МОТИВИ НА ПРИСЪДА
ПО НОХД № 1495/2016г. ПО
ОПИСА НА СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, 13 - ти СЪСТАВ
Специализирана
прокуратура е внесла обвинителен акт срещу И.Е.К., В.Х.В. и Н.П.С..
Срещу тримата подсъдими е повдигнато обвинение
за това, че в периода от неустановена дата на лятото на 2012г. до 15.03.2013г.
в гр.С. се сговорили помежду си да вършат престъпления по чл.282 от НК, за
които се предвижда наказание лишаване от свобода повече от три години и чрез които
се цели да се набави имотна облага – престъпление по чл.321 ал.6 от НК. Същите
са обвинени и за това, че за времето от неустановена дата на лятото на 2012г.
до 15.03.2013г. в гр.С. при условията на
продължавано престъпление, в съучастие помежду си,
с цел да си набавят имотна облага – И.К. като извършител, Н.С. като подбудител,
а В.В. като помагач, осъществили следните
деяния -
подс.К., след като бил подбуден от подс.С. и подпомогнат от подс.В. е нарушил служебните
си задължения, в качеството си на длъжностно лице – старши експерт в *** – ***,
като на 07.03.2013г. по международен износ *** в тестовата електронна система е генерирал, приключващо операцията по износ съобщение и го поставил изкуствено в изходящата опашка на
българския комуникационен сървър на „***“, след което е
изпратил това съобщение в централната компонента към
Е.К. в *** за приключила операция по износ и от това са могли да настъпят немаловажни
вредни последици за *** в Р.Б., изразяващи се в разколебаване на доверието на обществото
и на ЕК в дейността ѝ;
- на 15.03.2013г. по международен износ *** в тестовата електронна система е генерирал, приключващо операцията по износ съобщение и го поставил изкуствено в изходящата опашка на
българския комуникационен сървър на „***“,
след което е направил опит да изпрати това съобщение
в централната компонента към
Е.К. в *** за приключила операция по износ и от това са могли да настъпят
немаловажни вредни последици за *** в Р.Б., изразяващи се в разколебаване на
доверието на обществото и на ЕК в дейността ѝ, като изпълнителното деяние
е останало недовършено по независещи от него причини;
- на 15.03.2013г. по международен износ *** в тестовата електронна система е генерирал, приключващо операцията по износ съобщение и го поставил изкуствено в изходящата опашка на
българския комуникационен сървър на „***“,
след което е направил опит да изпрати това съобщение
в централната компонента към
Е.К. в *** за приключила операция по износ и от това са могли да настъпят
немаловажни вредни последици за *** в Р.Б., изразяващи се в разколебаване на
доверието на обществото и на ЕК в дейността ѝ, като изпълнителното
деяние е останало недовършено по независещи от него причини – престъпление по чл.282 ал. 1, вр.чл.26 ал.1, вр.чл.20 от НК
В хода на
съдебните прения прокурорът заявява, че поддържа обвинението и моли съда да
признае тримата подсъдими за виновни по всяко едно от повдигнатите им обвинения.
Счита, че същите са доказани по несъмнен начин. Предлага на подс. И.Е.К. да
бъде определено наказание лишаване от свобода за срок от три години за престъплението по чл.321 ал.6 от НК и лишаване от
свобода за срок от пет години за това по чл.282 ал.1 от НК, което да се изтърпи при първоначален общ режим в
затворническо общежитие от открит тип.
Относно подс. В.Х.В.
предлага
определяне на наказания лишаване от свобода в същия
размер.
Относно подс.Н.П.С.
предлага налагане
на наказание лишаване от свобода за срок от по пет години за
всяко от двете престъпления.
Защитниците на тримата
подсъдими, след анализ на събраните в хода на съдебното следствие
доказателства, заемат становище, че всички повдигнати обвинения спрямо
подсъдимите са останали недоказани и пледират за постановяване на оправдателна
присъда по всяко едно от обвиненията.
Тримата подсъдими поддържат становищата на
защитниците си.
В последната си дума тримата подсъдими
заявяват, че не са виновни, не са извършили престъпление и молят да
бъдат оправдани.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и съобразно
вътрешното си убеждение намира за установено следното от
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият И.Е.К.
е роден на ***г***, български гражданин, с висше образование, женен, работещ,
неосъждан, живущ ***, ЕГН: **********.
Подсъдимият В.Х.В.
е роден на ***г. в гр.С., български гражданин, с висше образование, женен,
работещ, неосъждан, живущ ***, ЕГН: **********.
Подсъдимият
Н.П.С. е роден на ***г., в гр. Б., български гражданин, с висше образование,
разведен, безработен, неосъждан, живущ ***, ЕГН: **********.
Подсъдимите
В. и С. и св. И.К. били дългогодишни служители на *** и се познават помежду си
във връзка с работата си.
Подс.С. е
уволнен от митниците по повод осъждането му с влязла в сила на 28.05.2007г.
присъда по НОХД № *** на ОС гр.С. за престъпление по чл.282 ал.1 от НК. Същият
обаче запазил контакт с подс.В.В.. Със св.К. не е поддържал контакти, след
уволнението си.
Подс. К. и
подс.С. не се познават, не са се срещали и не са комуникирали помежду си.
От
01.07.2012г. подс. В.В. заема длъжността инспектор в ***, в МП Г., М.З..
От
20.08.2012г. подс.И.К. заема длъжността Старши експерт в *** в Сектор „***“,
отдел „***“, Дирекция „***“ в Централно митническо управление. Работното му
помещение се намирало в сграда на *** в гр.С., ул.“***“ № *. Същият е
длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1 буква „а“ от НК.
В същата
сграда работел и св.И.К. на длъжност старши експерт в Дирекция „***. Двамата се
виждали почти ежедневно.
През 2012г.
св.К. и подс.В.,*** се срещали и контактували по телефон сравнително рядко –
през един два месеца. При един от разговорите помежду им, подс.В. попитал св.К.
дали познава някой служител на ***, който да разбира от компютри и да има
достъп до компютърната система на ***. След известно време при разговор с подс.К.,
св.К. му съобщил за проявения интерес от подс.В. за контакт с човек, работещ на
позиция като неговата. К. проявил интерес с какво би бил полезен и дали би
могъл да спечели някакви пари от това, тъй като към онзи момент бил в
затруднено материално положение. Поискал пари на заем и от св.К.. Последният му
дал 350лв..
При
последващ разговор с В. св.К. го уведомил, че има служител от *** с достъп до
компютърната система, който би могъл да му е полезен.
В края на
2012г. на неустановена дата подс.В. се срещнал със св.К. и го попитал дали
човекът, за който са говорили, може елекронно да приключва износ. Св.К. се
обадил на подс.К. и препредал въпроса на В.. К. отговорил, че трябва да
провери.
През януари
2013г. подс.К. казал на св.К., че може да извършва исканото приключване на
износ и отново му споделил, че е задлъжнял финансово и се нуждае спешно от
пари.
През
февруари 2013г. подс.В. отново се свързал със св.К. и му казал, че се очаква
поръчка за фиктивно електронно приключване на износ. Заявил, че хората, които
ще искат услугата ще платят добре, но трябва да са сигурни, че работата може да
бъде свършена. Тогава св.К. предложил да организира среща между подс.В. и подс.К.,
тъй като самият той не бил наясно с действията, които трябва да се извършат.
Обадил се по телефона на подс.К. и уговорил срещата. Последната се провела
същия месец в близост до дома на св.К. ***. На срещата подс.В. обяснил на подс.К.
какво точно нарушение иска да бъде извършено, а именно да се въведе в
компютърната система на митниците и изпрати към централната компонента на
транс-европейската митническа информационна система, намираща се в ЕК в гр.***
съобщение, съдържащо невярна информация за приключване на операции по износ на
стоки извън границите на Б., съответно извън външната граница на ЕС, без реално
да е налице такъв износ на стоки през границата. Подс. К. потвърдил, че може от служебния
компютър на своето работно място да извърши подобни действия. Такава фиктивна
операцията давала основание за освобождаване от задължения за ДДС и акциз на
съответните стоки. Разбрали се, че за извършване на съответната манипулация в
компютърната система, К. следва да разполага с данни за т.нар. MRN номер на съответния
международен транзит. Касае се за уникален номер на всеки международен транзит
на стоки от страни членки на ЕС към трети такива, който се регистрира в централната
компонента на транс-европейската митническа информационна система, намираща се
в ЕК в гр.***. Чрез този номер се проследява движението на стоките от
потеглянето им до напускането на територията на Европейския съюз, като се
отразяват съобщения за поредица от операции, извършвани от митническите
администрации на страните-членки на ЕС. Подс.
К. бил намерил начин да въведе в информационната системата съобщение само за
последната операция, а именно за напускане на стоката на митническата територия
на ЕС, без да са отразени предходни такива и без да е имало реално движение,
митническа проверка и износ на такива стоки. Тримата мъже се разбрали MRN номерата да се набавят
от подс.В. и да се изпращат на подс.К. чрез св.К..
На 06.03.2013г. подс.В.В. изпратил чрез текстово съобщение на телефонен
номер, ползван от св.К. следния номер на международен транзит - ***. Същият
касаел износ на акцизни стоки – 10 500 000 къса цигари от П. за Т., като било
заявено напускане на стоката на митническата територия на ЕС през ГКПП „***“. К.
от своя страна препратил този номер на подс.К. чрез съобщение по Скайп. Съобщението
било получено от подс.К. в 14ч. и 57мин. на същата дата.
На следващия
ден – 07.03.2013г. сутринта подс.К., използвайки тестовата компютърна система
на ***, успял да генерира от служебния си компютър съобщение, съдържащо невярна
информация за приключена операция по износ на цигарите извън границата на Б.,
която е и външна граница на ЕС, по посочения по-горе международен транзит. Отразил,
че стоката е напуснала страната през ТМУ „*** С.“. Такива стоки не са навлизали
реално на българска територия, нито напускали митническата граница на ЕС през
българските граници, като се касаело за изцяло фиктивно отразяване на операция
в компютърната система.
След това в
10ч. и 15мин. подс.К. уведомил по Скайп св.К., че е готов. След като получил
съобщението, св. К. отново по Скайп му отговорил да действа. Тогава подс.К. поставил
съобщението в комуникационния сървър на „***“, след което го изпратил към
централната компонента на транс-европейската митническа информационна система,
намираща се в ЕК в гр.***. По този начин в транс-европейската митническа
информационна система била отразена неистинска информация, че цигарите са
напуснали митническата територия на ЕС, което създало предпоставки полските
митнически власти да бъдат подведени, че е налице основание за освобождаване от
ДДС и акциз на тези стоки, въпреки че не е имало реален износ на такива стоки
през границата. Деянието създало предпоставки за настъпване на значителни
вредни последици за Б., тъй като водело до нарушаване на доверието на
служителите в Е.К. и в страните членки на ЕС относно достоверността на
въвежданата от българските власти информация в европейските ***. Същото създало
предпоставки и за предявяване на имуществени претенции в сериозен размер от
страна на П. към Б., тъй като въведената
от К. невярна информация, в качеството му на български държавен служител, водела
до значителни загуби за полския бюджет под формата на неплатени данъци и акцизи
за съответните стоки.
На следващия
ден подс.В. получил от лицата, поръчали фиктивното приключване на износа, сума
пари, като от тях предал на св.К. 30000 щатски долара. К. същата вечер дал на
подс.К. 20000 щатски долара.
На
08.03.2013г. подс.К. получил по Скайп от св.К. още един номер на международен
транзит – *. Същият се оказал
непълен и подс.К. не е извършвал манипулации в компютърната система във връзка
с него.
Извършената
от подс.К. манипулация в информационната
система по повод *** била засечена от служители на ГДБОП – МВР. Същите се
свързали с ръководството на *** и при извършена проверка на 08.03.2013г. вечерта
било установено извършеното нарушение от компютъра на К.. С цел засичане и
предотвратяване на бъдещи такива деяния, св.Б. ограничил възможността
генерираните от компютъра на подс. К. съобщения за приключен износ по международен
транзит да се изпращат към централната
компонента на транс-европейската митническа информационна система, намираща се
в ЕК в гр.***.
На
14.03.2013г. подс.В.В. изпратил чрез текстово съобщение на телефонен номер,
ползван от св.К. следния номер на международен транзит - ***. Същият касаел
износ на стоки – цигари от С. към държава извън ЕС.
По – късно същия
ден подс. В. изпратил чрез текстово
съобщение на телефонен номер, ползван от св.К. още един номер на международен
транзит - ***. Същият касаел износ на стоки – цигари от П. към държава извън
ЕС.
К. от своя
страна препратил двата номера на подс.К. чрез съобщения по Скайп.
След като
получил съобщенията, на 15.03.2013г. подс.К., използвайки тестовата компютърна система на ***,
успял да генерира от служебния си компютър съобщения, съдържащи невярна
информация за приключена операция по износ на цигарите извън границата на Б.,
която е и външна граница на ЕС, по посочените по-горе два броя международен
транзит. След това поставил тези две съобщения в комуникационния сървър на „***“
и се опитал да ги изпрати към централната компонента на транс-европейската
митническа информационна система, намираща се в ЕК в гр.***. Поради въведените
от св.Б. ограничения за изпращане на съобщенията, генерирани на компютъра на К.,
обаче, двете съобщения не били изпратени към централната компонента. Подс. К.
не знаел каква е причината за неуспешната операция и продължил да прави опити
за изпращане на съобщенията. Същевременно действията му бил засечени от св.Б.,
който уведомил служителите на ГДБОП – МВР. Последните пристигнали в сградата на
*** и задържали подс.К. в момент, в който правел пореден опит да изпрати
съобщенията за фиктивен износ от служебния си компютър.
По този
начин подс.К. се опитал да отрази в транс-европейската митническа информационна
система невярна информация, че цигарите, предмет на международен транзит *** и ***
са напуснали митническата територия на ЕС, с което да създаде предпоставки
митническите власти в съответните държави да бъдат подведени, че е налице
основание за освобождаване от ДДС и акциз на тези стоки, въпреки че не е имало
реален износ на такива стоки през границата. Опитът му останал недовършен,
поради независещи от него причини – намесата на св.Б., който предотвратил
изпращането на съобщенията.
Опитите за
изпращане на съобщения съдържащи невярна информация за приключена операция по
износ на цигарите по двата международни транзита създали предпоставки за
настъпване на значителни вредни последици за Б., тъй като можели да доведат до
сериозно нарушаване на доверието на служителите в Е.К. и в страните членки на
ЕС относно достоверността на въвежданата от българските власти информация в
европейските ***. Същите, при евентуалното им довършване биха могли да създадат
предпоставки и за предявяване на имуществени претенции в сериозен размер от
страна на други държави членки на ЕС към Б.,
тъй като въведената от К. невярна информация, в качеството му на
български държавен служител, водела до загуби за бюджетите на тези държави под формата на неплатени
данъци и акцизи за съответните стоки.
Трите деяния
са извършени от подс.К. в нарушение на служебните му задължения, тъй като
генериране и изпращане на електронни съобщения за приключена операция по износ на стоки се
извършва от съответния митнически служител, само след като се увери, че стоките
действително са напуснали територията на страната.
Описаната фактическа обстановка
се установява по несъмнен начин от следните ДОКАЗАТЕЛСТВА:
Показанията
на разпитаните свидетели, протоколите за оглед, за претърсване и изземване,
експертизите, приложените писмени доказателства, изготвените ВДС.
Тримата
подсъдими не дават обяснения по делото.
В
показанията си, дадени в съдебно заседание и тези, дадени на ДП пред разследващ
орган и прочетени по реда на чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.1 от НК св.И.К. подробно
описва действията на подс.В.В. и И.К. по повод генерирането и изпращането на
съобщенията за фиктивно приключен износ на стоки. Същият е пряк очевидец на
фактите, за които дава показания, тъй като комуникацията между двамата
подсъдими се е извършвала чрез него или в негово присъствие. Поради това
показанията му следва да бъдат кредитирани изцяло. Този свидетел познава и
подс.С., но заявява, че не го е виждал, нито е разговарял с него в периода на
извършване на престъпните деяния и няма информация за негово участие в тях.
Св.Ж.Б. е служителят на ***, който
първоначално е установил, че съобщенията за фиктивен износ на стоки се
генерират от подс.К.. Същият дава подробни показания относно действията, които К.
е извършил от служебния си компютър във връзка с престъпните деяния.
Показанията му следва де се кредитират изцяло, тъй като същият възпроизвежда
факти, които е възприел лично и непосредствено.
Св.Ю. М. и
св.Е.Т. са служители на ***, които са присъствали при част от действията по
установяване на нарушенията, но не дават конкретна информация за деянията,
предмет на разследване.
Свидетелят Р.Ш.
е служител на ГДБОП, който е работил по разкриването на престъплението. Същият
дава показания за действията, които е извършил в хода на работата и фактите
които е установил. Показанията му почти изцяло преразказват други
доказателствени средства – експертизи, протоколи за оглед, резултати от
прилагане на СРС, както и обстоятелства, съобщени му от св.К., поради което
съдът счита, че същите не могат да бъдат ценени самостоятелно, доколкото не се
касае за лично възприети факти от лицето.
Св.А. Н. е
осъществил комуникация с подс.С. по повод изпращане на електронна поща. Същият
не дава показания от значение за предмета на разследване.
Св.К. не
дава показания от значение за делото.
Протоколът
за оглед от 15.03.2013г. на работното място на подс.К. – каб.* в сградата на ***
в гр.С., ул.“***“ № * отразява операциите, които са се изпълнявали на компютъра на К. към този
момент. Отразено е, че е била отворена Европейската система за проследяване на
съобщения по режим „Износ“ и се работело по съобщения *** и ***. Описани са операциите, които са
извършени по обработка на тези износни операции на този компютър, включително
тези, които са били изтрити и са установени в кошчето.
Протокол за
претърсване и изземване от 09.03.2013г. отразява извършено на същата дата
претърсване на служебния компютър на подс.К. и изземване на намиращата се на
твърдия диск компютърна информация.
Протокол за
доброволно предаване от 20.03.2013г. отразява предаване от св.К. на част от
парите, които е получил от подс.В..
Останалите
претърсвания и изземвани и протоколи за доброволно предаване, отразяват
изземване на преносими компютри, електронни устройства и мобилни телефони от
подсъдимите.
Изисканите
от *** копия на заповеди за назначаване и за изменение на служебното
правоотношение и длъжностни характеристики отразяват длъжностите, които са
заемали в *** подсъдимите К. и В..
Заключението
на експертизата, извършена от вещото лице Л.Й. описва операциите, които са
въведени в Европейската система за проследяване на съобщения по режим „Износ“
относно международен транзит *** и отразената в тях информация. Дадено е
заключение за размера на евентуално дължимите ДДС и акциз, в случай че
цигарите, предмет на тази операция са влезли и са продадени на територията на Б..
Очертан е евентуален маршрут на движение на стоката. Съдът счита, че тази
експертиза следва да се цени в първата си част, а именно относно въведените в транс-европейската
митническа информационна система операции относно конкретния международен
транзит и отразената в тях информация, доколкото от останалите доказателства се
установява, че такава стока не е навлизала на българска територия и операциите
отразяващи действия на българските митнически власти относно транзита съдържат
изцяло невярна информация.
Компютърно
техническата експертиза на информацията, съдържаща се на твърдия диск на служебния
компютър на подс. К., извършена от вещото лице В.В. дава заключение относно
извършени операции по ***, както и относно запазената комуникация, проведена
чрез програмата Скайп. В същата са отразени съобщения между подс.К. и св.К.,
касаещи ***, *, *** и ***.
Компютърно
техническата експертиза, изготвена от вещото лице С.Л., дава заключение за съдържаща
се информация на служебния компютър на подс. К., на преносим компютър, на флаш
памет и на ДВД, като същата дублира в относимата към предмета на делото част
експертизата на вещото лице В./относно комуникацията от профила в Скайп на
подс.К./.
Техническата
експертиза на банкноти и монети, изготвена от вещото лице К.К., дава
заключение, че изследваните банкноти и монети са истински.
Техническата
експертиза на преносим компютър, мобилен телефон и електронни устройства,
иззети от подс.С., изготвена от вещото лице А.К., дава заключение, че на
изследваните обекти не са установени данни във връзка с митническа електронна
информация.
Техническата
експертиза на мобилния телефон „Сони Ериксон“ на подс.К., изготвена от вещото
лице Д.Ц., дава заключение за проведен разговор на 07.03.2013г. между К. и св.К..
В останалата си част не съдържа относима към делото информация.
Техническите
експертизи на мобилните телефони на подс.В., изготвени от вещото лице Д.Ц., не
съдържат относима към делото информация.
В протоколът
за изготвено ВДС, в резултат на експлоатирани СРС по отношение на подс.С. е
отразена проведена на 06.03.2013г. комуникация по телефон между подсъдимите С.
и В.. Двамата се опитват да установят контакт по скайп или интернет, с цел
препращане на определени данни, като в разговорите не се съдържа конкретна
информация за същността на данните, които трябва да се препратят.
В протоколът
за изготвено ВДС № * са отразени четири разговора, два от които проведени на 14.03.2013г. между
подс.К. и св.К.. Същите не съдържат информация от значение за предмета на
делото.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът намира следното от
ПРАВНА
СТРАНА:
Съдът счита,
че по делото не се доказа наличието на сговаряне на подсъдимите С., В. и К. да вършат
престъпления по чл.282 от НК, за които се предвижда наказание лишаване от
свобода повече от три години и чрез които се цели да се набави имотна облага –
престъпление по чл.321 ал.6 от НК.
На
първо място следва да се отбележи, че не се събраха никакви доказателства за
твърдението в обвинителния акт, че е проведена среща между тримата подсъдими,
на която е извършено въпросното сговаряне. По отношение на подс.С. се констатират
единствено проведени на 06.03.2013г. няколко телефонни разговора с подс.В., от
съдържанието на които не се установяват данни за сговаряне за вършене на
престъпление. Установено е, че подсъдимите С. и К. не се познават, не са се
срещали и не са общували помежду си.
От
наличните по делото доказателства за проведена среща между подсъдимите В. и К.
и св.К. се налага извод, че на тази среща не е извършено сговаряне за съвместно
вършене на престъпления по чл.282 от НК. Изяснено е, че В. е предложил К. да
извърши такива деяния срещу заплащане, като той само го подпомогне, предоставяйки
му нужната информация за номерата на международните транзити. Фактическият
състав на престъплението по чл.321 ал.6 от НК изисква поне две лица да се
сговорят да участват в извършването на престъпленията. В конкретният случай
уговорката е била извършването да е само от подс.К., а В. да е помагач. Не е
било предвидено участие на В. в изпълнителното деяние на престъпленията по чл.282 от НК, тъй като същият не е разполагал с такава
фактическа възможност и именно затова е търсил чрез св.К. лице, на което да
поръча извършването. Съгласно ТР № 54 по ТД 49/1989г. на ОСНК на ВС, касаещо
предварителния сговор за извършване на кражба, деянието е извършено от две или повече лица, предварително сговорили се, само
когато в самото изпълнение на престъплението са участвали най-малко двама
съизвършители. Известно е, че наказателният кодекс, като възприема обективната
теория в чл.
20, ал. 2 НК, приема за извършител само този, който участва в
изпълнителното деяние на престъплението. Никакви други обстоятелства не могат
да превърнат едно лице в съизвършител, щом не участва в изпълнителното деяние -
нито предварителният сговор, нито разпределението на ролите, нито присъствието
на местопрестъплението. Предварителната организация за извършване на престъплението
и разпределението на ролите в бъдещото му осъществяване не прави всички
съучастници съизвършители, тъй като тяхното качество се определя от ролята,
която всеки фактически изпълнява. Общността на умисъла също не прави всички
съучастници съизвършители, тъй като такава общност на умисъла има и при
останалите съучастници - подбудители или помагачи. Тъй като в конкретния случай
сговорът е бил само подс.К. да върши престъпления по чл.282 от НК, не е налице
сговаряне за съвместно вършене на престъпления и съответно деянието не
съставлява престъпление по чл.321 ал.6 от НК.
По
изложените съображения и тримата подсъдими следва да бъдат оправдани по
обвинението за извършено престъпление по чл.321 ал.6 от НК.
Относно
второто престъпление, за което е повдигнато обвинение с обвинителния акт съдът
приема за установено по несъмнен начин въз основа на събраните доказателства,
че подс. И.К. е осъществил от обективна и субективна страна състав на
престъпление по чл.282 ал. 1, вр.чл.26 ал.1, вр.чл.20 ал.2 от НК.
От обективна
страна подс.К. за времето от 07.03.2013г. до 15.03.2013г. в гр.С. при условията
на продължавано престъпление с три отделни деяния в съучастие като извършител с
В.Х.В. – помагач, в качеството си на длъжностно лице – старши експерт в „***“
нарушил служебните си задължения с цел да набави за себе си облага и от това са
могли да настъпят немаловажни вреди последици за държавата, като деянията са
извършени както следва:
- На
07.03.2013г. в гр.С., генерирал, поставил в комуникационния сървър на „***“,
след което изпратил към централната компонента на транс-европейската митническа
информационна система, намираща се в ЕК в гр.*** съобщение, за приключена
операция по износ на стоки - цигари извън границата на Б., която е и външна
граница на ЕС, по международен транзит с ***, без да е налице реален износ на
такива стоки през границата;
- На
15.03.2013г. в гр.С., генерирал и поставил в комуникационния сървър на „***“,
след което направил опит да изпрати към централната компонента на
транс-европейската митническа информационна система, намираща се в ЕК в гр.***
съобщение, за приключена операция по износ на стоки извън границата на Б.,
която е и външна граница на ЕС, по международен транзит с ***, без да е налице
реален износ на такива стоки през границата, като деянието е останало
недовършено по независещи от него причини – ограничаване на възможността за
изпращане на генерираните от него съобщения;
- На
15.03.2013г. в гр.С., генерирал и поставил в комуникационния сървър на „***“,
след което направил опит да изпрати към централната компонента на
транс-европейската митническа информационна система, намираща се в ЕК в гр.***
съобщение, за приключена операция по износ на стоки извън границата на Б.,
която е и външна граница на ЕС, по международен транзит с ***, без да е налице
реален износ на такива стоки през границата, като деянието е останало
недовършено по независещи от него причини – ограничаване на възможността за
изпращане на генерираните от него съобщения.
От
субективна страна деянията са извършени от подс.К. виновно, при пряк умисъл –
подсъдимият е съзнавал неговия общественоопасен характер, предвиждал е
общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване. Ръководел се е от
желание за неправомерно облагодетелстване, като очаквал да получи значителни
парични суми за извършване на престъплението.
Съдът приема
за установено по несъмнен начин въз основа на събраните доказателства, че подс.
В.В. е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление по
чл.282 ал. 1, вр.чл.26 ал.1, вр.чл.20 ал.4 от НК.
От обективна
страна подс.В. за времето от 06.03.2013г. до 15.03.2013г. в гр.С. при условията
на продължавано престъпление с три отделни деяния в съучастие, като помагач на И.Е.К.
– извършител, умишлено е улеснил К. да наруши служебните си задължения, в
качеството си на длъжностно лице – старши експерт в „***“, с цел да набави за
себе си облага и от това са могли да настъпят немаловажни вреди последици за
държавата, като деянията са извършени както следва:
- В периода
06-07.03.2013г. в гр.С., е улеснил И.Е.К. да генерира, постави в
комуникационния сървър на „***“, след което да изпрати към централната
компонента на транс-европейската митническа информационна система, намираща се
в ЕК в гр.*** съобщение, за приключена операция по износ на стоки - цигари
извън границата на Б., която е и външна граница на ЕС, по международен транзит
с *** без да е налице реален износ на такива стоки през границата, като му
предоставил необходимите данни за въвеждане в съобщението;
- В периода
14-15.03.2013г. в гр.С., е улеснил И.Е.К. да генерира, постави в
комуникационния сървър на „***“ и се опита да изпрати към централната
компонента на транс-европейската митническа информационна система, намираща се
в ЕК в гр.*** съобщение, за приключена операция по износ на стоки извън
границата на Б., която е и външна граница на ЕС, по международен транзит с ***
без да е налице реален износ на такива стоки през границата, като му
предоставил необходимите данни за въвеждане в съобщението;
- В периода
14-15.03.2013г. в гр.С., е улеснил И.Е.К. да генерира, постави в
комуникационния сървър на „***“ и се опита да изпрати към централната
компонента на транс-европейската митническа информационна система, намираща се
в ЕК в гр.*** съобщение, за приключена операция по износ на стоки извън
границата на Б., която е и външна граница на ЕС, по международен транзит с ***
без да е налице реален износ на такива стоки през границата, като му
предоставил необходимите данни за въвеждане в съобщението.
От субективна
страна деянията са извършени от подс. В. виновно, при пряк умисъл – подсъдимият
е съзнавал неговия общественоопасен характер, предвиждал е общественоопасните му
последици и е искал тяхното настъпване. Ръководел се е от желание за
неправомерно облагодетелстване, като е като очаквал да получи значителни
парични суми за съдействието за извършване на
престъплението.
В хода на
съдебното следствие не се установиха никакви доказателства за съпричастност на
подс.С. към престъплението по чл.282 ал.1 от НК, извършено от подс.К.. Както бе
посочено по – горе установено е, че С. и К. никога не са комуникирали помежду
си, не се познават и подс.С. не е подбуждал К. да върши каквито и да е
престъпления. Поради това подс.С. следва да бъде оправдан и по второто
повдигнато му обвинение – за престъпление по чл.282 ал.1 от НК.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА:
Съдът намира, че наказанието на подсъдимия К. за извършеното престъпление по
чл.282 ал. 1, вр.чл.26 ал.1, вр.чл.20 ал.2 от НК следва да бъде определено при
превес на отегчаващи отговорността обстоятелства. Такива са значително по –
високата обществена опасност на конкретните деяния, в сравнение с общите случаи
на престъпление по чл.282 ал.1 от НК. Същата се извъжда от значителния размер
на вредните последици, които могат да бъдат причинени с деянията. Конкретните
нарушения водят до сериозно компрометиране на надеждността на единната
митническа информационна система на ЕС и създават предпоставки за злоупотреби с
акцизи и ДДС в особено големи размери. Изключително тежко се засяга доверието
на Европейските институции и на останалите страни - членки на ЕС в
добросъвестното изпълнение от българските държавни органи на задълженията им и
в способността им надеждно да гарантират финансовите интереси на съюза и на
страните – членки. Като отегчаващо обстоятелство следва да се цени и
осъществяването на три отделни деяния, всяко едно поотделно осъществяващо
престъпния състав на чл.282 ал.1 от НК, както и намерението за последващо
извършване на такива, в случай, че престъплението не е било разкрито.
Като смекчаващо вината обстоятелство следва да се отчете чистото съдебно
минало на подсъдимия К..
При съвкупния анализ на посочените обстоятелства, съдът счита, че измежду
алтернативно предвидените в чл.282 ал.1 от НК наказания лишаване от свобода и
пробация, следва да наложи на подс.К. наказание лишаване от свобода, като определи срок от три години на същото. Предвид чистото
съдебно минало на подсъдимия, наказанието следва да се изтърпи при първоначален
общ режим в затворническо общежитие от открит тип. По делото не са налице
доказателства, от които да се направи извод, че постигане целите на наказанието
и преди всичко поправянето на осъдения е възможно да се постигне и без
ефективно изтърпяване на наказанието. Напротив от поведението на подсъдимия,
което е целенасочено, с проявена готовност за извършване на поредица от
престъпни деяния, липсата на критичност към собствените противоправни прояви,
се налага извод, че превъзпитанието на конкретния подсъдим може да се постигне
единствено при ефективно изтърпяване на наказание лишаване от свобода. В
съответното затворническо заведение с подсъдимия ще се провежда реална
възпитателна дейност, която ще допринесе за поправянето му.
Относно кумулативно предвиденото наказание лишаване от право да се заема
определена държавна или обществена длъжност, съдът счита, че за постигане в
пълнота на нужния възпитателен ефект, както и с цел постигане на втората,
заложена в чл.36 ал.1 от НК цел, а именно да се въздейства предупредително
върху подс.К. и да му се отнеме възможността да върши други престъпления от
този вид, на подсъдимия следва да се наложи наказание лишаване от право да
заема длъжност в държавен орган или държавно учреждение за срок от пет години.
Съдът намира, че наказанието на подсъдимия В. за извършеното престъпление
по по чл.282 ал. 1, вр.чл.26 ал.1, вр.чл.20 ал.4 от НК също следва да бъде
определено при превес на отегчаващи отговорността обстоятелства. Такива са
значително по – високата обществена опасност на конкретните деяния, в сравнение
с общите случаи на престъпление по чл.282 ал.1 от НК. Действително ролята на
подсъдимия В. в престъплението, така както е очертана с обвинителния акт е на
съучастник – помагач. Съдът не може да излезе извън рамките на повдигнатото
обвинение, но от събраните в хода на съдебното следствие доказателства, се
установява, че В., освен че е улеснил К. да извърши престъплението е имал и
основна роля в мотивирането му за извършване на деянията. Установено е, че В.
първоначално е обещал, а впоследствие и платил значителна парична сума – 30000
щатски долара, за извършването на първото деяние, с което е мотивирал К. да
извърши сериозни нарушения на служебните си задължения. Именно В. е инициатор
на деянията, които водят до сериозно компрометиране на надеждността на единната
митническа информационна система на ЕС и създават предпоставки за злоупотреби с
акцизи и ДДС в особено големи размери. Изключително тежко се засяга доверието
на Европейските институции и на останалите страни - членки на ЕС в
добросъвестното изпълнение от българските държавни органи на задълженията им и
в способността им надеждно да гарантират финансовите интереси на съюза и на
страните – членки. Като отегчаващо обстоятелство следва да се цени и
осъществяването на три отделни деяния, всяко едно поотделно мотивиращо и
улесняващо К. за осъществяване на престъпен състав на чл.282 ал.1 от НК, както
и намерението за последващо извършване на такива, в случай, че престъплението
не е било разкрито.
Като смекчаващо вината обстоятелство следва да се отчете чистото съдебно
минало на подсъдимия В..
При съвкупния анализ на посочените обстоятелства, съдът счита, че измежду
алтернативно предвидените в чл.282 ал.1 от НК наказания лишаване от свобода и
пробация, следва да наложи на подс.В. наказание лишаване от свобода, като определи
срок от две години и шест месеца на същото. Предвид чистото съдебно
минало на подсъдимия, наказанието следва да се изтърпи при първоначален общ
режим в затворническо общежитие от открит тип. По делото не са налице
доказателства, от които да се направи извод, че постигане целите на наказанието
и преди всичко поправянето на осъдения е възможно да се постигне и без
ефективно изтърпяване на наказанието. Напротив от поведението на подсъдимия,
което е целенасочено, с проявена готовност за извършване на поредица от
престъпни деяния, липсата на критичност към собствените противоправни прояви,
се налага извод, че превъзпитанието на конкретния подсъдим може да се постигне
единствено при ефективно изтърпяване на наказание лишаване от свобода. В
съответното затворническо заведение с подсъдимия ще се провежда реална
възпитателна дейност, която ще допринесе за поправянето му.
Относно кумулативно предвиденото наказание лишаване от право да се заема
определена държавна или обществена длъжност, съдът счита, че за постигане в
пълнота на нужния възпитателен ефект, както и с цел постигане на втората,
заложена в чл.36 ал.1 от НК цел, а именно да се въздейства предупредително
върху подс.В. и да му се отнеме възможността да върши други престъпления от
този вид, на подсъдимия следва да се наложи наказание лишаване от право да
заема длъжност в държавен орган или държавно учреждение за срок от четири
години и шест месеца. Действително В. не е извършил престъплението в
собственото си длъжностно качество на митнически инспектор, но това се дължи
единствено на липсата на съответните умения и достъп за работа с конкретните
елементи от компютърната информационна система, а не на добросъвестно отношение
към служебните задължения. Поради това целите по чл.36 ал.1 от НК не могат да
се постигнат в пълнота спрямо конкретния подсъдим без кумулативно налагане на
наказанието по чл.36 ал.1 т.6 от НК.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ:
В хода на
досъдебното производство по делото са направени разноски в общ размер 1730,30лв.,
а в съдебното – 160лв.. Предвид признаване на подсъдимите К. и В. за виновни по повдигнатото им
обвинение по чл.282 ал.1 от НК, на основание чл. 189, ал.3 от НПК тези разноски, следва да бъдат възложени по равно на двамата подсъдими.
Съгласно становището на ОСНК на ВКС по т.д. № 4 от 2013г.
разноските се плащат по сметка на органа, който ги е направил. Всеки от подсъдимите К. и В. следва
да заплати по 865,15лв. по сметка на ГДБОП – МВР, и по
80лв. по сметка на СпНС. В случай на издаване на изпълнителен лист, подсъдимите
следва да платят и по 5лв. държавна такса за това.
По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ: