Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 296 30.07.2019 г. гр. Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД
ХАСКОВО …………..........……….……......................…………….. състав
на
осми юли…………..…………………………………две
хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав:
Председател :
ДЕЛЯНА ПЕЙКОВА
секретар Радостина Кабадалиева ...…….………………………………………………………
прокурор …………………………..…..........……........................................................................
като разгледа докладваното от ............................председателя
……...…..................………...
гр. д. № 740…............
по описа за 2018 год., .…...…....................………………….................
Производството по делото е образувано по искова молба,
подадена от С.М.Й., чрез адв. П.Д., против А.Д.Т., с която е предявени алтернативно
обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 вр. чл.
152 ЗЗД и с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 вр. чл. 209 ЗЗД.
В исковата молба ищецът твърди, че през 2004 г. е сключил с „ Б.Д.“
ЕАД потребителски кредит за сумата от 14 900 лв. За обезпечение на задължението
учредил в полза банката договорна ипотека, обективирана в нотариален акт № **0
от 05.08.2004 г., върху собствения си недвижим имот, а именно: УПИ ХХIII-1147 с
площ от 245 кв.м., застроен и незастроен в кв*55 по плана на гр. Х., одобрен
със заповед № 626/1979 г. и заповед № 777/1992 г., находящ се в гр. Х., ул. „Св.Св.К. и М.“ №
2, ведно с построените в него жилищна сграда с режим на търпимост и надстройка
и пристройка към тази сграда на два етажа, със застроена площ на първия етаж от
47 кв.м. и застроена площ от 88 кв.м. на втория етаж, който към момента се
индивидуализирал като имот с идентификатор ****.**.*** с площ от 245 кв.м.,
ведно с жилищна еднофамилна сграда с идентификатор ****.**.***.2 с площ от 63
кв.м., пристройка – сграда с идентификатор ****.**.**** с площ от 54 кв.м. и
селскостопанска сграда с идентификатор ****.**.***.3 с площ от 14 кв.м., с
административен адрес гр. Х., ул. „Св.Св.К. и М.“ № 2.
Твърди, че не са му достигали
средства за ремонт на къщата, поради което поискал заем от ответника А.Д.Т.. В замяна на това ответникът поискал като обезпечение на заема да му бъде прехвърлен имота, с
уговорката след това да си го изкупи отново. Посочва се, че на
29.09.2005 г. сключил с ответника договор за покупко-продажба, обективиран в
нотариален акт № 97, том IX, рег. № 878, дело № 1218 от 2005 г. на нотариус М.Д., с район на
действие - района на РС - Х., с който фиктивно прехвърлил имота на
ответника за сумата от 2000 лв., като му било обещано от последния, че след
изплащането на заема, имотът ще му бъде върнат. В нотариален акт не било
отбелязано, че имотът е обременен с тежест, а именно ипотека в полза на „Б.Д.“
ЕАД и че при извършването на сделката не било искано съгласие от кредитора „ Б.Д.“
ЕАД.
На 30.09.2005 г. с ответника Т.
подписали предварителен договор за покупко-продажба на посочения недвижим имот,
по силата на който ответникът в качеството си на продавач, следвало да му
продаде имота за сумата от 23 600 лева. Съгласно този договор в срок до 30*2.2005
г. следвало да сключат окончателен договор. По инициатива на ответника били
сключени още два предварителни договора за покупко-продажба на същия имот, а
именно на 16.03.20** г. за сумата от 33 500 лв., от които 13 000 лв., платени
като капаро при подписването на договора и остатъкът от 20 500 лв. – платими
при сключването на окончателния договор и на 29.03.20** г. за сумата от 18 000
евро, от които 6800 евро, платени като капаро при сключването на договора и
остатъкът от 11 200 евро, платими при сключването на окончателния договор. В
последствие разбрал, че предварителният договор от 29.03.20** г., не е бил
подписан за „продавач“ от ответника Т., от което следвало, че той не желаел при
платени от него суми по договора, да настъпят правните последици от него, а
именно да му прехвърли собствеността върху имота.
Твърди, че за периода от 22.01.2007
г. до 07.**.2005 г. е превел на ответника сумата от 8805 евро, в която сума не
са включени таксите по преводите, като отделно от това на 11.01.20** г. ответникът получил от него срещу разписка
сумата от **00 евро. Ищецът
посочва, че нотариалният акт от 29.09.2005 г., както и предварителният договор от
30.09.2005 г., са изцяло привидни, абсолютно симулативни, тъй като изложените в
нотариалния акт воля и съгласие на страните били привидни и същите никога не са
целели настъпването на вещноправните ефекти на сделката.
С допълнителна молба вх. №
9942/28*1.2018 г. ищецът уточнява, че сключеният между страните договор за покупко-продажба,
обективиран в нотариален акт № 97, том IX, рег. №
878, дело № 1218 от 2005 г. на нотариус М.Д. от 29.09.2005 г., е нищожен, като привиден и сключен при
условията на абсолютна симулация.
Отправя искане съда да
постанови решение, с което да обяви за нищожен договор за покупко-продажба от
29.09.2005 г., обективиран в нотариален акт № 97, том IX, рег. №
878, дело № 1218 от 2005 г. на нотариус М.Д., с който С.М.Й. е продал на А.Д.Т. собствения си недвижим
имот, а именно: УПИ ХХIII-1147 с площ от 245 кв.м., застроен и незастроен в кв*55
по плана на гр. Х., одобрен със заповед № 626/1979 г. и заповед №
777/1992 г., находящ се в гр. Х., ул. „Св.Св.К. и М.“ № 2, ведно с построените
в него жилищна сграда с режим на търпимост и надстройка и пристройка към тази
сграда на два етажа, със застроена площ на първия етаж от 47 кв.м. и застроена
площ от 88 кв.м. на втория етаж, който към момента се индивидуализирал като
имот с идентификатор ****.**.*** с площ от 245 кв.м., ведно с жилищна
еднофамилна сграда с идентификатор ****.**.*** .2 с площ от 63 кв.м.,
пристройка – сграда с идентификатор ****.**.**** с площ от 54 кв.м. и
селскостопанска сграда с идентификатор ****.**.***.3 с площ от 14 кв.м., с
административен адрес гр. Х., ул. „Св.Св.К. и М.“ № 2, за сумата от 2000 лв.
като привиден и сключен при условията на абсолютна симулация – чл. 26, ал. 2 предл. 5 вр. чл. 152 вр. чл. 209 ЗЗД.
В съдебно заседание устно
пълномощникът на ищеца допълва, че ищецът е получил по сключен между страните
устен договор за заем сумата 23 600 лева, която сума била посочена и в
предварителния договор от 30.09.2005 г, като твърди, че тази сума изцяло е
заплатена на ответника, но същият е отказал да върне обратно имота.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е
депозирал отговор на исковата молба, в който поддържа, че исковата претенция е
погасена по давност. По същество смята същата за неоснователна. Посочва, че
подаденият от него отговор имал също така характер на възражение за придобивна
давност. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявения
иск, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът, чрез
процесуалния си представител адв. Д., поддържа исковата молба. Моли съда да
постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове, както и да
присъди направените по делото разноски.
В съдебно
заседание ответникът, чрез пълномощника си адв. С., оспорва предявените искове.
Моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове,
както и да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
С нотариален акт № 136, том II, рег. №
2973, дело № 281 от 15.06.2001 г., вписан в Служба по вписванията при Районен
съд – Х. като акт № 16, том II, дело № 286, вх.рег. № 857 от
15.06.2001 г. ищецът Й. придобил по силата на покупко-продажба недвижим имот:
дворно място с площ от 234 кв.м., представляващо имот с планоснимачен номер
1147, за което е отреден УПИ ХХIII с площ от 239 кв.м. при неуредени
регулационни сметки в квартал 155 по ПУП на гр. Х., одобрен със заповед №
629/1979 г. и № 777/1992 г., находящ се в град Х. на улица К. и М. № 2, ведно с
построените в него сгради – жилищна сграда и лятна кухня, намиращи се в режим
на търпимост по смисъла на § 16 от ЗУТ, при граници: улица К. и М., улица 2-ри
септември, А.К.. Впоследствие, върху недвижимия имот е учредена договорна
ипотека като обезпечение по предоставен на ищеца потребителски кредит от Б.Д.
ЕАД за сумата от 14 900 лева, със срок на погасяване 60 месеца, съгласно
договор за банков кредит от 05.08.2004 г. Договорната ипотека върху имота е
учредена с нотариален акт № **0, том II, рег. № 5491, дело № 587 от
05.08.2004 г. на нотариус № 419. Няма данни дали към настоящия момент кредитът
е погасен и дали договорната ипотека е заличена или продължава да обезпечава
същия като вещна тежест. С нотариален акт № 97, том IX, рег. № 878, дело № 1218 от 29.09.2005
г. ищецът продал на ответника Т. недвижимия имот. В т. 2 от нотариалния акт е
посочено, че купувачът Т. купува недвижимия имот за сумата от 2000 лв., за
която заявява, че е изплатил изцяло и в брой. Посочено е, че данъчната оценка
към момента на сключване на сделката е в размер на 1967,60 лв. На следващия
ден, 30.09.2005 г., ответникът Т. в качеството си вече на собственик на имота
сключва с ищеца Й. предварителен договор, по силата на който се съгласяват да
сключат окончателен договор за прехвърляне на собствеността на същия недвижим
имот. В чл. 2 от предварителния договор е посочено, че владението върху имота
се предава на ищеца още същият ден (30.09.2005 г.), за което следвало да се
изготви приемо-предавателен протокол. Ответникът Т. се задължил да прехвърли
правото на собственост срещу сумата от 23 600 лв., която ищецът следвало
да изплати на три равни месечни вноски, всяка от по 7866,66 лв., платими до
всяко ** число на текущия месец. Страните се задължили да сключат окончателния
договор до 30*2.2005 г. За виновно неизпълнение на задължението за сключване на
окончателния договор страните уговорили неустойка в размер на **00 лв. Предварителният
договор е подписан в присъствието на свидетели – Г.С. А. (адвокат на ответника Т.
в настоящото производство) и С.М.Ж. (също адвокат, разпитан като свидетел по
делото). Няма данни за сключване на окончателен договор.
Представени са писмени документи
(без превод на български език), от които е видно, че ищецът в един дълъг период
от време след подписването на предварителния договор от 30.09.2005 г.
последователно е плащал различни по размер суми на ответника, както следва: на
28.02.2007 г. – платена сума от 355 евро; 01.07.2009 г. – платена сума от 500
евро; 07.07.2009 г. – платена сума от 500 евро; 23*2.2009 г. – платена сума от
2000 евро; 24*2.2009 г. – платена сума от 2000 евро; 05.02.20** г. – платена
сума от 3000 евро; ***1.20** г. – платена сума от 900 евро; 05.**.2011 г. – платена
сума от 500 евро; 18.05.2012 г. – платена сума от 400 евро; **.09.2012 г. –
платена сума от 400 евро; 31*2.2012 г. – платена сума от 300 евро; **.08.2013
г. – платена сума от 400 евро; 15.**.2013 г. – платена сума от 300 евро; **.03.2014 г. – платена
сума от 300 евро; 04.02.2015 г. – платена сума от 300 евро; 03.03.2015 г. –
платена сума от 300 евро; 14.04.2015 г. – платена сума от 300 евро; 05.08.2015
г. – платена сума от 150 евро; 07.**.2015 г. – платена сума от **0 евро. На
11.01.20** г.
страните подписали разписка, съгласно която ответникът Т. получил сумата от **00
евро, платена от ищеца Й..
По делото е разпитан и свидетелят С.Ж.
(адвокат), който е присъствал на подписването на предварителния договор през
2005 г. Същият не е запознат подробно със съдържанието на договора, знаел
единствено, че става дума за покупко-продажба на недвижим имот. Изрично
посочва, че не му е ясно дали са съществували заемни правоотношения между
страните, които тогава не му споменали нищо такова. Потвърждава, че е бил
свидетел при подписването на предварителния договор и не отрича, че е положил
подпис за „свидетел № 2“.
В исковата молба е посочено, че от
момента на сключване на договора за продажба на недвижимия имот от 29.09.2005
г. до настоящия момент ищецът живеел в имота. Това твърдение е неоспорено от
ответника, поради което съдът го кредитира и приема за установено, че ищецът
фактически обитава имота.
Видно от приложеното към настоящото
производство гр.д. №409/2017 г. по описа на Окръжен съд – Хасково, Й. е
предявил против Т. иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Предмет на
исковата претенция обаче е сключването на окончателен договор не въз основа на
предварителния договор от 30.09.2005 г., а въз основа на друг, впоследствие
сключен предварителен договор от 29.03.20** г., касаещ същия имот. С решение №
150 от 27.04.2018 г. по горепосоченото дело съдът е обявил за окончателен
сключения на 29.03.20** г. предварителен договор, но с решение № 164 от **.**.2018
г. по в.гр.д. № 355/2018 г. Пловдивският апелативен съд е отменил
първоинстанционното решение изцяло и е отхвърлил предявения иск по чл. 19, ал.
3 ЗЗД. В мотивите си въззивната инстанция е приела, че е успешно проведено
оспорването на истинността на предварителния договор от 29.03.20** г., тъй като
с помощта на съдебно-графологична експертиза е установено, че подписът за
„продавач“ под предварителния договор от 29.03.20** г. не е изпълнен от
ответника Т.. На това основание е прието, че договорът е нищожен, не може да
породи правно действие и не може да бъде за окончателен по съдебен ред.
При така
установената фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи:
Предявени са две алтернативно
съединени искови претенции, поради което съдът дължи произнасяне по
основателността на всяка една от тях. Исковете са с правно основание чл. 26,
ал. 1, предл. 1 вр. чл. 152 ЗЗД и с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1
вр. чл. 209 ЗЗД. На първо място, следва да се обърне внимание, че още при
предявяването на исковата молба е налице неяснота в петитума, с който се
отправя искане да бъде признат за нищожен нотариалният акт за покупко –
продажба, а не самата сделка, която обективирана в този нотариален акт. В този
смисъл са дадени указания за прецизиране на петитума, които са изпълнени с
уточняваща молба вх. № 9942 от 28*1.2018 г., с която изрично е посочено, че се
иска обявяване на нищожността на договора за покупко-продажба, материализиран в
процесния нотариален акт, а не обявяване на нищожност на самия нотариален акт.
Следва да се подчертае, че нотариалните
действия са формални по своя характер и трябва да се извършват при спазване на
съответната установена законна форма и ред, като при отразяване на погрешно или
липсващо отбелязване на обстоятелства по нотариалното удостоверяване, нормата
на чл. 576 ГПК предвижда, че нотариалният акт е нищожен. Тази нищожност обаче
настъпва единствено и само тогава, когато са нарушени императивните правила на
охранителното нотариално
производство, посочени в чл. 576 ГПК, и тя е различна по своето съдържание от
нищожността по чл. 26 ЗЗД. Доколкото с уточняващата молба изрично е посочено,
че не се претендира установяване на нищожност по чл. 576 ГПК, то съдът прецени
дали са налице предпоставките за обявяване на нищожност съгласно чл. 26 ЗЗД.
По иска с правно основание чл.
26, ал. 1, предл. 1 вр. чл. 152 ЗЗД:
За да бъде недействително едно
съглашение по смисъла на чл. 152 ЗЗД е необходимо преди или заедно с
възникването на едно вземане страните да постигнат съгласие, че в случай на
неизпълнение кредиторът ще стане собственик на определена вещ или да бъде
удовлетворен по различен начин от този, който е предвиден в закона. Подобни
съглашения не са явни поради очевидната им нищожност, поради което се сключват
под прикритието на друга, явна сделка за прехвърляне на собственост, която е
допустима от закона, но страните са съгласни тя да не ги обвърже. Именно тази
явна сделка, която прикрива действителните отношения между страните, е
симулативна и поради това нищожна. Когато симулативната сделка прикрива друго
съглашение, то урежда отношенията между страните, ако са налице изискванията за
неговата действителност. Ако прикритото съглашение е нищожно на друго
основание, страните не могат да бъдат обвързани и от него.
Относно симулацията, в
исковата молба е посочено, че се претендира наличието на абсолютна такава.
Съгласно приетото в теорията и практиката, при абсолютната симулация страните
сключват определено съглашение, само за да създадат привидни правни последици,
които те всъщност не желаят – изявеното не съответства на действително желаното
от страните. В тези случаи извършената от страните сделки е изцяло нищожна и се
нарича „мнима сделки“. Различно е положението при относителната симулация, тъй
като при нея има две сделки, като правните последици по първата от тях страните
не желаят да настъпят. Наред с това те желаят да породят помежду си други
правни последици, към които се стремят и които възникват от една друга сделка,
прикрита от симулативната. В тези случаи е налице относителна симулация (привидни
и прикрити сделки). Тук има всъщност две сделки – едната привидна, правните
последици на която страните не желаят, и другата прикрита, чиито правни
последици страните действително искат. Типичен пример за подобна симулация
имаме при дарение, прикрито с продажба.
Частта от
волеизявлението, която се отнася до привидността, остава достояние само на
страните и тя не достига до знанието на трети лица. Затова практически
най-важният въпрос е да се установи от страните, че сделката е привидна, като
житейската практика е наложила в тези случаи страната, която в тези случаи иска
да установи, че сделката е симулативна, да се снабди писмен документ, който изхожда от другата
страна и прави вероятно твърдението й, че съгласието е привидно. Този документ
се нарича в практиката „обратно писмо“ (contre – lettrе) и може да се даде преди, едновременно или след съставянето на явното
волеизявление. Обратният
документ удостоверява действителните отношения между договарящите. Ако не
разполага с такъв документ, страната, домогваща се да докаже симулация, може да
представи и случаен документ, изхождащ от насрещната страна, от съдържанието на
който може да се предположи, че обективираното в договора съгласие е привидно.
При наличието на документ или изявление на противната страна пред държавен
орган, които разколебават изразената воля и пораждат съмнение за привидния
характер на договора, е допустимо пълното съдържание на отношенията между
договарящите и действителната им воля, да бъде разкрита и чрез други
доказателства, включително и гласни. Основанието за допускането на гласните
доказателства във втората хипотеза на чл. 165, ал.
2 ГПК е изявление пред държавен орган от противната страна, в което
не трябва непременно да бъде направено пълно признание за симулация, достатъчно
е съдържанието му да дава основание да се приеме, че такава е възможна. Когато
се обсъжда доказването на симулативната сделка, следва да се отбележи, че понякога в съдебната практика сделки, които наподобяват по
съдържание и последици симулативната, се определят с термина „фидуциарни
сделки“ – страните не желаят бъдещо настъпване на последиците от
сделката, а преследват друга юридическа цел. В съдебната практика е прието, че
за установяване на тази недействителност не важи ограничението по чл. 164, ал.
1, т. 6 ГПК и свидетелските показания са допустими (решение № 22 от 1.02.2016 г. на ВКС по гр. д.
№ 4447/2015 г.).
В случая между страните няма
сключен в писмена форма договор за заем, от който да се установява какви са
били условията за неговото погасяване. Единствено е обективирана продажбата на
недвижимия имот. В нотариалния акт обаче също липсва изрично посочване, че
договорът за продажба на имота е сключен за обезпечаване на вземането по друг
договор за заем и че при издължаване на заемната сума имотът ще бъде прехвърлен
обратно. Поради липсата на подобни клаузи, съдът изследва представените писмени
доказателства, за да прецени дали същите косвено индикират каква е била
действителната воля на страните и дали в нея се открива намерение не за
прехвърляне на собствеността, а за обезпечаване всъщност изпълнението на
задължението по договора за заем. В тази насока следва да се разграничат
няколко отделни момента в установената по делото фактическа обстановка. Те
касаят твърденията за съществуващи отношения между Й. и Т. по повод на заем,
отпуснат от ответника на ищеца за извършване на ремонт на къщата; отношенията
по повод сключването на договора за продажба на недвижимия имот; и отношенията
по повод твърдяното погасяване на сумите по заема.
Ищецът твърди в исковата молба, че
след закупуване на недвижимия имот от него се наложило да ползва потребителски
кредит от Б.Д. ЕАД, за обезпечаването на който учредил на 05.08.2004 г.
договорна ипотека в полза на банката – кредитор. Тъй като обаче не му достигали
средствата за ремонт на къщата, той решил да поиска заем от ответника Т., който
се съгласил и му предоставил исканата сума, но в замяна поискал да бъде
обезпечен с прехвърляне на собствеността върху недвижимия имот. Следователно,
приблизителният момент от време, към който може да бъде отнесено сключването на
договора за заем, е след учредяването на договорна ипотека в полза на Б.Д. ЕАД
и преди сключването на процесната сделка за продажба от 29.09.2005 г. Липсват доказателства,
които да установяват сключването на подобен договор за заем по смисъла на чл.
240 ЗЗД. Очевидно е, че страните не са сключили писмен договор, поради което
заемът не е обективиран в писмен документ. Това препятства възможността да се
установи на коя дата е сключен договора за заем, какви са условията по него,
дали изцяло се погасява заемната сума или на отделни вноски, какъв е крайният
срок за изплащането й, дали е уговорена лихва и т.н. В исковата молба и в
уточняваща молба към нея ищецът дори не е посочил какъв е размерът на
първоначално заетата сума – той просто заявява, че през 2005 г. ответникът му е
предоставил паричен заем.
Нотариалният акт от 29.09.2005 г. е
изряден от външна и формална страна, като инкорпорираните в него волеизявления на
страните по сделката водят до извода, че целта на сделката е прехвърлянето на
собствеността и плащането на покупната цена. Липсват волеизявления в клаузите
на нотариалния акт, от които да се направи пряк или косвен извод, че
намеренията на страните са различни от тези, които са изразени пред нотариалния
акт и обективирани в изискуемата по закон нотариална форма. Продажната цена по
размер е малко над размера на данъчната оценка, поради което не може да се
направи извод и за прекомерно занижаване на насрещно дължимата престация и на
тази основа да се търси разкриването на друго съдържание в сделката от това,
което е предвидено в правната норма. Няма данни страните да се подписвали
„обратно писмо“ по време на сключване на сделката или след това, и подобно писмено
доказателство не е представено по делото.
Сключването на предварителния
договор на 30.09.2005 г., т.е. веднага на следващия ден, е единственото обстоятелство,
което позволява да се предположи, че правоотношенията между страните имат
по-широк обхват от този, който може да
бъде извлечен от останалите доказателства по делото. Това предположение обаче
може да бъде прието за обосновано отново като се изхожда от съдържанието на
предварителния договор. В неговите клаузи се обективирани волеизявленията на страните
и техният анализ показва, че те имат намерение да се извърши прехвърляне на
собствеността върху недвижимия имот. Не се установява наличието на клаузи,
които пряко или косвено да имат съдържание, навеждащо на извода, че
предварителният договор имот е пряко свързан със съществуването на заемни
отношения между страните и тяхното обезпечаване, респ. връщането на
собствеността към ищеца след уреждане на заемните отношения. В чл. 3 страните
са уговорили плащането на продажна цена, но без да се посочва дали тази цена
действително има значението на продажна цена или по съществото си тя
представлява връщането на отпуснатата заемна сума в полза на ищеца. След
сключването на предварителния договор няма други доказателства за извършване на
плащане между страните, освен представените платежни документи на л. 18 – 37 от
делото. Преди да се обсъди тяхната връзка с предмета на спора, същите следва да
бъдат подложени на самостоятелен анализ от формална и съдържателна страна.
Представените
по делото платежни документи за изплащане на суми в периода от 2007 г. до 2015
г. включително са на чужд език. Единственият писмен документ, който е на
български език, е представената по делото разписка от 11.01.20** г. В представеното копие от тази разписка е налице очевидно
несъответствие между цифровото и словесното изразяване на платената сума – с
цифри е посочена сумата от **00 лв., а с думи в скоби е посочено „хиляда евро“.
Въпреки това съдът кредитира представената разписка като писмено доказателства
на делото и приема, че с предимство се ползва словесното изписване на сумата,
т.е. „хиляда евро“. Въпреки липсата на легализиран превод на български
език, от съдържанието им е видно, че са плащани различни по размер суми от
ищеца към ответника, като тяхното цифрово изражение позволява да се приеме, че
са платени общо 27 391,40 лв. (след конвертирането на курса евро към лев).
Плащането на тези суми само по себе си обаче не доказва наличието на заемни
отношения между страните. Извършено плащане без посочено основание е само
индиция за евентуалното съществуване на определени облигационни отношения между
страните, но от така представените платежни документи е невъзможно да се
установи какво е съдържанието на тези облигационни отношения - дали имат заемен
характер, дали представляват плащане срещу друга насрещна престация, дали имат
погасяващо действие и т.н. Липсват други доказателства, които да свързват
извършените плащания с твърдяното от страните сключване на заема през 2005 г.
Следва да се има предвид и друго
важно съображение. Макар и да не е възможно да се установи какви са параметрите
на твърдения от ищеца договор за заем, със сигурност се установява възникването
на друго парично задължение в негова тежест – по чл. 3 от предварителния
договор от 30.09.2005 г. за него се е породило задължение да плати продажна
цена от 23 600 лв. на ответника. Поради наличието на неяснота по този
въпрос за съда е невъзможно да определи дали така извършените плащания съставляват
връщане на заемната сума или плащане на цената от 23 600 лв. по чл. 3 на
предварителния договор. Още повече, както се посочи по-горе, общата преведена
сума от ищеца към ответника е в размер на 27 391,40 лв. и по размер тя не
съответства на посочената в чл. 3 от предварителния договор сума от 23 600
лв. – разликата е 3 791,40 лв. С още по-малко основание сумата от
27 391,40 лв. може да бъде отнесена към погасяването на заема от 2005 г.,
за който вече се посочи, че ищецът не уточнява какъв е бил неговият размер. Освен
това в чл. 3 от предварителния договор страните са се споразумели, че ще
изплатят продажната цена преди сключването на окончателния договор на три равни
месечни вноски, всяко от по 7866,66 лв., платими до всяко ** число на месеца.
Това означава, че при стриктно изпълнение на задължението, плащането на цената
е следвало приключи най-късно през декември 2005 г. – именно с тази с цел в чл.
4 страните са посочили, че ще сключат окончателния договор в срок до 30*2.2005
г., което съвпада като срок с плащането на предвидената продажна цена.
Представените платежни документи обаче съдържат плащания, които са различни по
брой и по размер – налице са 19 отделни платежни документа, а плащанията
обхващат период от почти осем години, който далеч надвишава срока за сключване
на окончателния договор. Това също е обстоятелство, което не позволява да се
приеме със сигурност дали плащането на тези суми представлява плащане на
продажната цена или има съвсем друго предназначение в отношенията между
страните.
Платените между страните суми и
предхождащия ги предварителен договор също така не обосновават тезата, че
процесната сделка от 29.05.2005 г. има характера на съглашение, с което Й. и Т.
са уговорили друг начин за удовлетворяване на последния по смисъла на чл. 152 ЗЗД в случай на неизпълнение на задълженията по паричния заем. На първо място,
както се посочи, не се доказа съществуването на облигационно заемно
правоотношение. На второ място, от платежните документи, нотариалния акт от
29.05.2005 г. и предварителния договор от 30.05.2005 г. не се установява наличието
на воля у страните да уговарят обезпечение, което да удовлетвори кредитора по
начин, които противоречие на законово предвидения.
По делото е разпитан свидетелят С.Ж.,
и неговите показания следва да бъдат коментирани на плоскостта на чл. 165, ал.
2 ГПК. Той е присъствал на сключването на предварителния договор, но това е
единственото обстоятелство, което може да се извлече и да се приеме за доказано
от неговите показания. Самият Ж. не е прочел текста на договора и не е запознат
с неговото съдържание. Именно поради това той свидетелства само за факта на
подписването на договора, но категорично заявява, че не е запознат дали между
страните е имало някакви други правоотношения извън сделката за недвижимия
имот, напр., касаещи предходен договор за паричен заем между тях. Лаконичния
характер на тези свидетелски показания определено не е в състояние да
компенсира останалия доказателствен дефицит по делото и отново не спомага за
внасянето на повече яснота по въпроса, дали е имало привидни и прикрити
отношения между страните – заемни или обезпечителни. Ето защо в случая
свидетелските показания на Ж. не правят вероятно основателно твърдението в
исковата молба за наличието на абсолютна симулация по смисъла на чл. 165, ал. 2 ГПК.
В обобщение, събраната
доказателствена съвкупност по делото не покрива в достатъчна степен
изискванията за пълно и главно доказване, за да се приеме, че между страните е
съществувало съглашение, с което предварително е уговорен друг начин за
удовлетворяване на кредитора по чл. 152 ЗЗД, поради което исковата претенция с
правно основание чл. 26, ал.
1, предл. 1 вр. чл. 152 ЗЗД следва да бъде отхвърлена.
По
исковата претенция с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 вр. чл. 209 ЗЗД:
Макар и да е алтернативно заявена,
към тази искова претенция са приложими аналогични разсъждения, както
гореизложените. Касационният съд е имал възможност да се
произнесе в своята практика, че продажбите при условията на чл. 209 от ЗЗД, както и съглашенията по чл. 152 от ЗЗД, са нищожни поради противоречието им със закона - общото
основание по чл. 26, ал. 1
от ЗЗД. Всеки един от тези текстове има предвид хипотези на
недействителност на договорите, като тази по чл. 209 от ЗЗД регулира частен случай на съглашение, при което се уговаря начин
на удовлетворение на кредитора, различен от предвидения в закона. В повечето
случаи страните включват уговорката за обратно изкупуване в отделен договор -
най-често предварителен, при което прикрито е съглашението за обратно
изкупуване, но нищожно е не то, а продажбата с уговорка за обратно изкупуване.
Подобно отделно съглашение в случая не е налице, тъй като липсват доказателства
за установяването на съществуването му. При предявяване на иск с правно
основание чл. 209 ЗЗД не съществуват ограничения в доказването, нито пък са
предвидени други особени процесуални изисквания (както е например с нормата на
чл. 165, ал. 2 ГПК). Въпреки това от всички допустими събрани доказателства по
делото, не се установява, че между страните е съществувала уговорка за обратно
изкупуване по смисъла на чл. 209 ЗЗД. Не е спорно между страните, че е
платената сумата от 2000 лв. по нотариалния акт за покупко-продажба, с което
може да приеме, че покупната цена е платена, а като такава тя има и редовно
погасително действие по смисъла на чл. 75 вр. чл. 200 ЗЗД. Освен това, отново поради изложените
по-горе съображения, от представените платежни документи на чужд език не може
да се заключи, че представляват форма на някакво „обратно изкупуване“ или че са
били платени с такава цел. На фона на така обсъдените доказателства се
отбелязва и приетото за безспорно обстоятелство, че от 2005 г. ищецът фактически обитава недвижимия имот и
ответникът очевидно не се противопоставя на това фактическо състояние.
Наистина, от житейска гледна точка е трудно обяснимо положение, при което едно
лице закупува недвижим имот и след това позволява на предходния собственик да
живее в него в продължение на повече от 14 години. Но независимо от странния
характер на едно подобно обстоятелство, то представлява по същество само
фактическо ползване, което не може да бъде прието като указание, че между
страните е съществувала уговорка за обратно изкупуване по смисъла на чл. 209 ЗЗД. Още повече, че ако разменените между тях суми в периода от 2007 г. до 2015
г. наистина са имали за предназначение да представляват форма на плащане на
продажна цена към ответника, то след изплащането на всички суми, би било
логично ответникът да прехвърли отново собствеността на ищеца. Това
обстоятелство обаче не е настъпило, а то би отговаряло в най-пълна степен на
техните интереси, тъй като страните, които са уговорили продажба с изкупуване
най-малко биха искали да запазят конфиденциалността на това съглашение между
тях, тъй като оповестяването му, включително и в съдебно производство крие
несигурност в крайното разрешаване на евентуално съществувалите между тях
правоотношения. С оглед на така изложените съображения алтернативно предявената
искова претенция по чл. 209 ЗЗД също се явява недоказана и неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
И двете страни са претендирали
разноски, като съобразно изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
ищецът следва да бъде осъден да заплати направените от ответника разноски.
Същите се изразяват в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв.
(300 лв. + 1200 лв., заплатени съгласно представени договори за правна помощ и
съдействие на л. 84 и л. **1).
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от С.М.Й., ЕГН: **********,***.Св. К. и М. № 2 против А.Д.Т., ЕГН: **********,***,
иск с правно основание чл. 26, ал. 1,
предл. 1 вр. чл. 152 ЗЗД за прогласяване на нищожност на договор за
покупко-продажба обективиран в нотариален акт № 97, том IX, рег. №
878, дело № 1218 от 2005 г. на нотариус М.Д. от 29.09.2005 г., вписан в Служба по вписванията при Районен съд – Х.
като акт № 46, том VIII, дело № 1582, вх. Рег. № 2599 от 29.09.2005 г. поради
неговата привидност, като
неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от С.М.Й., ЕГН: **********,***.Св. К. и М. № 2 против А.Д.Т., ЕГН: **********,***,
иск с правно основание чл. 26, ал. 1,
предл. 1 вр. чл. 209 ЗЗД за прогласяване на нищожност на договор за
покупко-продажба обективиран в нотариален акт № 97, том IX, рег. №
878, дело № 1218 от 2005 г. на нотариус М.Д. от 29.09.2005 г., вписан в Служба по вписванията при Районен съд – Х.
като акт № 46, том VIII, дело № 1582, вх. Рег. № 2599 от 29.09.2005 г. поради
уговорка за обратно изкупуване, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА С.М.Й., ЕГН: **********,***.Св. К.
и М. № 2 ДА ЗАПЛАТИ на А.Д.Т., ЕГН: **********,*** сумата от 1500 лв. (хиляда и петстотин
лева) направени в настоящото производство разноски.
Решението
може да се обжалва пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ :