РЕШЕНИЕ
№ ………, 14 ноември 2017г., гр.София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-10
състав, на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и седемнадесета година,
в публичното заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Н. ЕНЧЕВ
секретар
Мариана Ружина, като разгледа докладваното от съдия Енчев т.д. 8283 по описа за
2015г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно евентуално съединени
искове по чл.79 и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът М.НА О.твърди, че по силата на договор за унищожаване на
боеприпаси от 20.12.2011г. и договор за утилизация на боеприпаси от
15.02.2012г. е възложил на ответника „Б.т.“
ЕООД да извърши унищожаване, съответно утилизация на боеприпаси, посочени в съответни
приложения към всеки от договорите. За изпълнение на посочените договори на ответника
са били предадени съответно 257 360кг и 50 586кг боеприпаси,
като с двустранни протоколи страните са
установили унищожаване на общо 127 650,08кг и утилизация на общо
20 581,70кг боеприпаси. В исковата молба се твърди, че на 5.06.2012г. в
базата на ответника, където са изпълнявани договорите, са възникнали
неконролирани взривове, в резултат на които са унищожени отпадъчен барут,
тротил и празни опаковки, принадлежащи на
ищеца. След инцидента договорите са били прекратени едностранно от
ищеца, като ответникът е бил поканен на 13.12.2012г. да върне неотчетените
боеприпаси и опаковки в срок от пет работни дни. На 26.06.2013г. е върнал на
ищеца 58 900,11кг остатъчни продукти и 22бр. празни опаковки. Поддържа, че
ответникът не е изпълнил своите договорни задължения да върне оставащите
остатъчни продукти и боеприпаси, които
не са били унищожени при взрива, както и
че не е изпълнил задълженията си за спазване на съответни технологични процеси
при унищожаване на боеприпасите. Според ищеца общата стойност на непредадените
празни опаковки на боеприпаси и остатъчните продукти след унищожаването или
утилизацията възлиза на
63 138,78лв. Ищецът твърди, че по двата договора е удържал от
предоставената от ответника гаранция неустойки за лошо изпълнение в размери
съответно 11 251,09лв. и 1 903,19лв. Предявява искове за осъждане на
ответника да заплати обезщетение за пазарната стойност на предадените и
невърнати боеприпаси по двата договора, при отчитане на приспадането на
удържаните неустойки, в размери както следва 10 519,37лв. и 39 465,13лв. Ищецът поддържа освен това,
че ответникът е в забава за изпълнение на задълженията си след поканата,
получена на 13.10.2012г., поради което дължи и лихва за забава. Претендира
присъждане на лихва за забава върху
горните две главници в размери съответно 3 209,96лв. и 12 042,68лв.,
считано от 21.12.2012г. до предявяване на исковете. При условията на
евентуалност предявява искове за присъждане на пазарната стойност на
остатъчните продукти, които биха се получили при изпълнение на двата договора, в
размери също на 10519,37лв. и 39 465,13 лв.,
както и лихва за забава, считано от 21.12.2012г. до предявяване на иска, размери
съответно 3 209,96лв. и 12042,68лв. Претендира освен това законна лихва и
разноски.
Ответникът „Б.Т.“ ЕООД оспорва изцяло
предявените искове, като поддържа, че те са погасени по давност съгласно
чл.111, б.Б от ЗЗД, като тригодишният давностен срок е започнал да тече от
прекратяване на договорите, т.е. на 27.08.2012г. и е изтекъл преди предявяване
на исковете на 18.12.2012г. Поддържа освен това, че договорите следва да се
считат прекратени поради наличието на
форсмажорно обстоятелство – инцидентът от 5.06.2012г. - с настъпването на което
изпълнението на договора е станало невъзможно и това освобождава ответника от
отговорност за неизпълнението. Ответникът не оспорва, че ищецът е удържал неустойки
за лошо изпълнение от предоставените от ответника гаранции и поддържа, че
с плащането на неустойка е освободен от
отговорност за дружи вреди от неизпълнението. В допълнение, ответникът твърди,
че е изпълнил поне отчасти задълженията си с предаването на цитираните в
исковата молба 58 900,11кг отпадъчни продукти. Оспорва освен това
оценката, направена от ищеца на претендираните непредадени остатъчни количества
като произволна. Поддържа, че при
извършване на дейностите по унищожаване или утилизация на предоставените
боеприпаси не остават остатъчни продукти във вид на барути и взривни вещества,
а остатъчните метални продукти са силно обгорени и замърсени, поради което пазарната им стойност
е много ниска, което прави исковите претенции неоснователни. Претендира
присъждане на разноски за производството.
Във връзка с възражението на ответника
за изтекла погасителна давност М.НА О.поддържа, давността започва да тече от
момента,в който длъжникът е изпаднал в забава, а това е 25.12.2012г. Оспорва
възражението за наличие на форсмажорни обстоятелства и твърди, че става въпрос
за неизпълнение на договорни задължения от страна на ответника, който е бил
длъжен да предприеме действия за предотвратяването на взрива. Твърди освен
това, че претърпените вреди надвишават размера на неустойката и затова са
предявени искове за разликата.
Софийски градски съд приема за
установени следните факти и обстоятелства, относими към предявените искове:
С договор от 20.12.2011г. М.НА О.е
възложило на „Б.Т.“ ЕООД да извърши унищожаване на боеприпаси съгласно приложение
към договора срещу заплащане на договорена цена. Предвидено е след
унищожаването остатъчните продукти и празни опаковки да се съхраняват от
изпълнителя и да се продадат от възложителя, като ориентировъчните количества
остатъчни продукти и празни опаковки е следвало да бъдат уточнени в приложение
към договора. Договорена е и неустойка от 3% от стойността на неизпълнената
част от договора в случаи на неизпълнение или лошо и ли частично изпълнение. Изпълнението на договора е
следвало да стане въз основа на утвърдена от Министерството техническа
спецификация, приложена към договора, с приложени към нея списъци на подлежащи
на унищожаване боеприпаси и продукти. Според приложението към договора
предполагаемите остатъчни количества след изпълнението на договора е следвало да бъдат 7 236кг. метали и
3 126 бр. празни опаковки.
На 15.02.2012г. между същите страни е сключен и
договор за утилизация на боеприпаси, по силата на който ответникът е приел да
извърши утилизация на боеприпаси,
описани в приложение към договора. Аналогично на предходния договор, страните
са се съгласили остатъчните продукти и празни опаковки да се съхраняват от
изпълнителя и да се продадат от възложителя, като ориентировъчните количества
остатъчни продукти и празни опаковки е следвало да бъдат уточнени в приложение
към договора. Договорена е и неустойка за неизпълнение, лошо или частично
изпълнение в същия размер. Изпълнението е следвало да стане съобразно утвърдена
от Министерството техническа спецификация, която е приложена към договора и
съдържа и списъци на подлежащите на
утилизация боеприпаси. В приложение към договора са определени предполагаеми
остатъчни количества след утилизация както следва: 19 868,80 кг метални
отпадъци, 2 642 броя празни опаковки, 1 250кг барут и 1 084,60
кг взривни вещества.
Във връзка с изпълнението на договорите ответникът е
създал и утвърдил технологични процеси за унищожаване и утилизация на различни
видове боеприпаси, инструкции за безопасност, схеми и списъци с длъжности,
имащи някакви функции във връзка с осъществява на отделните операции.
Въпросните документи са приложени в 13 класьора към доказателствения материал
по делото.
Подлежащите на унищожаване или
утилизация боеприпаси са предавани от ищеца на ответника с общо 21бр.
двустранни протоколи в периода от 7.02.2012г. до 22.05.21902г. по описи,
приложени към протоколите.
С приключвателни протоколи от 9.04.2012г.,
два броя от 3.05.2012г. и от 5.06.2012г., страните са констатирали извършено
унищожаване и утилизация на съответни количества боеприпаси по двата договора.
С
двустранни протоколи от 10.05.2012г. и 17.08.2012г. страните са
констатирали количества остатъчни
продукти и опаковки от унищожаване или утилизация, които са оставени на съхранение
при ответника.
Безспорно е между страните, че на 5.06.2012г. в базата
на ответника „С.-М.“ е настъпил взрив, който е унищожил съхранявани там
боеприпаси, които са били обект на договорите за унищожаване и за утилизация.
С двустранен протокол от
26.06.2012г. страните са установили
върнати от ответника на ищеца количества отпадъчни продукти и опаковки.
Със становище от 26.07.2012г. комисия
на Министерството е извършила проверка в
производствената база на ответника и е установила, освен изпълнение на задълженията
по договора, описано в двустранния приключвателен протокол от 5.06.2012г., още
и обстоятелството, че вследствие на взривовете при инцидента в базата са унищожени 2 636,57кг отпадъчен барут,
4 364,52 кг отпадъчен тротил и
1266бр. празни опаковки.
С две писма от 8.08.2012г., получени в М.НА
О.на 9.08.2012г. ответникът е уведомил Министъра на отбраната на основание
всеки един от двата договора, че след
произшествието от 5.06.2012г. складовата база в гр.Стралджа е
неизползваема и е налице обективна невъзможност за изпълнение на договорите. По
тази причина ответникът е заявил, че от 5.06.2012г. счита договорите за
прекратени поради фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си.
С писмо от 13.08.2012г., получено по
факс от ответника в същия ден, Министърът на отбраната е прекратил двата
договора от 20.12.2011г. и от 15.02.2012г. с изтичането на 14-дневен срок от
получаване на писмото поради неизпълнение на задължения по договорите от страна
на ответника и поради това, че последният не разполага с разрешение за утилизация на боеприпаси в
базата си „С.-М.“. В писмото е заявено, че М.НА О.допълнително ще заяви
претенциите си за неустойка и за
обезщетение за вреди.
С писмо от 10.12.2012г., връчено на
ответника с обратна разписка на 13.12.2012г. Министърът на отбраната е поканил
ответника в срок 5 работни дни да върне на Министерството боеприпаси,
предоставени за изпълнение на двата договора, които не са били върнати и не са
отчетени в протоколите за констатирано унищожаване и утилизация. Със същото
писмо е поискано при невъзможност да се
върнат боеприпасите, да се заплати обезщетение от 3 033 417,95лв.,
както и да се заплатят неустойки и обезщетения.
Съдебно-техническата
експертиза два заключение, че при изпълнение на договорите за унищожаване и
утилизация на боеприпаси биха се получили следните видове и количества
остатъчни продукти: цветни метали над 3
мм. – 1 785кг.; стомана под 3 мм. – 3 927 кг.; стомана 3-6 мм. - 4
162кг.; стомана над 6 мм. – 7 377кг.; барут 12 140кг.; взривни вещества 1 118кг.
и 2 320бр. празни опаковки.
Предадените боеприпаси, за които няма съставени двустранни приключвателни
протоколи и които не са върнати на
ищеца, нямат пазарна стойност. След претърпяно унищожаване или утилизация
остатъчните материали от боеприпасите са в следното състояние: металите са във вид на осколки, с
неопределени размери, ръждясали и окислени, дървената опаковка е със силно
нарушено качество, а тротилът и барутът са с нестабилни характеристики и опасни
за съхранение. При унищожаване или утилизация, представляващи контролирано
изгаряне и взривяване не е възможно да има остатъчни барути и взривни вещества.
Остатъчните материали, претърпели контролирано изгаряне или взривяване са с
много по-ниска стойност от материали, които не са претърпели такива процеси,
разликата е до 80-90%.
При така установените фактически
обстоятелства съдът достигна до следните правни изводи:
Предявените искове се основават на твърдения
за неизпълнение на договорни задължения от страна на ответника. За разрешаване
на спора относно претендираните от ищеца вземания за обезщетение за
неизпълнение срещу ответника е необходимо да се установи дали са съществували валидни договорни
правоотношения между страните, дали е налице неизпълнение на задължения на
ответника по тези договори, дали това изпълнение се дължи на причини, които
могат да се вменят във вина на ответника, дали ищецът е претърпял вреди от
неизпълнението, в какъв вид и в какъв размер и дали е налице причинна връзка
между вредите и неизпълнението. В случай, че се установи пораждането на
вземания на ищеца срещу ответника за обезщетения за вреди, трябва да се
изследва дали тези вземания са погасени изцяло или частично по някои от
начините, твърдени от ответника. Затова и с оглед посочения фактически състав
на договорната отговорност за вреди е необходимо на първо място да се обсъди
възражението на ответника за наличието на форсмажорни обстоятелства, които го
освобождават от отговорност, след това, ако се приеме за установено, че
ответникът дължи обезщетение за вреди от неизпълнение на договорите, да се
обсъди възражението за погасителна давност, а при формиран извод, че
погасителната давност не е изтекла, следва да се обсъди доводът на ответника,
че задължението му за обезщетяване на вреди е погасено с удържаната от ищеца
неустойка.
С оглед фактическите твърдения на
страните и събраните доказателства, наличието на валидни договорни
правоотношения по двата договора за унищожаване и за утилизация на боеприпаси
се установява по несъмнен начин, също както и обстоятелството, че след
5.06.2012г. ответникът не е изпълнявал задълженията си по тези договори.
Поредицата от взривове в складовете на
ответника на 5.06.2012г. са общоизвестно обстоятелство, както и последиците от
него – загинали хора, сериозно повредени
десетки сгради в близост до мястото на взривовете, разпръснати в радиус от
няколко километра метални и други отломки и снаряди. Последица от всички тези
общоизвестни факти е невъзможността да
се продължава работа в тази база по изпълнение на двата договора за унищожаване
и утилизация на боеприпаси. Не се установява от доказателствата по делото какви
са причините за това произшествие. При липсата на такива доказателства и
предвид разпределението на доказателствената тежест, извършено с доклада по
делото, следва да се приеме, че ответникът не е оборил презумпцията за виновно
неизпълнение. По-конкретно, ответникът не е доказал, че взривовете не се дължат
на неизпълнение на задължения на ответника, произтичащи от договорите или от
чл.148-150 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и
пиротехническите изделия, и че са причинени от обстоятелства, стоящи изцяло
извън контрола и волята на ответника. Следователно,
не може да се приеме, че взривовете в базата „С.-М.“ представляват форсмажорно събитие
и по тази причина не може да се направи извод, че ответникът е освободен от
изпълнение на задълженията си по двата договора.
Събраните доказателства не позволяват
обаче да се направи извод, че ищецът е претърпял вреди от неизпълнението на
договорните задължения на ответника и че тези вреди са в причинна връзка с
неизпълнението. Претенциите на ищеца са за пазарната стойност на предадените за
унищожаване и утилизация боеприпаси или евентуално – за пазарната стойност на
остатъчните продукти. От представените писмени доказателства не се установява
да съществува пазар за, съответно да е налице пазарна стойност на подлежащи на
унищожаване или утилизация боеприпаси, нито на боеприпаси, преминали през
такива процеси. Приложените към исковата молба доказателства за оценка на
пазарната стойност на боеприпасите, извършена от служители на ищеца, не са
годни да установят такива обстоятелства, защото представляват едностранно
изявление, изходящо от страната по делото. По тази причина те не следва да
бъдат обсъждани. Извън тези писмени доказателства не са събрани други, които да
подкрепят тезата на ищеца, макар че представянето им е в негова тежест.
Заключението на съдебно-техническата експертиза оборва
твърденията за наличие на пазарна стойност на боеприпасите и на остатъчните
материали и опаковки. Съдът намира тези
изводи на експертизата за обективни и достоверни по изложените по-долу
съображения.
Съгласно чл.145, ал.1 от Закона за оръжията,
боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, на бракуване и
унищожаване подлежат боеприпаси, които са негодни, чието разглобяване е опасно
или технически невъзможно, или които са не притежават изискуемата от закона
уникална маркировка. По делото липсват доказателства, че съществува пазар за боеприпаси,
подлежащи на задължително бракуване или унищожаване, съгласно чл.145, ал.1 от Закона
за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия или че
такива боеприпаси имат пазарна стойност.
Същевременно от представените към всеки от двата
договора изготвени от ответника технически спецификации е явно, че значителна
част от подлежащите на унищожаване или утилизация по договорите боеприпаси са
такива от инцидента в поделение 18250 в Челопечене, който инцидент също е
общоизвестен и ненуждаещ се от доказване факт. Специалната нормативна уредба
относно оръжията, боеприпасите и взривните вещества, както и нормалната човешка
логика поначало изключват възможността да съществува пазар и пазарна стойност
за боеприпаси, претърпели инцидент от порядъка на този в поделение 18250 в
Челопечене. Ето защо при твърдения за наличие на такава пазарна стойност и
претенции за заплащането й, тези обстоятелства следва да бъдат доказани при
условията на пълно и главно доказване от ищеца.
Доказването на съществуване на пазар и на пазарна
стойност на боеприпаси, преминали през процес на утилизация също е в тежест на
ищеца. Липсват доказателства за това каква би била пазарната стойност на
остатъчните продукти от такава утилизация, представляващи, съгласно заключението
на вещото лице: метали във вид на осколки, с неопределени размери, ръждясали и
окислени, дървена опаковка със силно нарушено качество, тротил и барут с
нестабилни характеристики и опасни за съхранение.
По изложените съображения следва да се приеме, че не е
доказано че съществува пазар за предадените на ответника за унищожаване или
утилизация боеприпаси, нито за остатъчните продукти и опаковки след
утилизацията. При това положение неизпълнението на задължението на ответника по
договорите относно унищожаване или утилизация на боеприпасите не причинява
вреди за ищеца, доколкото тези боеприпаси нямат пазарна стойност и липсата им
не намалява по никакъв начин имуществото на ищеца, нито го лишава от
възможността да получи някакви приходи.
Липсата на вреда от неизпълнението на договорните
задължения на ответника означава, че не е осъществен фактическият състав на
договорната отговорност на ответника за вреди от неизпълнение на договорните му
задължения. При това положение ищецът не притежава вземане за обезщетение за
вреди срещу ответника, независимо дали става въпрос за вземане за обезщетение,
равняващо се на пазарната стойност на предадените за унищожаване и утилизация
боеприпаси или равняващо се на пазарната стойност на остатъчните продукти от
процеса на утилизация. И главните, и евентуалните искове се явяват
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. С оглед формираният извод за липса
на вземания на ищеца срещу ответника за обезщетение от неизпълнение на договорите
съдът не следва да се произнася по доводите дали такова вземане е погасено
поради изтичане на давностен срок или чрез удържаната от ищеца неустойка за
неизпълнение.
При този изход на спора на основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на ответника следва да се присъдят направените от последния разноски
за производството, за които е представен изискуемият съгласно чл.80 от ГПК
списък. Ищецът е направил възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение. От документите по делото се
установява, че ответникът е заплатил по
банков път 3 470лв. без ДДС (4 164лв. с ДДС) за адвокатско възнаграждение.
Съгласно чл.7, ал.2 от Наредба № 1 за МРАВ минималният размер адвокатско
възнаграждение, определен според материалния интерес по делото, е 2 487,11лв.
Присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение
в по-малък размер от реално направените по силата на чл.78, ал.5 от ГПК е
правна възможност, предоставена на свободната преценка на съда с оглед
фактическата и правна сложност на делото. Съществена предпоставка за реализиране
на тази правна възможност е да е налице значително несъответствие, изразено в
цитираната норма с термина „прекомерно“, между заплатеното от страната
адвокатско възнаграждение и фактическата и правна сложност на делото.
Съдът намира, че възражението на ответника по чл.78,
ал.5 от ГПК следва да бъде оставено без уважение, защото не са налице
предпоставките на цитираната разпоредба за намаляване на претендираното
адвокатско възнаграждение. С оглед естеството на правния спор, предявените
искове на основание два отделни договора и наличието на обективно съединяване
на повече от един искове съдът намира, че не е налице значително несъответствие
между платеното адвокатско възнаграждение и фактическата и правна сложност на
делото. Ето защо направените от ответника разноски следва да му бъдат присъдени
в пълен размер - 4 664лв.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ главните искове с правна квалификация чл. 79
и чл.86 от ЗЗД, предявени от М.НА О.срещу „Б.т.“ ЕООД, ***, за осъждане на
ответника да заплати обезщетение за пазарната стойност на предадените и
невърнати боеприпаси по договор за унищожаване на боеприпаси от 20.12.2011г. в
размер 10 519,37лв. и по договор за утилизация на боеприпаси от 15.02.2012г. в
размер 39 465,13 лв., заедно с лихва за
забава върху горните две главници в размери съответно 3 209,96лв. и 12
042,68лв., считано от 21.12.2012г. до предявяване на исковете на 18.12.2015г.
ОТХВЪРЛЯ евентуалните искове с правна квалификация чл.
79 и чл.86 от ЗЗД, предявени от М.НА О.срещу „Б.т.“ ЕООД, ***, за осъждане на
ответника да заплати обезщетение за пазарната стойност на остатъчните продукти
и опаковки от боеприпаси, предадени на ответника по договор за унищожаване на
боеприпаси от 20.12.2011г. в размер 10 519,37лв. и по договор за утилизация на
боеприпаси от 15.02.2012г. в размер 39
465,13 лв., заедно с лихва за забава върху горните две главници в размери
съответно 3 209,96лв. и 12 042,68 лв., считано от 21.12.2012г. до предявяване
на исковете на 18.12.2015г.
ОСЪЖДА М.НА О.,
гр.София, ул. „*******да заплати на „Б.т.“ ЕООД, ***, на основание чл.78, ал.3
от ГПК сумата 4 664лв. разноски.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в 2-седмичен срок от връчването му.
Съдия: