Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер   1199            Година  2021, 14.06.            Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІІ състав

 

   на 07.06.2021 година

 

 в публичното заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

 

 

при секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 2168 по описа за 2020 година и като обсъди :

 

     Производство пред първа инстанция.

Постъпила е жалба от А.Г.Щ. *** срещу Решение №Ц 2153-15-131/11.08.2020г. на Ръководител на ТП на НОИ – Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата му срещу Разпореждане №********** по Протокол №2140-15-383 от 04.06.2020г. на Ръководител “ПО” към ТП на НОИ – Пловдив, с което му е било отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, поискано със заявление вх.№2113-15-5900 от 07.11.2018г..

Недоволен от така постановения административен акт жалбоподателят го счита за незаконосъобразен, като излага конкретни основания за това и настоя-ва за отмяната му. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата Ръководител ТП на НОИ–Пловдив намира същата за неоснователна и настоява за отхвърлянето и, вкл. и съобразно представено становище. Претендира разноски.

Пловдивският Административен Съд – Второ отделение, седми състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото произ-водство доказателства, намира за установено следното.

Със заявление вх. №2113-15-5900 от 07.11.2018г. Щ. *** да му се отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

По това заявление пенсионният орган с разпореждането си от 04.06.2020г. приел, че заявителят не отговаря на изискванията на чл.68 ал.1-2 КСО за отпускане на пенсия в общата хипотеза, поради липса на изискуем осигурителен стаж от общо 38г. и 6 месеца от трета категория към датата на входиране на заявлението, но освен това приел, че лицето не отговаря и на възможността за отпускане на пенсия по чл.68 ал.3 КСО, тъй като няма поне 15 години действителен осигурителен стаж.

Тези изводи били споделени и от ответния Ръководител на ТП на НОИ – Пловдив, който с административното си решение от 11.08.2020г., при осъщественото задължително административно обжалване, посочил, че общият доказан осигурителен стаж на Щ. е само 16г. 8 м. и 12 дни, от които 14г. 11м. и 3 дни е действителният.

Настоящият състав намира оспореното решение на ответника – за незаконосъобразно.

В хода на съдебното дирене не бяха събрани доказателства, установяващи някакви други фактически констатации, досежно представения трудов/ осигурителен стаж, респ. защитата на Щ. оттегли исканията си за събиране на допълнителни доказателства досежно изясняване, респ. установяване на осигурителен стаж в периодите 1978/79 години и като самоосигуряващо се лице след 1998г. и така до 2018г.(последното във връзка и с действителното внасяне на дължимите осигурителни вноски).

При това положение тезата на защитата се концентрира върху приложението на хипотезата на чл.68 ал.3 КСО и то по отношение на предпоставката – действителен осигурителен стаж(за който от пенсионния орган е прието, че на Щ. не достигат 27 дни до минимално изискуемия от 15 години).

В тази връзка следва да се посочи, че тезата и на пенсионния, а и на ответника, е без основание в закона.

Вече повече от пет години е стабилна практика по приложението на чл.68 ал.3 КСО досежно разбирането на понятието „действителен осигурителен стаж“, касателно положената от Щ. в периода 06.10.1971г. – 14.07.1973г. наборна военна служба.

В тази връзка следва да се посочи, че в новелата на чл.9 ал.7 КСО, в редакцията и изм. – ДВ, бр. 15 от 2013г., в сила от 01.01.2014 г., изрично е записано, че за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба. За тези периоди се внасят осигурителни вноски в размера за фонд "Пенсии" за сметка на държавния бюджет върху минималната работна заплата към датата на отпускане на пенсията. В този смисъл е и нормата на чл.44 ал.1 НПОС, съгласно която за осигурителен стаж от трета категория се признава времето на наборна военна служба, като за този стаж се дължат осигурителни вноски от републиканския бюджет.

При наличие на изрична нормативна уредба на цитирания осигурителен стаж, то липсва правно основание за коментар дали той е действителен или не по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. Периодът на наборна военна служба е 06.10.1971г. – 14.07.1973г. и зачитането на осигурителния стаж е било регламентирано от чл. 81 от отменения ППЗП. След като стажът е положен при действието на цитирания текст, допълнителен аргумент за признаването му се черпи и от нормата на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, изм. обн. ДВ, бр. 102 от 2005г., в сила от 20.12.2005г. Стигайки до различни правни изводи, пенсионният орган, а и ответникът с решението си, неправилно са приложили материалния закон (така ВАС на РБ с: решение № 4930 от 26.04.2016 г. по адм. д. №1961/2016г.; решение №11681 от 03.10.2018г. по адм. д. №10591/2017г.; решение № 9471 от 17.07.2017г. по адм. д. №7470/2016г., решение №15446 от 11.12.2018г. по адм. д. №6749/2018 г., VIотд., с подробно цитирана съдебна практика: решение № 15446/11.12.2018г. по адм. д. №6749/2018г; решение №6234/24.04.2019г. по адм. д. №1300/2019 г. и последното решение №6611 от 02.06.2021г. по адм. д. №4442/2021г.).

Отделно, както е приел ВАС в решение № 11681/03.10.2018 г. по адм. д. № 10591/2017г., към военната служба е неприложимо разграничението за действителен и недействителен осигурителен стаж, а същата следва да бъде зачетена само като действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, т. 12 от ДР на КСО, вр. чл. 68 ал. 3 от КСО.

Или само това е достатъчно, за да се отменят решенията на пенсионния орган и на ответника, като незаконосъобразни, тъй като с прибавянето на 1г. 9м. и 9 дни към 14 г. 11м. и 3 дни се получава величина на действителния осигурителен стаж надхвърляща минимума от 15 години, съгласно хипотезата на чл.68 ал.3 КСО за отпускане на лична пенсия на това основание.

На основание чл.173 ал.2 АПК административната преписка следва да се изпрати на Ръководителя на отдел “Пенсии” при ТП на НОИ – Пловдив за постановяване на административно решение по направеното пред него искане, съобразно даденото в мотивите на настоящото съдебно решение тълкуване и прилагане на закона.

По разноските.

С оглед изхода от спора, на Щ. се дължат направените в производството разноски, които са констатираха да са в размер на общо 450 лева.

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав :

 

Р      Е      Ш      И

                    

ОТМЕНЯ Решение №Ц 2153-15-131/11.08.2020г. на Ръководител на ТП на НОИ – Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на А.Г.Щ. *** срещу Разпореждане №********** по Протокол №2140-15-383 от 04.06.2020г. на Ръководител “ПО” към ТП на НОИ – Пловдив, с което му е било отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, поискано със заявление вх.№2113-15-5900 от 07.11.2018г., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :

ИЗПРАЩА административната преписка на Ръководителя на отдел “Пен-сии” при ТП на НОИ – Пловдив за постановяване на административно решение по направеното пред него заявление на А.Г.Щ. ***-15-5900 от 07.11.2018г., съобразно даденото в мотивите на настоящото съдебно решение тълкуване и прилагане на закона.

ОСЪЖДА Национален осигурителен институт с адрес гр.София да заплати на А.Г.Щ. *** разноски за това производство в размер на общо 450(четиристотин и петдесет)лева.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

                                      АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :