Р Е Ш Е Н И Е № 183
гр. Сливен, 30.11.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и пети ноември, две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА
ЖЕКОВА
При участието на секретаря ВАНЯ КОСТОВА и на прокурора ХРИСТО
КУКОВ, като разгледа докладваното от председателя касационно
административно-наказателно дело № 175 по описа на съда за 2020 година, за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на Д.Д.Г., чрез адв. М.К. ***, подадена против Решение № 260053/25.09.2020 г., постановено по АНД № 1081/2019 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е потвърдено НП № 19-0804-001492/27.06.2019 год, издадено от Началник група към ОДМВР Сливен, сектор "Пътна полиция" Сливен, с което на Д.Д.Г., ЕГН **********, на основание чл. 185 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл. 20 ал.1 от ЗДвП. В касационната жалба се твърди, че решението на РС – Сливен е незаконосъобразно. Сочи, че неправилно съдът е приел, че жалбоподателя е извършил вмененото му нарушение. Счита, че ПТП се дължало единствено на движението на другия автомобил на заден ход; АНО не бил изяснил обстоятелствата по механизма на настъпилото ПТП и причините за възникването. Иска се от съда да бъде отменено обжалваното решение на РС- Сливен, както и оспореното НП.
В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен процесуален представител адв. К., който поддържа жалбата.
Ответникът по касационната жалба редовно призован, не се явява. В представено писмено становище оспорва жалбата. Моли да бъде оставено в сила решението на РС – Сливен. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, дава заключение за законосъобразност на обжалваното съдебно решение.
Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Видно от установената по делото фактическа обстановка, на 09.06.2019 г. по сигнал за настъпило ПТП на главен път I -6, в района на с. Калояново, били изпратени полицейските служители, които на място установили, три МПС, участници в настъпили ПТП. И на тримата водачи на МПС били съставени АУАН. На жалбоподателя бил съставен АУАН, за това че при управление на лек автомобил марка „БМВ 320 Д“, с рег. № …………, като участник в ПТП с друг автомобил загубил управление над моторното превозно средство и блъснал отзад, движещия се пред него лек автомобил „Сеат“, модел „Ибиза“ с ДК № ……………, като настъпило ПТП с материални щети. Въз основа на съставения АУАН било издадено процесното НП с което на Г., за извършено нарушение на чл. 20, ал.1 от ЗДвП било наложено административно нарушение „глоба“ в размер на 20.00 лева.
За да потвърди обжалваното наказателно постановление, районният съд е приел, че : при съставяне на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения; основавайки се на изводът на вещото лице и събраните по делото гласни доказателства, че жалбоподателят е извършил описаното нарушение; административнонаказащия орган правилно е преценил липса на малозначителност на деянието, предвид степента на обществена опасност на извършеното нарушение. Поради което потвърдил издаденото НП.
Съгласно чл. 63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.
Настоящият касационен състав приема, че въззивният съд, с оглед събраните по делото, както писмени доказателства, така и показанията на свидетелите, е установил правилно фактическата обстановка.
В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с наведеното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на въззивния съд е валидно и допустимо, а преценено за съответствие с материалния закон – правилно и законосъобразно.
Настоящият състав, като касационна инстанция изцяло споделя мотивите на Районен съд Сливен, досежно наличието на извършено нарушение и законосъобразността на оспореното пред него наказателно постановление, поради което не намира за необходимо да ги преповтаря.
Не се споделя становището на процесуалния представител на касатора, за допуснато нарушение на закона, както и за неправилно установена фактическа обстановка. Основното възражение на касатора е, че ПТП се дължало единствено на движението на другия автомобил на заден ход. Това възражение настоящият състав намира за неоснователно. Районният съд е сторил необходимото, за да изясни делото от фактическа страна, правилно е преценил наличните по делото писмени и гласни доказателства и е приел, че описаната в НП фактическа обстановка отговаря на установеното от актосъставителя на мястото на ПТП. Установено е и от заключението на назначената по делото експертиза, че техническите причини, довели до настъпването на ПТП е технически неправилното поведение на водача на BMW при избора си на дистанция, като е било технически правилно водачът на BMW своевременно да намали скоростта до тази на автомобила „Сеат“ и запази технически безопасна дистанция. Съгласно специалната норма на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове за установяване на нарушенията по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. АУАН е редовно съставен и съдържа съществените реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Констатациите в съставения АУАН не са оборени от установените факти в хода на съдебното производство. Събраните в първоинстанционното производство гласни и писмени доказателства кореспондират с констатациите в съставения АУАН. Следователно, процесният АУАН се ползва с предписаната му от закона доказателствена сила.При правилно установена фактическа обстановка, правилни са изводите на РС – Сливен, че Г. е извършил нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, за което му е наложено съответстващото му наказание.
При тези доводи се налага извод, че решението на СлРС е обосновано. Съдът е изложил мотиви по спорните обстоятелства, които се възприемат изцяло от касационната инстанция и правилно е приложил материалния закон.
Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материални закон, но не констатира пороци на същото водещи до отмяната му.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Административен съд – Сливен
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260053 от 25.09.2020 г., постановено по АНД № 1081/ 2019 г. по описа на Районен съд – Сливен.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: