Р Е Ш Е Н И Е
№ 137
гр. Враца, 11.05.2023
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 11.04.2023 г.
/единадесети април две хиляди двадесет и
трета година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА
РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
КОЦЕВА
КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при секретаря ДАНИЕЛА
ВАНЧИКОВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното
от съдия РАДЕНКОВА КАН дело № 80 по описа на АдмС – Враца за 2023 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във вр. чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на П.К.Н. ***, депозирана чрез адв. Д.Х.,
против Решение № 6 от 04.01.2023 г., постановено по АНД № 941 по описа на
Районен съд – Враца за 2022 г. С оспореното решение е потвърдено НП №22-0967-001648/25.08.2022
г., издадено от Началник група в ОДМВР Враца, сектор „ПП“ Враца, с което на
основание чл. 183, ал. 4, т. 7 ЗДвП, за нарушение по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, на касатора
е наложена глоба в размер на 50,00 лв., а за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП и
на основание чл. 175, ал. 1, т. 1, пр. 3 ЗДвП му е наложена глоба в размер на
50 лв. и е постановено лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.
В
касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение,
като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, включително
поради необоснованост. Поддържа се, че въззивният съд неправилно е приел
нарушението за субективно съставомерно и не е взел предвид всички факти,
свързани с индивидуализирането на нарушението в конкретния случай. От деянието
няма настъпили щети или други вредоносни последици, липсва и потенциално
застрашаване на обществените отношения, с оглед целта на закона. Твърди се
наличие на предпоставките на чл. 28 ЗАНН, обосноваващи маловажност на случая.
Иска се отмяна на решението и на потвърденото с него НП. Претендират се
разноски.
Ответникът,
Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Враца, редовно призован не се представлява в
с.з. и не взема становище по касационната жалба.
Участващият по делото
прокурор от ОП - Враца дава заключение за допустимост, но неоснователност на
касационната жалба, а решението намира за правилно. В мотивите на съда са
изложени достатъчно съображения за степента на обществена опасност на деянието,
предвид събраните гласни доказателства, от които се установява, че нарушителят
и преди проверката е видян да управлява процесното МПС, без рег. Табели да са
поставени определеното за целта място. Отправя искане към касационната
инстанция да остави решението в сила.
В
настоящото производство не са представени нови писмени доказателства за
установяване на касационните основания.
Административен съд - Враца, в настоящия касационен
състав, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с доводите на
страните намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения
14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, срещу
подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От данните по делото
се установява, че административнонаказателната отговорност на касатора е
ангажирана за това, че на 10.08.2022 г. около 13:25 часа в гр. Враца, по ул. „Демокрация“
управлява собствения си лек автомобил Джип Вранглер с рег. № ***, като предната
регистрационна табела не е поставена на определеното за това място. Нарушението
е заснето с РСОД, с направени 2 бр. снимки, като по време на движението водачът
е бил без поставен обезопасителен колан, с който е оборудван автомобилът. За
констатираното е съставен АУАН серия GA, № 744677 от 10.08.2022
г., а впоследствие е издадено НП №22-0967-001648/25.08.2022 г., издадено от
Началник група в ОДМВР Враца, сектор „ПП“ Враца, с което на основание чл. 183,
ал. 4, т. 7 ЗДвП, за нарушение по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, на касатора е наложена
глоба в размер на 50,00 лв., а за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП и на основание
чл. 175, ал. 1, т. 1, пр. 3 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50 лв. и е
постановено лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.
За да потвърди оспореното НП, въззивният съд е
приел в решението си, че АУАН е съставен при спазване на предвидената в чл. 40
и чл. 43 ЗАНН процедура и съдържа
предвидените в чл. 42 ЗАНН реквизити. НП е издадено в съответствие с
изискванията на чл. 57, ал. 1 ЗАНН, като описаното в него нарушение
кореспондира изцяло с описанието, направено в АУАН. И двата документа са
издадени от компетентни органи, като в тях достатъчно подробно са описани
обстоятелствата, при които са извършени нарушенията и начина на констатиране на
същите, подробно и точно е описана правната им квалификация, както и кой текст
от кой закон е нарушен. При преценката за съответствието на процесното НП с
материалния закон, във връзка с представените по делото доказателства, РС е
приел, че след като оспорващият е управлявал собствения си автомобил без
поставен обезопасителен колан, с какъвто автомобила е оборудван, както и с предна
регистрационна табела, поставена не на определеното за това място, е извършил
от обективна и субективна страна именно визираните в НП нарушения по чл. 137а,
ал. 1 и чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, за които правилно са приложени съответните
санкционни норми в минимално предвидения в закона размер. Обсъден е и
институтът за маловажен случай по чл. 28 ЗАНН и е прието, че не са налице
предпоставките за приложението му.
Решението е валидно и
допустимо, постановено в съответствие с доказателствата и при правилно приложение
на материалния закон. Наведените с касационната жалба и в съдебно заседание
доводи за противното са неоснователни.
Мотивите на въззивния
съд относно компетентността на органа, липсата на съществени процесуални
нарушения и правилното приложение на материалния закон при издаването на
санкционния акт се споделят напълно от касационната инстанция и за процесуална
икономия не следва да бъдат преповтаряни, предвид което на
основание чл. 221, ал. 2 изр. 2 от АПК се препраща към тях.
Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното
следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване
на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело,
при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и
анализ на доказателствената съвкупност и в съответствие с тях правилно е възприел
фактическата обстановка, поради което не е допуснал съществено нарушение на
процесуалните правила, които да съставляват касационно основание за отмяна на
решението. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за
доказаност на визираните в НП нарушения на ЗДвП, като възраженията на
оспорващия са обсъдени и приети за неоснователни.
Направена е правилна
квалификация на деянията, с наложени съответни на нарушенията наказания в
минимално предвидения в закона размер, поради което и на основание чл. 27, ал.
5 от ЗАНН не подлежат на допълнително редуциране от съда.
Доколкото извършеното представлява типичен случай на нарушение от този вид
и не са налице многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства,
които да го отличават съществено от останалите случаи на нарушения от същия
вид, независимо от обстоятелството, че няма настъпили вреди, правилно
въззивният съд е приел, че не че се касае за маловажен случай на нарушение по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН, за да отпадне административнонаказателната
отговорност.
Достигайки до изводи
за законосъобразност на оспореното пред него НП, районният съд е постановил валидно, допустимо, обосновано и правилно решение, в
съответствие с приложимия материален закон, преценявайки всички събрани в хода
на производството доказателства, без да игнорира или анализира превратно което
и да е от тях, което касационна инстанция възприема напълно.
По изложените съображения, касационната инстанция намира, че касационната
жалба е неоснователна, а оспореното решение е законосъобразно и следва да бъде
оставено в сила.
При този изход на
спора претенцията на касатора за присъждане на направените по делото разноски е
неоснователна и такива не му се дължат.
От страна на
ответника такива не са претендирани, поради което съдът не дължи произнасяне по
този въпрос.
Воден от
горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН Административен съд - Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 6 от 04.01.2023
г., постановено по АНД № 941 по описа на Районен съд – Враца за 2022 г., с
което е потвърдено НП №22-0967-001648/25.08.2022 г., издадено от Началник Група
в ОДМВР – Враца, сектор „Пътна полиция“ Враца.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.