Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 10.05.2024г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 8- ми състав, в открито
заседание на петнадесети юни, през две хиляди и двадесет и трета година, в състав
:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН
КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Цветелина Д.,
като изслуша докладваното от съдията гр.д. № 10082 по описа за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правно
основание чл. 240, ал. 4 от ЗЗД, чл. 240, ал.2 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.
Ищецът „Г.т.2.“ ЕООД поддържа твърдението, че на
05.12.2014г. придобил възмездно по силата на договор за цесия, паричното
вземане, което цедентът „С.“ ЕООД имал срещу ответника П.П.П.. Придобитото чрез
цесия вземане произтичало от сключения на 30.11.2009г. договор за паричен заем
между заемодателя „С.“ ЕООД и заемателя П.П.П.. Договорът бил изменен и
допълнен чрез последващо сключени допълнителни споразумения /Анекси/, по силата
на които бил уговорен краен срок за погасяване на задължението за връщане на
главницата и на уговорената договорна лихва в срок до 30.01.2015г. При това,
поради неизпълнение на задължението до изтичане на споменатия краен срок,
ответникът изпаднал в забава на 31.01.2015г. и за него възникнало задължение да
заплати на ищеца и изрично уговорена „наказателна лихва“ по смисъла на чл.4 от
договора за заем, в размер на 10% годишно върху дадената в заем сума. Това
задължение възлизало на 201 293, 02 лева, за период на забавата от
31.01.2015г. до 30.06.2016г. С нотариална покана, връчена на 12.12.2015г.
ответникът бил изрично поканен от ищеца да погаси чрез плащане задълженията си,
но не сторил това. При изложените в исковата молба фактически твърдения, ищецът
претендира за осъждане на ответника да му заплати сумата от 1 348 800 лева,
представляваща дължимата главница по договора за заем, да заплати сумата от
25 600 лева, като част от претенция
за сумата от 561 991 лева, представляваща договорна лихва по т.2.2. от
договора за заем, дължима за периода от 30.11.2009г. до 30.11.2015г. и да
заплати сумата от 25 600 лева, като част
от уговореното договорно обезщетение за забава в общ размер на сумата от
202 293 лева, дължимо за периода от 31.01.2015г. до 30.06.2016г., заедно
със законната лихва върху сумата на претендираната сума на главницата, считано
от момента на предявяването на иска до деня на окончателното пращане. С оглед
очаквания изход от процеса, ищецът претендира за осъждане на ответника да му
заплати направените съдебни разноски.
Предявеният иск е оспорен от ответника П.П.П.. Чрез
процесуалния си представител, ответникът оспорва действителността на процесния
договор за цесия, на който ищеца основава правата си срещу него, тъй като
твърди, че този договор бил лишен от основание /кауза/, поради липсата на
извършено фактическо плащане на уговорената в договора за цесия цена. Наред с това
възражение, ответникът прави възражение за изтекъл срок на погасителна давност
по отношение на предявените срещу него вземания. С допълнителния отговор на
исковата молба, ответникът релевира възражение за недействителност, поради
привидност на договора за цесия. Прави искане по реда на чл. 212 от ГПК – с
решението си съдът да се произнесе по недействителността на Договор за цесия от
05.12.2014г. между , поради привидност на този договор, сключен между ищеца „Г.т.2.“
ЕООД, в качеството му на цесионер и третото неучастващо по делото лице „С.“
ЕООД, в качеството на цедент. В хода на делото, чрез молба от 29.01.2019г. ищецът
поддържа твърдение за новонастъпили факти, които съдът следвало да съобрази в
хипотезата на чл. 235, ал.3 от ГПК – твърди се, че с нотариална покана рег. №
8245, том 2, рег. № 49, цедентът „С.“ ЕООД развалил договора за цесия, на който
ищеца „Г.т.2.“ ЕООД основава правата си, поради неплащане на уговорената цена
на цесията, в определения чрез поканата пет дневен срок. Тъй като се твърди, че
поканата била връчена на 19.10.2018г., а адресатът не изпълнил задължението за
заплащане на уговорената цена в размер на 2 011 425, 33 лева - договорът за цесия следвало да се счита
развален с обратна сила, считано от 24.10.2018г., а правните последици от развалянето на договора лишавали
ищеца от правото да претендира сумите, за които се води процеса. По тези
съображения, ответникът моли за отхвърляне на предявените искове и претендира
да му бъдат присъдени направените съдебни разноски.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните,
взети предвид съобразно събраните по делото доказателства, на основание чл. 235,
ал.3 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Като доказателство по делото, в заверен от страната препис и по- късно в официално заверен препис /предоставен
с писмо от Специализиран наказателен съд
на стр. 301-309 от делото/, са представени и приети като доказателства
Договор за заем от 30.11.2009г., Анекс
от 30.11.2009г., Споразумение №1 от 30.05.2010г. и Споразумение № 2 от
30.09.2010г. от чието съдържание се установява постигнатото между заемодателя „С.“
ЕООД и заемателя П.П.П. (ответник в
настоящия процес) за възникване на заемно правоотношение, по силата на което заемодателя
предоставя на заемателя сумата от 1 348 800 лева, при задължение за
заплащане на възнаградителна лихва в размер на 10% годишно. В чл. 4 от договора
е уговорено плащането на т.нар. „наказателна надбавка“ за забава, в размер на
10% върху задължението. Срокът на договора е уговорен първоначално за 6 месеца,
а посредством посочените анекси е продължен до
30.01.2015г.
Съдържанието на
приетия като доказателство документ /на стр.17 от делото/ Преводно нареждане за
кредитен превод, съдържа данни за превеждане на сумата от 1 348 800
лева от наредителя „С.“ ООД към получателя П.П.П. по собствената му банкова
сметка *** „Корпоративна търговска банка“ АД.
Съдържанието на
приетия като доказателство Договор за цесия от 05.12.2014г. мотивира извод за
постигнатото съгласие между кредитора (в качеството на цедент) „С.“ ЕООД и „Г.т.2.“
ЕООД (в качеството на цесионер) за възмездно прехвърляне на произтичащото от Договор за заем
от 30.11.2009г., Анекс от 30.11.2009г.,
Споразумение №1 от 30.05.2010г. и Споразумение № 2 от 30.09.2010г. парично
задължение на П.П.П.. Съдържанието на споразумението сочи, че е
уговорена продажна цена в размер на 2 011 425, 33 лева, платима по
банков път. Страните са постигнали съгласие за прехвърляне на вземането с привилегиите,
обезпеченията и другите му принадлежности, включително с всички лихви и
разноски.
Приетото като
доказателство писмено уведомление от 05.12.2014г. /с отбелязване за лично
връчване на 10.12.2014г./ установява факта, че цедентът „С.“ ЕООД е съобщил на
длъжника П.П.П. за извършената цесия.
Приетата като
доказателство по делото нотариална покана с рег. № 2682, том 2, акт 156
мотивира извода, че „Г.т.2.“ ЕООД (в качеството на цесионер) е отправил изрична
покана за изпълнение към длъжника П.П.П.. Поканата съдържа удостоверяване, че е била връчена на адресата на 19.10.2017г.
Съдържанието на
приетото като доказателство писмо с изх. № А-22/20.02.2018г. на ТД на НАП, офис
„Възраждане“ обосновава извода, че посоченото в него дружество „С.“ ЕООД има
непогасени публични задължения в значителен размер, наложени са запори върху
банковите му сметки и дългът на дружеството към фиска е категоризиран като
трудно събираем.
Заключението на
приетата съдебно- икономическа експертиза, която е изготвена от вещо лице П.К.
мотивира следните изводи относно подлежащите на доказване факти:
·
Въз основа
съдържанието на приетия като доказателство платежен документ /на стр.17 от
делото/ Преводно нареждане за кредитен превод, следва да бъде направен извод че
е извършено нареждане за банков превод на сумата от 1 348 800 лева - от
наредителя „С.“ ООД към получателя П.П.П., по собствената му банкова сметка ***
„Корпоративна търговска банка“ АД и с посочено основание „по договор за заем“. Вещото
лице мотивира извода си с направеното върху самия документ отбелязване, че
нареждането за превод е било „обработено“, като статус на заявката.
·
Размерът на дължимата
лихва върху посочената по- горе главница, изчислена за периода от 30.11.2009г.
до 30.01.2015г. възлиза общо на 707 370, 66 лева;
·
Размерът на сумата,
уговорена в чл. 4 от договора за заем, върху посочената по- горе главница,
изчислена за периода от 31.01.2015г. до 30.06.2016г. възлиза общо на
387 405, 33 лева;
Заключението на
приетата повторна съдебно- икономическа експертиза, която е изготвена от вещо
лице Ю.Х. мотивира следните изводи, относно подлежащите на доказване факти:
·
Договорът за заем,
сключен между „С.“ ЕООД и П.П.П. е осчетоводен в счетоводството на заемодателя
по дебитна сметка 2691 – дългосрочни вземания и заеми, както за главницата,
така и за лихвата;
·
„Г.т.2.“ ЕООД (в
качеството на цесионер) не е заплатило на цедента „С.“ ЕООД продажната цена, която
е уговорена в Договора за цесия от 05.12.2014г. и възлиза на
2 011 425, 33 лева. В счетоводството на „С.“ ЕООД не е осчетоводена
такава финансова операция и не се намират преки или косвени данни за плащане на
споменатата сума от страна на „Г.т.2.“ ЕООД;
·
По отношение
счетоводните записвания, отразяващи процесния Договор за цесия от 05.12.2014г.,
счетоводствата на дружествата „Г.т.2.“ ЕООД и „С.“ ЕООД са водени редовно.
Приетата като
като (ново, представено в хода на съдебното дирене) писмено доказателство
Нотариална покана с рег. № 8245, том 2, рег. № 49, която е адресирана от „С.“
ЕООД, до „Г.т.2.“ ЕООД съдържа изявление на адресата – до адресанта, за плащане
на уговорената цена на процесния договор за цесия, сключен на 05.12.2014г. в
пет дневен срок от получаване на поканата. В съдържанието на поканата,
подписана от управителя на дружеството- адресант е посочена банкова сметка ***,
че договорт за цесия ще се счита за разваляне, на основание чл. 87, ал.1 от ЗЗД. Споменатият ( приложен на стр. 186-189 от делото) документ, придружен от
разписка за връчване (на стр.190 от делото) съдържа изрично нотариално удостоверяване
за връчване на адресата – на 19.10.2018г., което е направено от нотариус Р.Й.с
рег. № 503 при НК.
Като
доказателства по делото са приети и други писмени доказателства, които съдът не
обсъжда по същество, тъй като намира, че не са пряко относими към предмета на
спора, с чието разрешаване е сезиран.
При така установената фактическа
обстановка се налагат следните правни изводи:
По
допустимостта на исковете;
Исковете са процесуално допустими, тъй като са предявени
от и сруще страни с надлежна процесуална легитимация, пред компетентен да ги
разгледа съд и чрез формално редовна искова молба.
Релевираните в хода на съдебното дирене възражение за
недопустимост на иска, поради новонастъпили след предявяването на иска факти,
следва да бъдат разгледани в рамките на разрешаването на спора по същество -
тъй като тези факти са относими към основателността на исковете, а не към
тяхната допустимост, както се твърди от ответника.
По основателността на исковете;
Претенцията на ищеца „Г.Т.“ЕООД се основава от една
страна на твърдението, че е надлежно легитимиран да упражни правата на
кредитора по договор за паричен заем, който бил сключен на
30.11.2009г. между заемодателя „С.“ ЕООД и заемателя П.П.П.. Претенцията на
ищеца се основава едновременно с това и и на правното действие на последващия
Договор за цесия от 05.12.2014г., за който се твърди да е бил сключен между
заемодателя и първоначален кредитор - „С.“ ЕООД /в качеството му на цедент –
прехвърлител на правото на вземане/ и ищеца „Г.т.2.“ЕООД /в качеството му на
приобретател на правото на вземане – нов
кредитор/.
При споменатите
фактически твърдения на ищеца, надлежната него материална легитимация т.е.
фактът, че е носител на предявеното по исков ред право на парично вземане срещу
ответника П.П.П. е обусловено от преценката на съда за действието на
споменатите по- горе два договора: договора за паричен заем, който е
първоначален източник на процесното вземане и правното действие на сключения в
последствие договор за цесия.
Събраните в
хода на съдебното дирене писмени доказателства мотивираха наличието на
обоснован извод относно сключването на процесния договор за заем на
30.11.2009г. между заемодателя „С.“ ЕООД и заемателя П.П.П.. Договорът за
паричен заем е едностранен, реален и в конкретния случай – възмезден договор,
акосе съди според уговореното между страните. Предаването на дадената в заем
сума е елемент от фактическия състав на сключване на договора и в конкретния
случай, то бе доказано както чрез писмени доказателства (документ за банков
превод), така и посредством заключението на приета в хода на съдебното дирене
съдебно- икономическа експертиза на счетоводно отразени данни.
Падежът на
изпълнение на задължението за връщане на дадената в заем сума и начислената
лихва е настъпил, според уговорното между страните. Длъжникът П.П.П. е изпаднал
в забава още преди предявяването на иска, с който настоящия съд е сезиран. До
края на съдебното дирене в настоящата инстанция, обективно не бе установен
фактът на изпълнение на задължението на заемателя – ответника П.П.П. - да върне
на кредитора дадената в заем главница и да заплати на кредитора уговорените
лихви, произтичащи от ползването на заетата сума, заедно с допълнително
предвиденото в чл. 4 от договора за заем плащане, което според настоящия състав
на съда има правната характеристика на вземане за неустойка.
В контекста на въпроса за неизпълнение на договора за
заем от страна на длъжника обаче, следва да бъде разгледан по- подробно и
съществения материалноправен въпрос - относно надлежната материална легитимация
на кредитора – чл. 75, ал.1 от ЗЗД.
Като надлежно легитимиран кредитор, който има право да
претедрира и получи изпълнение се представя ищецът в настоящия процес - „Г.т.2.“ЕООД,
в качеството му на приобретател на
правото на вземане – нов кредитор, в резултат от правните последици на договор
за прехвърляне на вземането от 05.12.2014г.
Съдържанието на приетите в хода на съдебното дирене
писмени доказцателства, които бяха обсъдени по- горе, както и заключениято на
допуснатата съдебно- икономическа експертиза мотивираха категоричен извод, че
процесния Договор за цесия от 05.12.2014г., на който се позовава ищецът в
действителност е бил сключен между него /в качеството на цесионер– приобретател
на вземането/ и първоначалния кредитор „С.“ ЕООД /цедент-прехвърлител на
вземането/.
Договорът
за цесия е консенсуален договор, тъй като не е предвидена
форма за неговата действителност. Със
сключване на договора за цесия вземането преминава от предишния върху новия
кредитор, включително на цесионера принадлежат и изтеклите
лихви върху вземането, ако страните не се договорят, че лихвите са собственост
на цедента (чл. 99, ал. 2 ЗЗД).
Недоказани
останаха твърденията на ответника, че договорът бил нищожен поради липса на
основание. Основанието (causae) е типичната
причина, поради която възниква облигационното правоотношение и по силата на
установената от закона презупция– наличието на основание за сключване на
сделката се предполага до доказване на противното. За да установи липсващото
основание на конкретната правна сделка, ответникът следваше да установи по
категоричен начин наличието на юридически факти, които да изключат, респ.
логически да опровергаят презумираната от закона кауза на сключване на
договора. Доголкото такива факти не бяха установени, съдът неме основание да
скича договора да недействителен, а тъкмо напротив, да зачита правните му последици.
В конкретният случай, сключения договор за цесия от 05.12.2014г. има правните характеристики на двустранен възмезден договор, по силата на
който цесионерът „Г.т.2.“ ЕООД е придобил вземането срещу длъжника П.П.П.,
комуто е било надлежно съобщено за извършената цесия.
При това, на основание чл. 235, ал.3 от ГПК – съдът беше длъжен да съобрази,
че в хода на съдебното дирене бе
установен чрез писмени доказателства един новонастъпил след предявяването на
иска факт - преди приключване на
съдебното дирене в настоящия процес, са били предприети предвидените от чл. 87,
ал.3 от ЗЗД действия по разваляне на договора за цесия от страна на цедента „С.“
ЕООД спрямо цесионера „Г.т.2.“ ЕООД. Представената от длъжника и приета като
доказателство Нотариална покана с рег. № 8245, том 2, рег. № 49, която е
адресирана от „С.“ ЕООД, до „Г.т.2.“ ЕООД съдържа ясно изявление на адресата –
до адресанта, за плащане на уговорената цена на процесния договор за цесия, сключен
на 05.12.2014г. в пет дневен срок от получаване на поканата. Тъй като
нотариалната покана съдържа удостоверяване, че е надлежно връчена на адресата „Г.т.2.“
ЕООД още на 19.10.2018г., а
заключението на изготвената от вещо лице
Ю.Х. експертиза установи, че и след изтичането на определения в поканата
срок в счетоводството на „С.“ ЕООД, не е отразено извършено плащане на цената
на цесионния договор – настоящият състав на съда приема, че развалянето на
договора за цесия, което е било осъществено от ценедта„С.“ ЕООД е извършено надлежно и е породило правно
действие. Длъжникът - П.П.П. очевидно също е узнал за развалянето на
договора за цесия, тъй като разполага с писмените доказателства, установяващи
това действие на кредитора.
Правните последици от развалянето на договора за цесия, което е осъществено
преди приключването на съдебното дирене в настоящия процес, водят до отпадане на надлежната материална
легитимация на ищеца „Г.т.2.“ ЕООД - да претендира изпълнението на дълга.
След като ищецът вече не е носител на вземането, чието изпълнение
претендира по съдебен ред - предявените от него искове за изпълнение следва да
бъдат отхвърлени само на посоченото основание – без да е необходимо да бъдат изследвани и
обсъждани обстоятелствата, дали дългът на ответника, произтичащ от процесния
договор за паричен заем със „С.“ ЕООД все още съществува. Правно релевантният
за решаване на спора факт е, че ищецът не е легитимиран да претендира
изпълнение. По тази причина, няма да бъдат обсъждани релевираните в тази насока
доводи и твърдения на страните и представените за тяхното доказване писмени доказателства,
касаещи отношения между трети за процеса лица.
Всички споменати по- горе изводи на съда, мотивират и обобщаващия
краен извод - за неоснователност на предявните от „Г.т.2.“ ЕООД искови
претенции, които следва да бъдат отхвърлени изцяло, поради отпадналата след
разваляне на договора за цесия надлежна материална легитимация на ищеца.
По отношение на разноските:
Като се има
предвид изхода на правния спор, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът би
следвало да бъде осъден да заплати на ответника действително направените от него
съдебни разноски, вкл. за процесуално представителство.
Декларираните в списъка по чл. 80 от ГПК разноски /на
стр. 411/възлизат на сумата от 500 лева и следва да бъдат присъдени на
ответника.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Г.т.2.“ ЕООД с ЕИК *****и седалище-***, срещу П.П.П. с ЕГН **********
и съдебен адресат– адв. М.Б.,***, офис 30-32 иск с правно основание чл. 240, ал. 4 от ЗЗД – за сумата от 1 348 800 лева, представляваща вземане за главница по Договор за
паричен заем от 30.11.2009г. между „С.“ ЕООД и П.П.П.,
придобито чрез Договор за цесия от 05.12.2014г. между „С.“ ЕООД и „Г.т.2.“ ЕООД иск с правно основание чл. 240, ал.2 от ЗЗД – за сумата от 25 600
лева, като част от претенция за 561 991 лева,
представляваща вземане за договорна лихва за периода от 30.11.2009г. до
30.11.2015г. по Договор за паричен заем от 30.11.2009г. между „С.“ ЕООД и П.П.П., придобито чрез Договор за цесия от 05.12.2014г. между „С.“
ЕООД и „Г.т.2.“ ЕООД и иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД – за сумата от 25 600
лева, като част от договорно обезщетение за забава в общ
размер на сумата от 202 293 лева, дължимо за периода от 31.01.2015г. до
30.06.2016г. по Договор за паричен заем от 30.11.2009г. между „С.“ ЕООД и П.П.П., придобито чрез Договор за цесия от 05.12.2014г. между „С.“
ЕООД и „Г.т.2.“ ЕООД, както и за законната лихва върху тази сума, считано от
подаването на исковата молба на 28.07.2012г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА
„Г.т.2.“ ЕООД с ЕИК *****и седалище-***, да заплати на П.П.П. с ЕГН **********,
на основание чл. 78, ал.3 от ГПК – сумата
от 500 лева, представляваща съдебни разноски, направени в процеса пред
Софийски градски съд.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба на заинтересованата страна, пред Апелативен
съд София, в двуседмичен срок от връчване на препис от него.
СЪДИЯ: