№ 168
гр. Пловдив, 05.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно търговско дело
№ 20235001000142 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 260226/ 24.11.2022 г. по т. д. № 202/2019 г. на ОС
Пловдив ЗАД „А. И.“ АД е осъден да заплати на М. Х. К. сумата от 75 000 лв.
ведно със законната лихва, начиная от 09.06.2017 г. до окончателното
изплащане на сумата, представляваща обезщетение за претърпените от
нея неимуществени вреди от смъртта на нейния съпруг Г. Н.в К., настъпила
при пътнотранспортно произшествие на 20.08.2016 г., предявеният иск за
разликата до пълния предявен размер от 150 000 лв., както и претецията за
лихви за забава за периода от 28.08.2016 г. до 08.06.2017 г. включително е
отхвърлен.
С постановеното решение ЗАД „А. И.“ АД е осъден да заплати на Н. Г.
К. и Д. Г. Ц. сумата от по 60 000 лв. за всеки от тях ведно със законната лихва,
начиная от 09.06.2017г. до окончателното изплащане на сумите,
представляващи обезщетение за претърпените от тях неимуществени
вреди от смъртта на техния баща Г. Н.в К., настъпила при пътнотранспортно
произшествие на 20.08.2016 г., като исковете за разликата до пълните
предявени размери от по 140 000 лв., както за лихви за периода от 28.08.2016
1
г. до 08.06.2017 г. са отхвърлени.
Недоволен от постановеното решение е останал ответникът ЗАД „А. И.“
АД, който го обжалва в частта, в която предявеният от М. Х. К. иск е уважен
над сумата от 52 500 лв., както и в частта, в която предявените от Н. Г. К. и Д.
Г. Ц. искове са уважен над сумата от 42 000 лв. Жалбоподателят е останал
несъгласен с определените на ищците обезщетения за неимуществени вреди,
като счита същите за завишени и несъответстващи на реално претърпените от
тях болки и страдания. Изразява несъгласие и с приетия от съда процент
съпричиняване от страна на пострадалия, като счита, че е занижен. Предвид
изложеното иска да се отмени обжалваното решение в частта, в която
предявените искове са уважени съответно над 52 500 лв. за М. Х. К. и над 42
000 лв. за Н. Г. К. и Д. Г. Ц., вместо което се постанови ново, с което
предявените искове се отхвърлят над посочените размери.
Недоволни от така постановеното решение са останали ищците М. Х.
К., Н. Г. К. и Д. Г. Ц., които обжалват постановеното решение в частта, в
която предявените искове са отхвърлени над уважените размери съответно от
75 000 лв. и 60 000 лв. Оспорват приетия от съда принос на починалия за
настъпване на произшествието от 50 %, като излагат доводи, че той няма вина
за настъпване на вредоносния резултат. Изразяват несъгласие и с
определеното от съда обезщетение за претърпените от тях неимуществени
вреди, което считат за занижено. Предвид изложеното искат да се отмени
обжалваното решение, вместо което се постанови ново, с което предявените
искове се уважат в пълен размер.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност във връзка с доводите на страните, констатира следното от
фактическа и правна страна:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от
надлежна страна и против акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради
което са допустими.
Производството по т. д. № 202/ 2019 г. на ОС Пловдив е образувано по
предявени от М. Х. К., Н. Г. К. и Д. Г. Ц. против ЗАД „А. И.“ АД искове с
правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за немуществени вреди от смъртта на
техния съпруг и баща Г. Н.в К., настъпила на 20.08.2016 г., както следва: 150
000 лв. за съпругата М. Х. К., представляваща част от общото дължимо
2
обезщетение от 200 000 лв., и по 140 000 лв. за децата Н. Г. К. и Д. Г. Ц. – част
от общото дължимо обезщетение от 200 000 лв.
Отговорността на застрахователя произтича от сключения между него и
прекия причинител на вредата договор за застраховка „гражданска
отговорност", поради което отговорността му е обусловена и функционално
свързана с деликтната отговорност на застрахования.
По делото не е спорно, че на 20.08.2016 г. около 01. 00 по път ПП – I - 6
е настъпило ПТП между влекач „М.“ с рег. № ******* и с прикачено ремарке
с рег. № ********, управляван от С. А. Т., и лек автомобил „Р.“ с рег. № Р.,
управляван от Г. Н.в К., вследствие на което загинал водачът на лекия
автомобил.
С влязла в сила присъда по НОХД № 204/ 2018 г. на ОС – Стара Загора
С. А. Т. е признат за виновен в това, че около 01.00 часа на 20.08.2016г при
управление на моторно превозно средство - товарен автомобил - влекач марка
„М. А.“ с peг. № № ******* и с прикачено ремарке с рег. № ******** при
навлизане на първокласен път I - 6, километър 344 в землището на община Н.
е нарушил чл. 49 ЗДП, като с деянието си по непредпазливост причинил
смъртта на Г. Н.в К..
За товарния автомобил е налице сключена със ЗАД „А. И.“ АД
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по
Застрахователна полица № BG/ 33/ **********/ 28.06.2016 г. със срок на
действие от 06.07.2016 г. до 05.07.2017 г.
Гореизложеното налага извод за наличие на предпоставките на чл. 477,
ал. 1 КЗ за ангажиране отговорността на застрахователя за причинените от
застрахования водач вреди от процесното ПТП.
Оплакванията в жалбите на двете страни са в две насоки: относно
правилното приложение на чл. 52 ЗЗД и наличието на съпричиняване от
страна на починалия водач на лекия автомобил.
С оглед задължителните постановки, дадени с ППВС № 4/1968 г. и
доразвити с трайната практика на ВКС, справедливостта като критерий за
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при деликт не
е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно
съществуващи, конкретни обстоятелства. При определяне справедлив размер
3
на обезщетението за претърпени болки и страдания при причиняване на
смърт следва да се съобразят редица критерии като възрастта на увредения,
общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия,
който търси обезщетение за неимуществени вреди, причинените на последния
морални страдания, обстоятелствата, при които е настъпило увреждането,
както и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитие
на самото общество, при отчитане на икономическите условия в страната, а
като ориентир за последните - нивата на застрахователно покритие към
момента на увреждането. Фактор с определящо значение за интензитета и
продължителността на претърпените вреди вследствие на смърт е степента на
близост, привързаност и обич между увредения и починалия.
По отношение на съпругата М. Х. К. по несъмнен начин се установи от
показанията на Д. Ш. и Х. Б., че между нея и починалия Г. Н.в К. е
съществувала трайна и дълбока емоционална връзка, изпълнена с обич,
подкрепа и разбирателство. Създали са хармонично и щастливо семейство,
заедно са отгледали своите деца. Смъртта на съпруга й я поставила в трудно
житейско положение да живее сама без любимия си човек, без неговата
морална и финансова подкрепа, сама да посреща всички житейски трудности.
Ищцата изключително тежко понесла смъртта на своя сподвижник в живота и
още не можела да се съвземе от неочакваната му загуба. В този смисъл
определеното от окръжния съд обезщетение от 150 000 лв. в най – пълна
степен съответства на интензитета на претърпените от ищцата негативни
емоции от преждевременната и неочаквана смърт на съпруга й и е съобразено
с размера на присъжданите от съдилищата обезщетения за ПТП, настъпили в
този период (Решение № 28/ 13.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 248/ 2020 г., I т.
о. и Решение № 108/ 21.10.2020 г. по т. д. № 1287/ 2019 г., II, т. о.).
Правилно е определено и обезщетението за неимуществени вреди на
децата Н. Г. К. и Д. Г. Ц.. По делото се установи, че между тях и починалият
им баща съществувала силна емоционална и духовна връзка, топли и
сърдечни отношения. Независимо че бил пенсиониран, продължавал да
работи и да им помага. Децата за него били на първо място и полагал всички
усилия да им осигури добър живот. Д. се оженила и се преместила в Пловдив,
на която помогнали да си купи апартамент, а Н. със семейството си останал да
живее в жилището на родителите си. От друга страна при преценка
интензитета на претърпените неимуществени вреди следва да се отчете
4
обстоятелството, че ищците са пълнолетни, създали собствени семейства,
имат деца, за които да се грижат, което им позволява по - добре да отреагират
на внезапната смърт на баща им и да преживеят мъката от неговата загуба.
Така определеното обезщетение от 120 000 лв. е съобразено с изискването за
справедливост по чл. 52 ЗЗД и не са налице основания за неговото изменение.
Второто релевирано от страните оплакване е за неправилно определен
размер на приноса на починалия за настъпване на процесното ПТП.
Съпричинаване е налице, когато със своето поведение пострадалият
обективно е създал предпоставки за настъпване на вредоносния резултат.
Конкретният принос на всеки от участниците в ПТП ще се определи
взависимост от тежестта на допуснатите от тях нарушения на правилата за
движение и в каква степен са допринесли за настъпване на вредоносния
резултат. В случая приносът на пострадалия водач на лекия автомобил се
претендира за неизпълнение на задължението по чл. 20, ал. 2 ЗДП да намали
скоростта или да спре при възникване на опасност на пътя и за неползване на
обезопасителен колан.
Относно механизма на настъпване на пътнотранспортното
произшествие по делото се установи от приетата съдебно – автотехническа и
медицинска експертиза, че на 20.08.2016 г. около 01. 00 ч. Г. Н.в К.
управлявал лек автомобил „Р. 19“ с рег. № Р. по платното за движение на
първокласен път I - 6 в посока от изток на запад със скорост около 88 км. ч.
По същото време С. А. Т. като водач на товарен автомобил „М. А.“ с
прикачено към него полуремарке „К.“ потеглил от земен път в посока от
север на юг и с маневра „завой наляво“ навлязъл на пътното на първокласен
път I******** в землището на община Н., като в този момент лекият
автомобил е бил на разстояние не по – малко от 340 м. от мястото на
навлизане. Пресичайки траекторията на движение на лекия автомобил
настъпил удар, който бил в предната лява част на лекия автомобил и в лява
част на полуремаркето. Ударът настъпил в попътната дясна лента за
движение на лекия автомобил, на хоризонтален, равен и прав участък от пътя
със суха асфалтова, без дупки и неравности. Поради липсата на данни с какви
светлини - къси или дълги, се е движел лекият автомобил, както и дали
товарната композиция е била с включени габаритни светлини, вещото лице –
автоексперт е изготвил варианти за възможните действия, които водачът на
5
лекия автомобил е могъл да предприеме преди удара. При вариант, при който
товарното полуремарке е било с включени габаритни светлини, водачът на
лекия автомобил е могъл да го възприеме преди навлизане в опасната му зона
на спиране, която предвид конкретна пътноклиматична обстановка е
определена на 78. 01 метра. При движение на товарната композиция без
включени светлини водачът на лекия автомобил е имал първоначална
техническа възможност да я възприеме от около 45 м., ако се е движил на
къси светлини, като в този момент товарната композиция е попадала в
опасната зона за спиране на лекия автомобил, а ако се е движил на дълги
светлини е имал техническа възможност да я възприеме от не по - малко от
150 м., т. е. извън опасната му зона на спиране.
При това положение от значение за преценка приноса на участниците за
настъпване на пътнотрансротното произшествие е изясняването на
обстоятелството дали товарното полуремарке е било осветено. Защото, ако е
било осветено, т. е. с включени габаритни светлини, тогава според
експертизата водачът на лекия автомобил е могъл да го възприеме преди
навлизане в опасната му зона на спиране и съответно е имал възможност да
предотврати удара, като спре лекия автомобил. Ако пък товарното
полуремарке е било неосветено, в този случай от значение е с какви светлини
се е движел лекият автомобил – къси или дълги.
Данни за посоченото обостоятелство се съдържат в показанията на
водача на товарния автомобил – св. С. А. Т., който сочи, че по цялата дължина
на влекача и полуремаркето има допълнителни фабрично изпълнени
светлини, които светят в оранжево и които към този момент са работили.
Изложеното от него се потвърждава от снимковия материал на л. 367 от
заключението на комплексната съдебномедицинска и автотехническа
експертиза, от което е видно наличието на четири броя функциониращи
габарити по цялата лява страна на полумаркето с разположен зад тях ляв
външен габарит и заден габарит. При тези данни по делото и при липса на
доказателства в обратната насока следва да се приеме, че към момента на
настъпване на удара товарният автомобил е бил с включени странични
габаритни светлини. В тази хипотеза водачът на лекия автомобил е имал
възможност да възприеме осветената задна част на товарната композиция в
северната лента за движение, по която се е движел, извън опасната си зона на
спиране, тъй като 3. 18 s преди сблъсъка (времето на изминаване на опасната
6
зона на спиране от 78. 01 м. от лекия автомобил при работещи габаритни
светлини на товарния автомобил) товарният автомобил е бил изцяло в южната
(насрещната на лекия автомобил) лента за движение, като светлинният сноп е
бил насочен към южната граница на платното за движение без да осветява
директно северната пътна лента. В тази ситуация вместо да намали или да
спре съгласно изискването на чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДП починалият водач на
лекия автомобил е продължил движение, с което е допринесъл за настъпване
на произшествието.
Второто възражение за съпричиняване касае ползването на
обезопасителен от починалия водач на лекия автомобил. По делото не е
спорно обстоятелството, че водачът на лекия автомобил Г. Н.в К. е бил без
обезопасителен колан – нарушение по чл. 137а, ал. 1 ЗДП. Спорен е въпросът
за причинната връзка на посоченото нарушение с настъпилия резултат.
Вещите лица от приетата комплексна съдебномедицинска и автотехническа
експертиза сочат в устния си доклад, че е имало навлизане на части от
автомобила вътре в купето, но конкретно получените от шофьора травми не
са причинени от тях, както и не е налице навлизане навътре на волана на
автомобила към водача. Смъртта на водача на автомобила е настъпила от
неспасяема гръдна травма, следствие свободното му движение от седалката
напред към волана на автомобила и силен удар във волана, който се е
изкривил, като веднага след това е последвало силно движение назад.
Посочената травма е довела до бърза загуба на кръв от разкъсването на
торбичката на сърцето, а разкъсването е резултат именно от „воланната
травма“. Според вещите лица травмата нямало да настъпи при правилно
поставен колан, тъй като тялото щяло да бъде фиксирано към седалката и да
бъде ограничено движението му и напред и назад, като уточняват, че в този
случай със сигурност ще настъпят инерционни травми, тъй като скоростта на
движение на автомобила е била висока, но не е задължително да се стигне до
смърт. Поддържат, че ако водачът на лекия автомобил е бил с поставен
предпазен колан, най – вероятно тежестта на причинените травматични
увреждания биха били по – леки, но бих се получили други травматични
увреждания. Вещите лица посочват, че при скорост над 90 км/ч и при челен
удар могат да настъпят тежки инерционни травми също с фатален край.
При преценка приносът на всеки от участниците в произшествието за
7
настъпване на увреждането следва да се отчете на първо място като основен
фактор за настъпване на произшествието поведението на застрахования водач
на товарния автомобил, който в нарушение на чл. 49 ЗДП при навлизане от
земен път на ПП – I – 6 не е пропуснал движения се по пътя с настилка лек
автомобил „Р.“, управляван от Г. Н.в К.. От друга страна водачът на лекия
автомобил също е допринесъл за настъпване на вредите, тъй като е имал
възможност да предотврати произшествието, като намали скоростта или спре,
но при преценка тежестта на допуснатото от него нарушение следва да се
отчете обстоятелството, че произшествието е станало в тъмната част на
денонощието и при намалена видимост. Допълнителен фактор за настъпване
смъртта на водача на лекия автомобил е неползването на обезопасителен
колан, който би предотвратил фаталната гръдна травма, но следва да се
съобрази и становището на вещите лица, че при челен удар при скорост от 90
км./ ч. могат да настъпят други тежки увреждания, т. нар. инерционни травми,
който да засегнат смъртоносно аортата или белите дробове. Съпоставяйки
поведението на всеки от участниците в пътнотранспортното произшествие,
преобладаващ се явява приносът на водача на товарния автомобил, чието
нарушение на правилата за движение по пътищата е първопричина за
настъпване на увреждането. По отношение на пострадалия водач на лекия
автомобил следва да се отчете, че се е движел в условията на ограничена
видимост, която е била допълнително влошена от насрещните светлини на
двата товарни автомобила, както и че дори да е бил с поставен колан е
съществувала голяма вероятност при установената скорост от 90 км/ ч. и
челния характер на удара да настъпят други травматични увреждания
(инерционни травми) със смъртоносен характер. Поради изложеното
отговорността на участниците за настъпване на произшествието следва да се
разпредели в съотношение 70% за водача на лекия автомобил и 30% за
починалия водач на лекия автомобил, с оглед на което определените
обезщетения следва да се намалят съответно от 150 000 лв. на 105 000 лв. за
съпругата М. Х. К. и от 120 000 лв. на 84 000 лв. за всяко от децата Н. Г. К. и
Д. Г. Ц..
Изложеното налага обжалваното решение да се отмени в частта, в
която предявеният от М. Х. К. иск е отхвърлен над сумата от 75 000 лв. до 105
000 лв., а претенциите на Н. Г. К. и Д. Г. Ц. – над 60 000 лв. до 84 000 лв.,
вместо което се постанови ново, с което ответникът ЗАД „А. И.“ АД бъде
8
осъден да заплати още 30 000 лв. на М. Х. К. и по 24 000 лв. на Н. Г. К. и Д. Г.
Ц.. Решението в частта, в която предявените искове са отхвърлени над сумите
съответно от 105 000 лв. по отношение на М. Х. К. и 84 000 лв. по отношение
на Н. Г. К. и Д. Г. Ц. следва да се потвърди като законосъобразно. Решението
в частта, в която предявените от ищците искове са уважени съответно до
сумата от 52 000 лв. за М. Х. К. и 42 000 лв. за Н. Г. К. и Д. Г. Ц. е влязло в
сила поради необжалването му.
Решението следва да се отмени и в частта, в която претенцията за
законна лихва е отхвърлена за периода 08.03.2017 г. – 08.06.2017 г. Относно
началния момент на законната лихва върху застрахователното обезщетение -
от уведомяване на длъжника съгласно чл. 429, ал. 3 КЗ или от изтичане на
сроковете по чл. 497, ал. 1 КЗ, е налице произнасяне на ВКС (Решение № 128
от 4.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 2466/2018 г., I т. о.), според което в
хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ в застрахователната сума по чл. 429
КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице
обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на
застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред
застрахователя, а не и от момента на увреждането. В настоящия случай
застрахователната претенция на ищците е предявена на 08.03.2017 г., поради
което от следващия ден застрахователят ЗАД „А. И.“ АД е изпаднал в забава
и дължи законна лихва върху присъденото обезщетение.
По разноските:
С оглед частичната отмяна на решението същото следва да се ревизира
и в частта на разноските.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка
на ОС – Пловдив ДТ в размер на 10 920 лв. съобразно размера на присъденото
обезщетение.
Съобразно допълнително уважената във въззивното производство част
от предявения иск ответникът ЗАД „А. И.“ АД следва да заплати на адв. П. К.
адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2, т. 1 ЗА за оказано безплатно
процесуално представителство на ищцата М. Х. К. в размер на още 2640 лв. с
ДДС за производството пред първата инстанция и в размер на 5868 лв. с ДДС
за въззивното производство, изчислено върху сумата от 53 000 лв. съобразно
9
предмета на обжалване (над сумата от 52 000 лв.) и уважената част на иска от
105 000 лв. или общо 8 508 лв.
За оказаното безплатно процесуално представителство на Н. Г. К. и Д. Г.
Ц. ответникът следва да заплати на адв. П. К. адвокатско възнаграждение
по чл. 38, ал. 2, т. 1 ЗА в размер на още 4608 лв. с ДДС общо за двамата за
производството пред първата инстанция и в размер на 9 624 лв. с ДДС за
въззивното производство, изчислено върху сумата от 24 000 лв. за всеки от
двамата ищци съобразно предмета на обжалване (над сумата от 42 000 лв.) и
уважената част на исковете от 84 000 лв. или общо 14 232 лв.
Направените от ответника ЗАД „А. И.“ АД разноски следва да се
определят за всяка инстанция поотделно с оглед разликата в предмета в двете
инстанции. За производството пред първата инстанция застрахователят е
направил разноски общо в размер на 12 946 лв., от които 750 за вещи лица, 40
лв. за свидетел и 12 156 лв. за адвокатско възнаграждение. При определяне
разноските за тази инстанция окръжният съд е счел за неоснователно
възражението за прекомерност на уговоР.то адвокатско възнаграждение,
чието определение не е било оспоР. от ищците. Поради това разноските на
ответника за първоинстанционното производство съобразно отхвърлената
част на исковете от 157 000 лв. възлизат на 4 726. 30 лв. или по 1 575. 43 лв. за
всеки от ищците.
Разноските във въззивното производство са в размер на 26 070 лв., от
които 1170 лв. за ДТ и 24 900 лв. за адвокатско възнаграждение. Съдът
намира за неоснователно възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, тъй като макар и да надвишава с малко повече от 5 000 лв.
предвидения в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения минимален размер от 19 629 лв. с ДДС
съобразно материалния интерес в производството от 294 000 лв., то е
съобразено с фактическата и правна сложност на спора, отличаващ се със
спорна фактология по делото, изискваща използването на вещи лица, както и
със значимостта на изследваните правни въпроси относно приложението на
чл. 52 ЗЗД и чл. 51, ал. 2 ЗЗД. При това положение ищците следва да заплатят
на ответника разноски за въззивната инстанция в размер на 17 646. 02 лв.
съобразно отхвърлената част на исковете или по 5 882 лв. всеки един от тях.
Общо за двете инстанции всеки от ищците следва да заплати на ответника
10
разноски в размер на 7 457. 43 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ЗАД „А. И.“ АД следва да заплати по
сметка на ОС – Пловдив изплатените от бюджетните средства на съда
разноски за вещи лица в размер на 250 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260226/ 24.11.2022 г. по т. д. № 202/2019 г. на
ОС Пловдив, в частта, в която предявеният от М. Х. К. против ЗАД „А. И.“
АД иск иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ е отхвърлен над сумата от 75
000 лв. до 105 000 лв., в частта, в която предявените от Н. Г. К. и Д. Г. Ц.
искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ са отхвърлени над сумата от 60
000 лв. до 84 000 лв. за всеки един от тях, в частта, в която претенцията за
лихви за забава върху присъдените на ищците застрахователни обезщетения е
отхвърлена за периода 09.03.2017 г. до 08.06.2017 г., както и в частта на
разноските, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „А. И.“ АД да заплати на М. Х. К., ЕГН **********, гр.
К. ул. „К., ул. Г. К.***** още 30 000 лв., представляваща разликата над 75 000
лв. до 105 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на
съпруга й Г. Н.в К. при ПТП на 20.08.2016 г., ведно със законната лихва от
09.03.2017 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД „А. И.“ АД да заплати на Н. Г. К., ЕГН **********, гр.
К. ул. „К., ул. Г. К.***** и Д. Г. Ц., **********, гр. П., бул. ******** още по
24 000 лв. на всеки един от тях, представляваща разликата над 60 000 лв. до
84 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща им Г.
Н.в К. при ПТП на 20.08.2017 г., ведно със законната лихва от 09.03.2017 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД „А. И.“ АД да заплати на М. Х. К., Н. Г. К. и Д. Г. Ц.
законна лихва върху присъдените обезщетения съответно от 75 000 лв. и 60
000 лв. ведно със законната лихва от 09.03.2017 г. до 08.06.2017 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗАД „А. И.“ АД да заплати по сметка на ОС Пловдив ДТ в
11
размер на 10 920 лв.
ОСЪЖДА ЗАД „А. И.“ АД да заплати по сметка на ОС Пловдив
разноски за вещи лица в размер на 250 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗА ЗАД „А. И.“ АД да заплати на
П. К. адвокатско възнаграждение за оказано безплатно процесуално
представителство на М. Х. К., Н. Г. К. и Д. Г. Ц. в производството пред ОС
Пловдив и АС Пловдив в размер на 22 740 лв.
ОСЪЖДА М. Х. К., Н. Г. К. и Д. Г. Ц. всеки един от тях да заплати на
ЗАД „А. И.“ АД разноски по делото в размер на 7 457. 43 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12