Р Е Ш Е Н И Е
№ 1544
03.05.2010 г.,
град Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XXХ СЪСТАВ, ВЕЩНО ОТДЕЛЕНИЕ
на 29 април
в публично заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ КОЮВА
при участието на секретар Хр. И.
разгледа докладваното от съдия
М. Кoюва
гражданско дело № 2443 по описа за 2010 год.
Производството е с правно основание чл.128 от КТ и чл. 245, ал.2 от КТ.
С исковата си молба ищеца Л.И.А. е
предявил в условията на обективно кумулативно съединяване против „ДАНА-
Общо претендираната сума е в размер на ***
лв. за неплатени трудови възнаграждения и *** лв. претендирана лихва за забава.
Претендира се и законната лихва върху посочената сума от *** лв. от завеждането
на иска /на *** г./ до окончателното и заплащане на дължимото и разноските по делото.
Ищецът
твърди, че е работел в посочения период при ответника по силата на трудов
договор сключен на *** г. с месечно възнаграждение в размер на *** лв., като с
допълнителни споразумения считано от *** г. заплатата му е била *** лева, а
считано от *** г. е преминал на 4-часов работен ден, като заплатата е била ***
лева/месечно.
В
депозирания писмен отговор по реда на чл. 131 от ГПК ответникът оспорва
предявените искове по основание и размер. Поддържа, че за процесния период ищецът
не е полагал труд, поради което дружеството не дължи заплащане на трудово възнаграждение.
Твърди, че ищеца е бил технически ръководител на строителен обект на фирмата,
на който обект е била спряна работата след *** г., т.е. бил „замръзен” и след
тази дата ищеца не е работил за дружеството. Оспорват се допълнителните
споразумения към трудовия договор, като се твърди, че такива не са подписвани и
не е договаряна по-висока заплата с ищеца. Представени са документи свързани с
извършваната работа на строителния обект за доказване на това, че на *** г.
работата на обекта е спряна. В тази връзка моли за отхвърляне на предявените искове,
като неоснователни.
В
съдебно заседание ищеца се явява лично, чрез процесуалния си представител
поддържа така предявения иск за заплащане на дължимото трудово възнаграждение и
лихва за забава, както и законната лихва изчислена върху главницата от
предявяване на иска до окончателното й заплащане.
В
съдебно заседание ответника, редовно призован, не изпраща представител който да
го представлява.
Съдът, като прецени
по реда на чл.12 и чл. 235 от ГПК събраните по делото и относимите към
разрешаване на спора доказателства във връзка с доводите и съображенията на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Между
страните не е спорно, че са били във валидно трудово правоотношение, което се
доказва от представените и приети като доказателства – трудов договор №*** г.
/л.9/, Заповед № *** г, с която ищеца е назначен за технически ръководител
/л.10/, длъжностна характеристика /л.11/, предизвестие за прекратяване на
трудов договор /л.15/ връчено на *** г., Заповед за прекратяване на трудов
договор № *** г. /л.16/. Тъй като с насрочване на делото съдът е дал указание
ответника да представи личното трудово досие на ищеца в първото по делото
заседание, което не е направено, съдът счита, че представените от ищеца
допълнителни споразумения към трудовия договор /л.13 и л.14/, макар и оспорени
от ответника следва да се кредитират като доказателства по делото. По делото е
представено и копие на трудовата книжка на ищеца издадена от ответното
дружество /л.17-18/, която в първото по делото заседание е представена в
оригинал и след извършена сверка от съда е върната на ищеца. В трудовата книжка
също е отбелязано, че е имало промяна в трудовия договор по отношение на
трудовото възнаграждение и преминаването на 4-ри часов работен ден.
С
отговора по чл. 131 от ГПК ответника е представил писмени доказателства, за да
докаже твърденията си, че строителния обект, на който е работел ищеца е спряла
дейността след *** г./л.27-54/.
По
делото е изготвена и ССЕ /л.65-68/, която съдът кредитира като обективно
изготвена и приема заключението на същата, като вещото лице е посочило, че в
така претендирания период от време праз месец *** г., месец *** г. ищеца е бил
в неплатен отпуск, поради което не му се дължи трудово възнаграждение, като
вещото лице е изключило тези месеци при извършените изчисления. За останалите
месеци и съгласно промяната на размера на трудовото възнаграждение след *** г.,
вещото лице е дало заключение, че общо брутното трудово възнаграждение възлиза
на *** лева, а след удръжките чистата сума за получаване е в размер на ***
лева, като за периода лихвата за забавено плащане е в размер на *** лева, която
е изчислена от десето число следващо месеца за който се дължи трудово
възнаграждение до деня на предявяване на иска – *** г.
При така
установеното от фактическа страна съдът възприе следните правни изводи:
Разпоредбата на
чл.128 от КТ установява възмездност на полагания от работниците/служителите
труд, вменявайки на работодателя задължението да престира уговореното трудово
възнаграждение в предвидените срокове, като при забавено изпълнение дължи
изплащането му заедно със законната лихва, съгласно даденото в чл.245, ал.2 от
кодекса разрешение. В този смисъл за успешното провеждане на иск с посоченото
правно основание, в тежест на ищеца е да докаже наличието на трудово
правоотношение между него и ответника, а последният, да установи точното в
количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за плащане на
трудово възнаграждение.
В
конкретния случай безспорно установено се явява обстоятелството, че страните са
били във валидно трудовоправно отношение през процесния период от *** г. до ***
г. Тъй като работодателя не е изпълнил указанието на съда да представи
трудовото досие на ищеца, то на основание чл. 161 от ГПК съдът приема за доказан факта, че трудовото
правоотношение е възникнало между страните и е сключен трудов договор между
тях, като трудовия договор с допълнителни споразумения е променян по отношение
на размера на трудовото възнаграждение и работното време, така както е отразено
и в трудовата книжка на ищеца, като отбелязванията в нея не са оспорени от ответника.
Съдът
като съобрази обстоятелството, че ответникът, в чиято тежест е било, не е
ангажирал доказателства за плащане на претендираните от ищеца трудови
възнаграждения, както и че тяхната дължимост и размер са доказани по делото,
съгласно изготвената ССЕ, приема че предявените по реда на чл.128 от КТ искове
се явяват основателни, като същите следва да бъдат уважени до размер съгласно
изготвената ССЕ, като съответно не се дължи трудово възнаграждение за месеците,
в които ищеца е бил в неплатена отпуска, така както е посочило вещото лице.
С
оглед основателността на главните искове за заплащане на трудови възнаграждения
основателни се явяват и заявените от ищеца акцесорни претенции по реда на
чл.245, ал.2 от КТ за присъждане на обезщетение за забава върху всяко от
дължимите възнаграждения в размер определен с изготвената ССЕ, считано от
датата на тяхната изискуемост до датата на подаване на исковата молба, както и
присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на исковата молба до окончателното й изплащане.
При този изход, тъй
като няма реализирани разноски от ищеца, такива не следва да му се присъждат на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
На основание чл.78,
ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, в
бюджета на съдебната власт, по сметка на ВСС сумата от *** лв., представляваща
държавна такса върху уважените искове по чл. 128 от КТ и чл. 245, ал.2 от КТ, както и
сумата от *** лв., представляващи платено от бюджета на съда възнаграждение на
вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза.
Воден от горното СЪДЪТ,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДАНА-
ОСЪЖДА „ДАНА-
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВОС в
двуседмичен срок от получаването му от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: