Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Варна,…………2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, втори касационен състав,
в открито съдебно заседание проведено на двадесет и втори април две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА СТОЯНОВА
ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на прокурора Силвиян Иванов и секретаря Добринка
Долчинкова, разгледа докладваното от съдия Димитър Михов КАД № 450/2021г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона
за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба /Искане/ вх. №
3330/05.03.2021г. на Е.В.Д., ЕГН: **********,*** срещу Решение № 260043/18.01.2021г.,
постановено по н.а.х.д. № 4835/2020г. на Районен съд гр. Варна, тридесет и осми
състав, с което е потвърдено Наказателно постановление № 20-0460-000891/03.11.2020г.,
издадено от Началник група към ОД на МВР – Варна, Пето РУ Златни пясъци.
Решението е оспорено с твърдения за неправилно
приложение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила
– касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т.2 от НПК. Изложени за
съображения, че от събраните
по делото доказателства не се установява извършването на нарушението. Направено
е искане да бъде отменено решението на първоинстанционния съд и да бъде
отменено изцяло издаденото наказателно постановление.
Ответникът по делото с депозирана писмена защита с.д.
№ 5954/21.04.2021г., чрез процесуалния му представител К.Л.-А. – старши
юрисконсулт, оспорва касационната жалба, като счита същата за неоснователна.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд – Варна, като обсъди
първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните,
доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка съгласно чл.
218, ал. 1 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в
срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213
от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по
следните съображения:
С обжалваното решение състав на Районен съд – Варна е
потвърдил Наказателно постановление № 20-0460-000891/03.11.2020г., издадено от
Началник група към ОД на МВР – Варна, Пето РУ Златни пясъци, с което на Е.В.Д.,
ЕГН: **********,***, за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание
чл. 183, ал.2, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер
на 20.00 лева.
За да постанови оспорения съдебен акт, районният съд е
приел за установено от фактическа страна следното: На 05.10.2020г. полицейски
служители към Пето РУ при Областна дирекция на МВР гр. Варна, сред които и св. В.,
установили паркиран лек автомобил „** **“ с рег. № * *** ** в гр. Варна, на ул.
„Я.С.“, срещу „ВСУ“. Автомобила бил паркиран върху пътното платно, като пречел
на движението. На място не бил установен водач на автомобила, поради което бил
съставен фиш за налагане на глоба срещу собственика на автомобила. В сведение
въззивницата Д. посочила, че не собственика на автомобила, а тя е управлявала
автомобила на посочената във фиша дата и оспорила обстоятелството, че е
извършила нарушение на закона. Предвид оспорването на съставения фиш, на
03.11.2020г. св. В. съставил акт за установяване на административно нарушение.
Деянието било квалифицирано като такова по чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП. В графата
за възражения въззивницата вписала, че не е извършено нарушение и не може да й
се вмени във вина. Въз основа на съставения АУАН е било издадено процесното
наказателно постановление.
За да потвърди
наказателното постановление въззивния съд е приел, че АУАН и наказателното
постановление са издадени от компетентни органи и в съответствие с изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Счел е, че
административнонаказващият орган на базата на събраните по преписката
доказателства е направил единствения
възможен извод за извършено нарушение на ЗДвП, като след разследване на
спорните обстоятелства е дал правна квалификация на извършеното от въззивницата
нарушение. Съдът е счел още, че въз основа на квалификацията на деянието правилно
е била определена санкционната норма на ЗДвП. Правилно е бил преценен вида на
наказанието.
Настоящия
състав намира за неправилен извода на въззивния съд, че
посоченото в наказателното постановление административно нарушение е доказано
по безспорен начин. По делото липсват каквито и да било доказателства, от които
безсъмнено може да се установи извършено от Д. нарушение на правилата за
движение по пътищата. Единственото доказателство приложено по делото е
съставеният спрямо жалбоподателката акт за установяване на административно
нарушение, но той не е достатъчно доказателство въз основа на което да се
приеме, че фактите изложени в него и въз основа на които е издадено
наказателното постановление, са доказани по категоричен начин. Независимо от
направените от касатора възражения, административнонаказващият орган не е
изпълнил задължението си да докаже извършването на нарушението посредством
събирането и представянето на съответни доказателства. Тези възражения се
поддържат от санкционираното лице пред въззивната инстанция, поддържат се и в
настоящото производство. Нито с приложените по делото писмени бележки на
ответника, нито с разпита на свидетелите В. и В. е установена конкретика
относно релевантните за спора факти. Всички факти, от които се установява
извършването на конкретно административно нарушение, следва да се съдържат в
АУАН и в наказателното постановление, тъй като в административнонаказателното
производство санкционираното лице гради своята защита именно срещу фактите,
съдържащи се в наказателното постановление. Липсата на прецизно описание на
извършеното нарушение е съществено процесуално нарушение, тъй като не само
лицето не би могло да разбере за какво точно е обвинено, но и съдът се поставя
в невъзможност да извърши проверка за законосъобразността на оспореното
наказателно постановление. С оглед горното констатираният пропуск при
издаването на процесното наказателно постановление не може да бъде саниран по
реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН.
От изложеното се налага
извод, че като е потвърдил процесното наказателно постановление, приемайки, че
правилно е била ангажирана админстративнонаказателната отговорност на касатора,
районния съд е постановил съдебен акт в нарушение на материалния закон –
касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Следва да
бъде постановено решение по съществото на делото, с което касационната жалба да
бъде уважена. Решението на ВРС е
незаконосъобразно и като такова следва да се отмени и вместо него да се
постанови съдебно решение, с което да се отмени оспореното по реда на чл. 59 от ЗАНН наказателно постановление.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.
2, предложение второ от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен
съд – Варна, Втори касационен състав
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 260043/18.01.2021г.,
постановено по н.а.х.д. № 4835/2020г. по описа на Районен съд гр. Варна,
тридесет и осми състав, с което е потвърдено Наказателно постановление № 20-0460-000891/03.11.2020г.,
издадено от Началник група към ОД на МВР – Варна, Пето РУ Златни пясъци, с
което на Е.В.Д., ЕГН: **********,*** за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал.2, т.1 от ЗДвП, е наложено административно
наказание глоба в размер на 20.00 лева, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0460-000891/03.11.2020г.,
издадено от Началник група към ОД на МВР – Варна, Пето РУ Златни пясъци, с
което на Е.В.Д., ЕГН: **********,*** за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал.2, т.1 от ЗДвП, е наложено административно
наказание глоба в размер на 20.00 лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: