РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе,10.07.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Русе, в
открито заседание на 08 юли през две хиляди и двадесета
година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ИНА РАЙЧЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
|
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА |
При
участието на секретаря НАТАЛИЯ
ГЕОРГИЕВА и прокурора МИРОСЛАВ МАРИНОВ като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВА КАН
дело № 230
по описа за 2020 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изречение 2
от ЗАНН,
във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от Сектор „Пътна полиция” при Областна
дирекция на МВР – Русе против Решение № 196 от 18.02.2020 г., постановено по
АНД № 2140/2019 г. по
описа на Районен
съд - Русе, с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 19-1085-002472
от 17.09.2019 г. на Началник
група в Сектор ПП при ОД на МВР – Русе, с което на К.А.М. по т. 1 за нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 20 лева; по т. 2 за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца;
В жалбата се навеждат касационни основания за
неправилност на решението поради нарушение на процесуалния и материалния закон.
Претенцията е да се отмени решението
на РС - Русе и да се реши спора по същество, като се потвърди издаденото
наказателно постановление.
Касационният ответник, чрез
процесуален представител оспорва основателността на жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура
- Русе дава заключение за основателност на
жалбата.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, като извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл.
218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила
съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава трета Раздел V
на ЗАНН и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
За да отмени оспореното пред него
наказателно постановление, въззивният съд на първо място е счел, че приетото от
фактическа страна от актосъставителя и наказващия орган, че водачът на лекия
автомобил /ответника по касация/ не е изпълнил задължението с поведението си не
трябва да създава опасности и пречки за движението, да не поставя в опасност
живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди като при излизане
от реда на паркираните автомобили не се е съобразил с габаритите на
управлявания от него л.а и със задната си дясна част блъснал паркирания от
дясната му страна л.а Мерцедес рег № Р3366ВХ не било доказано по несъмнен и
категоричен начин, както и не било доказано авторството на ответника. За да
достигне до този извод приел за недостоверни показанията на всички свидетели за
това обстоятелство, с мотив че са заинтересовани от понасянето на отговорност
от страна на касационния ответник, защото св.св. Е.Найденов ,Р. Атанасов били
повикани ,за да репатрират неправилно паркирания автомобил на ответника –л.а
Пежо 308 рег №СС9199СК,а св.Б. Тинчев „по субективни причини“и защото след
отремонтирване на щетата на л.а Мерцедес го бил продал. На второ място
районният съд е приел, че акносъставителят не извършил проверка на спорните
обстоятелства и допуснал нарушение на чл.42 т.9 ЗАНН, тъй като не посочил в
АУАН трите имена,точния адрес и ЕГН на лицето, което е претърпяло имуществени
вреди и не посочил в какво се изразяват те. На трето място приел, че не е
доказано несъмнено нарушението по т.1 да е извършено от субективна страна
При тези данни РС – Русе приел, че
АНО не е достигнал до извод за наличие на пътнотранспортно произшествие,
доколкото не е квалифицирал действията на соченото като нарушител лице в този
аспект, а при липса на извод, облечен и в съответната нормативна форма, за
наличие на ПТП, не следвало да се приеме, че обосновано и законосъобразно е
наложено административното наказание по т. 1 от НП - глоба в размер на 20 лв.,
индивидуализирана на основание чл. 185 от ЗДвП. Оттам необосновано и незаконосъобразно
било и вменяването на нарушенията по т. 2 от НП, квалифицирано в хипотезата на нормата
на чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП,тъй като не били посочени конкретни хипотези на
нормата , а само че не уведомил за ПТП
Настоящият състав на съда не споделя
становището на първата съдебна инстанция, че АНО не е достигнал до извод за
наличие на пътнотранспортно произшествие, квалифицирайки описаното в НП
нарушение като такова по чл.5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, както и че не е доказано
авторството от обективна и субективна страна на касационния ответник.
Както актосъставителя, така и АНО са
описали точно, ясно и подробно точно какво деяние в вменено във вина на
ответника по касация, а именно, че не е изпълнил задължението си по чл.5 ал.1
т.1 ЗДвП
Посочено е точно поведението на водача
на ППС-то, при което е настъпило ПТП, а именно в гр.Русе на ул.Църковна
независимост до № 3 –паркинг на съдебната палата при излизане от реда на
паркираните автомобили не се е съобразил с габаритите на управлявания от него
л.а и със задната си дясна част блъснал паркирания от дясната му страна л.а
Мерцедес рег № ***.
В хода на
административнонаказателното производство са събрани относимите към случая
доказателства – констативен протокол за ПТП в който щетите са ясно описани,
заявления от подалия сигнала-св.Б.Т., обяснения на свидетели очевидци- св.Е.Н.
и Р.А., изготвен снимков материал , от който също са видни следите по лекия
автомобил, управляван от ответника по касация и тези по другия автомобил, като
същите са съпоставени, отново видно от снимков материал. Ответникът е подписал съставения
му АУАН без възражения.
На касационен контрол
подлежи развитата от въззивния съд
процесуална дейност, свързана със събирането, проверката и оценката на
доказателствените източници и формирането на вътрешното убеждение на
инстанцията по същество. Касационната инстанция не може да подменя вътрешното
убеждение на въззивния съд по фактите, но осъществявайки дължимия контрол за
материална и процесуална законосъобразност на конкретния съдебен акт, е
задължен да извърши проверка за спазването на императивните процесуални
правила, гарантиращи законосъобразното му формиране. Преценките относно
относимостта, допустимостта и достоверността на конкретни доказателствени
източници, респ. поставянето им в основата на един или друг фактически извод,
са конкретната изразна форма на това убеждение и могат да бъдат предмет на
касационна проверка само в процесуалния си аспект - спазването на предвидените
в НПК правила относно тяхното събиране, проверка
и оценка, изградено в съгласие с
принципните норми на чл. 13, чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5 НПК, като следва да се
отчитат грешките при прилагане на правилата за логическо мислене, на опитните
правила, на каузалните връзки между явленията и др.
В случая районния съд при изпълнявайки задълженията
си за събиране и преценка в съвкупност на доказателствения материал, е допуснал
съществено процесуално нарушение на чл.14 и чл.305 ал.3 НПК. Установените от
съда факти и обстоятелства противоречат на правните му изводи за недоказаност
на нарушенията.
Настоящата инстанция не споделя
направения анализ на доказателствата, довел до тяхната неправилна оценка в
противоречие на правилата за логически мислене и до степен на пълното им
игнориране. Видно от събраните от въззивната инстанция гласни доказателства не
може да се сподели извода за заинтересованост от страна на трима очевидци на
нарушенията. Глобата за неправилното паркиране от страна на ответника е
събрана, което в никакъв случая не води до правилност на извода на РРС за
заинтересованост от страна на свидетелите Н. и А. повикани по сигнала за
неправилно паркиране, като те дори са отместили репатриращия автомобил, за да
може ответника да излезе от реда на паркираните автомобили. Видно от същите
гласни доказателства и тези на св.Тинчев ответника е бил предупреден, че ще
предизвика ПТП, и въпреки всички е предизвикал такова, което е фиксирано на
изобилния снимков материал, което ясно и еднозначно е видно от изисканата
снимка от ОП“ Комунални дейности“ –Русе на л.86 от делото. Гласните
доказателства безпротиворечиво сочат, че след ПТП ответника по касационната
жалба е спрял, спорът е продължил и след това е напуснал мястото на ПТП без да
уведоми контролните органи
Събраните пред въззивната инстанция
гласни доказателства, както и писмените такива от протеклото досъдебно
адм.производство сочат, че безспорно водачът на л.а Пежо 408/ ответника/ е причинил ПТП, възприел настъпването на ПТП ,
с оглед на което той е следвало като участник в настъпилото ПТП да изпълни,
вменените му задължения по чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, което той несъмнено не
е сторил. Към констатираните нарушения АНО правилно е приложил относимите
законови разпоредби. Правилно е индивидуализирал и наложените наказания, като е
преценил справката за нарушител. Като е приел противното и на това основание е
отменил процесното НП, районният съд е постановил неправилно решение. То следва
да бъде отменено, а при решаване на спора по същество наказателното
постановление - да бъде потвърдено.
Предвид основателността на
касационната жалба и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН, във вр. с чл.143, ал.1
от АПК, на жалбоподателя се следват сторените разноски. С оглед изхода на
делото и на основание чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН вр.чл.143, ал.4 от АПК и
чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, ответникът по касация има
право на юрисконсултско възнаграждение в касационното производство, което съдът
определя в размер на 80 лева. Както се приема и в Тълкувателно решение № 3 от
13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009 г.на ВАС, възнаграждението се присъжда в
полза на юридическото лице, в чиято структура се намира представляваният от
юрисконсулта едноличен административен орган, т.е. в полза на ОД на МВР – Русе
съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР.
Предвид горното и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК,
Административен съд – Русе
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 196 от 18.02.2020 г.,
постановено по АНД № 2140/2019 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е отменено Наказателно
постановление (НП) № 19-1085-002472 от 17.09.2019 г. на Началник група в Сектор ПП при ОД на МВР –
Русе
и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) №
19-1085-002472 от 17.09.2019 г. на Началник група в Сектор ПП при ОД на МВР –
Русе, с което на К.А.М. по т. 1 за
нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 20 лева; по т. 2 за
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3 от
ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 3 месеца;
ОСЪЖДА К.А.М. ЕГН ********** *** да заплати по сметка на
ОДМВР-Русе сумата от 80лв, разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.