№ 19567
гр. София, 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА
при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело №
20231110149851 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86
ЗЗД за установяване в отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца
следните суми: 859,13 лева - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 27.0
1.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до
05.01.2023 г. в размер на 161,36 лева, цена на извършена услуга за дялово
разпределение в размер на 30,12 лева за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно
със законна лихва за периода от 27.01.2023г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва за периода от 31.01.2020г. до 05.01.2023 г. в размер на 7,04 лева.
Ищецът – „******************” ЕАД, твърди, че е в облигационно отношение с
ответника, по силата на което му предоставя топлинни услуги в имот, намиращ се в
гр.*******************************, аб. № *******. Сочи, че ответникът не е
заплатил в определения в общите условия срок стойността на доставената му
топлинна услуга за посочените в исковата молба, периоди. Ето защо, ищецът е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за
сумите, както следва: 859,13 лева - цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода
от 27.01.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2020г.
до 05.01.2023 г. в размер на 161,36 лева, цена на извършена услуга за дялово
разпределение в размер на 30,12 лева за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно
със законна лихва за периода от 27.0 1.2023г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва за периода от 31.01.2020г. до 05.01.2023 г. в размер на 7,04 лева.
След постъпило възражение от ответника срещу издадената заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, ищецът е предявил установителни искове за сумите,
предмет на издадената заповед за изпълнение. Претендира разноските по
1
производството.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът не е подал отговор на исковата молба.
Третото лице – помагач изразява становище за основателност на предявените
искове.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено
следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД за
присъждане на вземания за ползвана топлинна енергия по аб.№ *******.
Съгласно нормата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г.
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено в §
1, т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т.
42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда
понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на
понятието "потребител на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал.
1 ЗЕ, действаща през исковия период м.05.2019г. – м.04.2021г., всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение с лица, извън посочените в чл. 153 ЗЕ, какъвто обаче не е
разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че,
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР
публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна
енергия за битови нужди (чл. 153. ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна
енергия.
С оглед на това собственикът или титуляр на вещно право на ползване на имот в
сграда – етажна собственост, се явява потребител на отдадена от сградната инсталация
и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на
закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е
взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към
топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на
2
постъпилата в сградата топлинна енергия.
Ищецът свързва качеството на ответника на потребител на топлинна енергия за
битови нужди с качеството му на собственик на топлоснабдения имот, като в тази
връзка са ангажирани писмени доказателства от страна на ищеца. От така
представените обаче – определение № 408295/15.05.2018 г. по гр.д. № 81270/2017 г. по
описа на СРС, 77 с-в, отговор на искова молба от Н. К. Д. по гр.д. № 81270/2017 г. по
описа на СРС, 77 с-в, декларация от председателя на домсъвета на ЕС, находяща се на
адрес: гр.***********************, протокол от провело се на 15.02.2002 г. ОС на ЕС,
находяща се в гр.*********************** и списък на живущите в посочената, не се
доказва пълно и главно наличието на собственост у ответника по отношение на
процесния имот. Посоченото не се разколебава от постъпилото по делото писмо от СО,
Дирекция „Общински приходи“, Отдел „ОП – С.“, с изх. № СФД24-
ТД*******/26.06.2024 г., от което се установява, че на 28.05.2098 г. ответникът е подал
декларация по чл. 14 ЗМДТ за процесния имот, като съдът намира същата за
недостатъчна да обоснове категоричен извод за притежаването на правото на
собственост върху процесния имот у ответника. В подкрепа на това е и постъпилото
писмо с вх. № ********/01.07.2024 г. от СО – район „С.“, в което е посочено, че в
архива на районната администрация не се съхранява договор за продажба на
процесния имот с купувач ответника.
Ето защо съдът приема, че не се доказа ответникът да е бил битов клиент за
доставка на топлинна енергия по смисъла на §1, т.2а от ДР на ЗЕ, за имота с абонатен
№ *******.
Поради това предявените искове за установяване в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца стойността на ползвана в имота топлинна
енергия и такса за услуга „дялово разпределение“ са неоснователни.
Предвид акцесорния им характер неоснователни са и претенциите за мораторна
лихва.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника сумата в размер на 400 лв., представляваща разноски
за адвокатско възнаграждение по настоящото дело и сумата в размер на 50 лв. –
разноски за адвокатско възнаграждение по заповедното производство.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „******************” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. *********************, срещу Н. К. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр.*******************************, ап. 150, обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за
установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните
суми: 859,13 лева - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 27.0 1.2023г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 05.01.2023 г. в
размер на 161,36 лева, цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на
30,12 лева за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за
периода от 27.01.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
3
31.01.2020г. до 05.01.2023 г. в размер на 7,04 лева, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 27.02.2023 г. по ч.гр.д. №
4246/2023 г. по описа на СРС, 140 с-в.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „******************” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. *********************, да
заплати на Н. К. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.*******************************,
ап. 150, сумата в размер на 450 лв., представляваща разноски по настоящото и
заповедното производство.
ОБЕЗСИЛВА издадената заповед за изпълнение на парично задължение
№6466/27.02.2023г. по ч.гр.д. № 4246/2023 г. по описа на СРС, 140 с-в.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице
– помагач „***************“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4