Р
Е Ш Е
Н И Е
София, 28.05. 2021 г.
Софийският Окръжен съд, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
състав в публично то заседание на 17.05.
две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН
ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ :1.ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА
2.АНЕЛИЯ ИГНАТОВА
при
секретар: В. К., с участието на прокурор от СОП Р.Ц.,изслуша докладваното от съдия Бозаджиева ВНОХД № 151
по описа за 2021 година и за да се
произнесе , взе предвид следното :
Софийски ОС, в качеството си на инстанция по
въззивен контрол е сезиран с въззивна
жалба срещу на присъда № 37 от 22.11.2019г., постановена по НОХД № 446/2018г.
на РС С., по силата на която съдът е признал подсъдимите, както следва:
-М.И.М., роден на *** ***, български гражданин, с
постоянен и настоящ адрес ***, женен, неосъждан, със средно образование, не
работи, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 31.12.2017 г. в е. Д., Община С.,
в съучастие като извършител със съизвършителя С.С.С. ***, е отнел чужда движима
вещ - кобила на пет години, порода „Тежковоз“, червена на цвят, с бяло
оцветяване на челото и на единия крак, на стойност 1800 лв. от владението на Г.
Й. В., без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, като за
извършването на кражбата е използвано моторно превозно средство, а именно
лекотоварен автомобил „Фиат Дукато“ с регистрационни табели .- престъпление по
чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, поради което
и на основание чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК го е осъдил
на “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 9
/девет/ месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изпълнението на
така наложеното му наказание за срок от 3 /три/ години, считано от влизането на
присъдата в сила.
- подсъдимия С.С.С., роден на *** ***, български
гражданин, с постоянен и настоящ адрес ***, неженен, осъждан, без образование,
не работи, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 31.12.2017 г. в с. Д.,
Община С., в съучастие като извършител със съизвършителя М.И.М. ***, е отнел
чужда движима вещ - кобила на пет години, порода „Тежковоз“, червена на цвят, е
бяло оцветяване на челото и на единия крак, на стойност 1800 лв. от владението
на Г. Й. В., без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, като
за извършването на кражбата е използвано моторно превозно средство, а именно
лекотоварен автомобил „Фиат Дукато“ е регистрационни табели .- престъпление по
чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, поради което
и на основание чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК го е осъдил
на “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 4 /четири/ месеца, като на основание чл.
57, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС е определил първоначален ОБЩ РЕЖИМ на
изтърпяване на това наказание
В тежест на подсъдимите са възложени разноските, сторени
в двата стадия на наказателното производство.
Присъдата е атакувана от подсъдимите М. и С., чрез упълномощените
от тях защитници - съответно адв. Д.С. и адв. И..
В жалбата си адв. С. излага оплаквания, че присъдата е
неправилна, незаконосъобразна и явно несправедлива. Твърди се избирателен
подход при преценката на тежестта на доказателствата и отдаване на приоритет на
доказателствата, обосноваващи обвинителната теза. В тази връзка неправилно са
пренебрегнати пок.св. П. И., че именно той
лично е дал разрешение на подс. М. М. да вземе кобилата, предмет на
престъплението.Показанията на този свидетел, оневиняващи подсъдимия се
подкрепят косвено от пок.св. Е. Ф.. В присъдата си съдът не е индивидуализирал
в достатъчна степен –по ясни отличителни белези предмета на престъплението. Индивидуализиране
по общ вид и цвят само не е достатъчно. Присъдата почива на предположения.
В жалбата се съдържа молба да отмяна на атакуваната
присъда и за постановяване във въззивната
инстанция на нова такава, по силата на която съдът да признае за невинен
подсъдимия М. и да го оправдае изцяло по повдигнатото му обвинение.
В жалбата на адв. И. се излагат съображения, че
доколкото подзащитния му С. е извършвал действия по отнемането на животното под
прякото ръководство на подс. М., то не е налице субективно съзнание за отнемане
на чужда собственост, поради което липсва инкриминирано деяние. Не е имало и
предварителен сговор, срещата между двамата подсъдими в кафенето, преди
извършването на престъплението, е била случайна. От пок.св. П. И. се
установява, че след като последният им е дал разрешение за вземане на кобилата
му, съществува извинителна грешка в предмета на престъплението. Извършвайки
отнемането двамата подсъдими, през цялото време били убедени, че кобилата, която отвеждат и извозват с автомобил,
принадлежи на св. И., а не на действителния и собственик- Г. В.. Неправилно и
неоснователно съдът е оставил без доверие и не е кредитирал показанията на този
свидетел, както и пок.св. Е. Ф., които ги подкрепят по косвен начин.Не се
установи от доказателствата отнетата кобила да е била на 5 годишна възраст и
порода „Тежковоз“.След като са разбрали грешката си подсъдимите са поправили
вредите, връщайки отнетата кобила на собственика и.
В заключение, жалбоподателят счита, че не е
осъществено престъпление, поради което моли въззивния съд след отмяна на
присъдата да постанови нова такава, по силата на която да признае за невинен и
да оправдае неговия подзащитен.
Атакуващите присъдата не са заявили
доказателствени искания.
В съдебно заседание по същество на
делото от името на подзащитния си С., адв. И. поддържа изцяло изложените
оплаквания в жалбата, доводите, които ги обосновават, както и искането си за
отмяна.
Към това становище се е присъединил
изцяло и подсъдимият.
Защитникът на подс. М. –адв. С. по
същество на делото поддържа, че възприетата от съда фактическа обстановка не е
в достатъчната изискуема степен обоснована от доказателствата. Въпреки
положените усилия от решаващия съд да установи обективната истина и да изследва
доказателствата, като аргументира изводите си, доказателствата са оскъдни и
недостатъчни за да обосноват деянието, към което е привлечен да отговаря подс. М..
Не е индивидуализиран в достатъчна степен и предмета на престъплението. От
доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие се опроверга твърдението
в обвинителния акт, че е отнета кобила порода „Тежковоз“, а по-скоро се касае за
кръстоска от две породи, което е улеснило объркването и с друга кобила,
собственост на св.П. И..Защитата акцентира върху началната си теза за наличие
на извинителна грешка в предмета, която изключва от субективна страна
престъпния характер на отнемането, осъществено от двамата подсъдими и отново
моли за отмяна на присъдата и за постановяване на присъда в обратния смисъл във
въззивната инстанция.
Подсъдимия подкрепя пледоарията на
защитника си.
В последната си дума и двамата
подсъдими са изразили желание да бъдат оправдани.
Представителят на СОП в заседанието по
същество на делото застъпва становище, че РС С. е постановил обоснован от
доказателствата съдебен акт. Твърденията на защитата за избирателен подход на
съда при преценката на доказателствата се опровергават от съдържанието на
съдебните мотиви, в които съдът е осъществил подробен и задълбочен анализ на
цялата доказателствена съвкупност, съпоставил е показанията на свидетелите,
като е отстранил противоречията между тях.Изложил е убедителни съображения защо
приема за достоверни едни доказателствени източници, а отхвърля
–противоречащите им.
Представителят на обвинителната власт
заключава, че на следващо място- предметът на престъплението е индивидуализиран
в достатъчна степен с показанията на свидетелите – П. В., Г. В., С. М..
В обобщение моли въззивния съдебен
състав да потвърди изцяло постановената осъдителна присъда от РС С., като
законосъобразна и правилна.
Въззивният съд, след като разгледа
жалбите на заявените основания, след като по собствен почин осъществи служебен
контрол по чл.314, ал.1 НПК по отношение
на обжалваната присъда, в съответствие с доказателствата и приложимия закон,
прие за установено следното:
Жалбите против постановената присъда са
неоснователни- липсват отменителни основания по отношение на присъдата на РС С..
В хода на съдебното производство първият съд е сторил
завидна процесуална активност за изследване на релевантните факти и
установяване на обективната истина, като са събрани в пълен обем относимите и
допустими доказателства по делото.
Производството по делото е протекло при
стриктно спазване на изискванията на процесуалния закон и при съблюдаване на
правата на подсъдимите и на техните защитници.
Оплакването за липса на доказателствена
обоснованост на приетите фактически
положения не намира опора в делото.
Съдът е изградил верни фактически
изводи, напълно обосновани и подкрепени от доказателствата, които се споделят в
пълнота и цялост от настоящата инстанция, без необходимост от ревизиране и разграничаване под каквато и да е форма от
приетото от РС, а именно:
Свидетелите Г. В. и П. В. са баща и син и към края на
2017 г. се занимавали с отглеждане на животни във ферма, находяща се в
стопанския двор на бившето ТКЗС в с. Д., Община С.. Сред отглежданите от тях по
това време животни били и 9 броя коне от различни породи, в това число и една
кобила на 5 години, представляваща приплод на стопанството, порода „тежковоз” -
кръстоска, червена на цвят, с бели петна на челото и на единия от краката.
На 31.12.2017 г. преди обяд наети от св. Г. В.
работници във фермата извели кобилата на паша заедно с други коне в
пространството между фермата и околовръстния път на гр. С.. Конете пасяли свободно,
без да са вързани или спънати, а работниците ги наглеждали от време на време,
за да не навлизат в нивите и да не отиват към близката ромска махала на гр. С..
Районът от другата страна на околовръстния път в посока към тази махала се
ползвал като сметище, поради което Община С. ангажирала на основание договори
за поръчка лица, които да наблюдават и предотвратяват нерегламентираното
изхвърляне на отпадъци там. Едно от тези лица бил свидетелят Р. Ч..
В същия ден - 31.12.2017 г. подсъдимите М.М. и С.С. се
срещнали и решили да отидат в гр. И., където на този ден традиционно се
извеждали коне за проби и състезания, подобно на обичаите за празника
Тодоровден през пролетта. Подсъдимите тръгнали с управляван от М. микробус
„Фиат Дукато”, бял на цвят, с чуждестранни регистрационни табели с обозначения .и
на излизане от гр. С. около 15,00 ч. те спрели недалеч от сметището. М. посочил
на С. гореописаната кобила, която пасяла заедно с още 7-8 коня на една ливада
близо до този район и му казал да я доведе, за да я откарат до И.. С. отишъл до
кобилата, примамил я с хляб, който бил взел от микробуса и я довел до
сметището. М. придвижил микробуса до удобно за товарене място в близост до
будката на пазача, отворил вратите на товарния отсек и заедно със С. двамата
качили кобилата вътре. По това време св. Ч. се намирал наблизо и М. му дал 40
лв., за да не каже какво е видял, ако някой се интересува от кобилата. След
това М. и С. тръгнали с микробуса и отишли в гр. И.. Там М. се свързал със
свидетеля С. М. и му предложил кобилата за продажба. На свой ред М. предложил
на М. да му даде друг свой кон в замяна и да му доплати сумата 150 лв. М. се
съгласил и размяната била осъществена. М. платил сумата от 150 лв., които М.
предоставил на С., след което последните двама качили в микробуса коня,
предоставен от М. и си тръгнали обратно за гр. С..
Междувременно И. С., който работел като пастир в
стопанството на В., установил липсата на кобилата от пасището и веднага съобщил
за това на Г. В., който от своя страна уведомил за случилото се сина си П..
Преди години поде. М. работил известно време в стопанството, а след това
извършвал различни услуги в него, поради което св. П. В. го познавал, а и
знаел, че М. контактува с лица, занимаващи се с кражби и търговия с животни.
Затова П. В. се свързал по телефона с М. още същия ден - привечер и двамата се
срещнали, като П. В. помолил М. да му съдейства за откриване на кобилата, като
му обещал, че ако я открие, ще му плати за услугата. М. отвърнал, че в момента
не знае нищо за тази кражба, но ще направи всичко възможно да намери животното.
На 02.01.2018 г. сутринта поде. М. и св. П. В. се
срещнали в гр. С. и М. го уведомил, че отива в гр. И. да търси кобилата, а междувременно
се обадил по телефона на св. С. М. и го предупредил да не я продава, защото е
крадена. Около обяд същия ден М. потърсил П. В. по телефона и му съобщил, че е
намерил кобилата, но хорала, при които тя се намирала, искали да се уверят, че В.
е неин собственик и затова той трябвало да дойде при тях в гр. И.. В. отишъл в
ромската махала в гр. И. със свой автомобил и там поде. М., който бил дошъл със
същия микробус, описан по-горе, го запознал със св. С. М.. Последният поискал В.
да опише кобилата и да му даде 500 лв., а от своя страна В. искал да научи кой
я е докарал в гр. И.. След като В. посочил отличителните белези на кобилата и
дал на М. 500 лв., М. му я предал, а М. изявил към М. претенция да му даде част
от получените пари, но последният отказал. Кобилата била качена на микробуса на
М. и той се подготвил да потегли. Непосредствено преди да си тръгне със своя
автомобил, П. В. припомнил на М. обещанието му да му каже кой е докарал
кобилата и последният му казал, че това бил подсъдимият М.. На място В.
премълчал пред М., че е разбрал това обстоятелство, за да може кобилата да бъде
безпроблемно транспортирана до гр. С.. Когато животното било разтоварено от
микробуса в гр. С. П. В. дал на М. 300 лв., а когато впоследствие му съобщил,
че знае какво М. е направил, последният започнал да отрича и посочил, че
кражбата била извършена от поде. С. (с прякор „Шошори”), който бил изпратил М.
да закара животното в гр. И..
Според приетото заключение на в. л. Ц. Н.по
назначената в досъдебното производство оценителна експертиза, към 31.12.2017 г.
пазарната цена на кобила на 5 години, порода „тежковоз” е 1800 лв.
Настоящият състав споделя изцяло заключението
на представителя на СОП, че изложените по горе фактически изводи са изведени в
резултат на брилянтна логическо-оценъчна и аналитична дейност на
доказателствения материал, осъществен от първостепенния съд в пълно
съответствие с разпоредбата на чл.107, ал.5 НПК. Доказателствата са подложени
на внимателен и задълбочен анализ, търсена е връзката и съпоставянето на всяко от тях с
противоположните по смисъл и съдържание, както и с цялата съвкупност. По
изключително умел и убедителен начин е приложена житейската и формалната
логика, за да се обосноват съжденията за релевантните факти по начин,
непораждащ съмнение.
Вповече от изложеното от първия съд
настоящата въззивна инстанция следва да прибави следните съображения, не с цел
да аргументира по- обосновано фактическите изводи, /които не се нуждаят от
допълнителна или по-различна аргументация/, а най- вече –в отговор на
изложеното в жалбите и от защитниците –по съществото на делото, а именно:
Обстоятелството, че е налице посредствено
извършителство от страна на подс. С. и липсва умисъл за отнемане на чужда вещ,
за когото защитата твърди, че е работил под прякото ръководство на подс. М. се
опровергава от неговите собствени обяснения, според които лично е възприел, че
при извършване на фактическото отнемане М. е заплатил на очевидеца на
извършеното от двамата- св. Ч. паричната сума от 40 лева, а още повече -
установява в обясненията си, че тези пари са били дадени на свидетеля-охранител
– „за да си мълчи, все едно, че не е видял нищо“.Тази защитна теза се пропуква
и в зависимост от установеното от друга
част от обясненията на подсъдимия – а именно: че двамата подсъдими са си
разпределили облагите, получени при
продажбата на открадната кобила – като С. е получил сумата от 150 лева лично за
себе си, а за М. е останал полученият като бартер кон от купувача –св. М..
Законосъобразно и в съответствие с
формалната логика в мотивите си съдът е
отбелязал, че не е възможно при положение, че кобилата му е показана лично от
собственика –св. П. И. /според показанията му/ подсъдимият М., който по занятие
се занимава с препродажба на коне, поради което е добил съответните опитност и
способности за преценка на животните, да
обърка кобилата.Липсва каквато и да е логика в поведението на подс. М., който
според свидетеля-собственик предложил безвъзмездно на подсъдимия кобилата, а
последният „отказал да я вземе“.Още повече, че трудно би могла да бъде объркана
инкриминираната като предмет на престъплението червена на цвят кобила, с такава
със съвършено различен цвят- според пок.св. Филипов – Св. Пл. И. имал 14 коне,
сред които кобила –черна на цвят, обстоятелство, което неохотно е признато от
последния при разпита му в съдебно заседание. Същият в разпита си дълго време е
отговарял уклончиво, като е отказвал да уточни цвета на притежаваната от него
кобила, с която е объркана отнетата от св Г. В., като в крайна сметка неохотно
е признал, че кобилата е „кафява до черна“ /пок.св. в съдебно заседание /.
Възражението на защитата, че отнетата кобила
не е била индивидуализирана в достатъчна степен не намира опора в
доказателствата, съвкупната преценка на които предоставя достатъчно
индивидуализираща информация за отнетото животно / и за разграничението му от
друго, такова, с което подсъдимите са го объркали –според твърденията им/:
-
обясненията на
подс. С., който е определил кобилата като : „голяма женска, червена на цвят със
звезда на челото,
-
пок.св. М.
/купувач на животното/- „Здрава и хубава кобила, червена на цвят“
-
пок.св. Ч.
–„червена на цвят“ и в крайна сметка:
-
показанията на
собственика на кобилата св.Г. В. и на
неговия син П. В., дадени непосредствено пред съда и прочетените и приобщени
–съответно на л.27 и на л.25-26 от ДП: „тежковоз, червена на цвят, с поставен
чип“
В зависимост от изложените съображения,
описаната от доказателствата и възприета фактическа обстановка не описва
хипотезата на извинителна грешка в предмета, в зависимост от която да отпада
субективната съставомерност на извършеното в съучастие под формата на съизвършителство от
двамата подсъдими деяние.
Съдът, оборвайки логично и аргументирано лансираната
от защитата теза в тази насока е
изградил и верни правни изводи за престъпния характер на стореното от
подсъдимите, като законосъобразно е ангажирал отговорността на двамата
подсъдими за извършено престъпление по чл.195,ал.1 т.4, вр.чл.194, вр.чл.20,
ал.2 НК.
Законосъобразно е индивидуализирана
отговорността и на двамата подсъдими при приложение на чл.55,ал.1 т.1 НК, като
в тази насока са изложени убедителни съображения, които се споделят изцяло от
настоящата инстанция.
При цялостния контрол на обжалваната присъда, въззивният съд констатира, че е постановен законосъобразен и
справедлив съдебен акт, който следва да бъде потвърден, предвид на което и на
осн. чл.334,т.6, вр.чл.338 НПК съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 37/22.11. 2019г., постановена по
НОХД № 446 /2018г. по описа на РС – С..
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.