Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 682
гр.Русе, 24.04.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД Х-ти граждански състав в публично заседание на 27-ми март през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИН
ЙОРДАНОВ
при секретаря ШИРИН СЕФЕР,
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 5023 по описа за 2018 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Предявените от ищеца искове са за
заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди от трудова
злополука - правно основание
чл.200 от КТ.
Претенциите на ищеца се основават на
твърдения, че е бил в трудово правоотношение с ответното дружество. На 08.02.2018 г., около 11 часа, по време на изпълнение на служебните си
задължения като арматурист на
строителен обект на ответника в гр. Русе претърпял
трудова злополука. При изкачване на стълба, за да провери докъде бригадата е
стигнала с работата си по полагане на арматура посегнал да се хване за една
греда, но тя не била закрепена и се отместила
от тежестта му. Загубил равновесие и паднал на циментова плоча от височина от около 3 метра.
След това не си спомнял нищо друго от злополуката. Събудил се е в болница, където разбрал, че е претърпял тежка черепно
мозъчна травма – фрактура крани, пневмоцефалия, комоцио церебри регио
темпоралис синистра. Твърди, че в резултат на пиене на лекарства във връзка с
това увреждане е развил стеанозен
хепатит нефролитиаза и киста на десен бъбрек, а от около месец и псориазис. От
датата на инцидента до настоящия момент почти непрекъснато бил по болници за лечение и изследвания. Нощем не можел да спи. Изпитвал страхова невроза. Болките в наранените места не преставали и бил принуден да приема болкоуспокояващи лекарства.
Не бил в
състояние да работи каквато и да е работа. Не можел да си помага с нищо в
домакинството и да се грижи сам за себе си. За лекарства и за транспорти разходи до болницата и
обратно изразходвал средства в размер около 2 хиляди лева. Въз основа на тези
твърдения претендира за осъждането на ответника да заплати 55 000 лева обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от увреждането и 2 000 лева обезщетение за имуществени вреди.
Ответникът оспорва предявения
иск. Не оспорва настъпването на трудовата
злополука с ищеца, с който бил в трудови правоотношения. Счита обаче, че е
налице хипотезата на чл. 201, ал. 2 от КТ, а именно проявена груба небрежност
от работника, която се изразявала в това, че не носел предпазна каска, която му
била зачислена от работодателя и бил инструктиран да я носи. Носенето на такава
каска би предотвратило настъпването на уврежданията, поради което счита, че ищецът
изцяло е допринесъл за настъпването й. Работна
каска му била поверена още на 28.09.2017
г., което удостоверил с полагането на
подпис. На 28.09.2017 г. му бил проведен начален инструктаж, включително и за
носене на лични предпазни средства, в т. ч. и на каска. Каски били закупени на
22.06.2017 г. и същите били снабдени с инструкции за употреба. Каските били от материал
с висока плътност и били проектирани така че да абсорбират енергията при удар
чрез частична повреда или щета на корпуса на околожката. На датата на инцидента
бил проведен ежедневен инструктаж, включително и за носенето на предпазна
каска. По времето на инцидента били излети плочите на строежа на кота 0 и на
кота 1. Височината до кота 1 трябвало да бъде 2,82 метра. Достъпът на
работниците до кота 1 ставал чрез подвижна стълба стъпила на кота 0 и подпряна
на плочата на кота 1. Около 11 часа пострадалия решил да погледне арматурата на
плочата и започнал да се качва по стълбата, като в този момент бил без каска и
без шапка. Подхлъзнал се на второто стъпало, паднал назад и си е ударил горната
задна част на главата в бетонния под на кота 0. От удара е бил зашеметен, но не
загубил съзнание. Повикана била линейка,
след което бил откаран в болница. Оспорват се твърденията на ищеца за проведено
медикаментозно лечение, което да е предизвикало описаните допълнителни
заболявания. Счита, че това са хронични заболявания, които настъпват в резултат
на изменение на човешкия организъм. Същите настъпват бавно и постепенно,
вследствие на нездравословен начин на живот или нелекуване на предшестващи
заболявания, поради което не е налице причинно-следствена връзка между същите и
увреждането получено в резултат на трудовата злополука. Ответникът счита, че
обезщетението за неимуществени вреди, доколкото парите могат да компенсират
болките и страданията не би следвало да надхвърля 15 000 лева, а предвид
наличието на проявена груба небрежност и съпричиняване от страна на ищеца
неимуществените вреди следвало да бъдат намалени с 80 % и да се редуцират до 3 000
лева.
За да се произнесе съдът
съобрази следното:
Исковете за заплащане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди от трудова злополука се основават на разпоредбата на чл.200 от КТ. Съгласно цитираната законова разпоредба:
(1)
За вреди от трудова злополука или професионална болест,
които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена
работоспособност над 50 на сто или смърт на работника или служителя,
работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или
друг негов работник или служител има вина за настъпването им.
(2) Работодателят отговаря и когато трудовата злополука е причинена от
непреодолима сила при или по повод изпълнението на възложената работа или на
каквато и да е работа, извършена и без нареждане, но в интерес на работодателя,
както и по време на почивка, прекарана в предприятието.
(3) Работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда -
неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението
и/или пенсията по общественото осигуряване.
(4) Дължимото обезщетение по ал. 3 се намалява с размера на получените суми
по сключените договори за застраховане на работниците и служителите.
Следователно, за да се уважат исковете
следва да е налице трудова злополука, която да е довела до временна
неработоспособност или трайно намалена работоспособност над 50 %, както и да се
докаже претърпяването на посочените вреди от ищеца при съобразяване на
правилото на ал.3 и ал.4. Размерът на неимуществените вреди следва да се
определи от съда по справедливост/в този смисъл е константната съдебна
практика - виж решенията на
ВКС по гр. д. № 1134/92 г., IV г. о., докладчик
председателят на отделение Благовест Пунев, по гр.д. № 1729/2006 г., II г. о., ГК, докладчик
съдията Светла Цачева, по гр.д. № 1575/2003 г., III гр. о., докладчик председателят Таня Митова/.
В настоящият случай от представените по делото писмени доказателства и
становищата на страните е видно, че са били в трудови правоотношения, а на 08.02.2018 г. по време на работа е настъпил инцидент, в резултат на който
на ищеца са причинени телесни увреждания. С разпореждане на НОИ №20/14.02.2018 г. злополуката
е приета за трудова злополука по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО. В
разпореждането е посочено, че ищецът се е качил на стълба за да погледне
армировката на плочата на строежа, но се е подхлъзнал, паднал е и си е ударил главата. С ЕР на ТЕЛК от 05.09.2018
г. и 11.12.2018 г. на ищеца е определена временна натрудоспособност при водеща
диагноза „Дифузна травма на главния мозък“; Контузио капитис. Фрактура крани.
Контузио церебри регио темпоралис синистра. Пневмоцефалия.“. Със заключението
на вещото лице по приетата медицинска е-за се установява, че при тези
увреждания на ищеца са причинени разстройство на здравето, временно опасно за
живота и постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота. Вещото лице
установява още, че в рамките на тежката черепно-мозъчна травма е нормално да
има силно главоболие ако пострадалия не изпадне в кома, което продължава до
обезболяване или привеждане в медикаментозна кома. Впоследствие за период от
месеци и години е възможно да се изпитва главоболие с различна сила и флуктуриращ
характер. На ищеца е проведено първоначално болнично лечение през острия
период, продължил 15 дни. След изписването на ищеца лечението е продължило при
домашно-амбулаторен режим - медикаментозно.
По отношение счупването на черепа на ищеца не може да настъпи анатомично
възстановяване и то ще остане видимо за .цял живот, но не води до функционален
дефицит. Вещото лице установява още, че от представената по делото медицинска
документация е видно, че при ищеца е настъпило съществено подобрение на общото
състояние, но продължават да са налице отклонения в неврологичния статус и
субективни оплаквания от главоболие и световъртеж. Налице са и данни за
когнитивен дефицит. Във връзка със състоянието на ищеца след инцидента освен
медицинска документация и съдебно-медицинска е-за са събрани и гласни
доказателства. Така, според показанията на сина му /св.А./ след инцидента
ищецът е приет в интензивно отделение. От епикризата от тази хоспитализация е
видно, че е приет в тежко общо състояние и неконтактен с трудно подвижни
крайници. Лекуван е медикаментозно. Постепенно състоянието му се е подобрило.
Изписан е раздвижен, със стабилизирано соматично и неврологично състояние, без
парези. След изписването лечението му е продължило в домашни условия, но имал
проблеми с паметта, не бил трудоспособен, не можел да извършва никаква работа,
вкл. и лека домашна такава. Близките му се притеснявали за него, вкл. да не се
загуби ако излиза сам. Изпитвал трудности при движението на дясната ръка и не
можел да се храни с нея. Променила се походката му. Влачел десния си крак. След
изписването приемал предписаните медикаменти, а често синът му го водел до Русе
за прегледи и изследвания. Живеел в с.Юделник, което било на 32 километра от
Русе. По делото е разпитана и св.М., която е деловодител в ответното дружество.
Същата твърди, че през пролетта на 2018 г. – м.април или м.май, ищецът и синът
му идвали до офиса на фирмата и тогава изглеждал в добро състояние,
разговаряли, бил усмихнат и адекватен и видимо не личало да има последствия от
злополуката. Съдът обаче не отчита показанията и като съществени за
здравословното му състояние, т.к. не са базирани на непосредствени и трайни
впечатления, а са от инцидентна среща и са в противоречие не само с показанията
на неговия син, но и с представената по делото медицинска документация,
установената продължителна временна нетрудоспособност и с приетата медицинска
е-за, от която е видно как е протекъл лечебния процес, липсата на пълно
възстановяване и наличието на трайно увреждане на здравето, характеризирано
като постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота. При така
установеното съдът приема, че са налице предпоставките за присъждане на обезщетение за претърпени от
ищеца неимуществени
вреди от трудова
злополука. Обстоятелствата, които съдът отчита при определяне на размера им са
характера и степента на увреждането на здравето на ищеца – тежка
черепно-мозъчна травма, довела до временно разстройство на здравето опасно за
живота, а след стабилизирането на ищеца – до постоянно разстройство на
здравето, неопасно за живота; причинената нетрудоспособност, която продължава и
към настоящия момент; причинените болки и страдания; липсата на пълно
функционално възстановяване – наличие на „отклонения в неврологичния статус и
субективни оплаквания от главоболие и световъртеж, данни за когнитивен
дефицит“; оформянето на голяма посттравматична киста в мозъка; изгледите на
състоянието му в бъдеще – „…най-вероятно няма да настъпи пълно възстановяване
по отношение на неврологичния статус, като е много вероятно да персистират
субективни оплаквания за цял живот“. Съобразно гореизложените обстоятелства,
съдът приема, че справедливия размер на обезщетението за претърпените от ищеца
неимуществени вреди е в размер на 30 000 лв. Следва обаче да се прецени дали не
са налице обстоятелства, които да изключват дължимостта на обезщетението
/виновно причиняване от пострадалия – чл.201, алл.1 от КТ/ или да дават
основание за намаляването на размера му /груба небрежност по смисъла на чл.201,
ал.2 от КТ/. По делото няма твърдения и доказателства за умишлено причиняване
на вредата от пострадалия. Ответникът обаче е направил възражение по чл.201,
ал.2 от КТ – „Отговорността на работодателя може да се намали, ако
пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба
небрежност“. В негова тежест е да докаже същото. От събраните по делото
доказателства действително се установява, че при изпълнение на служебните си
задължения ищецът е проявил небрежност. Това е така, т. к. от представения
препис от личен картон за отчитане на работно облекло /на л.38 от делото/е
видно, че на 22.11.2017 г. на ищеца е предоставена каска, проведени са му е
начален инструктаж и дневен инструктаж в деня на злополуката, което той е
удостоверил с подпис в съответните форми, които не са оспорени по делото и
удостоверяват отразените в тях обстоятелства. Следователно когато ищецът е
предприел изкачване на стълба върху бетонен под без поставена предпазна каска действието
му е било в разрез с разумно очакваното и той е съзнавал, че сам се поставя в
ситуация с повишен риск. Действията му следва да се квалифицират като груба
небрежност по смисъла на закона. Това е така, и поради това, че от заключението
на в.л. Г. и в.л.Д. по приетата комплексна
експертиза е видно, че ако ищецът
бе носил предпазна каска от вида
който са раздавани на работниците, това би предотвратило счупването на черепа и
би намалило мозъчните увреждания. Съдът обаче счита, че съпричиняването на
вредата не следва да бъде разпределено между страните в посоченото от ответника
съотношение –над 50% принос на работника.
Следва да се отчете и липсата на упражнен контрол от страна на
длъжностни лица на работодателя. Според чл. 24 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи, на строителната площадка се
допускат до работа само работещи и други лица, които използват осигурените им
лични предпазни средства и специални и работни облекла, при което техническият
ръководител или бригадирът са длъжни да отстранят работещите, които не
използват осигурените им лични и други предпазни средства или са в нетрезво
състояние. От показанията на св.Д. и св.Ю., които също са работили на обекта
като арматурист и кофражист е видно, че не само ищецът, но и останалите
работници не са носили каски и че ищецът не е носил такава не само когато е предприел рисковото изкачване по
стълба, но и преди това. Видно е, че са били осигурени безопасни условия на
труд и предпазни средства/каски/ за всички работници, но контролът по
спазването на същите е бил занижен и на обекта е било допуснато да се работи
без каските да се носят, в т.ч. и от ищеца. При това положение съдът счита, че
размерът на дължимото обезщетение следва да се намали с 40% и на ищеца да се присъди обезщетение в размер
на 18 000 лв. До този размер искът
за неимуществени вреди е основателен и следва да се уважи, а за горницата до 55 000
лв. да се отхвърли. По делото се претендират и имуществени вреди в размер на
2000 лв. – за лекарства и транспорт до
болнични заведения. От представената по делото медицинска документация е видно,
че след изписването си от болницата ищецът е пътувал до населеното място, в
което живее – с.Юделник, на около 32 километра от Русе. Впоследствие
многократно е пътувал до Русе и обратно – за прегледи, изследвания, издаване на
болнични листи, освидетелстване от ТЕЛК – общо около десет пъти. Представени са
и рецепти за предписаните му медикаменти във връзка с увреждането на мозъка и
неврологичното му състояние след инцидента, както и фискални бонове за
закупуване на такива на обща стойност около 650 лв. Като съобразява и
показанията на св.А., който установява, че не са запазени платежните документи
за всички закупени лекарства, както и че пътуванията между гр.Русе и с.Юделник
са осъществявани с личен автомобил, съдът приема, че претенцията е доказана за
около 60% от претендираната сума,
с оглед
на което искът за имуществени вреди следва да се уважи до размер от 1200 лв., а
за горницата до 2000 лв. да се отхвърли.
На основание чл.78 от ГПК разноските по
делото следва да се разпределят съразмерно на уважената/отхвърлената част от
исковете.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „РУСЕ СТРОЙГРУП”ООД-Русе, ЕИК ********* да заплати на Л.А.Ю., ЕГН:********** сумата в размер на 18 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 08.02.2018г., сумата в размер на 1 200 лв. - обезщетение за имуществени вреди от същата злополука, ведно със законната лихва върху сумите от 08.02.2018 г. до окончателното плащане, както и сумата в размер на 1 308 лв. – разноски за адв. възнаграждение по делото и ОТХВЪРЛЯ исковете в останалата им част за горниците до 55 000 лв. и 2 000 лв.
ОСЪЖДА Л.А.Ю., ЕГН:**********
*** СТРОЙГРУП”ООД-Русе, ЕИК *********
сумата в размер на 1 012 лв. –
разноски по делото.
ОСЪЖДА
„РУСЕ СТРОЙГРУП”ООД-Русе, ЕИК ********* да заплати по сметка на РРС сумата в
размер на 120 лв. – разноски за
експертиза.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенски Окръжен съд в 2-седмичен
срок от връчването на препис на страните.
Районен съдия: