТВЕТНИКЪТ Л. Х. И. – редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Я.,
с пълномощно по делото.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Ищцата М. К.: Поддържам иска. Във връзка с изложеното в отговора, моля, тъй като
считам, че Л. Х. И. още от първата инстанция, ние сме го претендирали това нещо, няма
правен интерес на водене на дело. Според удостоверението за наследници, дори да се
приеме, че това е първото, което не е, на С. Р. З., един от нейните синове е Х.Х. И.. В това
удостоверение се дава, че Л. Х. И. е негов син – няма как да бъде Х., ако баща му е Х.Х. –
наследникът на С., би трябвало да бъде Л. Х.Х. или евентуално И., но Л. Х. И. - няма такова
лице като наследник на С. Р.. Това ние сме го претендирали още в първата инстанция, но
тъй като пред първата инстанция беше спечелено делото от нас, поради нищожност на
решенията на Поземлената комисия /знаете, че във въззивната инстанция няма да
обжалваме, като е в наша полза /, а пък в крайна сметка съдът е задължен служебно да следи
за тези неща. Ето защо аз искам да се представи ново удостоверение и Х., ако е Л. Х. И. син
на Х.Х., да представи доказателство от съда за промяна на бащиното име. Нямам
възражения определението по чл. 140 ГПК да се обяви за доклад.
Адв. Я.: На първо място по исковата молба - продължавам да считам, че е неясен
правният интерес на ищцата от така предявената искова молба. Решението, което се обжалва
и чиято нищожност се иска от съда да бъде прогласена, касае поправка на очевидна
фактическа грешка. Тази очевидна фактическа грешка засяга поправка на въззивното
решение в частта, в която е определен делът на моя доверител. Първоначалното решение -
така, както е постановено от Софийския окръжен съд е, че признава Л. Х. И. за собственик
на целия имот, т.е., ако бъде прогласена нищожност на поправката, би следвало да се счита,
че решението е влязло в сила за целия имот, вместо за 1/6 от имота. В този смисъл за мен е
под въпрос правния интерес, а правният интерес е първата предпоставка за предявяване на
1
иск. Що се отнася до днес направените допълнения, считам, че те далеч излизат извън
предмета на настоящото дело. Съгласно разпоредбата на ГПК, задължение на ответника е с
отговора на исковата молба да направи всички свои възражения, които има. В случая се
прави някакво възражение, което е пропуснато да бъде направено още пред Ботевградския
районен съд по първоинстанционното дело, което е 2016 година. За нас не представлява
особена трудност да представим удостоверение за идентичност на лице с различни имена, но
считам, че в момента се прави поредния опит да бъде шиканиран процеса и по това дело
досега бяха направени многобройни всякакви обструкции, забавяния и какво ли още не,
само и само да не се стигне до един окончателен съдебен акт. Въпросът със законността и
валидността на съдебните решения между страните е разглеждан от два различни състава на
ВКС и считам, че те достатъчно ясно са се произнесли. Нямам възражение по определението
по чл. 140 ГПК, да се приеме.
СЪДЪТ ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА делото по определението си, което обявява за доклад по делото.
ВПИСВА възраженията на ищцовата страна.
ОСТАВЯ без уважение искането за допълване на определението, като съобщава на
страните, че искът по чл. 270 ГПК е специален иск за обявяване нищожност на съдебен акт.
Твърденията за нищожност на съдебно решение се въвеждат в исковата молба, като с оглед
характера на производството, особеността на същото ищецът е длъжен да изчерпи
твърденията си още на ниво искова молба, като въвеждането на допълнително твърдение
съставлява нов иск, с оглед на което изложеното в днешното съдебно заседание лично от
ищцата не следва да бъде вписвано в доклада, включително съдът не следва да се произнася
по него.
СЪДЪТ СЪОБЩАВА на страните, че служебно е изискано от компетентните
инстанции заверен препис от решение, постановено по дело № 524/2018 г., с което се
допуска ОФГ, определение на ВКС от 2019 г., решение на СОС от 14.12.2018 г. за страните
- основното решение, както и заверен препис от протокол на СОС, в което е даден ход на
устните състезания и е обявено, че съдът ще се произнесе с решение в срок.
ПРИЕМА същите по делото.
Ищцата М. К.: Първото нещо, което е – съдът е задължен служебно още от исковата
молба, както и в това производство да види кой какъв правен интерес има, дали е допустим
иска, дали е нищожен, дори включително и на решението, съдът служебно следи за тези
нарушения. При иска по чл. 270, ал. 2 ГПК проверката относно валидността на решението се
извършва по искане на лице, което има правен интерес, обусловен от привидността, която
решението създава относно правните последици, които обвързват ищеца. Би било нелогично
да се допусне възможността съдът да не провери решенията на всички основания за
нищожност, а само да се ограничи до посочените от ищеца, тъй като така се създава
опасност привидността, създадена от нищожното решение, да се запази и страните по него
да имат поведение, което няма правно основание, затова изменението на основанието, и то
тук дори даже не е изменение, а допълване на основанието от страна на ищеца примерно за
това, че решението е нищожно само поради липса на законен състав, а впоследствие, както
твърдим, че и на други основания е нищожно или както се казва, затова дали липса на
мотиви, пълна неразбираемост, процесуални такива нарушения, които могат да доведат до
нищожността на диспозитива, е допустимо доколкото съдът е обвързан от соченото
основание за прогласяване на нищожността, тъй като следва да се извърши служебна
проверка за всички основания за нищожност. Нещо повече – аз смятам, че ищецът може да
твърди наличието на основанието, което изобщо не е годно да доведе до нищожност на
съдебното решение, но съдът въпреки това е задължен да провери дали не е налице някое от
2
основанията, които са годни да доведат до извода за нищожност, така че аз оспорвам това
основание, което съдът в настоящия момент отхвърля да го допусне. Второ – правният
интерес е много важен и в случая, в момента присъдените решения, отмененото първо
решение, защото ВКС не го допусна, въпреки че ние сме направили точно пред ВКС тези за
правния интерес, за идентичността на имота, защото ние в отмяната за влязло в сила
решение сме представили доказателство от Министерството на земеделието, в което със
скица е доказано, тази скица се намира в делата първоинстанционното решение и в молбата
за отмяна на влязло в сила решение, са представени, че този имот се намира на съвсем
различно място от това на моя имот, който е предявен исковата молба - Това са такива
сериозни нарушения. Да не говорим колко сериозни пропуски е допуснал съдът,
процесуални пропуски, абсолютно е неразбираемо кой какъв дял има, кой колко наследници
и т.н. Например, единият от наследниците, ако не се лъжа Георги Милков, тъй като
първоначално беше допуснато целия имот, по делото има дори доказателства ...
СЪДЪТ ПРЕКЪСВА ищцовата страна, тъй като се отклонява от предмета на спора.
Ищцата М. К.: … В крайна сметка, във връзка с това, че съдът абсолютно не извърши
своите задължения като съд, което да установи дали е допустима, дали има и трябваше да
даде указания /тук съм съгласна, че Вие трябваше да дадете указания, както се казва, ако
има нещо неясно в исковата молба/, такива указания не се дадоха, аз бях лишена да допълня
и направя – защо?, защото това дело си дадоха в продължение на година и половина над 10
съдилища и то два пъти отводи, целите състави, което, нали разбирате, това е отказ от
правосъдие, защото не може 12 съдилища да си дават отвод по това дело и аз накрая не знам
вече какво трябваше да направя, да го разпределят в Районния съд, така че от тази гледна
точка съдът изобщо не си извърши задълженията, поради което аз първо искам отвод на
състава, на основание чл. 22, т. 6 ГПК, тъй като вече съдът абсолютно смятам, че няма да
бъде безпристрастен, тъй като вече веднъж беше го прекратил без да разгледа делото, той го
прекрати, което Градския съд го отмени и върна делото за разглеждане по същество, така че
аз искам отвод на състава. И тъй като не съм сигурна, че този състав и по този начин,
изобщо и другите състави може би, имайки предвид, че 12 Районни съдилища си дадоха
отводи, че това дело ще бъде разгледано така и ще бъде справедливо, ще сме равни пред
закона, и ще приложи съдът съответния закон, аз оттеглям на основание чл. 232 ГПК
исковата си молба, имам право без съгласието на другата страна, до края на първото съдебно
заседание.
Адв. Я.: По искането за отвод – смятам, че е абсолютно неоснователно. Само ще
вметна, че имаше възможност, беше правено същото искане и пред Върховния съд за отвод,
поредно искане за отвод. Върховните съдии отговориха, че в крайна сметка съдиите в
България са определен брой, все някой трябва да гледа това дело. В случая там се искаше
отвод на I и II гражданско отделение на ВКС, тъй като беше поискан отвод на всичките.
Беше обяснено на ищцата по настоящото дело, че няма други съдии и няма как да бъдат
внесени съдии от чужбина, за да разгледат нейното дело. По искането за оттегляне –
действително има такава процесуална възможност, но, ако тя реши да оттегли иска си и
желае делото да бъде прекратено, моля във Вашето определение да постановите присъждане
на разноски в полза на доверителя ми по настоящото дело.
Ищцата М. К.: Правя възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Относно разноските - в момента колегата се опитва да казва какво е решил Върховният съд,
аз затова обжалвам решенията. ВКС, гражданските отделения не се състоят от трима съдии,
защото аз по това дело съм поискала на трима съдии отвода, а не на всичките съдии. Има
състави в граждански отделения, които тези съдии можеха да бъдат преведени да си дадат
отвод, защото не може един съдия, на когото съм подала пред ВСС жалба и той да разглежда
делото, това е тенденциозно, това е рекетиращо и преследващо, за което аз ще си потърся
правата към настоящия момент към тези съдии, и от въззивната инстанция, и от върховната,
3
защото това е сериозен тормоз и преследване, което аз искам да се отбележи, защото
колегата непрекъснато споменава какво е решил Върховния съд. Тези съдии по принцип са
злоупотребили с дадената им власт и са осъществили един акт на преследване и тормоз, без
да са разгледали по същество, не са допуснали, при положение, че има нарушение не само
на процесуалния закон, а и на материалния закон. В изложението, в касационната жалба
бяха посочени решения, противоречива практика. Едно от тях е, г-жо съдия, чл. 26, ал. 2, че
никой не може да претендира за чужди права, той претендираше за другите, както се казва,
така че от тази гледна точка също не може да претендира за чужд имот. В момента, когато
по отмяната на влязло в сила решение е представено доказателството скицата от
Министерство на земеделието, от което се вижда, че този имот по подаденото решение от
Поземлената комисия, което е нищожно решение, няма подписи и печати, съдът как го е
приел тепърва ще се изяснява с тези съдии, защото тук ще представя за наказателно
преследване на тези съдии, те трябва да си понесат, защото това е злоупотреба с власт, не
могат да бъдат над закона, никой не може да бъде над закона и над практиката на съда,
включително тълкувателни решения.
СЪДЪТ прекъсва ищеца, тъй като се отклонява от предмета на спора.
СЪДЪТ намира искането за отвод по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК за неоснователно.
По първия довод на ищцата – разбирането, че съдът не приема определен довод на
страна или в другия пример - отказва събиране на доказателства на страна, води до
непременна предубеденост на състава, означава винаги страна да може да иска отвод и да го
получи от разглеждащия съдия-докладчик, която не е доволна от произнасянето на съда в
рамките на водене на делото. Известно е, че допуснати процесуални нарушения от един
състав биха довели до евентуално основание за въззивно обжалване на постановено
решение, в случай, че страната не е доволна, с оглед на което първият довод на ищцата
следва да се остави без уважение. Вторият довод на ищцата за липсата на достъп до
правосъдие, съдът намира, че не е адресиран до съответния състав, тъй като СРС не се е
отвел от разглеждането на делото нито в едноличен състав, нито в рамките на състава на
целия съд и
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата за отвод за съдебния състав..
Относно искането по чл. 232 ГПК, СЪДЪТ действително съобразява, че ищцата може
до приключване на първото съдебно заседание, без съгласие на ответната страна, да оттегли
иска, което е нейно право, поради което намира, че производството по делото следва да се
прекрати на основание чл. 232 ГПК, като съобщава на страните, че в закрито заседание ще
се произнесе по искането на ответната страна за присъждане на разноски и възражението на
ищцовата страна за прекомерността на същите, тъй като дължи мотиви и по двата довода, с
оглед на което,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 26874/2021 г. на СРС, 125 състав на
основание чл.232 ГПК.
Определението може да се обжалва в едноседмичен срок, считано от днес, от двете
страни.
СЪОБЩАВА на страните, че ще се произнесе с нарочно определение по искането на
ответната страна за разноски.
Ищцата М. К.: Моля съдът да ми издаде заверен препис от протокола.
СЪДЪТ,
РАЗПОРЕДИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заверен препис от протокола на ищцовата страна след изготвянето
4
му, след таксуване.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11:11 часа.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
СЕКРЕТАР:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
5