РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 15.12.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, в
публично съдебно заседание на осимнадесети ноември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
|
|
ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА |
при
секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА и с участието на прокурора ГЕОРГИ МАНОЛОВ като разгледа докладваното от съдия АГУШ КАН
дело № 370 по описа за 2020
год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от М.С.Х.
*** против Решение № 260049/01.09.2020 г. на Районен съд – Русе, постановено по
АНД № 1073/2020 г. в частта, с която е потвърдено Наказателно постановление
(НП) № 38-0000410/23.03.2020 г. на Директора на РД „Автомобилна администрация“
– Русе за наложено на касатора административно наказание „глоба“ в размер на
2 000 лв. на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните
превози (ЗАвтП) за извършено нарушение на чл. 58, ал. 1, т. 4 от Наредба №
11/31.10.2002 г. на МТС.
В жалбата се навеждат касационни
оплаквания за неправилност на оспорения съдебен акт поради неправилно
приложение на материалния закон. Твърди се, че липсва единство между фактическо
и правно обвинение. Не се сочи кое конкретно условие от Наредба № 41 от
04.08.2008 г. на МТ (наредбата по 7б, ал. 5 от ЗАвтП) не е спазено, а също така
санкционната норма касае извършването на обществен превоз или превоз за
собствена сметка на пътници и товари, докато сочената като нарушена разпоредба
на Наредба № 11 от 31.10.2002 г. се отнася за международни превози на пътници и
товари.
Претенцията е да се отмени решението
на РС – Русе в оспорената част и вместо него да се постанови друго, с което да
се отмени наказателното постановление в потвърдената от въззивния съд част.
Касационният ответник – РД
„Автомобилна администрация“ – Русе не взема становище по основателността на
жалбата.
Прокурорът от РОП дава становище за
неоснователност на жалбата.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, като извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл.
218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима – подадена е от надлежна страна и в законоустановения срок.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Настоящата инстанция, след извършена служебна
проверка на оспореното решение за неговата валидност, допустимост и правилност,
не констатира противоречие обжалваното решение с материалноправни разпоредби.
Административнонаказателната
отговорност на касационния жалбоподател е ангажирана за това, че същият е
извършвал на посочената в АУАН и НП дата, международен превоз на товар без да
притежава карта за квалификация на водача. Така установеното от фактическа страна
нарушение е квалифицирано правно като административно нарушение на чл. 58, ал.
1, т. 4 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на Министъра на транспорта и
съобщенията за международен автомобилен превоз на пътници и товари като е
приложена предвидената в чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП санкция.
Съгласно чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП
водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз
за собствена сметка на пътници и товари без издадено за моторното превозно
средство удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено
копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или други
документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този
закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва със
глоба 2000 лв. - при първо нарушение. Цитираният състав на административно
нарушение изисква за всеки конкретен случай да е установи налице ли е обществен
превоз или превоз за собствена сметка на пътници или на товари, при който
водачът не притежава някой от изброените в нормата документи, като ако става
въпрос за „други документи, които се изискват от регламент на европейските
институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането
му“ то следва да се посочи какъв точно е липсващия документ и по силата на кой
нормативен акт този документ е изискуем от водача. В настоящия случай това е
сторено. Изрично в АУАН и НП е посочено, че се касае за липса на карта за
професионална квалификация на водача, която същият следва да притежава по
силата на чл. 58, ал. 1, т. 4 от Наредба № 11/2002 г. за международен превоз на
пътници и товари, доколкото е безспорно установено, че към момента на
проверката касаторът е извършвал именно международен превоз на товари. Съгласно
посочената норма водачът на превозно средство, извършващо международни превози
на пътници и товари, трябва да отговаря на следните изисквания, едно от които
по т. 4 е да притежава валидна карта за квалификация на водача по смисъла на
наредбата по чл. 7б, ал. 5 от Закона за автомобилните превози.
Наредбата по чл. 7б, ал. 5 от ЗАвтП (сега ал. 9) е Наредба № 41 от
4.08.2008 г. за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на
автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на
изпитите за придобиване на начална квалификация, която урежда правилата и реда
за придобиване на карта за квалификация на водачите. В случая неоснователно се
твърди от касатора, че в оспорваното НП е следвало да бъде посочено конкретно
условие от тази наредба, което да е нарушено, доколкото нито се твърди от АНО
нито пък е установявано да е извършено нарушение на тази наредба.
Неоснователни са и възраженията на
касационния жалбоподател за несъответствие между посочената като нарушена
правна норма – тачи на чл. 58, ал. 1, т. 4 от Наредба № 11/2002 г. и
приложената санкционна такава – чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП, поради това, че
първата обхваща извършването на международни превози, а втората на обществен
превоз или превоз за собствена сметка. Понятията „обществен превоз“, „превоз за
собствена сметка“, „превоз на пътници“, „превоз на товари“ и „международен
превоз“ са легално дефинирани в § 1 от ДР на ЗАвтП – т. 1, 2, 3, 4 и 14.
Съпоставката на дадените на тези понятия определения сочи, че не се касае за
взаимноизключващи се понятия, а за различни характеристики на извършвания
превоз. При това положение международния превоз на товар, какъвто в случая е
извършван от касатора към момента на проверката, безспорно отговаря на
определението за обществен превоз на товари и липсата на изискуем по Наредба №
11/2002 г. документ осъществява състава на нарушение по чл. 93, ал. 1, т. 1 от
ЗАвтП, на което именно основание е сакциониран касаторът.
В обобщение на изложеното до тук,
съдът намира, че оспореното в настоящото производство съдебно решение, в
частта, с която се потвърждава издаденото наказателно постановление, е
постановено при изяснена фактическа обстановка и правилно приложен към нея
материален закон. Касационният съд счита, че РС - Русе е постановил правилно
съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран така и на основание чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Русе
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260049/01.09.2020 г. на
Районен съд – Русе, постановено по АНД № 1073/2020 г. в частта, с която е
потвърдено Наказателно постановление № 38-0000410/23.03.2020 г. на Директора на
РД „Автомобилна администрация“ – Русе за наложено на М.С.Х. ***,
административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 лв. на основание чл.
93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози за извършено нарушение на
чл. 58, ал. 1, т. 4 от Наредба № 11/31.10.2002 г. на МТС
В останалата част решението на
районния съд като необжалвано е влязло в сила.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.