РЕШЕНИЕ
№ 423 / 19.03.2021 година, град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - БУРГАС, XIX АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на четвърти март,
две хиляди двадесет и първа година, в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР
ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ХРИСТО Х.
2. МАРИНА НИКОЛОВА
секретар: И.Г.
прокурор: Андрей Червеняков
сложи за разглеждане докладваното от съдия Чавдар
Димитров КАНД номер 415 по описа за 2021 година.
Производството е по реда на чл. 63,
ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл.
208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от С.Х.И.,
ЕГН **********, с адрес: *** против решение №1253/17.12.2020г. постановено по
а.н.д. №3754/2020г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено наказателно
постановление (НП) №6914/25.08.2020г., издадено от началник отдел „Контрол по
републиканската пътна мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“,
Агенция „Пътна инфраструктура“ София, с което за нарушение на чл.26, ал.2, т.1,
б. „а“ от Закона за пътищата /ЗП/ вр. с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба 11 за
движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства от 03.07.2001г.
на МРРБ /Наредбата/ на основание чл.53, ал.1, т.2 от ЗП на касаторът е наложена
глоба в размер на 1000 лв.
В касационната жалба се излагат
възражения, че за съдебното решение са налице отменителните основания по
чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Иска се отмяна на решението и отмяна на НП.
В съдебно заседание касаторът, редовно и
своевременно призован се явява лично, излага становището си както за
несъставомерност на констатираните от АНО факти, които касаторът не оспорва,
така и за наличие на предпоставките за приложение на разпоредбата на чл.28 ЗАНН.
Ответната страна – Агенция „Пътна
инфраструктура“ – София, редовно призована, се представлява от ю.к. Папизова.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Бургас, дава становище за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд - Бургас, ХІХ-ти
състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото
доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите
на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210,
ал.1 АПК.
Разгледана
по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият
съдебен състав намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
С наказателното постановление
отговорността на И. е била ангажирана за това, че на 31.07.2020г., в 09:05
часа, на път I-9, км. 25 +850 в посока от гр. Малко Търново за гр. Бургас ,
управлява и осъществява движение на МПС с две оси, марка „Щаер“, модел „14С26“,
с рег.№ А 97 08 НМ. В процеса на проверката е било направено измерване, при
което било установено, че са надвишени нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001 г.
на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, като измереното
натоварване на задвижващата втора единична ос на ППС е 12,5т., при максимално допустимо
натоварване 11,5т., съгл. чл.7, ал.1, т.4, б.б от Наредбата. При проверката
водачът не е представил валидно разрешение (разрешително или квитанция) за движение
на извънгабаритно ППС по смисъла на §1, т.1 от ДР на Наредба № 11 от 03.07.2001
г. на МРРБ, респ. тежко по чл.3, т.2 от същата Наредба. Сумата от натоварването
по осите на ППС и натоварването на задвижващата ос е установено с електронна
везна PW – 10 № K0200008. ППС е превозвало дърва.
За така констатираното е съставен акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) № 7625/31.07.2020г., въз основа на който
е издадено оспореното пред районния съд наказателно постановление.
За да постанови оспореното съдебно
решение, Районен съд – Бургас е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на
НП са спазени изискванията на ЗАНН. От събрания по делото доказателствен
материал e намерил, че И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
нарушението по чл. 53, ал. 1, във връзка
с чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а" от Закона за пътищата. Счита, че правилно
административнонаказващият орган е приел, че нарушението не е маловажно.
Споделя и мотивите на органа, за налагане на глоба в размер на 1000 лв.
Така постановеното съдебно решение е
правилно.
На първо място АУАН е съставено от
надлежно упълномощено на основание чл.56, ал.2, т.1 от ЗП дл. лице, видно от
представената Заповед №РД – 11 – 1267/17.10.2019г. на председателя на
Управителния съвет на АПИ. НП също е издадено от компетентен орган. Съгласно
нормата на чл.56, ал.3, т.1 от ЗП наказателните постановления за
републиканските пътища се издават от управителния съвет на агенцията или от
упълномощено от управителния съвет длъжностно лице от агенцията, съответно от
директора на Агенция "Митници" или от упълномощено от него длъжностно
лице от агенцията. Пред въззивната инстанция е
представена Заповед № РД-11-1266/17.10.2019 година (л.17), видно от
което председателят на Управителния съвет на АПИ е упълномощил В.Б.А.– началник
отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“, при дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол“ да издава наказателни постановления. От това следва, че НП
е издадено от компетентен орган и РС правилно е приел, че при издаването и
съставянето на АУАН не са допуснати съществени процесуални нарушения и същите
са издадени от компетентни лица.
Първоинстанционният съд е формирал
правилна фактическа обстановка, която се подкрепя от данните по делото, съвсем
подробно е описана и се възприема изцяло и от настоящия съдебен състав. Съдът
е издирил приложимото право и го е съпоставил с правната квалификация на
нарушението, дадена от наказващия орган в НП. Установил е, че е налице
съответствие на деянието с нормата, посочена като нарушена, съответно – с разпоредбата,
по която е наложено наказанието.
Безспорно е, че водачът не е
представил изрично разрешение за движение от администрацията, стопанисваща
пътя, като нормата за натоварване на задвижващата втора единична ос е била
надхвърлена значително - с 1 тон за тази ос, а не с 300 кг. , както твърди това
жалбоподателя, затова е налице неоспорена разпечатка на л.13 от делото на
въззивната инстанция и както е приел първоинстанционния съд, законосъобразно е
бил санкциониран. Надхвърлянето на общата за типа товарно ППС маса с 300 кг.
представлява самостоятелно нарушение за което жалбоподателят не е бил
санкциониран.
Според чл. 53, ал.1, т.2 от ЗП,
наказват се с глоба от 1 000 до 5 000 лв., ако деянието не представлява
престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1,
т. 1, букви "в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 или
които извършат или наредят да бъдат извършени следните дейности: движение на
извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на
собственика или администрацията, управляваща пътя. В случая, наказващият орган е установил, че ППС,
управлявано от С.И. е извънгабаритно - тежко, а той – като физическо лице,
водач на автомобила – е нарушил забраната за движение без специално разрешение
- разрешително или квитанция, при надвишаване на максимално допустимата маса на
ППС.
Неоснователни са възраженията на
касатора, че същият е бил в невъзможност да се снабди с квитанция за платени
пътни такси, тъй като натоварването на превозното средство е било рано
сутринта. Практически той е могъл да се снабди с такъв документ и по-рано.
Заплатената след констатиране на нарушението квитанция е ирелевантна за
преценката по налиличието или липсата на допуснато административно нарушение.
Разпоредба на чл. 26, ал.2, т.1, б.
"а" от ЗП не поставя изискване относно субекта, който следва да се
снабди с разрешение за специално ползване на пътищата, а единствено за това че
документът следва да е наличен при осъществяването на движението, защото
нормата съдържа единствено забрана за извършване на дейности по специалното
ползване на пътищата чрез движение на тежки и/или извънгабаритни ППС, без за
това да има надлежно издадено разрешение.
Касаторът е от кръга на субектите
на нарушението, още повече, че в мотивите на НП е посочено, че касаторът
осъществява движение на извънгабаритно превозно средство без разрешение, а с
оглед коментираната по-горе норма на чл. 53, ал.1 от ЗП, водачът е измежду
административнонаказателно отговорните лица в това му качество.
Твърденията на касатора за тежко
имуществено състояние са недоказани, като същият не представя писмени
доказателства в тяхна подкрепа пред тази инстанция, поради което липсват
каквито и да е предпоставки за приложение на разпоредбата на чл.28 ЗАНН, т.е.
случаят не е маловажен
Предвид горното настоящата инстанция
намира касационната жалба за неоснователна, като всички изложени по-горе
съображения водят до извода, че атакуваното в настоящото производство решение
на Районен съд – Бургас е валидно, правилно и законосъобразно, съобразено с
всички събрани и обсъдени по делото доказателства, поради което и следва да
бъде оставено в сила. Наложената санкция е на предвидения в закона минимум.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл.221, ал.2, предл. І-во АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, Бургаският
административен съд,
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 1253/17.12.2020г., постановено по а.н.д. № 3754/2020г. по
описа на Районен съд – Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.