№ 386
гр. Пловдив , 09.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на втори април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Димитър В. Кацарев
при участието на секретаря Величка С. Илиева
като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно
наказателно дело № 20215330200206 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното
Производство по чл.59 и следващи от ЗАНН.
Съдът е сезиран с жалба от С. Л. С. от гр.Пловдив, ЕГН ********** против
електронен фиш (EФ) серия К № 4086039 на ОДМВР Пловдив с който на
основание чл.189, ал.4 във вр. чл.182, ал.2, т.3 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на жалбоподателя С. е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева.
Жалбоподателят моли с жалбата си да бъде отменена наложената глоба, като
незаконосъобразна и неправилна. В съдебно заседание, редовно призован се
явява и лично участва в производство. Не прави доказателствени искания. В
пледоарията си моли да се отмени ЕФ на основанията посочени в жалба.
Въззиваемата страна редовно призовани, не изпращат представител.
Съдът, като прецени събраните доказателства, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Административното наказание Глоба с издадения ЕФ е наложено за това, че
на 17.10.2020г. в 17:49 часа на път I-8 км.259+400 в област Пловдив
управлява при ограничение 60 МПС – АУДИ А 8 лек автомобил с
регистрационен номер *** е извършил нарушение за скорост, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство № ТFR1-М 546. Разрешената
1
скорост е 60 км/ч., установената скорост – 81км/ч., а превишението било с 21
км/ч., което представлява нарушение на чл.21, ал. 1 от ЗДвП.
На жалбоподателят е било наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 100 лева на основание чл.189, ал. 4, във връзка с чл.182, ал.2, т.32 от
ЗДвП.
От справка АИС АНД, относно дата на съставяне и връчване на ел. фиш се
установява, че обжалвания електронен фиш е бил връчен на 12.11.2020г. на
жалбоподателя, собственик на посоченото в ЕФ МПС, съгласно приложената
справка за собственици на МПС.
Към преписката е приложен снимков материал от клип с уникален
идентификационен № 22000, TFR1-M № 546/17.10.2020г., представляващ
веществено доказателствено средство, по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП.
Установява се също, че мобилната система за видеоконтрол, с
идентификационен № 546 отговаря на метрологичните изисквания, съгласно
приложените заверено копие на Протокол рег. № 33322/17.10.2020г. за
използване на АТСС - мобилна система за видеоконтрол тип ТFR1-М, № 546,
съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г.,
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, Протокол
№ 4-32-20/13.03.2020г. за извършена последваща проверка на мобилна
система за видеоконтрол TFR-1M, № 546/10 на лаборатория за проверка на
радарни скоростомери и анализатори за алкохол в дъха, снимка на МПС с
АТСС ТFR1-М, № 546 на мястото на което е било спряно. Други
доказателства страните не ангажират.
При така приетата фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
Жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Съдът намира, че при издаването на обжалвания електронен фиш (ЕФ) за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство не са били допуснати сочените в жалбата нарушения. От формална
страна електронния фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл.189, ал.4 от
ЗДвП реквизити. В издадения електронен фиш е описано точно извършеното
административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като е посочено, че МПС
се е движило със скорост от 81 км/час при разрешена скорост в участъка - 60
км/час, с превишение от 21 км/час. Безспорно установено е по делото, че
описаната в процесния ЕФ скорост е била констатирана с мобилна радарна
2
система за контрол на скоростния режим TFR1–М № 546, т.е. годна мобилна
радарна система преминала успешно последваща проверка.
Посочено е мястото на извършване на нарушението, а именно и посоката на
движение на моторното превозно средство, а именно път I-8 км.259+400
посока север юг. Съдът не приема тезата на жалбоподателя, че в електронния
фиш не е посочено точно мястото на извършеното нарушение. Съпоставянето
на приложения снимков материал с отразените в него координати на мястото
на позиционирането на автоматизираното техническо средство и
съдържанието на обжалвания електронен фиш не поражда съмнение относно
мястото, посочено в електронния фиш, където е установено нарушението.
Нарушението е безспорно установено от приложената разпечатка от
автоматизираното техническото средство и приложения снимков материал,
като същите са годно доказателствено средство.
В хода на съдебното производство не бяха събрани доказателства,
установяващи различни от посочените факти.
Съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП - „Собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство”. Разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП регламентира, че
„Електронният фиш по ал. 4 се изпраща на лицето по чл.188, ал.1 или 2 с
препоръчано писмо с обратна разписка. В 14-дневен срок от получаването му
собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална
структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с
данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за
управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в
декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал.4 за извършеното
нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира”.
По делото няма спор, че жалбоподателят е собственик на процесния
автомобил. Видно от събраните по делото доказателства жалбоподателят не е
оспорил това обстоятелство, чрез декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, от
която да се установява, че не законен представител на фирмата, а друго лице е
управлявало процесното МПС на процесната дата. От обективна страна
собственика, като водач на МПС по смисъла на § 6, т.11 от ДР на ЗДвП е
управлявал моторното превозно средство, с превишена скорост – 21 км.ч. на
3
път I-8 км.259+400 където стойността на скоростта, която не е трябвало да се
превишава е 60 км/ч.
Електронния фиш е издаден от ОД на МВР – Пловдив която дирекция е
компетентна да го издаде с оглед мястото на извършване на нарушението,
като е използван образец, съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП.
При определяне на наказанието наказващият орган е съобразил правилно
основанието за налагането му и е наложил единственото предвидено в закона
наказание за това нарушение.
Не се споделят от настоящият съдебен състав, направените от жалбоподателя
възражения, че атакувания е бил издаден в нарушение процесуалните
правила. В Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г. на ВАС по т.д.№
1/2013г. се приема, че „съкратеното производство” за административно
наказателна отговорност, чрез издаване на електронен фиш, въведено в
чл.189, ал.4 от ЗДвП, е изключение от общите правила на ЗАНН, поставящи
началото на производството с АУАН и завършването му с НП, а електронният
фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции,
т.е. той се приравнява едновременно към АУАН и НП по отношение на
правното му действие, но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура
по издаване, като последните са неприложими по отношение на него.
Началото на производството по издаване на електронен фиш се поставя със
заснемане на извършеното нарушение посредством техническо средство,
което заменя фазата на съставяне на АУАН по смисъла на чл.40 и следващи
от ЗАНН. Електронното изявление, обективирано върху хартиен, магнитен
или друг носител, създадено чрез тази административно-информационна
система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства, съставлява регламентирания в закона
електронен фиш, който е своеобразен аналог на наказателното
постановление, като аргумент в тази насока е нормата на чл.189, ал.11 от
ЗДвП, според която влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила
наказателно постановление. Доколкото самото заснемане играе ролята на
АУАН, а електронният фиш на НП, то само в случай, че е подписана
декларацията по чл.189, ал.5 от ЗДвП и се промени авторството на
извършеното нарушение, може да се приеме, че от получаване на
декларацията е открит нарушителят и тече срока по чл.34 от ЗАНН за
съставяне на фиша.
4
Предвид на изложеното, съдът приема, че правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, а обжалвания
електронен фиш е законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
При този изход на спора и съобразно разпоредбите на чл.63, ал.3 и ал.5 от
ЗАНН, основателно е искането на ответната страна по жалбата за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.63, ал.5 ЗАНН в полза на
юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Последната
норма предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на
извършената дейност. Съдът като съобрази фактическата и правна сложност
на делото, както и че защитата в настоящото производство се изразява в
писмено становище относно законосъобразността на наказателното
постановление и основателността на депозираната жалба, намира, че в полза
на ОДМВР Пловдив следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в предвидения в чл.27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ минимум, а именно 80 лева.
С оглед изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във вр. чл. 189, ал. 8
от ЗДвП, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 4086039 на ОДМВР Пловдив с
който на С. Л. С. от гр.Пловдив, ЕГН ********** на основание чл.189, ал.4
във вр. чл.182, ал.2, т.3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева за
нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА С. Л. С. от гр.Пловдив, ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
ОДМВР Пловдив сумата от 80 /осемдесет/ лева юристконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
гр.Пловдив на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава 12 от
5
АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6