Решение по дело №21/2021 на Административен съд - Шумен

Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№ ...........

град Шумен, 12.03.2021г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

         Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на петнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                        Председател: Росица Цветкова

                                                               Членове: СнежинаЧолакова

                                                                                Бистра Бойн

 

при секретаря Ив.Велчева

и с участие на прокурор Д.Арнаудов от Окръжна прокуратура – гр. Шумен,

като разгледа докладваното от административен съдия Сн.Чолакова КАНД №21 по описа за 2021г. на Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от Кооперация „Шуменска заря“, със седалище и адрес на управление гр.Шумен, ул.Сан Стефано №14, с ЕИК *********, представлявана от Председателя на УС П.г.й., срещу Решение № 419 от 25.11.2020г., постановено по АНД № 1520/2020г. по описа на Районен съд– град Шумен. С обжалвания съдебен акт  е изменено  Наказателно постановление № 27-0001081/07.08.2020г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр.чл.415, ал.1 от КТ на Кооперация „Шуменска заря“, гр.Шумен е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева, като размерът на имуществената санкция е намален на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева. Със същото решение Кооперация „Шуменска заря“ е осъдена да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“, град Шумен сторените деловодни разноски в размер на 100.00 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

 В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на оспореното решение поради постановяването му в нарушение на процесуалния и материалния закон. Навеждат се аргументи, че въззивната инстанция не е отчела допуснатите нарушения при издаване на НП – липса на компетентност на органа, издал правораздавателния акт, нарушаване на административнопроизводствените правила при съставяне на АУАН и при издаване на НП, както и несъставомерност на санкционираното неизпълнение на административно задължение. Твърди се също, че в хода на административнонаказателното производство е нарушено правото на защита на касационния жалбоподател, доколкото не са обсъдени възраженията му и не са съобразени форсмажорните обстоятелства, при които е осъществена деятелността. Излагат се и доводи за нищожност на самата ПАМ поради допуснати процесуални нарушения и неспазване целта на закона. Въз основа на наведените съображения  се иска настоящата инстанция да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и да постанови друго по съществото на спора, с което да прогласи нищожността на НП или да го отмени изцяло като незаконосъобразно.

Ответната страна - Дирекция „Инспекция по труда“ - град Шумен, редовно призована, не изпраща представител. В депозирани писмен отговор и писмено становище, изготвени от процесуалния й представител юрисконсулт Д.В.И., редовно упълномощена, оспорва основателността на жалбата, считайки, че решението на Районен съд - град Шумен е правилно и законосъобразно, поради което предлага да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура намира жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. Смята, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което предлага то да бъде оставено в сила.

Съдът, като съобрази депозираната касационна жалба, намира същата за процесуално допустима, като надлежно и своевременно подадена, в срока по чл.211, ал.1 от АПК и от лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, а разгледана по същество - за неоснователна, поради следните съображения:

         С обжалваното решение Районен съд - град Шумен е изменил Наказателно постановление № 27-0001081/07.08.2020г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр.чл.415, ал.1 от КТ на Кооперация „Шуменска заря“, гр.Шумен е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева, като размерът на имуществената санкция е намален на 1 500 лева. С атакуваното решение съдът е присъдил и юрисконсултско възнаграждение в полза на Дирекция „Инспекция по труда“ - град Шумен, в размер на 100.00 лева.

           За да достигне до този правен извод, въззивният съд е приел от фактическа страна, че при извършена проверка от контролните органи на 27.05.2020 г. в седалището на касационния жалбоподател в гр.Шумен било установено нарушение на трудовото законодателство, изразяващо се в неизплащане на трудови възнаграждения и обезщетения на работници. За констатираното нарушение бил съставен Протокол за проверка №2013190/27.05.2020 г., с който били дадени предписания. В т.13 на Протокола е посочено и процесното нарушение за неизплащане на дължимото при прекратяване на трудовото правоотношение обезщетение по чл.220 от КТ на служителя Т.Й.Т., съгласно разпоредбата на чл.228, ал.3 от КТ. За това предписание бил даден срок на изпълнение – 30.06.2020 г. При последвала проверка по документи, осъществена на 03.07.2020 г. и обективирана в Протокол №2018375/03.07.2020 г., било установено неизпълнението на предписанието по т.13. На 08.07.2020 г. бил съставен АУАН №27-0001081 за нарушение на чл.415, ал.1 от КТ, който бил връчен на същата дата на Председателя на УС на кооперацията. В АУАН били посочени възражения във връзка с обявеното извънредно положение заради пандемията от Covid-19, по време на което било извършено нарушението, а всички служители сами били пожелали прекратяване на договорите с работодателя, предвид настъпилото форсмажорно обстоятелство. Не били депозирани допълнителни възражения в писмен вид по реда на чл.44 от ЗАНН. Въз основа на така съставения АУАН и съобразявайки материалите в административнонаказателната преписка, наказващият орган издал процесното наказателно постановление, с което на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.415, ал.1 от КТ, наложил на касатора „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева.

При така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че административнонаказателното производство е проведено законосъобразно, като в хода на същото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът е посочил, че НП е издадено от компетентен орган - Директор на Дирекция „Инспекция по труда“, осъществяващ правомощия на административнонаказващ орган по чл.47, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗАНН. Заключил е, че по безспорен начин е установено, че работодателят не е изплатил на служителя Т.Й.Т. дължимото при прекратяване на трудовото му правоотношение обезщетение по чл.220 от КТ в указания срок, което представлява неизпълнение на влязло в законна сила задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство. Въз основа на това решаващият съд е приел, че касаторът е осъществил състава на нарушението, посочено в акта и в наказателното постановление. Същото не е отстранено веднага след установяването му, като предписанието не е изпълнено своевременно, от него са произлезли вреди за служителя, с оглед на което правилно е прието от наказващия орган, че не са налице предпоставките за квалифициране на нарушението като маловажен случай по чл.415в, ал.1 от КТ. Решаващият съд е извел и извод за съставомерност на санкционираното неизпълнение по приложения административнонаказателен състав, но за неправилна индивидуализация на наложената имуществена санкция, с оглед на което е намалил размера на същата в минималния такъв, предвиден в чл.415, ал.1 от КТ, а именно - 1500 лева.

Настоящият състав намира, че въззивният съд е направил обстоен анализ на фактите и правилно е установил фактическата обстановка, респективно на тази база е направил правилни и законосъобразни правни изводи в постановеното от него решение, поради което същите не следва да бъдат изцяло преповтаряни и на основание чл.221 ал.2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. 

Не се установи да са налице изложените в жалбата нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до нищожност или незаконосъобразност на  НП. В хода на административнонаказателното производство е било обезпечено участието на представител на санкционираното юридическо лице. Посочените в АУАН възражения са обсъдени в издадения въз основа на същия санкционен акт, като при преценка на приложимостта на чл.28 от ЗАНН, заедно с другите относими обстоятелства, са били счетени за неоснователни.

Съдът намира за неоснователни и недоказани твърденията в касационната жалба за несъобразени форсмажорни обстоятелства от страна на административнонаказващия орган. Задължителните предписания по Протокол №2013190/27.05.2020 г. са били връчени на представител на кооперацията на 05.06.2020 г. и е бил даден срок на изпълнението им до 30.06.2020 г. Към тази дата страната се е намирала в обявена извънредна епидемична обстановка, поради разпространението на Covid-19, считано от  14 май 2020 г. до 31 януари 2021 г., като  обявеното с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. извънредно положение е отменено. Дори да се приеме, че нарушението във връзка с липса на плащане на обезщетение по чл.220 от КТ на служителя е осъществено по време на извънредно положение, с §4 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, разпоредба на чл.228, ал.3 от КТ не е била изменена и е продължила действието си.

Служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното, Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд гр.Шумен за правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата касационна инстанция, съдът намира, че на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, във вр.с чл.144 от АПК, във вр. чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ /обн., ДВ, бр. 5 от 17.01.06 г. / в полза на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр.Шумен следва да бъде присъдена сума в размер на 80.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, като същата следва да се възложи в тежест на  Кооперация „Шуменска заря“, гр.Шумен.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, изр.първо, предл.1 от АПК, във вр.с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Шуменският административен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №419 от 25.11.2020 г., постановено по АНД №1520/2020 г. по описа на Районен съд - град Шумен.

ОСЪЖДА Кооперация „Шуменска заря“, със седалище и адрес на управление гр.Шумен, ул.Сан Стефано № 14, с ЕИК *********, представлявана от Председателя на УС П.г.й., да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ - град Шумен юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 /осемдесет/ лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                              2.

 

           ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежат на обжалване. Влязло в сила на 12.03.2021 г.