Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 17.12.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV “Д”
въззивно отделение, в публичното заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
КАЛИНА
СТАНЧЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като
разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр.дело № 1455 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273
от ГПК.
С решение № 20277040 от 15.12.2020 по
гр.д. № 16085/2020 г. по описа на СРС, ГО, 153 състав, съдът е отхвърлил предявените от Н.В.Б., ЕГН **********,*** срещу У. за
н. и с. с., гр. София, ЕИК ******, Студентски град, ул. „Осми декември“
обективно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на уволнение,
извършено със Заповед № 441/18.02.2020 г. на ректора на УНСС, по чл. 344, ал.
1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност - „Директор‘“
на дирекция „Административно-стопански дейности“ и по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ
за заплащане на сумата 15 406,20 лв., представляваща обезщетение за оставане без
работа в резултат от незаконното уволнение за период от 18.02.2020 г. до
18.08.2020 г.
С решението са оставени без разглеждане
направените при условията на евентуалност възражения на Университета за
национално и световно стопанство, гр. София за прихващане със сумите 2 567,70
лв. - изплатено обезщетение по реда на чл. 220, ал. 1 КТ, 2 567,70 лв. - изплатено обезщетение по реда на чл. 222, ал.
1 КТ и 18 497,60 лв. - изплатено
обезщетение чл. 224, ал. 1 КТ .
С решението
ищецът Н.В.Б. е осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на У.Н.С.С.,
гр. София, сумата 2 072,63 лв. - разноски по делото.
Недоволен от постановеното решение, с което
исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 са отхвърлени, е
останал ищецът Н.В.Б., който в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва с оплаквания за
необоснованост, ненеправилност и нарушение на материалния закон и
съдопроизводствените правила при постановяването му. По-конкретно поддържа, че от
приобщените пред СРС доказателства се установява, че няма реално съкращаване на
щата. Релевира доводи, че процедурата в УНСС е нарушена, трудовите функции на
директора на дирекция «административно стопански дейности» са запазени и съществуват
под формата на сходни такива в длъжността на помощник ректора. Цитира решение
на СГС, с което е прието, че заповедта на ректора на университета за
съкращаване на щатове, когато това не е станало със санкцията на академичния
съвет е незаконосъобразна и представлява нарушение на ЗВО. С тези доводи заявява
искане към въззивната инстанция да отмени обжалваното решение и уважи
предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата страна У.Н.С.С. /УНСС/, чрез пълномощника си, оспорва въззивната жалба по
съображения изложени подробно в депозирания по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК
писмен отговор.
Софийски градски съд, действащ като въззивна
инстанция, след като разгледа жалбата, обсъди събраните
доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението; по допустимостта му само в обжалваната част, а по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният
касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по
гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на
ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г.о.; № 702 от
5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д.
№ 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по правилността на
фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната
жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални
действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той
е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по
чл. 269 ГПК е основание за касиране на въззивното решение.
В случая във връзка с наведените в жалбата оплаквания съдът във
въззивното решение дължи произнасяне по спорния въпрос – законосъобразно ли е упражнил работодателя потестативното си право за едностранно
прекратяване на трудовото правоотношение за заеманата от ищеца длъжност по реда
на чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, респ. извършено ли е прекратяването на трудовото
правоотношение с ищеца от компетентния за това орган.
В случая, обжалваното
решение е издадено от надлежен съдебен състав на Софийски районен съд, в
рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност,
поради което същото е валидно. Предвид изискванията на процесуалния закон за
служебната проверка на постановеното решение в обжалваната му част, съдът
счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във
връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което
първоинстанционното съдебно решение е допустимо. Същото е и правилно, като
въззивният състав споделя изцяло мотивите на обжалваното решение, поради което
на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС.
При
съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства, се
установява, че между ищецът и
ответникът е съществувало валидно безсрочно трудовово правоотношение, по силата на което ищецът
е заемал длъжността „Директор“ на дирекция: „Административно-стопански дейности" при основно месечно
трудово възнаграждение в размер на 1 620 лв., както и че със Заповед № УЧР-441/18.02.2020
г., на Ректора на УНСС, считано от 18.02.2020 г. правоотношението между страните
е било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ и Заповед № 389/17.02.2020 г.
на ректора на УНСС, връчена на ищеца на 18.02.2020 г.
В приложената като доказателство пред
СРС Заповед № 389/17.02.2020 г. изрично е записано, че на основание чл. 21, ал. 1 от АПК, чл. 32, ал. 1, т. 1 ЗВО, чл. 25, ал.
5, т. 4 от Правилника за дейността на УНСС във връзка с оптимизиране на
функционално – организационната структура на непреподавателския персонал на
УНСС следва да се извършат следните функционални и структурно – организационни
промени в дирекция „Административно – стопански дейности“, а именно в т. 1 е
прието, че се закрива дирекция „Административно – стопански дейности“, а
отделите и секторите в нея преминават на пряко подчинение на помощник-ректора
на университета. Въз основа на последната е одобрено ново длъжностно щатно
разписание на УНСС на 18.02.2020 г., от което е премахната заеманата от
ищеца 1 щатна бройка „директор“.
Правилно СРС излага в мотивната част на
обжалваното решение, че разпоредбата на чл.
30 ЗВО определя Академичния съвет като орган за ръководство на учебната
и научната дейност на висшето училище, който определя кадровата политика на
висшето училище, одобрява длъжностните характеристики на академичния състав и
приема правилник за атестирането му /чл. 30, ал. 1, т. 8 ЗВО/, взема решения за
създаване, преобразуване или закриване на департаменти, катедри и обслужващи
звена на висшето училище /чл. 30, ал. 1, т. 3а от ЗВО/, утвърждава или променя
квалификационните характеристики и учебните планове за подготовка на
специалисти по образователните степени или в колежите на висшето училище и др. От
това следва, че академичният съвет определя
кадровата политика по отношение на длъжностите на научно-преподавателския
състав, предвидени в чл. 48 от ЗВО, респ. академичните длъжности по смисъла
на чл. 2 от Закона за развитието на академичния състав в Република България /"асистент";
"главен асистент"; "доцент"; "професор"/,
като ректорът на университета само изпълнява взетите решения на академичния
съвет в сферата на учебната и научната дейност на училището.
Следователно законосъобразен е изводът
на първостепенният съд, че съкращаването на някоя от академичните длъжности е
свързано именно с кадровата политика на висшето училище в областта на научната
и учебната дейност, поради което единствено в правомощията на академичният
съвет е да вземе решение за съкращаване на щата, а кадровите въпроси по
отношение на административните длъжности, каквато представлява и процесната
„директор“ на дирекция „Административно-стопански дейности“, заемана от ищеца
на общо основание, се решават от Ректора на университета като законен,
представител на висшето учебно заведение.
Същата представителна власт е
предвидена и по чл. 25, ал. 5, т. 3 от ПДУНСС. Това е така, тъй като дейността
на ръководителя на дирекция, не е свързана нито с учебната, нито с научната
дейност на висшето училище, а с ръководството и управлението на
административната дейност на същото, като посоченото важи за целия
административен персонал на университета, тъй като тяхната дейност не е
свързана нито пряко, нито косвено с научната и преподавателска дейност на
университета. Академичния съвет е орган за управление на учебната и научна дейност на
ВУ, а не на административно-стопанската такава, към която е и
длъжността на ищеца и по отношение на която ректора разполага с изрично предвидени
по решение на ОС правомощия.
В тази връзка, съда взема предвид и
разпоредбите на чл. 16, ал. 1, 4 и 5, чл. 24, ал. 1, т. 6 и чл. 25, ал. 5, т. 5
от Правилника за
дейността на УНСС, съгласно които откриването, преобразуването и
закриването на основани обслужващи звена - библиотека, издателство, печатница,
отделения, центрове и лаборатории, става с решение на академичния съвет по
предложение на ректора, респективно откриването, преобразуването и закриването на административни
обслужващи звена - дирекции и служби, както и на всички други обслужващи звена
- отдели, сектори, секции и пр., става с решение на Ректора, който назначава и
техния ръководител. Нещо повече, сключения трудов договор между
ищеца и ответника отново е сключен с физическото лице – Ректор, което е
натоварено да упражнява фактически правомощия на работодателя – ВУ, поради това
възражението на ищеца за липса на компетентност се явява неоснователно.
В изпълнение на посочените
по-горе законови норми, ректорът със заповед № 389/17.02.2020 г. е закрил
ръководената от ищеца дирекция „Административно-стопански дейности“, съкратил е
заеманата от него длъжност и на следващия ден е утвърдил новото щатно
разписание на УНСС.
Ето защо следва да се
приеме, че компетентният орган – Ректора на УНСС е извършил промените в
структурата на администрацията и нейният брой, съобразно своята компетентност и
в изпълнение на закона и Правилника за дейността на УНСС.
Съкращаването е реално, тъй
като е преустановена трудовата функция на единствената ръководна длъжност на
дирекция „Административно-стопански дейности“, а отделите в нея са преминали на
пряко подчинение на помощник-ректора на УНСС.
Възражението на ищеца за
нарушаване на процедурата по чл. 333, ал. 4 КТ от страна на ответника, съдът
намира за неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 5 от Колективен
трудов договор на УНСС-София от 19.02.2018 г. работодателят може да уволни
преподавател, служител или работник - член на Синдикат, страна по договора, на
основание съкращаване на щата и намаляване обема на работа, само след
предварително писмено уведомление и становище на съответния Синдикат за всеки
отделен случай, но с Тълкувателно решение от 17.12.2013 г. по тълк. дело №
4/2013 г. на ОСГК е прието, че ако в клауза на колективния трудов договор /КТД/
е предвидено работодателят да съгласува уволнението или да вземе становището,
мнението или да информира синдикалния орган, а не да вземе неговото предварително
съгласие, няма да е налице предварителна закрила при уволнение по чл. 333, ал.
4 КТ.
Уволнението поради
съкращаване на щата винаги е резултат от осъществяването на един сложен
фактически състав, състоящ се от два елемента, а именно – 1) вземане на решение
за преустановяване на определени трудови функции и 2) прекратяване на трудовите
отношения с лицата, заемащи тези длъжности, като уволнението следва да е
извършено от органа, който има право да го извърши. Съкращаване на щата по смисъла на
чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ означава премахване, считано от един
определен момент за в бъдеще, на отделни бройки (длъжности) от утвърдения общ
брой на работниците и служителите в предприятието, поради преустановяване на
съответстващите на тези длъжности трудови функции. Именно поради
преустановяване на трудовите функции запазването на трудовия договор е невъзможно
и законодателя е предвидил неговото прекратяване на посоченото безвиновно
основание. За законосъобразността на уволнението на това основание е необходимо
съкращаването в щата 1) да е реално, т. е. съответната функция действително да
се премахва, а не само да се променя наименованието на съответстващата й
длъжност при запазване на характера на извършената работа; 2) да е налице към
момента на уволнението и на фактическото премахване на съответната трудова
функция да съвпадат или пък
уволнението да следва съкращаването на щата; 3) да е извършено по съответния
ред и от органа, който има право да извършва такива промени.
В тежест
на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване, че
работодателят законосъобразно е упражнил потестативното
си право за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение за заеманата
от ищеца длъжност по реда на чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, респ. че при
процесното уволнение е осъществен
фактическият състав на чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ.
Основанието
за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ в хипотезата „съкращаване на щата” се
преценява винаги с оглед заеманата от уволнения работник или служител конкретна
трудова функция. Съгласно решение № 278 от 18.04.2006г. ІІІ г.о. ВКС споделено
и в решение № 75/27.03.2012 г. по гр.д.№ 924/2011 г. на ВКС, КГ, ІІІ ГО, това
основание е приложимо само когато съкращаването на щата е реално – т.е. когато
не само е премахната длъжността като щатна бройка, но и когато трудовата
функция е престанала да съществува като съществено съдържание на отделна
длъжност. Когато част от трудовите задължения на премахнатата длъжност са
запазени в новосъздадена длъжност, но са комбинирани с нови съществени за тази
длъжност трудови задължения, които предполагат и нови различни квалификационни
изисквания за заемането й, съкращаването на щата също е реално. Съкращаване
на щата е налице и при запазване или даже увеличаване на бройки по щатното
разписание, когато се съкращават определени длъжности и същевременно се
създават нови не само по наименование, но и по същност на извършваната работа.
По въпроса налице ли е съкращаване на щата в случай на
закриване на заеманата длъжност и създаване на нейно място на нова, в трудовите функции на която са включени част от трудовите
функции на закритата длъжност, но са предвидени и съществени нови трудови
функции, е даден положителен отговор и с постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 154 от 27.04.2011г.
по гр.д. № 1279/2010г. ІІІ ГО.
С
обжалваното решение СРС, е отхвърлил обективно съединените исковете с правно
основание чл.344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ като е приел, че прекратяването на трудовото
правоотношение на соченото в заповедта основание е законосъобразно, тъй като е
налице реално съкращаване на щата. Настоящата въззивна инстанция възприема
извода на първоинстанционният съд, че в
процесния случай е осъществен фактическият състав, предвиден в разпоредбата на
чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ.
С оглед
гореизложеното се налага извода за неоснователност на иска по чл. 344, ал. 1,
т. 1 от КТ.
Относно
искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ – тъй като в
настоящия случай уволнението е законосъобразно, акцесорните искове за
възстановяване на заеманата до уволнението длъжност - „Директор‘“ на дирекция
„Административно-стопански дейности“ и присъждане
на обезщетение за оставане без работа поради уволнението, са неоснователни.
В упражнение на правомищията си по
чл. 271 от КТ въззивната инстанция е длъжна да потвърди обжалваното решение.
С оглед изхода на делото на
въззивника не следва да бъдат присъдени сторените във въззивното производство
разноски. На въззиваемата страна на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъдат
присъдени поисканите с отговора на въззивната жалба разноски в размер на 1
922,63 лв. с вкл. ДДС, представляващи адвокатско възнаграждение.
При тези
мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
20277040 от 15.12.2020 по гр.д. № 16085/2020 г. по описа на СРС, ГО, 153 състав,
вкл. в частта за разноските.
ОСЪЖДА
Н.В.Б.,
ЕГН **********,*** да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на У.Н.С.С., гр.
София, ЕИК ******, Студентски град, ул. „*****“ сумата от 1 922,63 лв. с вкл.
ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред ВКС в
едномесечен срок от съобщаването му до страните чрез връчване на препис от
същото при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.