Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
...............2020г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен
съд, XXXVI – ти състав
На тринадесети февруари две хиляди и двадесета година
В
публично заседание
Районен съдия: Теодора Шишкова
Секретар:
София Маринова
като разгледа
докладваното от съдията
а.н.д. № 192 по описа за
2020 година, установи следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „****” ООД, с ЕИК: ****, със съдебен адрес:***
против Електронен фиш за налагане на глоба серия Г № 0010701, издаден от ОД на
МВР – гр. Варна, с който на ****” ООД за нарушение на чл.
483, ал. 1,
т. 1 вр. чл.
638, ал. 4,
вр. чл.
638, ал. 1,
т. 2 вр. чл.
461, т. 1 от КЗ е било наложено адм. наказание „имуществена санкция” в размер на 2000 лв.
С жалбата се моли да бъде отменен издаденият електронен
фиш. Излагат се аргументи, че наложената имуществена санкция в размер на 2 000.
00 лв / две хиляди лева/ е незаконосъобразна и неоснователна, а обжалваният
електронен фиш- незаконосъобразен. Сочи се, че чл. 189, ал4 ЗДвП било
предвидено ЕФ да се издава, когато за извършено нарушение, заснето с АТСС, е
предвидено наказание глоба, но не и имуществена санкция. Твърди се, че
предвидените в чл. 13 ЗАНН административни наказания са само по отношение на
физическите лица, тъй като, за да бъде определено като административно
нарушение едно деяние, то трябва да бъде извършено виновно, а вина можели да
проявяват само физически лица. Излагат се теоретични съждения за разликата
между наказанието „глоба” за физическите лица и „имуществената санкция” за
юридическите лица и едноличните търговци. Посочват също, че застрахователят не
ги бил уведомил за прекратената застраховка, поради което и дружеството не
следвало да носи отговорност.
В съдебно заседание, въззивникът се представлява от
надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата, като
моли ЕФ да бъде отменен на посочените в жалбата аргументи. Излага и
допълнителни такива, като претендира за присъждане на сторените по делото
разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно
заседание на свой ред се представлява от процесуален представител- юрисконсулт.
Последният ангажира становище за законосъобразност на електронния фиш, като
моли същият да бъде потвърден. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Електронен фиш Серия Г № 0010701 е съставен от ОД на
МВР-Варна, за това, че на 20.11.2019 г., в 15.59 часа в гр. Варна, на ЮПВ преди
Аспарухов мост било установено управление на МПС лек автомобил марка
„Фолксваген Пасат” с рег. № ****, регистрирано в Р България, което не е спряно
от движение и за което няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка гражданска отговорност на автомобилистите - нарушение по чл.483,
ал.1, т.1, вр. чл.638, ал.4, вр. чл. 638, ал.1, т.2 вр. чл. 461, т.1 КЗ.
Нарушението било заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-M-601.
При тези констатации и след извършени справки на интернет
страницата на "Гаранционен фонд" било установено, че към дата 20.11.2019
г. за лек автомобил марка „Фолксваген Пасат” с рег. № **** няма активна
застраховка "Гражданска отговорност".
При справка в информационните масиви на МВР било
установено, че МПС-то е собственост на „****” ООД с ЕИК: ****, представлявано
от Д* Д. П. ЕФ бил издаден на собственика на МПС. Последният,
чрез своя процесуален представител, в законоустановения 14 дневен срок от
връчване на ЕФ депозирал жалба срещу него.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена
въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства
–писмени и веществени /фотоснимки/, приобщени по делото.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
Съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, подадена
е в законоустановения срок по чл. 189, ал.8 ЗДвП, приложим по препращане от КЗ и
от надлежна страна. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна
поради следното: Въззивното дружество е наказано за извършено нарушение на разпоредбата
на чл.483, ал.1, т.1 КЗ, съгласно който - договор за застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко
лице, което: притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на
територията на Република България и не е спряно от движение; това изискване не
забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно
средство, да сключи застрахователния договор.
За неизпълнение на това задължение е предвидена и
съответна санкция в разпоредбата на чл. 638, ал.1 КЗ - глоба от 250 лв. – за
физическо лице и имуществена санкция от 2000 лв. – за юридическо лице или
едноличен търговец.
Съгласно ал. 4 на същия член когато с автоматизирано
техническо средство или система е установено управление на моторно превозно
средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
на собственика на моторното превозно средство се налага глобата или
имуществената санкция по ал. 1.
Разпоредбата на
чл. 647, ал.3 КЗ предвижда, че когато с автоматизирано техническо средство или
система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за
което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се издава
електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и
по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата. Електронният фиш се
изпраща на собственика на моторното превозно средство с препоръчано писмо с
обратна разписка. Собственикът е длъжен в 14-дневен срок от получаването му да
заплати глобата или имуществената санкция по чл. 638, ал. 4 и 6. Член 189, ал.
5 от Закона за движение по пътищата не се прилага.
Горните разпоредби идват да покажат, че принципно е
допустимо издаване на ЕФ за нарушение на КЗ при установено и заснето управление
на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен
договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите. В тези случаи КЗ препраща към условията и реда за издаване на
ЕФ предвидени в Закона за движение по пътищата.
Електронният фиш е електронно изявление, записано върху
хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени
данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От това произтича, че
електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни
функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на
правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по
издаване.
Електронният фиш, предмет на настоящото обжалване съдържа
всички предвидени реквизити в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от Закона за
движение по пътищата. Посочената разпоредба въвежда специален ред и реквизити
на санкционния акт, поради което съдът намира, че възраженията за нарушаване на
реда за издаването му са неотносими, тъй като жалбоподателят се позовава на
изисквания, относими към реда на издаване и съдържанието на наказателните
постановления, включително относно посочването на орган, издал електронния фиш
и дата на издаването му.
Доколкото в електронния фиш е посочено ясно мястото на
извършване на нарушението, което на територията на област Варна, и ясно е
посочено, че фишът е издаден от ОД на МВР – Варна, не са налице пречки и за
извършване на преценката дали процесният електронен фиш е издаден от
компетентната териториална структура на МВР. В този смисъл е неоснователно
твърдението на въззивника в този аспект за допуснато съществено процесуално
нарушение.
От посоченото по-горе следва, че изискванията за форма,
съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, подробно регламентирани в
ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш.
Относно формата на електронния фиш следва да се приемат
за задължителни само посочените в чл. 189, ал.4, изр.2 ЗДвП реквизити, към
които препраща и разпоредбата на чл. 647, ал.3 КЗ, т.е. в него следва да бъде
отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението,
което е и сторено в случая.
В обжалвания електронен фиш са посочени още мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното
средство, нарушените разпоредби, размера на имуществената санкция, срока,
сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се
утвърждава от министъра на вътрешните работи.
Съдът не споделя аргументите наведени в жалбата, че
субект на нарушението по чл. 483, ал.1, т.1 КЗ, може да бъде единствено
физическо лице, за което са изложени пространни съждения. Настоящият съдебен
състав намира, че КЗ се явява специален законов акт спрямо ЗДвП, поради което
щом в него изрично е предвидена "имуществена санкция" за юридическото
лице – собственик на МПС при несключен застрахователен договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, то е не
приложима общата разпоредба на чл. 188, ал.2 ЗДвП и не следва, а и не може да
се наложи "глоба" на законния представител на юридическото лице.
Горното е безспорно видно от текста на разпоредбата на чл. 647, ал.3 КЗ, където
е посочено, че член 189, ал. 5 от Закона за движение по пътищата не се прилага.
Установено е по делото, че АТСС, с което е заснет лек
автомобил марка „Фолксваген Пасат” с рег. № ****, е преносима система за
контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации.
Видно от приложените по АНП Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване и Протокол от проверка се
установява, че преносимата система е одобрен тип средство за измерване и е
преминала метрологичен контрол.
Установява се от приетите писмени доказателства, както и
от веществените доказателствени средства - снимкови разпечатки от АТСС и
справки за регистрация на МПС по рег. №, че лек автомобил марка „Фолксваген
Пасат” с рег. № **** е заснет на 20.11.2019 г. да се движи в посока центъра на
гр. Варна. От приложената по делото разпечатка от проверка, извършена в
Гаранционен фонд за същия автомобил е видно, че той не е имал валидно сключена
и действаща застраховка "Гражданска отговорност" към тази дата.
В този смисъл към дата 20.11.2019 г. е било налице
нарушение на чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ, тъй като към тази дата собственикът на
МПС не е изпълнил задължението си да сключи задължителната застраховка
"ГО". Без значение за съставомерността е кога е възникнало
задължението за сключване на ГО, по какви причини е било преустановено
действието на вече сключена застраховка( които биха могли да се заключават
включително и в неплащане на дължима вноска), като към дата 20.11.2019 г.
безспорно е видно, че това задължение не е изпълнено.
Според настоящия състав на съда правилното тълкуване на
нормата на чл. 647, ал.3 КЗ и на волята
на законодателя е да се ангажира административнонаказателната отговорност с ЕФ
при липса на сключен и действащ застрахователен договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за дадено МПС,
в случаите, когато с автоматизирано техническо средство или система е
установено и заснето управление на МПС. Достатъчно е с АТСС да е установено и
заснето управлението на процесното МПС, като не е необходимо АТСС да установява
и заснема пряко и непосредствено и липсата на валидна застраховка
"Гражданска отговорност".
Този извод се обосновава и от обстоятелството, че липсата
на валидна застраховка "Гражданска отговорност" за дадено МПС към
определена дата се установява чрез справка по електронен път в "Гаранционния
фонд", т. е. установяването на този факт не е поставен на преценката на
контролните органи, а се извлича от данни от официална информационна система,
като същата общодостъпна за всички.
На следващо място в ЕФ е описано извършването на нарушение
по чл. 483, ал.1, т.1 КЗ, изразяващо се в неизпълнение на задължението да се
сключи договор за застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите от лицето, което притежава моторно превозно средство, което е
регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение.
Ето защо не би могло да се ангажира отговорността на представляващия възз.
дружество като физическо лице, т. к. не той е собственик на описаното във фиша
МПС, а представляваното от него дружество, което е различен административнонаказателноотговорен
правен субект и което единствено е имало задължение по чл. 483, ал.1, т.1 КЗ.
Нещо повече, фактът, че се налага "имуществена
санкция", като е посочено ЮЛ- собственик, ясно сочи, че за процесното
извършено нарушение при управление на МПС, собственост на ЮЛ е ангажирана
отговорността именно на ЮЛ.
Размерът на санкцията предвидена в закона е фиксиран
такъв, поради което обсъждането на въпросът за нейната справедливост е
безпредметно.
Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай
по отношение нарушението, не може да намери приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН за маловажен случай. Това е така, тъй като нарушението е формално. Липсват
съставомерни вреди, т. е. законодателят е възприел, че самото нарушение е с
достатъчно висока степен на обществена опасност. Крайната цел на контрола е
недопускане движение на МПС без валидна застраховка ГО.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира, че в случая производството по ангажиране на административнонаказателна
отговорност чрез издаването на електронен фиш се е развило в унисон с
установените материално правни и процесуални правила. Поради това и процесният
ЕФ следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на делото
и на основание чл. 63,
ал.3 от ЗАНН на ОД на МВР- Варна следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение
в размер определен в чл.37
от Закона за правната помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение
на НБПП.