№ 108
гр. В., 04.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:С.Ж.С.
Членове:Г.П.Й.
Н.Д.Н
при участието на секретаря И.С.К.
като разгледа докладваното от Н.Д.Н Въззивно гражданско дело №
20241300500151 по описа за 2024 година
Делото е образувано по подадена от ОУ „Д.Б.“-с.О., чрез адвокат и
пълномощник Р. Д.-упълномощена от В.А. –директор, въззивна жалба №
11392/09.11.2023 срещу Решение № 29/ 14.03.2024г. на Районен съд - Б. по
г.д.№ 20231310100596, с което е уважен предявеният от Н. Д. А. с ЕГН
**********, с адрес: гр. Б., ул. „Стара плаН.“ № 3, вх.А, ет.3, ап.7 против ОУ
„Д.Б.“-с.О., представлявано от директор- В.А. иск за заплащане на сумата от
1889.16 лева, представляваща увеличен размер на трудовото възнаграждение
за периода 01.01.2023 г. - 30.06.2023 г. ,ведно със законната лихва за забава от
19.09.2023 г. до окончателното изплащане.
С решението жалбоподателят е осъден да заплати и разноски по делото на
ответната страна в размер на 488.92 лева - адвокатско възнаграждение.
Въззивникът сочи, че решението е неправилно, постановено при съществени
нарушения. Моли решението да бъде отменено и бъде отхвърлен иска и
присъдени разноските
Излага се, че ищцата е работила на длъжност „старши възпитател” на срочен
трудов договор до 30.06.2023година. С Анекс №Д 01-192 от 10.08.2023
година към Колективен трудов договор за системата на предучилищното и
училищното образование №Д 01-269 от 06.12.2022 година са определени
минималните работни заплати на старши възпитателите. В ал.2 на
изменението на чл.27 от КТД са записани средствата за увеличение, считано
от 01.01.2023 година на индивидуалните работни заплати на заетите в
системата. Излага се, че към момента на сключването на анекса 10.08.2023
1
година ищцата няма качеството на заета в системата на образованието.
Сключеният анекс визирал увеличенията на индивидуалните работни заплати
само на работещите в момента на влизането в сила на анекса -10.08.2023
година, както и за новопостъпилите.
Колективният трудов договор в системата на образованието и допълнително
подписаните анекси имали действие по отношение на членовете на синдиката.
Ищцата била пенсионер към датата на сключването на трудовия договор и не
е членувала в синдикалната организация към момента на сключването на
анекса.
Качеството работник и служител се определяло единствено от разпоредбите
на Кодекса на труда при наличието на трудово правоотношение и ако
трудовият договор на работника и служителя бил прекратен, то той не
попадал в кръга на лицата, определен в нормативната уредба както и КТД,
както съответно и в Анекса към него.
Предвиденото увеличение от 01.01.2023 година на индивидуалните работни
заплати на заетите в системата на образованието било предвидено за всички
лица, които към 10.08.2023 година имат качеството на „работници и
служители”, а ищцата нямала това качество.
Направено е възражение и за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата, в който излага, че
жалбата е неоснователна, тъй като решението е постановено при спазване на
съдопроизводствените правила, и е постановен законосъобразен и правилен
съдебен акт. Сочи се, през периода, за който се претендира изплащане на
увеличения размер на трудовото възнаграждение, въззиваемата е работила по
ТПО при ответника. През този период била и член на Синдиката на
българските учители. Изпълнявала е съвестно трудовите си задължения.Няма
налагани дисциплинарни наказания, по които обстоятелства не се спори.
Счита неоснователно искането за намаляване на адвокатския хонорар .
Окръжният съд намира от фактическа страна следното:
Предявеният иск е за заплащане на сумата от 1889.16 лева , след допуснато
изменение на размера на иска в съдебно заседание на 29.02.2024г.,
представляваща увеличен размер на трудовото възнаграждение за периода
01.01.2023 г. - 30.06.2023г., дължим на основание Анекс №Д 01-192 от
10.08.2023 година към Колективен трудов договор за системата на
предучилищното и училищното образование №Д 01-269 от 06.12.2022
година,в който са определени минималните работни заплати на старши
възпитателите. В ал.2 на изменението на чл.27 от КТД са записани средствата
за увеличение, считано от 01.01.2023 година на индивидуалните работни
заплати на заетите в системата.
Ответникът в отговор е възразил, че са получени четири становища относно
лицата напуснали образователната система преди 10.08.2023г., които са
противоположни – в тези на КНСБ и СБУ лицата напуснали преди
10.08.2023г. имат право на това увеличение за отработените месеци, в
становищата на заместник- министъра на образованието и науката се отрича
2
такова право.
При така установените факти и обстоятелства , въззивната инстанция намира
следното от правна страна:
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. №
1/2013 г., ОСГТК, по отношение на съдебното решение може да са налице три
вида пороци - нищожност, недопустимост и неправилност. Процесуалният
закон урежда изрично служебните задължения на въззивния съд в хипотезите
на нищожност и недопустимост на първоинстанционното решение /чл. 269,
изр. 1 ГПК/, но по отношение на преценката за неговата правилност
служебният контрол по принцип следва да бъде отречен, предвид изричната
разпоредба на чл. 269, изр. 2 ГПК, според която извън проверката за
валидност и допустимост въззивният съд е ограничен от посоченото в
жалбата. Второинстанционното производство е ограничено въззивно
обжалване. Непосредствена цел на въззивното производство е повторното
разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на
въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите
твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и
субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна
норма. Въззивният съд е длъжен да реши спора по същество, като съобразно
собственото си становище относно крайния му изход може да потвърди или
да отмени решението на първата инстанция. Уредбата на
второинстанционното производство като ограничено /непълно/ въззивно
обжалване, и произтичащото от това ограничаване на възможността пред
втората инстанция делото да се попълва с нови факти и доказателства, не
променя основните му характеристики като въззивно. Обект на въззивната
дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването на
материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта
на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и
допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е
подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в
преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна поради следните
съображения:
Не се спори между страните по отношение на наличието на трудово
правоотношение за периода 01.01.2023г.- 30.06.2023г. , когато същото е
прекратено, и изпълняваните по това правоотношение от страните права и
задължения. Не се спори и по отношение наличието на анекс №Д 01-192 от
10.08.2023 година към Колективен трудов договор за системата на
предучилищното и училищното образование №Д 01-269 от 06.12.2022 година
, който е определил увеличени размери на минималните работни заплати на
старши възпитателите. Спорът между страните е за началната дата на
3
прилагане на разпоредбите на анекса, респективно дължи ли се
възнаграждение в увеличен размер на ищцата.
Съгласно чл. 54 от КТ, колективният трудов договор влиза в сила от деня на
сключването му , доколкото в него не е уговорено друго .Съгласно чл.56 КТ ,
колективният трудов договор може по всяко време да бъде изменен по
взаимно съгласие на страните по реда на неговото сключване.
В чл.1 на процесния анекс е посочено, че „за системата на предучилищното и
училищното образование се определят минимални основни работни заплати,
считано от 01.01.2023г…“ , т.е в конкретния случай е налице изключението, с
което е придадена обратна сила на действието на анекса с началото на
действие 01.01.2023 г.
В алинея втора на чл.27 от КТД е посочено, че осигуР.те средства от
държавния бюджет на РБ за 2023г. в размер на 524 млн.лева се изразходват
единствено и само за увеличение, считано от 01.01.2023г. на индивидуалните
работни заплати на заетите в системмата на предучилищното и училищното
образование педагогически специалисти и непедагогическия персонал и
съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя.
Ако с анекса е следвало да бъдат изключени категории служители, следваше
да е посочено в текста.
Не се спори, че за периода 01.01.2023г. до 30.06.2023г. ищцата е имала
качеството на заета в системата на предучилищното и училищното
образование. След като в този период е полагала труд, както и останалите
служители ,чието правоотношение не е прекратено, няма основание да се
приеме, че не и се дължи възнаграждението, което се дължи на останалите
или се дължи в намален размер.
Съдът не споделя довода на въззивника, че анекса влиза в сила от датата на
сключването му, с оглед посоченото по-горе. Същият щеше да влезе в сила от
деня на сключването, ако не беше уговорено друго, а видно, че е уговорено
влизането в сила, считано от 01.01.2023г. Датата на подписване -10.08.2023г.
би била дата на влизане в сила в обичайния случай, който е различен от
настоящия.
Възраженията относно присъдено брутно възнаграждение са неоснователни и
не са въвеждани пред първоинстанционния съд. Посочената съдебна практика
не е задължителна за съдилищата и не се споделя от настоящия състав, като
следва да се отбележи, че съществува и практика в обратен смисъл- Решение
№ 1403/16.11.2023 г. на ОС - П. по в. гр. д. № 2223/2023 г./.
Неоснователни са доводите и за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, което е в минималния размер, съгласно чл.7, ал.2, т.2 от
Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
С оглед изложените обстоятелства, първоинстанционното решение следва да
се потвърди като правилно и законосъобразно.
На въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение в размер 488.90 лева, съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба
4
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 29/ 14.03.2024г. на Районен съд - Б. по г.д.№
20231310100596 по описа на същия съд.
ОСЪЖДА ОУ „Д.Б.“ с.О., обл.В., ЕИК:*********** с адрес с.Гара О., ул.
Д.Благоев 13, представлявано от директора В.А. да заплати на Н. Д. А. с
ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. „Стара плаН.“ № 3, вх.А, ет.3, ап.7
сумата от 488.90 лева разноски по делото.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3,
т.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5