№ 4568
гр. София, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА
АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА
Гражданско дело № 20241110121715 по описа за 2024 година
Предявен е конститутивен иск за отмяна на уволнението извършено със
Заповед № 1/26.02.2024 – чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за възстановяване на заеманата до
уволнението длъжност „барман“– чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, осъдителен иск с правно
основание чл. 344, ал.1, т.3 от ГПК вр. с чл. 225, ал. 2 КТ за заплащане общо на сумата
от 2 976 лв. – обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение
за периода от 27.03.2024г. – 27.08.2024г. и чл. 224 КТ за сумата от 2000 лева,
представляваща обезщетение за неизползван отпуск за 40 работни дни за периода, в
който ищцата е била в отпуск по майчинство.
Ищецът-Г. С. А. твърди, че между нея и ответника е съществувало трудово
правоотношение възникнало по силата на Трудов договор №026/21.04.2021 год., като е
заемала длъжността „барман“, с възнаграждение 400 лева, впоследствие увеличено на
1000 лева-с допълнително споразумение от 24.08.2021 год.. Твърди, че в периода от
25.11.2021 год. до 21.12.2021 год. е била в отпуск поради бременност и раждане, а от
21.12.2021 год. до 21.12.2023 год. в отпуск по майчинство. Излага, че се е върнала на
работа на 22.12.2023 год. като е работила на 12 часови смени през събота и неделя.
Твърди, че Б.И.-бивш едноличен собственик на капитала на „АФ“ ЕООД е поискал от
нея да преустанови лични отношения с лице, което е клиент на заведението и след
последвал отказ от нейна страна той е поискал от нея да напусне вайбър групата, в
която се изпраща графика за работа. Сочи, че е поискала трудовото й правоотношение
да бъде прекратено, като й бъде изплатен и платен годишен отпуск, но й е отказано с
мотив, че не си е изработила същия. Поддържа, че от 22.01.2024 год. не е получавала
1
график на смените, поради което е изпратила заявление до работодателя, с което желае
да получи информация дали трудовото й правоотношение е прекратено, но не е
получила отговор, а покана за даване на обяснения за неявяване на работа. Излага, че
на 01.03.2024 год., чрез ЧСИ Р.М., й е връчена заповед №1/26.02.2024 год. за налагане
на дисциплинарно наказание „уволнение“ поради неявяване на работа в течение на пет
последователни дни-22.01.2024 год., 23.01.2024 год., 24.01.2024 год., 25.01.2024 год. и
26.01.2024 год., а на 21.03.2024 год. е получила заповед №2/14.03.2024 год., с която
трудовото й правоотношение е прекратено. Твърди, че е незаконосъобразно уволнена,
тъй като не е извършила нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в
неявяване на работа. Твърди, че при налагане наказанието работодателят не е взел
предвид дадените от нея писмени обяснение, както и че към момента на налагане на
дисциплинарното наказание се е ползвала от закрилата на чл. 333, ал.1, т.1 и т.3 от КТ.
Моли уволнението да бъде признато за незаконно и да бъде отменено, да бъде
възстановена на заеманата преди уволнението длъжност, да й бъде платено
обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от
27.03.2024г. – 27.08.2024г. в размер на 2 976 лева, представляваща разликата между
брутното трудово възнаграждение, което е получавала при ответника и брутното
трудово възнаграждение, което получава въз основа на сключен трудов договор от
02.02.2024 год., както сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за
неизползван отпуск за 40 работни дни за периода, в който ищцата е била в отпуск по
майчинство. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът-„АФБ“ ЕООД твърди, че уволнението е законосъобразно
извършено, както и че е налице нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в
неявяване на работа в пет последователни дни. Поддържа, че в поканата за даване на
писмени обяснения от ищцата е изискана информация дали са налице някой от
обстоятелствата визирани в чл. 333, ал.1 от КТ. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, че между тях е съществувало трудово правоотношение, по
силата на коeто Г. С. А. е заемала длъжността „барман” при ответника.
С покана от „АФБ“ ЕООД, с изх. №8213/01.02.2024 год. от Г. С. А. са изискани
обяснения относно нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в неявяване на
работа на 22.01.2024 год., 23.01.2024 год., 24.01.2024 год., 25.01.2024 год. и 26.01.2024
год. Изискана е и информация дали е налице някое от обстоятелствата по чл.333, ал.1
от КТ.
Със Заповед за налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение“
№1/26.02.2024 год. на Г. С. А. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за
2
нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в неявяване на работа на
22.01.2024 год., 23.01.2024 год., 24.01.2024 год., 25.01.2024 год. и 26.01.2024 год.
Със Заповед №2/14.03.2024 год., на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, трудовото
правоотношение с Г. С. А. е прекратено.
Прието като доказателство по делото е удостоверение за раждане №**********,
от което е видно, че Г. С. А. е майка на Д.А.Н., роден на 21.12.2021 год.
От Експертно решение №2664192 от 17.11.2021 год. на ТЕЛК се установява, че
Г. С. А. страда от инсулинозависим захарен диабет.
От приетото по делото заключение по приетата съдебно-счетоводна експертиза
се установява, че ищцата има 59 дни неизползван платен годишен отпуск-15 работни
дни за 2021 год., 20 работни дни за 2022 год. и 20 работни дни за 2023 год., като
дължимото обезщетение е в размер на 2950 лева, което не е платено след прекратяване
на трудовото правоотношение.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ.
При действието на сключения трудов договор за нарушения на трудовата
дисциплина работодателят има правото да наложи предвидените в чл. 188 от КТ
дисциплинарни наказания. Съгласно разпоредбата на чл. 192, ал. 1 от КТ
дисциплинарните наказания се налагат от работодателя или от определено от него
длъжностно лице. С атакуваните заповеди работодателят е упражнил
дисциплинарните си правомощия и е прекратил трудовото правоотношение на
основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ. Законосъобразността на заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание предполага тя да е издадена в рамките на специално
дисциплинарно производство и да е съставена в определена форма. Следва да се
установи и съществуването на посочените в нея основания.
В случая обаче, ищцата твърди че се ползва от предвидената в чл. 333, ал.1, т.1
и т.3 от КТ закрила, тъй като към момента на прекратяване на трудовото
правоотношение е майка на дете до 3-годишна възраст, както и че боледува от болест,
определена в наредба на министъра на здравеопазването, а от страна на работодателя
не е поискано предварително разрешение на инспекцията по труда, поради което преди
да пристъпи към разглеждане на спора по същество е необходимо съдът да прецени
наличието на закрила при уволнението.
В случая няма спор, че към момента на уволнението ищцата е била майка на
дете до 3-годишна възраст, което се установява и от приетото като доказателство по
делото удостоверение за раждане. Не е спорно и че ответникът не е поискал
предварително разрешение от Инспекцията по труда, преди да наложи
3
дисциплинарното наказание по отношение на Г. С. А.. Предварителното разрешение за
уволнение съгласно чл. 333, ал. 1, т. 1 КТ означава даване на изрично съгласие от
Инспекцията по труда за извършване на уволнението в момент предхождащ
осъществяването на последващите действия по връчване на предизвестие, респективно
на заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. Ако такова разрешение не е
поискано от работодателя или след като е било поискано, изобщо не е дадено или не е
било дадено преди уволнението, то извършеното уволнение е незаконно само на това
основание. В случая към момента на връчването на заповедта за уволнение ищцата се е
ползвала от особената закрила, а от страна на ответника не са ангажирани
доказателства, че е поискал предварително разрешение от Инспекцията по труда.
На основание чл. 344, ал. 3 КТ не следва да се обсъждат останалите наведени
от ищеца доводи за незаконност на уволнението, доколкото същото само по
изложените по-горе мотиви се явява незаконосъобразно, поради което искът е
основателен и следва да се уважи.
Само за пълнота и във връзка с твърденията на ищцата, че се ползва със
закрила при уволнение и на основание чл. 333, ал.1, т.3 от КТ, тъй като страда от
болест определена в Наредба на министъра на здравеопазването-инсулинозависим
захарен диабет тип 1, следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 333, ал.2 от КТ
предвижда, че в случаите по т.2 и т.3 от чл.333, ал.1 от КТ, преди уволнението се взема
мнението и на трудово-експертната лекарска комисия. Тази допълнителна закрила на
работника се изразява в събиране на предварителна информация от работника или
служителя, когото работодателят възнамерява да уволни. Съобразно константната
съдебна практика, закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ има обективен характер и
работодателят е задължен да събира предварителна информация от служителите, които
са определени за уволнение, дали страдат от болестите, посочени в ал. 1 на чл. 1 от
цитираната наредба, като уволнението е незаконно, ако така информация не е била
изискана и е установено наличие на заболяване по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ. Посоченото
задължение следва от нормата на ал. 1 на чл. 1 от цитираната наредба съгласно ал. 2 на
същата норма и е изискуемо преди уволнението с оглед изпълнение по-нататък на
разпоредбите на чл. 333, ал. 1 КТ. Доколкото закрилата има обективен характер, нито
разпоредбата на чл. 333, ал. 1 КТ, нито тази на чл. 1 от Наредба № 5/1987 г. не вменява
на работника или служителя задължение да уведомява работодателя си предварително
дали страда от болестите по посочената разпоредба, нито да представя медицински
документи, удостоверяващи наличието на някое от визираните заболявания.
Съгласно чл. 2 от наредбата, такова задължение за работника или служителя
възниква, само когато работодателят направи изрично искане за това - с оглед
изпълнение на своето задължение по чл. 1, ал. 1. В последния случай работодателят
следва да предостави на работника или служителя достатъчно време - разумен срок, в
4
който последният да изпълни задължението си по чл. 2 за уведомяване и представяне
на медицинската документация. Ако в такъв случай работникът или служителят
умишлено откаже съдействие на работодателя си за събиране на предварителната
информация по чл. 1 от Наредбата и по този начин умишлено укрие свое заболяване,
посочено в тази разпоредба, то тогава, но единствено и само в този случай,
неизпълнението на неговото задължение по чл. 2 от наредбата води до отпадане на
закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, респ. и до отпадане на задължението на
работодателя да иска мнение на ТЕЛК и разрешение от инспекцията по труда за
уволнението. Такова умишлено неправомерно поведение от страна на работника или
служителя би било налице във всички случаи, когато той знае, че страда от заболяване
по чл. 1, ал. 1 от Наредба № 5/1987 г., и до знанието му е достигнало отправеното
искане /писмено или устно/ на работодателя за уведомяване и представяне на
медицинска документация в разумен срок, но въпреки това работникът или
служителят декларира пред работодателя, че не страда от такова заболяване, или в
рамките на предоставения му срок, без извинителна причина не уведоми работодателя
си за заболяването и не му предостави медицинските документи за него, с които
разполага. Съгласно константната съдебна практика, във всички останали случаи такъв
умисъл не е налице и закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, обективна по своя характер,
не отпада /в този смисъл Р 174/30.07.2012 г. по гр. д. № 1269/2011 г. III г. о. на ВКС,
Р191/25.04.2012 г. по гр. д. № 606/2011 г. IV г. о. на ВКС, Р 61/02.04.2015 г. по гр. д. №
4165/2014 г. III г. о. на ВКС и др. /.
В случая няма спор, че ответникът, с искането за писмени обяснения е
поискал информация от ищцата дали страда от болест определена в наредба на
министъра на здравеопазването, както и че от страна на ищцата не е постъпил отговор,
поради което не може да се позове на закрилата по чл. 333, ал.1, т.3 КТ.
Предвид достигнатия по-горе извод, че ищцата се ползва от специалната
закрила по чл. 333, ал.1, т.1, предявеният иск с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1 от
КТ се явява основателен и следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т. 2 от КТ
Съдът е сезиран с иск за възстановяване на ищеца на работа. Предпоставка за
уважаването на този иск е уволнението на Г. А. да бъде признато за незаконно и да
бъде отменено. С оглед на основателността на иска за признаване на незаконността на
уволнението и неговата отмяна, основателен е и искът за възстановяване на ищцата на
заеманата от нея длъжност преди уволнението-„барман“.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ.
Съгласно чл. 225, ал.1 от КТ при незаконно уволнение работникът или
служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му
трудово възнаграждение за времето, което е останал без работа, поради това
5
уволнение, но за не повече от 6 месеца. Предпоставка за основателност на претенцията
за заплащане на обезщетение за оставане без работа е незаконност на уволнението.
Доколкото настоящата съдебна инстанция приема, че уволнението на Г. С. А. е
незаконосъобразно, същият има право да получи обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ.
Предпоставка за основателност на този иск, обаче, е служителят да е останал без
работа вследствие на незаконното уволнение, както и размерът на претенцията. В
случая ищцата е започнала работа при друг работодател-„ХБХ Парк“ ЕООД, на
02.02.2024 год., с основно месечно възнаграждение 504 лева. Съгласно чл. 228, ал.1 от
КТ база за определяне на размера на обезщетението е полученото от служителя брутно
трудово възнаграждение за месеца, предхождащ прекратяването на трудовото
правоотношение или това е месец 01.2024 год.. Периодът, за който се дължи
обезщетение е определен от ищеца и е в рамките на посочения в закона 6-месечен
срок. Между страните не е спорно, че последното брутно трудово възнаграждение на
ищцата е било в размер на 1000 лева. В случая ищцата е започнала работа при друг
работодател на по-ниско възнаграждение от получаваното при ответника, поради което
тя има право на разликата в заплатите по арг. от чл.225, ал.2 от КТ. На основание чл.
162 от ГПК съдът приема, че размерът на претендираното обезщетение е 2976 лева
/6000 лева-3024 лева/, до който иска следва да се уважи.
По иска с правно основание чл. 224 от КТ.
В производството по делото не е спорно, че между страните е съществувало
трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор, което е прекратено.
Съгласно разпоредбата на чл. 224, ал. 1 от КТ при прекратяване на трудовото
правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за
неизползувания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава
за трудов стаж. Размерът на това обезщетение се определя съобразно правилата на чл.
177 от КТ, а именно той се изчислява от полученото среднодневно брутно трудово
възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ прекратяването на
трудовото правоотношение, през който работникът или служителят е отработил най-
малко 10 работни дни. Съгласно правилата за разпределяне на доказателствената
тежест задължение на работодателя – ответник е било да установи при условията на
пълно доказване, че ищецът е ползвал полагащия му се платен годишен отпуск. По
делото доказателства в тази насока не се ангажирани, поради което съдът намира, че
за ищеца е възникнало право да получи обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ. При
прекратяване на трудовото правоотношение правото да ползва отпуска се
трансформира в правото на ищеца да получи парично обезщетение. Размерът на
обезщетението е поставен в зависимост от последното получено от ищеца брутно
трудово възнаграждение за месеца, в който служителят е отработил най-малко 10 дни.
Ответникът не е ангажирал доказателства, че е платил обезщетението, поради което
6
съдът приема, че иска е основателен. От заключението по приетата съдебно-
счетоводна експертиза се установява, че ищцата има 59 дни неизползван платен
годишен отпуск-15 работни дни за 2021 год., 20 работни дни за 2022 год. и 20 работни
дни за 2023 год., като дължимото обезщетение е в размер на 2950 лева, както следва:
750 лева за 2021 год., 1000 лева за 2022 год. и 1000 лева за 2023 год., което не е
платено след прекратяване на трудовото правоотношение. Ищцата претендира
обезщетение в размер на 2000 лева за 40 дни неизползван платен годишен отпуск,
поради което съдът приема, че иска следва да се уважи така както е предявен.
По разноските
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника сумата от 4 800 лева, представляващи направени по делото разноски.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
на СРС сумата от 299,04 лева, представляваща дължима държавна такса и 300 лева –
платено от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице.
Воден от горното
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за незаконно и отменя на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ
уволнението на Г. С. А., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. //////, чрез адв. Т.,
извършено със Заповед № 1/26.02.2024 год. и Заповед №2/14.03.2024 год. на
управителя на „АФ“ ЕООД, ЕИК //////, с която й е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение” и трудовото й правоотношение е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т.
6 от КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ Г. С. А., ЕГН
********** на заеманата преди уволнението длъжност “барман” в „АФ“ ЕООД, ЕИК
//////.
ОСЪЖДА на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 2 от КТ „АФ“
ЕООД, ЕИК ////// да заплати на Г. С. А., ЕГН ********** сумата от 2976 лева (две
хиляди деветстотин седемдесет и шест лева), за периода 27.03.2024 год. до
27.08.2024 год., ведно със законната лихва считано от 15.04.2024 год.
ОСЪЖДА „АФ“ ЕООД, ЕИК ////// да заплати на Г. С. А., ЕГН **********, на
основание чл. 224 от КТ сумата от 2000 лева (две хиляди лева), представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2022 год.-20 дни и 2023 год.-20
дни, ведно със законната лихва считано от 15.04.2024 год.
ОСЪЖДА „АФ“ ЕООД, ЕИК ////// да заплати на Г. С. А., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 930 лева (деветстотин и тридесет лева),
представляваща сторените по делото разноски.
7
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК „АФ“ ЕООД, ЕИК ////// да заплати
по сметка на СРС държавна такса в размер на 299,04 лева (двеста деветдесет и девет
лева и четири стотинки), представляваща държавна такса и сумата от 300 лева
(триста лева), представляваща платено от бюджета на съда възнаграждение за вещо
лице .
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8