Решение по дело №668/2019 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 948
Дата: 19 декември 2019 г. (в сила от 10 март 2020 г.)
Съдия: Георги Видев Видев
Дело: 20197150700668
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 14 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 948 / 19.12.2019г.

гр. Пазарджик

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Пазарджик, V състав, в открито заседание на двадесети ноември през две хиляди и деветнадесета  година в състав: 

 

        Председател:    Георги Видев

                                                           

при секретаря Янка Вукева, като разгледа административно дело № 668 по описа на съда за 2019 г., докладвано от съдия Видев, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Делото е образувано по жалба на Д.П.К. – И. против Писмо № 94-Д-22/07.05.2019 г. на главния архитект на община Батак, съдържащо отказ за издаване на виза за проектиране и строителство на „вилно селище“ в имот с идентификатор 02837.503.823 по КККР на „Язовир Батак“ – Зона „А“.

Жалбоподателката – Д.П.К. – И. претендира отмяна на обжалвания отказ. Излага съображения за незаконосъобразността му и неоснователността на мотивите, с които е обоснован. Поддържа жалбата си чрез процесуалния си представител в проведеното съдебно заседание. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът – главният архитект на община Батак – в писмо, получено на 04.07.2019 г. счита жалбата за недопустима. Намира, че делото следва да бъде прекратено, тъй като процесният имот с идентификатор 02837.503.823 не съществува в правния мир, а жалбоподателката следва да подаде ново заявление за издаване на виза, като конкретизира индентификатора на обособения имот по ККР на „Язовир Батак“ – Зона „А“ и неговите собственици.

Заинтересованата страна – Т.А.И. – се явява лично в проведеното съдебно заседание но не взема становище по правния спор.

Заинтересованата страна – Държавата, чрез Министерството на Земеделието, горите и храните – не изпраща представител в проведеното съдебно заседание и не взема становище по правния спор.

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок от лице, по искането на което е постановен отказ. Разгледана по същество жалбата е основателна:

На 19.04.2019 г. жалбоподателката е подала до община Батак заявление, с която е поискала да ѝ бъде издадена виза за собствения ѝ имот стар ид. 02837.503.470, представляващ УПИ/ПИ № 02837.503.823 по плана на к.к. „Язовир Батак“, като е посочила, че визата ѝ е необходима за строителство на вилно селище. Към заявлението са приложени скици и документи за собственост. По повод на заявлението е издадено обжалваното писмо за отказ. Същото е мотивирано с обстоятелството, че процесният имот е предмет на съдебно Решение № 427/31.07.2013 г., постановено по гр.д. № 38/2001 г., по описа на Районен съд – Пещера, влязло в сила на 12.06.2014 г. с което е признато за установено по отношение на община Батак, че Държавата, чрез Министерството за земеделието и храните е собственик  на множество недвижими имоти, включително и процесния. От там ответникът е направил извода, че жалбоподателката няма качеството на възложител, тъй като не е собственик на имота, а такъв е Държавата.

Видно от приетото по делото и неоспорено от страните заключение на вещото лице е, че жалбоподателката и заинтересованата страна Т.А.И. с няколко сделки са придобили собствеността върху вилна сграда, земята под която тя се намира, както и на целия поземлен имот с идентификатор 02837.503.823 по ККР на град Батак, с площ от 925 кв.м. След издаването на обжалвания административен акт процесният имот е разделен на следните две части: имот с идентификатор 02837.503.1178 с площ от 821 кв. м., частна собственост на жалбоподателката и заинтересованата страна Т.А.И. и имот с идентификатор 02837.503.1179 с площ от 103 кв. м., съсобствен на Държавата от една страна и жалбоподателката и заинтересованата страна Т.А.И. – от друга.

От тази безспорно установена фактическа обстановка следва следното:

Несъмнено, частта от процесния имот, от която впоследствие е образуван имот с идентификатор 02837.503.1178 с площ от 821 кв. м., е собственост на жалбоподателката и заинтересованата страна Т.А.И., тъй като това обстоятелство е отразено в кадастралната карта и регистър и се признава от ответника. Но и останалата част от процесния имот, т.е. и частта, от която е образуван имот с идентификатор 02837.503.1179 с площ от 103 кв. м. е тяхна собственост, а не на Държавата:

Процесното съдебно решение е постановено по установителен иск, предявен от държавата против община Батак. В делото не са участвали жалбоподателката и заинтересованата страна И. и то няма сила на присъдено нещо по отношение на тях. Освен това съдебното решение не представлява документ за собственост. То има единствено установително действие и то по отношение на конкретния ответник община Батак. Напротив, жалбоподателката и заинтересованата страна И. разполагат с документи за собственост на процесния имот.

Следователно, в случая липсват документи, удостоверяващи дублиране на носителите на право на собственост. Поради това отразяването в кадастралната карта и кадастралния регистър на държавата като собственик на частта от процесния имот, която понастоящем е имот с идентификатор 02837.503.1179 с площ от 103 кв. м. наред с жалбоподателката не следва да бъде кредитирано като доказателство за собственост на държавата. Това следва от чл. 2, ал. 5, изр. 2, във връзка с ал. 2, т. 1 от ЗКИР доколкото източникът на данните за собствеността е процесното съдебно решение, което не е документ за собственост.

Предвид всичко гореизложено е незаконосъбразен изводът на административния орган, че собственици на процесния имот, включително след разделянето му, не са жалбоподателката и заинтересованата страна И., а държавата, поради което първите нямат качеството на възложители. Следователно е незаконосъобразен постановеният на това основание отказ от ответника.

Неоснователно е и възражението му, че след като процесният имот понастоящем е разделен на два отделни имота, то жалбата е недопустима, а жалбоподателката следва да подаде ново заявление. Напротив, както е посочено по-горе жалбата е допустима, тъй като постановеният отказ засяга правата и законните интереси на жалбоподателката. Затова следва, обжалваният отказ да бъде отменен и след отмяната делото – да бъде върнато като преписка на ответника, който следва в 1-месечен срок да се произнесе отново по искането на жалбоподателката, като се съобрази с обстоятелството, че тя има качеството на възложител. В случай, че ответникът прецени, че жалбоподателката не е уточнила актуалните идентификатори на имота/имотите, за които иска издаване на виза, то същият следва да ѝ укаже това, като ѝ даде подходящ срок за уточнение.

С оглед изхода на делото е основателна претенцията за разноски на жалбоподателката. Следва да ѝ се присъдят платените 10 лв. държавна такса за образуване на делото, 600 лв. платено адвокатско възнаграждение и 260 лв. внесен депозит за възнаграждение на вещото лице, т.е. общо 870 лв.

Затова Административен съд, гр. Пазарджик

 

Р Е Ш И:

 

Отменя Писмо № 94-Д-22/07.05.2019 г. на главния архитект на община Батак, съдържащо отказ за издаване на виза за проектиране и строителство на „вилно селище“ в имот с идентификатор 02837.503.823 по КККР на „Язовир Батак“ – Зона „А“.

Изпраща преписката по заявлението на Д.П.К. – И. за издаване на виза на главния архитект на община Батак, който следва да се произнесе при спазване на дадените в мотивите на настоящото решение задължителни указания и срок.

Осъжда община Батак да заплати на Д.П.К. – И. разноски по делото в размер на 870 лв. (осемстотин и седемдесет лева).

Решението подлежи на касационно обжалване чрез настоящия съд пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                  

 

Съдия:/П/