Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 14.04.2021г.
гр.Царево
В ИМЕТО НА НАРОДА
Царевският
районен съд наказателен състав
На двадесет и
трети март две
хиляди двадесет и първа година
В публичното
заседание в следния състав:
Председател: Мария
Москова
секретар
Нели Стоянова,
като
разгледа докладваното от съдия Москова НАХД
№ 58/2021г. по описа на РС-Царево, за да се произнесе взе предвид следното
:
Производството е
по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по
жалба, подадена от Г.А.Д. с ЕГН ********** ***, срещу Наказателно постановление № 20-4635-000429/28.09.2020г.
на Началника на РУ на МВР-Приморско, с
което на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП са му
наложени наказания „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 24 месеца на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП.
Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като неправилно и
незаконосъобразно. Твърди, че не е извършил посоченото нарушение.
В с.з. жалбоподателят,
редовно уведомен, се явява лично и поддържа жалбата.
В с.з., АНО, редовно
уведомен, не изпраща представител.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
На 04.09.2020 г.
около 01:05 часа жалбоподателят управлявал в гр. Приморско по ул. „Албатрос” в
посока улица „Славянска” товарен автомобил „Форд фиеста куриер“ с рег. № ****, собственост
на „Фреш Клима 1“ ЕООД, като автомобилът е бил спрян за проверка от полицейски
наряд на РУ на МВР – Приморско, в състава на който бил св.Д.П. на длъжност мл.
автоконтрольор. След като жалбоподателят
отказал да бъде проверен с тест за употреба на наркотични вещества или техни
аналози, свидетелят Д.П. му издал талон за медицинско изследване №091219/04.09.2020г.
и преди да изтече указания в талона срок за явяване на жалбоподателя в
медицинско заведение, съставил на място акт за административно нарушение с
№294957/04.09.2020г., в който посочил, че жалбоподателят отказва да му бъде извършена проверка с тест за употреба на наркотични вещества или техни
аналози и не е изпълнил предписание за химико-токсилогично лабораторно
изследване за употреба на наркотични вещества или техни аналози, като
квалифицирал нарушението като такова по чл.174 ал.3 от ЗДвП.
Въз
основа на така съставения АУАН, впоследствие АНО издал обжалваното наказателно
постановление, в което нарушението е
описано по същия начин и е дадена същата правна квалификация.
Изложената фактическа обстановка съдът
прие за установена с оглед събраните по делото писмени доказателства и гласни
доказателствени средства. От показанията на свидетеля Д.П. се установява, че преди
да изтече указания в талона срок за явяване на жалбоподателя в медицинско
заведение, същият е съставил на място против жалбоподателя АУАН, в който е
посочил, че жалбоподателя не е изпълнил предписание за химико-токсилогично
лабораторно изследване за употреба на наркотични вещества или техни аналози. От
представения по делото талон за медицинско изследване №091219/04.09.2020г. се
установява, че задължителните реквизити
в същия не са попълнени, поради което от издадения талон не става ясно какво точно е отказал жалбоподателят - дали е отказал да бъде тестван за употреба
на алкохол или е отказал да бъде тестван за употреба на наркотични вещества или
техни налози. По делото липсва медицински протокол, който да удостоверява, че
жалбоподателят е отказал да даде кръв за медицинско изследване за
употреба на наркотични вещества или техни налози.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е
депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
Обжалваното
наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни органи (Заповед №
8121з-515 от 14.05.2018 г. в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. При
издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните
разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Настоящият състав като инстанция по
същество след извършена проверка за законност, констатира, че в
административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалния и материалния закон, които обуславят отмяна на издаденото НП, като
съображенията на съда за това са следните:
Съгласно
разпоредбата на чл.174, ал.3 ЗДвП, предвижда се санкция за водач на моторно
превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта
му, а съгласно чл.174, ал.4 от ЗДвП редът, по който се установява употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се определя от министъра на
здравеопазването, от министъра на вътрешните работи и от министъра на
правосъдието.
С оглед
направените от защита възражения и изложени доводи, че посочения в нормата на
чл.174, ал.3 от ЗДвП състав на нарушение е с две форми на изпълнително деяние, които
са в съотношение на алтернативност, както и че в обжалваното НП са посочени и
двете форми на изпълнителното деяние, като е наложено само едно наказание, с
което е допуснато нарушение на чл.18 от ЗАНН, съдът намира за необходимо да
посочи, че възраженията на защитата в тази насока са неоснователни и съдът категорично
не споделя изложените в тази насока доводи, като съображенията за това са следните:
Анализът на
разпоредбата и чл.174, ал.3 от ЗДвП и систематичното й място в закона,
съотнесена и с разпоредбите от Наредба №30/2001г. недвусмислено сочи, че субект на нарушението
по чл.174, ал.3 от ЗДвП може да бъде само водач на МПС, който е отказал да бъде
изпробван за наркотични вещества или техни аналози и по двата посочени в
наредбата начина, т.е. отказал е да бъде изпробван за употреба на наркотични
вещества или техни аналози с тест и не е изпълнил предписанието за медицинско
изследване. Нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП е от т.нар. двуактни нарушения,
които предполагат две прояви на дееца, всяка от която поотделно не е нарушение,
но при съвкупното им проявление ще е налице обществена опасност, предвид
определената им характерна обективна и субективна връзка. Съюзът „или” в
нормата сочи единствено на алтернативност на способите, по които може да се
установява употребата на наркотични вещества или техни аналози и едва когато
водачът е отказал да изпълни това вменено му от закона задължение и по двата
способа, то тогава ще е налице осъществен състав на нарушение по чл.174, ал.3
от ЗДвП. Точно затова и предвидената за това нарушение санкция е значително
по-висока, в сравнение с другите предвидени в ЗДвП, доколкото отказа за
изпробване е обвързан с предположението за употреба на наркотични вещества или
техни аналози, което няма как да бъде установено по друг начин, освен по
предвидения в закона и наредбата ред, тъй като и в двата случая се изисква
съдействие на дееца. Не на последно място, по този начин се цели да бъдат
санкционирани и водачи, които отказвайки и двата начина за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози, търсят да осуетят
реализирането спрямо тях на административнонаказателна или наказателна
отговорност, предвидени за управление на автомобил след употребата на за
наркотични вещества или техни аналози. Така че водачът следва да е отказал
проверката и по двата начина, какъвто е и описания в обжалваното наказателно
постановление случай, иначе не би се стигнало до ангажиране на
административнонаказателната му отговорност. Разбирането, че е достатъчно да е
налице само отказ да бъде изпробван с тест или пък само неизпълнение на
предписанието за медицинско изследване за употреба на наркотични вещества или
техни аналози, би довело на практика до абсурдни ситуации. Например,
разпоредбите на чл.3, ал.2, чл.3а и чл.5 от Наредбата визират задължителните
случаи, когато длъжностното лице от съответната служба за контрол следва да
издаде талон за медицинско изследване, като общото при тях е дадена проба с тест
и отчетена съответна употреба на наркотични вещества или техни аналози. Водачът
обаче няма задължение да се яви и да даде кръвна проба, може също така да
откаже да получи талон за медицинско изследване, поради което разпоредбата на
чл.6 ал.9 от Наредбата предвижда, че в такъв случай установяването на
употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа
показанията само на техническото средство. В такъв случай, при положителни показания
на теста за употреба на съответни наркотични вещества или техни аналози би се
стигнало до реализиране на наказателната
му отговорност по чл.343б ал.3 от НК. Изхождайки от горепосоченото тълкуване на
нормата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, такъв водач би следвало да се санкционира и за
нарушение на чл.174, ал.3, предл.2-ро от ЗДвП, тъй като не е дал кръвна проба.
Обратното също е възможно според коментираното разбиране за характера на
разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Водачът може да откаже да бъде проверен с
тест, но да даде кръв за лабораторно изследване, разчитайки, че този способ е
по-прецизен и обективен. В такъв случай, според това разбиране, ще трябва да
бъде санкциониран за нарушение на чл.174, ал.3, предл.1-во от ЗДвП, при все, че
е възможно кръвната проба да е показала отрицателен резултат, което би било
несправедливо и неотговарящо на целта на закона, тъй като систематичното място
на обсъжданата разпоредба на ал.3 от чл.174 от ЗДвП е при нормите предвиждащи
санкции за водачи, които управляват МПС след употребата на наркотични вещества
или техни аналози, а не е при тези санкциониращи неизпълнение на полицейско
разпореждане или осуетяване на проверка.
В настоящия
случай, в АУАН и в НП е посочено, че
жалбоподателят е отказал да му бъде извършена проверка с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози и не е изпълнил предписание
за химико-токсилогично лабораторно изследване за установяване на употреба на
наркотични вещества или техни налози, като деянието е квалифицирано като такова
по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
От показанията на
разпитания в съдебно заседание свидетел Д.П.,
се установява, че жалбоподателят
е отказал да бъде тестван за употреба на наркотични вещества или техни аналози,
поради което св.П. му издал талон за медицинско изследване. При връчен талон за
медицинско изследване, евентуален последващ отказ на жалбоподателя да бъде
изследван, следва да се удостовери не от кого да е и къде да е, а от медицинско
лице и то в протокол за медицинско изследване. Отказът на лицето следва да се
отрази от лекаря в протокола за медицинско изследване, което се удостоверява с
подпис на изследвания и на свидетел. Водачът също така може изобщо да не се яви
в медицинското заведение в указания за
срок, като в този случай ще е налице неизпълнение на предписанието за изследване.
В конкретния случай липсва протокол за
медицинско изследване, в който да е отразен твърдяния отказ на лицето да даде
кръв за медицинско изследване, а от
показанията на св.Д.П. се установява, че св.П. съставил на място против жалбоподателя съответния
АУАН, в който е вписал, че жалбоподателя не е изпълнил предписанието за
медицинско изследване и даване на проби за химическо лабораторно изследване, още
преди да изтече определения в талона за
жалбоподателя срок за явяване в медицинско заведение, респективно – преди да
бъде съставен протокол от медицинско лице за евентуален отказ на лицето да бъде
изследване. Т.е. въпреки липсата на протокол за медицинско изследване, в който
да е отразен отказ на лицето да даде кръв за медицинско изследване, както и преди
да изтече определения срок, в който лицето е могло да даде кръв за медицинско
изследване, св.П. е приел, че лицето не е изпълнило и предписанието за
химико-токсилогично лабораторно изследване за установяване употреба на
наркотични вещества или техни аналози, като вписал тази си констатация в
съставения на място акт. Към момента на съставянето на акта срокът за явяване на
жалбоподателя в медицинско заведение не е бил изтекъл, нито пък е бил налице
изричен отказ за изследване, който да е бил направен от жалбоподателя пред
медицинско лице, поради което към момента на съставянето на акта не е било налице от обективна страна и неизпълнение на предписанието за медицинско
изследване и даване на проба за химическо лабораторно изследване, т.е. нарушението по чл.174 ал.3 от ЗДвП, което
както вече съдът посочи е двуактно, все още не е било довършено от обективна
страна. Вписването в съставения на място АУАН, че жалбоподателя не е изпълнил и предписанието за медицинско
изследване и даване на проби за химическо лабораторно изследване, преди обаче
да е изтекъл определения в талона срок за явяване на жалбоподателя в медицинско
заведение, е недопустимо и напълно незаконосъобразно, което процесуално
нарушение е съществено и води до отмяна на обжалваното постановление.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
20-4635-000429/ 28.09.2020г. на Началника на
РУ на МВР-Приморско, с което на Г.А.Д. с ЕГН ********** ***, за извършено нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП
са наложени наказания „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 24 месеца на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване чрез РС-Царево
по реда на АПК на основанията предвидени в НПК пред Административен съд-Бургас
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: