№ 11954
гр. София, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № 20241110158441 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от А. В. В. срещу „...“ АД, с която са предявени
отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК за сумите от 3 245,47
лв., представляваща просрочена главница и 732,14 лв. - лихва за периода от 15.01.2009г. до
01.03.2010г., сумата от 79,55 лв., представляваща разноски за държавна такса и 259,33 лв. за
разноски за адвокатско възнаграждение, по изпълнителен лист от 15.03.2010г. по гр.дело №
9746/2010г. по описа на СРС, 63-ти състав, въз основа на който е било образувано
изпълнително дело № 3025/2010г. по описа на ЧСИ Б., присъединено към изп. дело №
20118610401487 по описа ан ЧСИ Д. В., поради погасяването им по давност.
Ищецът А. В. В. твърди, че на 15.01.2009г. срещу нея бил издаден изпълнителен лист
в полза на „...“ АД на основание заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д.
№9746/2010г. по описа на СРС, 63-и състав. Въз основа на изпълнителния лист било
образувано изпълнително дело. Навежда твърдения, че последното валидно действие по
принудително изпълнение било предприето на 04.07.2018г. от ответника след
конституирането му като взискател по изпълнителното дело като частен правоприемник на
„...“ АД по силата на договор за цесия от 04.12.2012г., като в периода от след 04.07.2012г. не
били извършвани изпълнителни действия, поради което и на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от
ГПК, изпълнителното дело се явявало прекратено по силата на закона. Искането към съда е
да уважи предявените искове, като признае за установено в отношенията между страните
несъществуването на правото на принудително изпълнение за вземанията по изпълнителния
лист поради погасяването им по давност. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
ответникът признава исковете. Иска от съда при разпределяне отговорността за разноските в
процеса да приложи правилото на чл. 78, ал. 2 ГПК, като съобрази, че с поведението си не е
дал повод за завеждане на делото.
В проведеното на 03.06.2025г. открито съдебно заседание по делото ответникът прави
искане за постановяване на решение при признание на иска.
1
Признанието на иска представлява отказ от процесуална защита срещу предявен иск,
тоест по същество се признават всички правопораждащи спорното материално право
юридически факти, като се поддържа, че предявеното субективно право не е прекратено чрез
изпълнение или чрез друг правопрекратяващ способ. Процесуалните предпоставки за
постановяване на решение при признаване на иска са: 1) ответникът да е признал иска и 2)
изрично искане на ищеца съдът да прекрати съдебното дирене и да се произнесе с решение
съобразно признанието.
Съдът, като съобрази, че ответникът признава изцяло предявените искове, а ищцата
на свой ред е поискала постановяване на решение съобразно признанието, и като прецени,
че не са налице пречки по чл. 237, ал. 3 ГПК, намира, че са изпълнени условията по чл. 237,
ал. 1 ГПК за уважаване на исковете, предвид признаването им от ответника за основателни.
По разноските
По отношение на разноските съдът приема, че е изпълнена хипотезата на чл. 78, ал. 2
ГПК, тъй като ответникът признава предявените искове и същевременно няма данни да е дал
повод за инициирането на съдебното производство. В тази връзка съдът съобрази, че от
страна на ищцата не са ангажирани доказателства за висящо към датата на подаване на
исковата молба изпълнително дело, образувано въз основа на процесния изпълнителен лист,
по което А. В. да е конституирана като длъжник, нито има данни същата да се е позовала
извънсъдебно на изтекла погасителна давност, респ. ответникът да е отказал да приложи
последиците на давността. Наличието на изпълнителен титул за оспорените вземания само
по себе си не обулсавя повод за предявяване на исковете, а единствено обосновава правния
интерес на ищцата за търсената искова защита. Поради това, в приложение правилото на чл.
78, ал. 2 ГПК, направените от ищцата разноски следва да останат за нейна сметка.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
дължимата се държавна такса по предявените искове в размер от 159,08 лв. по сметка на
Софийски районен съд.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от А. В. В. с ЕГН ********** с
адрес: гр. ... срещу „...” АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр. ..., отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК, че не съществува правото на
принудително изпълнение поради изтекла погасителна давност за вземания на ответника,
придобити от него по силата на договор за цесия от 04.12.2012г., сключен с кредитора „...“
АД за сумите от 3245,47 лв. главница по договор за банков кредит, сумата от 732,14 лв.
начислена лихва за периода от 15.01.2009г. до 01.03.2020г., както и сумата от 79,55 лв. за
разноски за държавна такса и 259,33 лв. за адвокатско възнаграждение, за които е издаден
изпълнителен лист от 15.03.2010г. по ч.гр.д.№ 9746/2010г. по описа на СРС, 63 с-в.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „...” АД, ЕИК .., със седалище и адрес на
управление гр. ... да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски
райоенн съд сумата от 159,08 лв. за държавна такса по делото.
Решениетo може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщението пред
Софийски градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3