Решение по дело №242/2021 на Административен съд - Шумен

Номер на акта: 264
Дата: 10 ноември 2021 г.
Съдия: Снежина Петкова Чолакова
Дело: 20217270700242
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

 

 

Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№ ...........

град Шумен, 10.11.2021г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на осемнадесети октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                        Председател: Кремена Борисова

                                                               Членове: Снежина Чолакова

                                                                                Бистра Бойн

 

при секретаря Ивелчева и с участие на прокурор Соня Александрова от Окръжна прокуратура – гр. Шумен, като разгледа докладваното от административен съдия Сн.Чолакова КАНД № 242 по описа за 2021г. на Административен съд – град Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, предл.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от Агенция за държавен финансов контрол (АДФИ), гр.София, депозирана чрез пълномощник и процесуален представител гл. юрисконсулт Р.М., срещу Решение №128/29.07.2021 г. по АНД №578/2021 г. по описа на Районен съд - град Шумен. С обжалвания съдебен акт е отменено Наказателно постановление   11-01-410 от  26.01.2021г., издадено от директора на АДФИ, гр.София, с което на К.Г.М. с ЕГН ********** ***, на основание чл.247, ал.1 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/, във вр. с чл.261, ал.2 от ЗОП за нарушение по чл.2, ал.2 от ЗОП е наложено административно наказаниеглоба“ в размер на 2522,43  лева. Със същото решение АДФИ-гр.София е осъдена да заплати на К.Г.М. сумата от 450 лева, представляваща деловодни разноски.

В жалбата се излагат аргументи за неправилност на атакувания съдебен акт, по същество свеждащи се до издаването му в нарушение на материалния закон. В тази връзка се счита, че въззивният съд е направил неправилна преценка на събраните по делото доказателства, въз основа на която е извел  незаконосъобразни правни изводи. Излагат се подробни доводи, че санкционираното лице е осъществило от обективна и субективна страна състава на вмененото му административно нарушение, доколкото от утвърдената от него в качеството му на възложител техническа документация е видно, че предмет на обществената поръчка не е основен, а текущ ремонт и поддържане на улици от уличната мрежа в три района, за чието осъществяване няма изискване да бъде изпълняван от лице, притежаващо регистрация в Централния професионален регистър на строителя за строежи II група, II категория. Отправя се искане касационният съдебен състав да отмени атакуваното решение на РС – гр.Шумен и да постанови друго такова по съществото на спора, потвърждаващо отмененото от предходната съдебна инстанция наказателно постановление. Претендира се и присъждане на сторените деловодни разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призован, касаторът се представлява от главен юрисконсулт Р.М., която в хода на устните състезания и в представени писмени бележки излага аргументи за основателност на касационното оспорване.

Ответната страна, К.Г.М., в депозиран писмен отговор застъпва становище за правилност на атакувания съдебен акт поради липса на извършено административно нарушение, а алтернативно и за маловажност на същото, като отправя искане за оставяне на съдебния акт в сила. В съдебно заседание, редовно призован, се представлява от адвокат д-р Г.И.от САК,  който в депозирани писмени бележки и в хода на съдебните прения изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура счита жалбата за неоснователна и отправя искане съдът да постанови решение, с което да бъде оставено в сила решението на районния съд, като правилно и законосъобразно.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се приема за неоснователна.

С атакуваното решение Районен съд – гр.Шумен е отменил Наказателно постановление  11-01-410 от  26.01.2021г., издадено от директора на АДФИ, гр.София, с което на К.Г.М. на основание чл.247, ал.1 от ЗОП, във вр. с чл.261, ал.2 от ЗОП за нарушение по чл.2, ал.2 от ЗОП е наложено административно наказаниеглоба“ в размер на 2522,43  лева, а именно за това, че на 01.03.2018г. в гр.Шумен, в качеството си на управител на „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД и възложител на обществени поръчки по смисъла на чл.5, ал.4, т.1 от ЗОП, е одобрил обява за събиране на оферти и документация за обществена поръчка, с предмет „Възстановяване на прокопани улични и тротоарни настилки, след отстранени В и К аварии“ в три обособени позиции: Обособена позиция № 1 – Лот 1 – Район А – „Шумен“, Обособена позиция № 2 – Лот 2 – Район Б – „Нови пазар“ и Обособена позиция № 3 – Лот 3 – Район В – „Велики Преслав“, в които неоснователно е включено изискване участниците да имат регистрация в Централния професионален регистър на строителя за строежи II група,  II категория, с което необосновано е ограничена конкуренцията и участието на лица в поръчката. За описаното нарушение на 31.07.2020г. срещу К.Г.М. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 11-01-410 за нарушение на чл. 2, ал.2 от ЗОП, който бил връчен срещу подпис на нарушителя. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН последният депозирал възражение, сочейки, че не е извършил вмененото му нарушение. Наказващият орган възприел възражението за неоснователно, поради което въз основа на АУАН и събраните в хода на административнонаказателното производство доказателства издал процесното наказателно постановление, предмет на оспорване пред районния съд.

Районният съд е установил фактическата обстановка въз основа на събраните по делото гласни доказателства и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени такива. Съдът е посочил, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган и в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до неговата отмяна. След преценка на събрания доказателствен материал е приел, че ответникът в касационното производство не е нарушил разпоредбата на чл.2 ал.2 от ЗОП при одобряване на обявата за събиране на оферти и документация за обществената поръчка, тъй като предмет на същата е възстановяване на прокопани улични и тротоарни настилки, след отстранени В и К аварии, предполагащо извършване на основен ремонт, чието осъществяване може да се възложи единствено на субекти, имащи регистрация в ЦПРС съгласно Закона за Камарата на строителите – Удостоверение за строежи – II група - строежи от транспортната инфраструктура – II категория. По изложените съображения съдът е отменил наказателното постановление, като незаконосъобразно.

При извършената служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната инстанция намира, че решението на районния съд е валидно, като постановено от материално и териториално компетентен съд и в законоустановената писмена форма. Обжалваното решение е издадено от законен съдебен състав на компетентния да се произнесе по спора районен съд и по редовно подадена жалба, срещу подлежащо на съдебно оспорване наказателно постановление, поради което е допустимо.

В хода на въззивното съдебно производство не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Събрани са исканите от страните доказателства, които са подложени на задълбочен анализ от въззивния съд.

Настоящият касационен състав споделя направения от районния съд извод за незаконосъобразност на наказателното постановление, поради следните съображения:

Видно от приложената по делото документация за участие в процедура за възлагане на обществена поръчка и в частност от Обявата за обществена поръчка на стойност по чл.20, ал.3 от ЗОП,  К.М., в качеството си на възложител, е одобрил обява за събиране на оферти и документация за обществена поръчка, с предмет „Възстановяване на прокопани улични и тротоарни настилки, след отстранени В и К аварии“ в три обособени позиции: Обособена позиция № 1 – Лот 1 – Район А – „Шумен“, Обособена позиция № 2 – Лот 2 – Район Б – „Нови пазар“ и Обособена позиция № 3 – Лот 3 – Район В – „Велики Преслав“. В графа „Условия, на които трябва да отговарят участниците“, като изискване за упражняване на професионална дейност възложителят е посочил „Регистрация в Централния професионален регистър на строителя, съгласно Закона за Камарата на строителите – Удостоверение за строежи II група – строежи от транспортната инфраструктура - II категория“.

Съгласно чл.5, ал.6, т.2, подт.2.2. от Правилника за реда за вписване и водене на Централния професионален регистър на строителя (ЦПРС), строежи втора група, втора категория, са: строежи по чл. 137, ал. 1, т. 2, буква "а" ЗУТ – пътища III клас от републиканската пътна мрежа, първостепенната улична мрежа I и II клас и съоръженията към тях(подт.2.2.1.) и строежи по чл. 137, ал. 1, т. 2, буква "и" ЗУТ – реконструкция и основен ремонт на строежите от тази категория (подт.2.2.2.). По делото не са представени доказателства, от които да е видно дали уличните и тротоарните настилки, предмет на обществената поръчка, са извън кръга на строежите от втора група, втора категория, поради което не може да се установи с категоричност дали за извършването им е необходима съответната регистрация в ЦПРС. От друга страна, по делото не са ангажирани доказателства, сочещи с категоричност, че възложените с обществената поръчка дейности попадат в обхвата на дейностите по чл.151, ал.1, т.5 от ЗУТ, за които не се изисква разрешение за строеж, доколкото т.5 визира „изкопи и насипи с дълбочина или височина до 1 м и с площ до 30 кв. м.“, а в документацията за възлагане на обществената поръчка няма въведено ограничение площите, подлежащи възстановяване, да са до 30 кв.м. и с дълбочина до 1 м. При това положение касационната инстанция намира за недоказана тезата на наказващия орган, че възложените с процесната обществена поръчка дейности са извън обхвата на чл.137, ал.1 от ЗУТ, респективно, че същите са извън в обхвата на чл.3, ал.2 от Закона за Камарата на строителите, в който случай не се изисква строителите да са вписани в Централния професионален регистър на строителя. Това от своя страна води до логичния извод, че по делото не е установено по безспорен начин, че с въведеното изискване за годност (правоспособност) за упражняване на професионална дейност, възложителят е допуснал нарушение на чл.2, ал.2 от ЗОП, доколкото не е установено с категоричност, че това изискване не е съобразено с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка, или че дава необосновано предимство/необосновано ограничава участието на стопански субекти в обществената поръчка.

С оглед изложеното, касационната инстанция споделя извода на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на наказателното постановление, поради недоказаност на вмененото на ответника в касационното производство административно нарушение по чл.241, ал.1, във вр.с чл.261, ал.2, във вр.с чл.2, ал.2 от ЗОП.

От така установеното фактическо и правно положение съдът приема, че Решение №128/29.07.2021 г. на Районен съд – гр.Шумен, постановено по АНД №578/2021 г. е законосъобразно и правилно, а касационната жалба е неоснователна. Решението на районния съд е постановено при правилно установена фактическа обстановка и при правилно направени правни изводи по отношение приложението на процесуалния и материалния закон, поради което следва да се остави в сила.

При този изход на спора, на касационния жалбоподател на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН се дължат направените пред касационната съдебна инстанция разноски, а именно – 450 лева договорено и платено адвокатско възнаграждение, които следва да се възложат в тежест на АДФИ-гр.София.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл.1 от АПК, във вр чл.63, ал.1 от ЗАНН, Шуменският административен съд

 

Р     Е     Ш     И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №128 от 29.07.2021 г., постановено по АНД №578/2021 г. по описа на Районен съд - град Шумен.

ОСЪЖДА Агенция за държавен финансов контрол – гр.София, ул.Леге № 2, да заплати на К.Г.М., с ЕГН **********,***, сумата от 450 (четиристотин и петдесет) лева, представляваща договорено и платено адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................         ЧЛЕНОВЕ: 1..........................

                                                                                           

      2..........................

 

       ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 10.11.21 г.