РЕШЕНИЕ
№ 3627
гр. София, 02.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 102-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Н.Б.В.
при участието на секретаря ЙОРДАНА П. ТАШЕВА
като разгледа докладваното от Н.Б.В. Административно наказателно дело №
20221110206092 по описа за 2022 година
при участието на секретаря Й.Т., след като разгледа докладваното от съдията
н. а. х. дело № 6092 по описа на СРС за 2022 година, за да постанови решение, взе предвид
следното:
Производство по реда на Глава Трета, раздел V (чл.58д – чл.63д) от ЗАНН.
Образувано е по жалба на О. Ч. Й. срещу Електронен фиш (ЕФ) сер. К № 5277371 от
23.09.2021г., издаден от СДВР, с което на осн. чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.3 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 100 (сто) лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
В подадената жалба се посочва, че обжалвания ЕФ бил неправилен и
незаконосъобразен, защото били допуснати множество нарушения на процесуалния закон и
на материалния закон. Жалбоподателката сочи, че електронният фиш не отговарял на
законовите изисквания за съдържанието и реквизитите му – нямало данни за точното място
на нарушението; нямало данни за начините и сроковете за неговото обжалване; нямало
данни за връчителя и за датата на връчването; нямало данни за техническото средство, с
което е „била засечена” скоростта на движение. Сочи се, че няма доказателства
техническото средство да отговаря на законовите изисквания, както и да е поставено на
място, което е обозначено със съответен пътен знак съобразно разпоредбите на Закона за
движението на пътищата (ЗДвП) като място за видеоконтрол на скоростта със съответни
средства за измерване (СИ). Изложени са и доводи, че въпросното техническо средство било
мобилна камера, поставена върху движещ се автомобил, което противоречало на
1
изискването на закона техническото средство да е предварително обозначено и
автоматизирано функциониращо, в отсъствие на контролен орган. Прави се искане за отмяна
на процесния електронен фиш.
В съдебно заседание жалбоподателят О. Ч. Й., редовно призован, не се явява и не
изпраща процесуален представител.
Административно-наказващия орган – СДВР, редовно призована, също не изпраща
представител, като са представени писмени съображения (вж. л.93-94).
Съдът, като обсъди доводите на страните, служебно провери атакувания
електронен фиш, обсъди събраните по делото доказателствени материали (поотделно и в
тяхната съвкупност), съобрази законовите разпоредби, приема за установено следното:
По фактическите обстоятелства и доказателствените материали:
Посредством запис от мобилна видео-радарна система за заснемане на пътни
нарушения на ЗДвП „TFR-1 M” с радарен скоростомер „Трафик радар TR4D” с фабр. №
хххх, монтирана на служебен автомобил на ОПП-СДВР с рег. № ххххххх (вж. л.16) било
установено, че на 20.08.2021г., в 12:43.14 ч., в гр. хххх, по бул. „ххххх”, с посока на
движение от бул. „хххххххх” към бул. „хххххххххх”, и до блок № хх, моторно превозно
средство (МПС) – лек автомобил марка/модел „ххххххххх” с рег. № ххххххххххх
(собственост на О. Ч. Й. – вж. л.8), се движело със скорост от 75 км/ч., при въведено
ограничение от 50 км/ч. (вж. 4 бр. снимки – л.7), като бил изготвен клип № 18924.
Нарушението било установено чрез мобилна видео-радарна система за наблюдение и
регистрация на пътни нарушения с наименование „TFR-1 M” заедно с радарен скоростомер
„Трафик радар TR 4 D” с фабр. № ххх, която била вписана в Регистъра на „одобрен тип”
средства за измерване на БИМ под № 4835, със срок на валидност до 24.02.2020г. (вж. л.42).
На съдебния състав е служебно известно, че видео-радарните системи подлежат на
задължителна първоначална и последващи проверки на една година, като в случая е
представен 1 бр. протокол за последващата проверка № 5-38-20 от 01.09.2020г. (л.41-42).
Посоченото техническо средство било монтирано на служебен полицейски автомобил
с рег. № хххххххх и било поверено на полицейски наряд, включващ служителя
хххххххххх(вж. л.16).
Въз основа на този видеоматериал, неизвестно лице от СДВР издало на 23.09.2021г.
обжалвания ЕФ сер. К № 5277371 за това, че на 20.08.2021г., в 12:43 ч., в гр. София, по бул.
„ххххх”, с посока на движение от бул. „хххххххх” към бул. „хххххх”, и до блок № хх, с
посоченото МПС – лек автомобил марка/модел „хххххххх” с рег. № ххххххххх, собственост
на жалб. О. Ч. Й. (вж. л.8), е извършено нарушение за скорост, установено с горното
техническо средство, като в ЕФ било записано, че разрешената скорост на движение е
50 км/ч., а установената – 72 км/ч., т. е. допуснато е превишение на разрешената скорост с
22 км/ч. Поради това и на осн. чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП на въпросното
физическо лице (жалбоподател по делото) било наложено административно наказание
2
„глоба” в размер на 100 (сто) лева.
Посоченият ЕФ бил връчен с разписка на жалбоподателя на 06.04.2022г. (вж. л.22),
след което с жалба от 20.04.2022г. ЕФ е обжалван пред СРС (вж. л.11).
Според извадката от информационната система на ОПП-СДВР собственик на
въпросното превозно средство към 02.03.2017г. е физическото лице О. Ч. Й. (вж. л.8).
Изложените фактически обстоятелства съдът приема за установени въз основа на
събраните по делото доказателствени материали: писмените доказателства, приобщени
по надлежния ред на чл.283 от НПК: справка от ОПП-СДВР за собственост на автомобила
(л.8), справка за изпращане на жалба (л.11), Заповед № 8121з-931/30.08.2016г. на министъра
на вътрешните работи (л.12), протокол № 5-38-20 от 01.09.2020г. за последваща
проверка (ПП) на средството за измерване (л.13, 41), удостоверение № 10.02.4835 за
„одобрен тип” средство за измерване (СИ) (л.14, 42, 48), справка за издаване/връчване на ЕФ
(л.15), протокол за използване на техническото средство за процесната дата (л.16),
ежедневна форма на отчет на полицейския патрул (л.18), справка-картон за водач с данни за
нарушения на ЗДвП (л.19-20), разписка за връчване на ЕФ (л.22), писмо от 15.08.2022г. от
ОПП-СДВР (л.39), писмо-справка изх. № 57-00-131-1/15.08.2022г. от БИМ (л.47),
приложение с указания за работа с техническото средство (л.49-81), писмо от 12.09.2022г. от
Столична община (л.84) със схема на организацията на движението в пътния участък (л.85-
87), както и вещественото доказателство: 4 (четири) бр. фотоснимки на МПС (л.7).
По делото няма разпитвани свидетели и затова към конкретния случай няма
относими гласни доказателства.
Приложените по делото писмени доказателства са обективни, достоверни и имат
доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства, като поради това съдът ги
кредитира изцяло. Въз основа на тези доказателства се установява датата, часа и мястото на
нарушението и автомобилът, с който е извършено въпросното административно нарушение,
но писмените доказателства не установяват твърдяното ограничение на максимално
разрешената скорост, което се твърди в съдържателната част на електронния фиш
(50 км/ч. – бел. с.), точната стойност на отчетената скорост (в ЕФ тя е 72 км/ч., а на
снимковия материал – 75 км/ч.), както и точното превишение на разрешената скорост – в
ЕФ е отразено превишение от 22 км/ч., а на снимковия материал с оглед данните в него
превишението на максимално допустимата скорост би следвало да бъде 25 км/ч. Писмените
документи установяват също така, че става въпрос за мобилна видео-радарна система за
заснемане на пътни нарушения, която е монтирана на служебен автомобил на пътната
полиция с данни за регистрационен номер (вж. л.13, 16). Отделно от това, от писмените
доказателства по делото безспорно се установява и собствеността върху въпросния
автомобил към датата 02.03.2017г. (л.8).
Доколкото доказателствената съвкупност, събрана по реда на НПК, е еднопосочна,
взаимно обусловена и достоверна, на осн. чл.305, ал.3, изр.2 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН
съдът намира, че не се налага по-подробен анализ на събраните по делото доказателства и
3
приема за безспорни изложените фактически изводи.
Въз основа на установените фактически обстоятелства, се налагат следните правни
изводи от страна на първостепенния съд:
Жалбата е подадена от легитимирана страна (наказаното физическо лице), при
спазване на преклузивния срок по чл.59, ал.2, предл.1 от ЗАНН вр. чл.189, ал.8 от
ЗДвП (електронният фиш е връчен на 06.04.2022г., а жалбата е от 20.04.2022г.), и е насочена
срещу подлежащ на обжалване (съдебен контрол) административно-наказателен акт, поради
което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
По правило, при разглеждане на дела по оспорване на електронни фишове районният
съд е винаги инстанция по същество (арг. чл.63, ал.2 от ЗАНН) и като такава следва да
провери законността, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и
материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателката (арг. чл.314,
ал.1 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН). В изпълнение на това си правомощие настоящият съдебен
състав служебно констатира, че е допуснато съществено процесуално нарушение при
съставянето на оспорвания ЕФ, което е основание за неговата отмяна.
Законът точно и изчерпателно в чл.189, ал.4 от ЗДвП въвежда понятието електронен
фиш, както и необходимите законови предпоставки за валидността на същия. За разлика от
общите процесуални правила по ЗАНН, изискващи двуетапност на извънсъдебната фаза, а
именно – започване на административно-наказателното производство със съставяне на
АУАН и завършването му (при доказано административно нарушение) с издаване на
наказателно постановление от конкретен наказващ орган, разпоредбата на чл.189, ал.4 от
цит. з. урежда и допуска изключение от тези общи правила. В този смисъл издаването на ЕФ
е подчинено на строго определени условия, визирани в разпоредбата на чл.189, ал.4 от
ЗДвП, а именно: нарушението да е установено и заснето с техническо средство, и в
отсъствието на контролен орган и на нарушител. Това налага категоричният извод, че
издаването на ЕФ е строго лимитирано и възможно само в случаите, в които съответните
технически средства са позиционирани предварително, т. е. стационарни, със съответните
предварително обозначения за съществуването им и тези средства функционират при
автоматичен режим, който сам по себе си не налага наличието на обслужване от страна на
контролните органи – именно в този смисъл следва да се разбира употребеното в закона „в
отсъствие на контролен орган”. Във всички останали случаи на използване на мобилни
системи за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, наличието на човешки
фактор и тяхното непосредствено използване и обслужване от контролен орган,
разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП не важи и за установяване на нарушения на
правилата на ЗДвП с тези технически средства следва да се спазват общите правила и ред на
ЗАНН – съставянето на АУАН и издаването на НП.
В конкретния случай, за съставянето на ЕФ сер. К № 5277371 от 23.09.2021г.
контролният орган е използвал мобилна система за видеоконтрол на нарушенията тип
4
„TFR-1 M” заедно с радарен скоростомер „Трафик радар TR-4 D” с фабр. № ххх, която е
монтирана на служебен автомобил на ОПП-СДВР (с рег. № ххххх – бел. с.; вж. л.13, 16),
което означава, че се обслужва по време на работа от съответните полицейски служители от
патрула (вж. л.16). При установяване на административно нарушение за полицейските
служители се поражда задължение за спиране на водача на МПС, с което е извършено
административното нарушение, за да бъде установена неговата самоличност, да му бъде
показан клипът относно нарушението, изготвен от техническото средство, и да му бъде
съставен АУАН. В разглеждания случай, административното наказание на жалбоподателя е
наложено с електронен фиш, а не с наказателно постановление, като по принцип тази
възможност е предвидена, но само при спазването на съответните правила за това.
Доколкото обаче процедурата е значително по-облекчена от тази по ЗАНН, то законът
определя точно и изчерпателно условията, при които се издава ЕФ. При формулировката на
чл.189, ал.4 от ЗДвП, и установеното по делото използване на мобилна система за заснемане
на нарушенията, която функционира в присъствието на полицейски служители, прави
неприложима хипотезата на чл.189, ал.4 от ЗДвП. В случая е допуснато нарушение на
законовите правила, позволяващи налагането на административно наказание с ЕФ и тези
нарушения се преценяват от съда за съществени такива. При наличието на използвана
мобилна система за видеоконтрол и при наличието на контролни органи на мястото на
реализиране на процесното административно нарушение не следва да се ангажира
административната отговорност на нарушителя чрез издаването на електронен фиш, а
следва наказанието да се наложи по реда и условията на ЗАНН – чрез съставяне на АУАН с
описание на констатираното административно нарушение и издаване впоследствие на НП за
налагане на съответното наказание.
С оглед на гореизложеното, по делото безспорно се установява, че електронният фиш
е издаден за нарушение, установено в отсъствие на предпоставките на чл.189, ал.4 от
ЗДвП, поради което и същият следва да бъде отменен поради неспазване на процедурните
правила по издаване.
На следващо място, в оспорения ЕФ липсват данни за извършителя на
нарушението, тъй като е посочен собственикът на МПС (отразен е жалбоподателят О. Ч.
Й.), но не и лицето, което конкретно на 20.08.2021г., в 12:43 ч., в гр. София, по
бул. „ххххх”, до блок № хх, с посока на движение от бул. „хххх” към бул. „хххх”, е
управлявало въпросното МПС. Поради това съдебният състав приема, че в оспорвания ЕФ
сер. К № 5277371/23.09.2021г. не са посочени всички съставомерни обективни елементи на
административното нарушение – не е отбелязано кой е управлявал МПС, респ. кой е
нарушителят (авторът на деянието). Качеството на собственик на дадено лице спрямо
конкретното МПС не го прави автоматично нарушител на правилата за движение,
установени в Глава Втора, Раздел 4 от ЗДвП. Посочените в електронния фиш нарушени
разпоредби (чл.21, ал.1 вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП) недвусмислено сочат за извършител на
това административно нарушение „водача на пътното превозно средство”, а в обжалвания
ЕФ въобще не е отразено кое е лицето, което е било „водач” и е управлявало лекия
5
автомобил марка/модел „хххххх” с рег. № ххххххххх.
В тази насока съдебният състав намира за нужно да отбележи и обстоятелството, че
сред реквизитите на ЕФ липсва такъв относно водача на превозното средство. В
административно-наказателната преписка няма доказателства, от които да се установява
това обстоятелство. Така издадения електронен фиш не е изпращан на лицата по чл.188, ал.1
и ал.2 от ЗДвП (вкл. и на собственика на превозното средство), с което не е развивана
процедурата по чл.189, ал.5 от ЗДвП. Не става ясно в какво качество жалбоподателят О. Ч.
Й. е извършил нарушението (бел. с. – като водач на заснетото МПС или като собственик
на въпросното МПС, непосочил водача) и дали административното нарушение изобщо е
било осъществено. Доколкото административно-наказателната отговорност е лична (чл.24,
ал.1 от ЗАНН), то отговорността на собственика на превозното средство е акцесорна – тя
възниква само ако собственикът не посочи кой е управлявал автомобила (арг. чл.188, ал.1,
изр.2 от ЗДвП), но няма данни въпросът за водача на превозното средство в конкретната
хипотеза да е бил изследван, а съдът не би могъл да изземе правомощията на наказващия
контролен орган и да основе решението си на предположение относно отразените
фактически обстоятелства при липса на установен водач на превозното средство и при
неяснота в данните от предоставения снимков материал. Противното би означало
недопустимо заобикаляне на закона и стимулиране бездействието на контролните органи
при установяване на нарушения на движението по пътищата.
На трето място, липсва описание на нарушението (както изисква разпоредбата на
чл.189, ал.4 от ЗДвП), защото в ЕФ няма каквото и да било описание с думи на твърдяното
административно нарушение. Записано е само, че става въпрос за „нарушение за скорост” и
нарушената разпоредба на чл.21, ал.1 от ЗДвП и са дадени стойностите на разрешената и на
установената скорост на движение. Същината на нарушенията по чл.21 от ЗДвП се
състои, обаче, в управление на МПС със скорост над разрешената, но никъде в ЕФ не е
посочено, кой е водачът на въпросното превозно средство, който го е управлявал. Освен
това, за прилагането на разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП е от съществено значение
мястото на извършване на нарушението (населено място или извън него), както и
категорията на МПС (вж. таблицата в чл.21 от ЗДвП – бел. с.). Според въпросната
разпоредба, за населено място е въведено ограничение от 45 км/ч. (автомобилът е категория
„М1” съгл. чл.149, ал.1, т.2, б. „а” от ЗДвП – вж. л.8), и доколкото е установено движение
със скорост от 75 км/ч. и превишение на скоростта от 27 км/ч. (според измереното от
техническото средство и след приспадната грешка), то би бил реализиран съставът на
същото нарушение по чл.182, ал.1, т.3 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП. Проблемът е в това, че е
налице невъзможност жалбоподателят О. Ч. Й. да бъде санкциониран по този санкционен
състав на чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП – първо, поради факта, че ще противоречи на отразените
фактически обстоятелства в съдържателната част на процесния електронен фиш за
наличието на определена скорост на движение и друго ограничение на скоростта; и второ,
самата стойност на скоростта не е установена категорично, за да се прецени точно какъв е
размерът на наказанието, който зависи от тази стойност.
6
В допълнение, и както беше посочено по-горе, от данните в ЕФ и данните от
вещественото доказателство по делото (4 бр. фотоснимки – вж. л.7), не може да се установи
и точната стойност на отчетената скорост (в ЕФ тя е 72 км/ч., а на снимковия
материал – 75 км/ч.), както и точното превишение на разрешената скорост – в ЕФ е
отразено превишение от 22 км/ч., а на снимковия материал с оглед данните в него
превишението би следвало да бъде 25 км/ч., но при положение, че се прилага общата
хипотеза на чл.21, ал.1 от ЗДвП и в зависимост от категорията на процесното МПС,
законовото ограничение е 45 км/ч., което означава превишение на скоростта с различни
стойности (30 км/ч. без приспадане на грешката, и 27 км/ч. – ако грешката се отчете). Наред
с това, по делото не се установява и точната стойност на скоростта на движение на
заснетия автомобил, тъй като в електронния фиш е посочено, че тя е 72 км/ч., а в
изготвените от техническото средство снимки на автомобила (веществено доказателство
по делото) е видно, че отчетената скорост е 75 км/ч., но е отбелязано и числото 72 км/ч. за
„наказуема” скорост на движение (след приспаднат толеранс от 3 км/ч. – бел. с.), като
изобщо не са изложени каквито и да било съображения защо е приета за меродавна скорост
на движение на автомобила от 72 км/ч., а наличието на тези противоречиви три стойности
на фиксираната с техническото средство скорост на движение на заснетото МПС, създава
неяснота и относно още един релевантен за нарушението факт – каква е била всъщност
„засечената” скорост на движение на превозното средство: дали 75 км/ч., или 72 км/ч., или
пък 78 км/ч.
Действително, от данните от регистъра на БИМ се установява, че това
автоматизирано техническо средство (АТС) дава грешка в измерваните скорости под
100 км/ч., която е ±3 км/ч. (вж. протокола на л.13), но това означава, че в процесния случай
доколкото измерената скорост е 75 км/ч., в действителност с оглед на грешката в
измерването, извършвано от средството за измерване, същата може да бъде
78 км/ч. (+3 км/ч.) или 72 км/ч. (– 3 км/ч.), което внася допълнителна неяснота относно
този елемент от обективната страна на състава на административното нарушение, тъй като
той, наред с ограничението за скоростта и категорията на превозното средство, е определящ
и за размера на административното наказание, тъй като определя съответното превишение.
Не следва да се забравя също така, че съгласно техническите параметри на средството за
измерване грешката при измерване може да бъде и ±1 км/ч., а не ±3 км/ч. (за отчетени
скорости до 100 км/ч.), съотв. ±1 %, а не ±3 % (за отчетени скорости над 100 км/ч.), като
това зависи от режима на техническото средство, но никъде в материалите по
делото (нито на снимковия материал, нито в самия електронен фиш) няма отразени
обстоятелства относно „режима на работа” на техническото средство по време на
установяване на твърдяното административно нарушение, а това води и до пълна неяснота
каква е конкретно установената скорост на движение на процесното МПС. И ако в случая е
взета под внимание „по-благоприятната” за водача на автомобила стойност (72 км/ч.),
необяснимо за съда е обстоятелството защо в електронния фиш е отразено максимално
допустима стойност на скоростта от 50 км/ч., без да се отчете категорията на
7
автомобила, нито да се отрази режимът на техническото средство и съответната грешка в
отчитането на това СИ.
На четвърто място, прави впечатление, че в обжалвания електронен фиш липсва
посочване на мястото, на което се твърди, че е извършено нарушението, по ясен,
разбираем и обичаен начин, доколкото това описание, което е отразено в електронния фиш,
въобще не съответства на снимковия материал, като не е приложена географска карта от
GPS-позиционната система, и където фигурират единствено географски координати.
Безспорно последните индивидуализират еднозначно точка от земната повърхност, но
установяването и за неспециалист несъмнено поражда значителни затруднения, тъй като
това не е традиционно възприетия в ежедневната човешка дейност способ за определяне на
конкретно място. Обичайното описание на място би следвало да съдържа, когато е в
границите на населеното място – име на улица, номер от същата, квартал и др. под, а когато
е извън населено място – общоизвестен обект, пътно съоръжение, конкретен път и др. под,
като не без значение е и посочването на ограничението по какъв начин е направено – пътен
знак или не. Вярно е, че от изготвения снимков материал от автоматизираното техническо
средство „TFR-1 M”, става ясно, че изготвения от него клип съдържа информация за
местонахождението под формата на географски координати (EL: 23,31145º и NL: 42,72390º),
но според съда при издаване на електронен фиш не съществува пречка, административния
орган да обвърже тези координати с други обичайни белези, индивидуализиращи
конкретното място по разбираем начин, за да бъде извършено сравнение с данните от
позиционната система GPS, а такава информация, каквато е посочена в ЕФ – напълно
липсва.
Наред с констатираните пороци на обжалвания електронен фиш, настоящият съдебен
състав на първостепенния съд намира за необходимо да посочи, че са налице и други пороци
на обжалвания ЕФ сер. К № 5277371, които са изцяло обусловени от пропуски в текстовата
редакция на разпоредбите на чл.189, ал.4 – ал.11 от ЗДвП (ред., ДВ, бр.26 от 30.03.2021г.),
поради изключително недобрата нормотворческа техника на законодателя, които пороци
са съответно пренесени и в утвърдения образец на електронен фиш, като съображенията са
следните:
На първо място, липсва предвиден конкретен издател на електронния фиш (извън
изискването за посочване на съответното териториално поделение на МВР – бел. с.).
Известно е от правната теория, че всеки „документ” представлява писмено волеизявление на
конкретно лице, с определени правни последици, а в частност административният акт е
волеизявление на конкретен орган, натоварен изрично с властнически правомощия и
функции, с което волеизявление се засяга благоприятно или не правната сфера на трети
лица. Липсата на предвиден издател като задължителен реквизит на ЕФ лишава същия от
горепосочените характеристики на документ и административен акт, което е юридически и
житейски абсурдно! В тази насока следва да се посочи, че императивното правило на
чл.39, ал.4 от ЗАНН е повече от ясно по съдържанието си – за случаи на
административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система,
8
в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон,
овластените контролни органи могат да налагат съответното административно
наказание, за което се издава електронен фиш. Видно е, че налагането на наказание в
посочените случаи на издаване на ЕФ става от „овластени контролни органи”, т. е. от лица с
определени властнически правомощия да санкционират извършители на нарушения.
Отделен е въпросът, че тази липса на „издател” обуславя пълна анонимност на лицата,
които понастоящем съставят и издават ЕФ, и в частност – лицето, което налага
наказанието, посоченото в електронния фиш, а това съответно предпоставя невъзможност
за осъществяване на адекватен и надлежен контрол на компетентността им, както и
невъзможност за реализация на съответен вид отговорност при евентуални техни
правонарушения. Не следва да се подминава и фактът, че въпросният фиш носи
наименованието „електронен”, като следва да се има предвид, че въпросният утвърден
образец на ЕФ въобще не съответства на Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ), въвеждащ изискванията и на Регламент (ЕС)
№ 910/2014г., и в частност – на разпоредбите на чл.2 и чл.4 от цит. з. Доколкото ЕФ е
„електронно изявление” по силата на § 6, т.63 от ДР на ЗДвП и § 1, т.1 от ДР на ЗАНН, то
всяко такова изявление следва да бъде словесно изявление в цифрова форма, което има свой
автор и титуляр, каквито не се съдържат в процесния ЕФ, поради което освен, че трудно
може да се нарече „документ”, още по-трудно би могъл да се нарича „електронен документ”
или „електронен фиш”.
Второ, липсва „дата на съставяне” на електронния фиш като негов реквизит, като
наличието на точно този реквизит е задължително, т. к. предпоставя решаване на редица и
със съществено значение правни въпроси като приложим към датата на издаване на ЕФ
материален и процесуален закон, наличие на компетентност на издаващото го длъжностно
лице, изчисляване на релевантни срокове, в т. ч. и давностните срокове по чл.80 – чл.82 от
НК вр. чл.11 от ЗАНН и други. Липсата на предвидена в разпоредбата на чл.189, ал.4 от
ЗДвП дата на съставяне на електронния фиш, като негов реквизит, е поредният пример за
„качествено” законодателно разрешение, което създава огромни трудности пред
правоприложителя. Не следва да се забравя също и обстоятелството, че влезлият в сила ЕФ
има действието на влязло в сила НП (чл.189, ал.11 от ЗДвП) и щом ЕФ „има претенцията” да
бъде НП би следвало да съдържа и съответните реквизити, които ЗАНН въвежда като
изискуеми за формата на НП (вж. чл.57, ал.1 от ЗАНН), независимо от „опростената форма”,
заложена от законодателя в чл.189, ал.4 от ЗДвП. До отстраняване на тези пропуски по
съответния законодателен ред, наличните непълноти съгл. чл.46, ал.2 от ЗНА следва да
бъдат запълнени с относими и релевантни за казуса изисквания, каквито са тези на чл.57,
ал.1, т.1 и т.2 на ЗАНН, поради простата причина, че ЕФ има „двойствена
природа” – притежава характеристиките на АУАН, доколкото „установява” нарушението
чрез съответните автоматизирани технически средства и системи, но без да участва
контролен орган в този етап, но и характеристиките на санкционен акт (НП), т. к. чрез него
се налага и административно наказание, където участието на наказващ орган е
задължително и не може да се осъществява от „анонимни лица” – такива с неизвестни
9
имена и длъжности в дадено държавно учреждение. В процесния случай Електронният
фиш не отговаря на тези основополагащи правни изисквания, поради което следва да бъде
отменен и на това основание.
По въпроса за разноските по делото, този съдебен състав счита, че при този изход на
делото, въззиваемата страна няма право да бъдат присъдени разноски за
възнаграждение за юрисконсулт, които тя е направила за защита на нейния интерес,
доколкото в съдебното заседание по делото юрисконсулт не е взел никакво участие, за да
има претенции за възнаграждение за представителство. Изготвянето на писмени
съображения (вж. л.93-94), по дълбокото убеждение на този съдебен състав не попада в
хипотезата на процесуално представителство и защита, за да са налице претенции за
присъждане на възнаграждение.
Следва също така да се посочи, че при този резултат на делото
въззивникът – жалбоподател също няма право да претендира разноски за адвокатско
възнаграждение, доколкото той не се явил в съдебно заседание, но и неговият пълномощник
„е пропуснал” също да се яви в съдебното заседание по делото, т. е. процесуално
представителство не е било осъществено пред съда, за да се претендира присъждане на
разноски; на второ място, представеният договор за правна защита и съдействие се отнася до
друго дело, което няма общо с настоящото (вж. л.92); трето, при липса на осъществено пред
съда процесуално представителство неприложими се явяват разпоредбите на чл.18, ал.2 вр.
чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (накр. НМРАВ) (обн., ДВ, бр.64 от 2004г., изм. и доп.) в нейната редакция
към датата на последното заседание по делото (ДВ, бр.68 от 2020г.), а в допълнение към
това – няма данни в делото да е било заплащано възнаграждение за адвоката в хипотезата
на чл.18, ал.1 от НМРАВ, което прави и тази хипотеза неприложима. Казаното по-горе
относно изготвянето на писмени съображения важи и за молби, препращащи към жалба,
като тази от 29.09.2022г. (вж. л.91), като това действие не попада в хипотезата на
процесуално представителство, защита и съдействие, каквито се изискват от разпоредбите
на чл.18, ал.1 и ал.2 от НМРАВ, за да бъде уважена претенцията за разноски на
жалбоподателя. Затова и на никоя от страните разноски не следва да се присъждат в
тежест - исканията им трябва да се оставят без уважение.
По изложените съображения обжалваният електронен фиш следва да бъде отменен
поради нарушение на процесуалния закон, а жалбата уважена като основателна, и затова на
осн. чл.63, ал.2, т.1 и ал.3, т.2 вр. чл.58д, т.4 и чл.63д от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло като незаконосъобразен и неправилен Електронен фиш сер. К №
5277371 от 23.09.2021г. на СДВР , с който на осн. чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.3 от Закона
за движение по пътищата на жалбоподателя О. Ч. Й. е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 100 (сто) лева за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
10
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователни исканията на страните
(жалбоподател и СДВР) за присъждане на разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК и на
основанията по НПК, пред Административния съд – София-град в 14-дневен срок от
получаване на съобщението от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11