Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.София, 20.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, втори въззивен състав, в публично съдебно
заседание на шести ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ИВАЙЛО Г.ЕВ
БОРЯНА ГАЩАРОВА
при участието на секретаря Цветанка
Павлова като разгледа докладваното от младши съдия Гащарова
в. гр.д. № 577 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда начл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 197 от 13.05.2019 г. по
гражданско дело № 687 г. по описа на РС-Сливница, пети състав е оставил без
уважение иск с правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, предявен от В.К.П. и Д.К.П.
срещу П.П.Т., П.П.Т. и Е.П.Т.
да бъде признато за установено, че е налице грешка в действащата кадастрална
карта на местността „Б.-П.“, с. Х., изразяваща се в неправилно заснемане на
частта с площ 83 кв.м., заключена между буквите „А-Б-В-Г-А“ от скица на вещото
лице на л. 99 от делото, от собствения им имот с № 114015 по картата на
землището на с. Х., местност „Б.-П.“, целия с площ 0,458 кв.м., четвърта
категория, парцел № 15, масив № 114, при граници и съседи съгласно нотариален
акт: имот кад. № 000001- населено място, имот №
114016, имот № 114002, имот № 114014, а съгласно скица: имот кад. № 000001, населено място, имот 114016 - нива
собственост на наследниците на В. К. М., имот № 114019-нива, земи по чл. 19 от
ЗСПЗЗ, имот № 114014-нива, собственост на наследниците на Г. К. М., към съседния
УПИ I-69,666 от кв. 13, собственост на ответниците,
както и, че верните имотни граници на имот № 114015 са тези преди регулацията
от 1989 г. С определени по реда на чл. 248 от ГПК в тежест на ищците са
възложени разноските по производството.
Решението е обжалвано от ищците в първоинстанционото производство, сега въззивници
като неправилно, необосновано и незконосъобразно,
като са изложени подробни доводи в подкрепа на тезата им. Излага се оплакване,
че необосновано съдът е приел, че квадратурата на имота на въззивниците
е в размер на 0,375 кв.м., при неоспорени нотариални актове с отразена в тях площ
на имота от 0,458 дка. Възразяват срещу извода на съда, че имота на ответниците е с квадратура отговаряща на отразената в
нотариален акт № 91, том I, рег. № 367, дело № 94 от 2015 г.,
както и че границата между двата имота е нанесена правилно. Счита, че тъй като
по отношение на имота на ответниците не е приложена
дворищната регулация, вярната имотна граница между имотите е тази преди
регулацията от 1989 г.
С въззивната
жалба се иска от въззивния съд да отмени решението на
първоинстанционния съд, като вместо това постанови
ново решение, с което предявения иск да бъде уважен.
В срока по чл. 263, ал. 1 от
ГПК не е
постъпил отговор от въззиваемите.
В открито съдебно заседание (о.с.з.)
проведено на 06.11.2019 г., въззивниците чрез
процесуалният си представител адв. М., поддържат въззивната жалба, претендират разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК, и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт, намира за
установено от фактическа страна следното:
Въззивната жалба е подадена от легитимирана
страна в процеса в срока по чл. 259 от ГПК против валидно и допустимо съдебно решение, подлежащо
на въззивно обжалване, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
В.К.П. и Д.К.П. са предявили срещу П.П.Т., П.П.Т. и Е.П.Т. иск с
правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР за признаване за установено, че ищците
са собственици на основание договори за покупко-продажба на част от имот с площ
83 кв.м., която е придадена към съседен имот УПИ I-69,666 от кв. 13, като при
попълване на действащия кадастрален и регулационен план имот № 114015 не е
отразен, което налага допълването му. Изложено е, че при регулацията от 1989 г.
е допусната грешка като описаната площ от 83 кв.м. неправилно е отразена като
част от УПИ I-69,666 от кв. 13, вместо към имот № 114015.
Видно от удостоверение №
ТС-1917-(1)/21.11.2016 г. издадено от Община Б., застроителния,
регилационния и кадастрален план на местността „Б.-Б.-К.“, с. Х. е одобрен със заповед № 36 от 06.03.1989 г.
(л. 39 от гр.д.).
С решение № 09/18.04.1996 г. за
възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими
стари реални граници в землището на с. Х. на основание чл. 18ж, ал. 1, чл. 18з,
ал. 1 от ППЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост на А. К. М. в
съществуващи реални граници на имот, нива от 0,458 дка, четвърта категория,
местност „Б.-П.“, имот № 114015 по картата на землището, при граници (съседи): кад. № 000001 населено място, имот № 114016 на В. К. М.,
имот № 114002 на Общинско Кметство Х., имот № 114014 на Г. К. М.. Посочено е,
че е направено измерване на земята. Отразена е забележка, че решението се
издава в изпълнение на чл. 18д, ал. 4 и чл. 31, ал. 2 от ППЗСПЗЗ и допълва и
изменя решение № 9 от 19.02.1993 г. Решението е влязло в сила на 14.02.1997 г.
(л. 74 от гр.д.).
С нотариален акт за собственост на
недвижими имоти, възстановени по закона за собствеността и ползвуването
на земеделските зами с № 52, том II, дело № 511/1997 г. А. М. на основание
влязло в сила решение № 09 от 24.01.1997 г. по чл. 14, ал. 1, т. 1 от ЗСПЗЗ и
чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ е признат за собственик на имот № 114015 по картата
на землището (л. 7 от гр.д.).
Видно от скица № 218 от 19.07.1997
г., имот с № 114015 в землището на с. Х. е с отразена площ от 0,458 дка., при
граници и съседи: кад. № 000001 населено място на
Общинско Кметство Х., имот № 114016 на В. К. М., имот № 114002 на Общинско
Кметство Х., имот № 114014 на Г. К. М. (л. 85).
Коригиран план за земеразделяне е
одобрен и съобщен в Държавен вестник № 55 от 18.06.1999 г.
По силата на договор за покупко-подажба от 06.06.2000 г.,
обективиран в нотариален акт № 157, том I, рег. №
736, дело № 263 от 2000 г., А. К. М. е прехвърлил собствеността на В.К.П. на ½ идеална
част от недвижим имот-дворно място в местността „Б.-П.“ с площ от 0,458 декара,
четвърта категория, парцел № 15 от масив № 114, съставляващ имот № 114015 по
картата на землището при граници и съседи: кад. №
000001 населено място, имот № 114016 на В. К. М., имот № 114002 на Общинско
Кметство Х., имот № 114014 на Г. К. М. (л.8 от гр.д).
С договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 158, том I, рег. № 737, дело
№ 264 от 2000 г., А. К. М. е прехвърлил собствеността на Д.К.М. на ½ идеална
част от недвижим имот-дворно място в местността „Б.-П.“ с площ от 0,458 декара,
четвърта категория, парцел № 15 от масив № 114, съставляващ имот № 114015 по
картата на землището при граници и съседи: кад. №
000001 населено място, имот № 114016 на В. К. М., имот № 114002 на Общинско
Кметство Х., имот № 114014 на Г. К. М.. При изповядване на сделките са
представени скица с № 217 и скица с № 218 от 1997 г.
Видно от скица с № Ф02460/06.08.2007
г., имот с № 114015 е с променена площ, като в документа е посочена квадратура
от 0,375 дка. при граници и съседи: кад. № 000001
населено място с. Б., имот № 114016 на наследници на В. К. М., имот № 114019 на
зами по чл. 19 от ЗСПЗЗ, имот № 114014 на наследници на Г. К. М. (л. 9).
Видно от удостоверение №
ТС-1667/11.11.2015 г. издадено от Община Б., дворната регулация по действащия
план на местността „Б.“, одобрен със заповед № 36/06.03.1989 г. за УПИ I-69.666
в кв. 13 не е приложена.
Наследодателят на въззиваемите- Е. П.Т., е закупила с договор за
покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 91,
том I, рег. № 367, дело № 94 от 2015 г., недвижим имот-дворно място с площ 0,305
кв.м., съставляващ имот пл. № 69 в кв. 13 по плана на м. Б., с. Х., от които 0,260
кв.м. са включени в УПИ I-69.666, а 45 кв.м. попадат в улица с ОК, ОК 15,16,17
при съседи на имота: улица, имот пл. № 666, имот пл. № 667 (л. 60-61).
Съгласно заключението на
съдебно-техническата експертиза на вещото лице инж. Ч. Я., имотът, описан в
решение № 09/18.04.1996 г. за възстановяване правото на собственост на земи в
съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на с. Х. с №
114015 и имотът, описан в нотариален акт № 158, том I, рег. № 737, дело № 264
от 2000 г. и в нотариален акт № 158, том I, рег. № 737, дело № 264 от 2000 г. е
идентичен. Между този имот и отразения в скица № Ф02460 от 06.08.2007 г. е
налице частична идентичност за площ от 0,375 дка, като няма промяна на
границите (след 1999 г.) от север, изток и юг, а от запад частично. Промяна на
имотната граница има от запад, която е границата с урабанизираната
територия. Посочено е, че за землището на село Х. първоначално е бил изработен
план за земеразделяне и карта за реални граници, който не е приет, но по него е
било издадено решение № 9 за възстановяване правото на собственост на земи в
съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на с. Х. на А. К.
М. за имот с № 114015. Впоследствие дейността по изработка на план за
земеразделяне е възложена на друга фирма, изработен и одобрен е коригиран план.
Коригирана е границата на с. Х. (на урбанизирана територия) с която граничи
имот № 114015. Поради тази причина има разлика в площта на процесния
имот.
В отговора на въпрос с № 3, вещото
лице е посочило, че процесният имот с № 114015, както
е отразен на скица № 218 от 19.09.1997 г., попада частично в урбанизираната
територия, като частта е в размер от 83 кв.м. Процесният
имот не попада в УПИ I-69.666 в кв. 13 по регулационния план на с. Х. от 1999
г. до момента.
Според вещото лице, границите на
имот № 114015, съгласно скица № Ф02460 от 06.08.2007 г. (л. 9) и имота на ответниците, отразен в скица № К01171/28.11.2000 г. (л.44)
напълно съвпадат. Приложена е комбинирана скица на л. 99.
В о.с.з. вещото лице посочва, че към
датата на одобряване на плана на с. Х. от 1989 г., регулационния план на махала
„Б.“ имот с № 114015 не е фигурирал. По регулационния план към УПИ I-69.666 в
кв. 13 се придава от изток част, която не покрива границите на сегашния,
първоначално възстановен имот с № 114015. Придадена е част в размер на 14 кв.м.
(скица л. 107). Посочено е, че при създаване на регулационния план е заснета
имотна граница, която не покрива границите на първоначално възстановения имот с
№ 114015 (л. 101).
При така установената
фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:
Обжалваното решение е валидно и
допустимо.
По същество при наведените в жалбата
оплаквания решението е правилно.
Съгласно
тълкувателно решение № 1 от 1997 г. по гр. д. № 11/1997 г., ОСГК на ВС,
решенията на общинските поземлени комисии по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ и по чл.
27, ал. 1 от ППЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост върху
земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални граници или в нови
реални граници с план за земеразделяне имат конститутивно
действие. Решението представлява стабилен административен акт, който определя
имота, чиято собственост се възстановява и неговия собственик, а при спор за
материално право, решението се оборва по исков ред.
Решение № 09 за възстановяване
правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални
граници в землището на с. Х. на основание чл. 18ж, ал. 1, чл. 18з, ал. 1 от
ППЗСПЗЗ е постановено на 18.04.1996 г. Съгласно разпоредбата на чл. 18ж, ал. 1
от ППЗСПЗЗ (редакция ДВ, бр. 48 от 1995 г.), Общинската поземлена комисия
постановява решение за възстановяване правото на собственост в съществуващи или
възстановими стари реални граници, в което се описват размерът и категорията на
имота, неговото местоположение, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността
и основанията за тях. Към решението се прилага скица на имота, заверена от
поземлената комисия, а за имоти в строителните граници на населените места - и
от техническата служба на общината. В решението е отразена забележка, че се
издава в изпълнение на чл. 18д, ал. 4 и чл. 31, ал. 2 от ППЗСПЗЗ и допълва
решение 09 от 19.02.1993 г. Решението е издадено от компетентен орган в рамките
на неговата компетентност и в предписаната от закона форма, на законово
основание и при наличие на материалноправни
предпоставки за издаването му. Влязло е в законна сила. Съдържа всички
необходими реквизити. Към решението обаче не приложена скица на имота, заверена
от техническата служба на община, съгласно чл. 18ж, ал. 1, изр.последно от
ППЗСПЗЗ. Приложената по делото скица с № 218/19.08.1997 г. на л. 85 от гр.д. е
издадена по друго решение на Поземлената комисия с отразена дата на решението-
23.04.1997 г. Следва да се отбележи, че приложената по делото скица с №
218/19.08.1997 г. не е заверена от техническата служба на общината, което
следвало да бъде направено предвид действащия към този момент кадастрален план
от 1989 г.
Поради изложените съображения,
настоящият съдебен състав счита, че не е настъпило конститутивно
действие на решение с № 09/18.04.1996 г. за възстановяване правото на
собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището
на с. Х., с което е възстановено правото на собственост на А. К. М. в
съществуващи реални граници на имот, нива от 0,458 дка, четвърта категория,
местност „Б.-П.“, имот № 114015 по картата на землището по отношение на процесните 83 кв.м.
В решението е
посочено, че са направени измервания на земята. Видно от назначената
съдебно-техническа експертиза е, че за землището на село Х. първоначално е бил
изработен план за земеразделяне и карта за реални граници, който не е приет, но
по него е било издадено решение № 9 за възстановяване правото на собственост на
земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на с. Х.
за имот с № 114015. Въпреки, че правото на собственост на А. М. върху имот с №
114015 е възстановен в реално съществуващи стари граници, административното
решение не е съобразено с действащия към този момент застроителен,
регулационен и кадастрален план за местността от 1989 г. и заснетата източна
граница. Видно от посоченото от вещото лице в о.с.з. източната дворищно
регулационна граница на УПИ I-69, 666 не е
променяна от одобрението на плана от 1989 г., както е отразена и в
кадастралната карта (л. 101).
Коригиран план за земеразделяне е
одобрен и съобщен в Държавен вестник № 55 от 18.06.1999 г., с който са
отстранени грешките и несъответствията е предходния план.
Видно от експертното заключение с
приемането на коригирания план за земеразделяне през 1999 г. е коригирана
границата на с. Х. (на урбанизирана територия) с която граничи имот № 114015,
поради което има разлика в площта на процесния имот,
която е отразена в скица № 218 от 19.09.1997 г. в размер на 0,458 дка, л. 85 от
гр,д. и скица № Ф02460 от 06.08.2007 г. с отразена
площ от 0,375 дка.
От допълнителната съдебно-техническа
експертиза се установява, че съгласно регулационния план на с. Х., местност „Б.-П.“
от 1989 г. към УПИ I-69.666 в кв. 13 се придава от изток част, която не покрива
границите на сегашния, първоначално възстановен имот с № 114015. Придадена е
част в размер на 14 кв.м. (скица л. 107). Посочено е, че при създаване на
регулационния план е заснета имотна граница, която не покрива границите на
първоначално възстановения имот с № 114015. (л. 101). Към датата на одобряване
на плана на с. Х. от 1989 г., регулационния план на махала „Б.“ имот с № 114015
не е фигурирал. По делото ищците, сега въззивници, не
са ангажирали доказателства досежно границите на процесния имот преди регулацията от 1989 г.
Последицата от правилата за
разпределение на доказателствената тежест в
гражданския процес е, че за съда е осъществено само онова фактическо твърдение,
което той може да приеме за безспорно установено въз основа на събраните по
делото доказателства. По силата чл. 154 от ГПК всяка от страните следва да
проведе пълно главно доказване относно обстоятелствата, на които основава
своите искания или възражения, като извлича изгодни за себе си правни
последици. По правилата на гражданския процес, главното доказване трябва да
бъде винаги пълно- да създаде сигурно убеждение на съда в истинността или неистиннността на съответното фактическо твърдение, само
насрещното доказване може да се задоволи да бъде непълно. Ако страната не се
справи с доказателствената тежест, дори да съществува
вероятнтост, но не и несъмненост, то в резултат на
последиците от разпределението на доказателствената
тежест в гражданския процес, за съда този факт или обстоятелство не се е
осъществило, ако трябва да се установи настъпването му, съответно се е
осъществило, ако трябва да се установи липсата му. Тежестта на доказване не е
задължение да се представят доказателства, а е въпрос за последиците от
недоказването. Както беше посочено не са ангажирани никакви доказателства от въззивниците относно местоположението и границите на процесния имота преди 1989 г., поради което няма как да
бъде прието от съда, че е налице грешка или непълнота в кадастралната карта.
Поради гореизложените съображения,
настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода от спора, разноските
по производството следва да останат в тежест на въззивниците.
Воден от горното, Софийски
окръжен съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 197
от 13.05.2019 г., постановено по гр. дело № 687/2015 г. по описа на Районен съд
– гр. Сливница, с което е оставен без
уважение иск с правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, предявен от В.К.П. и Д.К.П.
срещу П.П.Т., П.П.Т. и Е.П.Т.
да бъде признато за установено, че е налице грешка в действащата кадастрална
карта на местността „Б.-П.“, с. Х., изразяваща се в неправилно заснемане на
частта с площ 83 кв.м., заключена между буквите „А-Б-В-Г-А“ от скица на вещото
лице на л. 99 от делото, от собствения им имот с № 114015 по картата на
землището на с. Х., местност „Б.-П.“, целия с площ 0,458 кв.м., четвърта
категория, парцел № 15, масив № 114, при граници и съседи съгласно нотариален
акт: имот кад. № 000001- населено място, имот №
114016, имот № 114002, имот № 114014, а съгласно скица: имот кад. № 000001, населено място, имот 114016 - нива
собственост на наследниците на В. К. М., имот № 114019-нива, земи по чл. 19 от
ЗСПЗЗ, имот № 114014-нива, собственост на наследниците на Г. К. М., към
съседния УПИ I-69,666 от кв. 13, собственост на ответниците,
както и, че верните имотни граници на имот № 114015 са тези преди регулацията
от 1989 г.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.