№ 44
гр. София, 04.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 6-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА
при участието на секретаря ИРЕНА ПЛ. П.
като разгледа докладваното от ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА Административно
наказателно дело № 20231110200373 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. С. И. чрез процесуалния си представител
срещу наказателно постановление № 42-0003771/01.11.2022г., издадено от
и.д.Директор на Регионална дирекция “Автомобилна администрация“ –
гр.София, с което за нарушение на чл.38, предл.1 от Наредба №
34/06.12.1999г. на МТ на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 500лв.,
на основание чл.95, ал.1, т.3 ЗАвПр. Жалбоподателят обжалва наказателното
постановление като твърди, че същото е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано – липсвали очевидци на нарушението, констатациите по АУАН,
инкорпориран в наказателното постановление, не съответствали на
фактическите обстоятелства, наказанието било наложено в нарушение на
материалния закон. Моли съда да постанови решение, с което да отмени
наказателно постановление № 42-0003771/01.11.2022г. като неправилно и
незаконосъобразно.
Жалбоподателят се явява в съдебно заседание чрез процесуалния си
представител, поддържа депозираната жалба и моли обжалваното
1
наказателно постановление да бъде отменено. Претендира да му бъдат
присъдени направените по делото разноски.
Въззиваемият и.д.Директор на Регионална дирекция “Автомобилна
администрация“ – гр.София не изпраща процесуален представител в съдебно
заседание и не изразява становище по жалбата. Прави възражение за
прекомерност на претендираното възнаграждение за адвокат.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, приема
за установено:
Видно от разписка, неотменна част от наказателно постановление №
42-0003771/01.11.2022г., същото е връчено на жалбоподателя на 02.11.2022г.
Жалбата е депозирана в законния срок, поради което е допустима и следва да
бъде разгледана.
От фактическа страна:
На 19.09.2022г., около 20,30 часа, в землището на с.*******, на
републикански път III-638, в посока от гр.Божурище до гр.Брезник, като
водач на лек таксиметров автомобил, марка *****************, собственост
на ПМЦ, с монтиран електронен таксиметров апарат с фискална памет,
жалбоподателят И. С. И. извършвал таксиметров превоз на 5 пътници. На
водача на таксиметровия автомобил била извършена проверка от свидетеля П.
Б. П. и от СР – мл.инспектори към Регионална дирекция “Гранична
полиция“– гр.Драгоман. След като констатирали, че в лекия автомобил се
намират и лица, за които има съмнения, че са бежанци, докладвали на
дежурен полицай - Регионална дирекция “Гранична полиция“– гр.Драгоман,
За изясняване на случая било разпоредено водачът на таксиметровия
автомобил да бъде задържан и отведен в Регионална дирекция “Гранична
полиция“– гр.Драгоман. Било оказано съдействие от повиканите в Регионална
дирекция “Гранична полиция“– гр.Драгоман свидетели Г. Н. А. и И. Иво Т. -
инспектори при Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ -
София. При проверката, извършена от свидетелите А. и Т., било установено,
че електронният таксиметров апарат с фискална памет не бил включен. За
констатираното нарушение свидетелят А. съставил акт за установяване на
административно нарушение № 328300/20.09.2022г., надлежно връчен на
нарушителя на същата дата. Нарушението било субсумирано под правната
квалификация на чл.38, предл.1 от Наредба № 34/1999г. Водачът на лекия
2
автомобил отбелязал върху бланката на съставения АУАН, че има
възражения. Не са възползвал от възможността, дадена му с разпоредбата на
чл.44, ал.1 ЗАНН и не депозирал писмено възражение срещу констатациите
по АУАН.
Въз основа на АУАН било издадено наказателно постановление № 42-
0003771/01.11.2022г., с което за нарушение на чл.38, предл.1 от Наредба №
34/1999г. на водача на таксиметровия автомобил била наложена глоба в
размер на 500 лв., на основание чл.95, ал.1, т.3 ЗДвП.
Съдът приема, че е спазена процедурата по съставяне на акт за
установяване на административно нарушение № 328300/20.09.2022г. и
наказателно постановление № 42-0003771/01.11.2022г., същите отговарят по
форма и съдържание на изискванията на чл.42, респ. чл.57 ЗАНН, издадени са
от надлежен орган и в рамките на неговите пълномощия /Заповед № РД-08-
30/24.01.2020г. на Министъра на МТИТС, Заповед № 355/15.09.2022г. на
Изпълнителния директор на Изпълнителна дирекция „Автомобилна
администрация“ и длъжностна характеристика за длъжността „Инспектор“/,
констатираните нарушения са изчерпателно описани, актът за установяване
на административно нарушение и наказателното постановление са надлежно
връчени на нарушителя с оглед гарантиране на неговите права във всички
фази на административнонаказателния процес.
Съгласно чл.40, ал.1 от ЗАНН актът за установяване на
административно нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и
свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на
нарушението. Актът за установяване на административно нарушение е
съставен в присъствието на нарушителя. Императивната разпоредба изисква
АУАН да се състави в присъствието на свидетели-очевидци или на самото
извършване на нарушението, или на неговото установяване, като и в двата
случая е достатъчно да е налице поне един свидетел от която и да е от
посочените категории - на извършване на нарушението или на установяване
му. В случая това условие е спазено – свидетелят П. Б. П. е лицето, което
заедно със СР – мл.инспектори към Регионална дирекция “Гранична
полиция“– гр.Драгоман – са спрели таксиметровия автомобил непосредствено
в землището на с.*******. Свидетелят П. е и един от двамата свидетели,
подписали акт за установяване на административно нарушение №
3
328300/20.09.2022г. Поради тази причина съдът намира, че разпоредбата на
чл.40, ал.1 ЗАНН е спазена и възраженията в това отношение са
неоснователни.
Поради горните причини съдът приема, че не са извършени
нарушения на процедурата по съставяне на акт за установяване на
административно нарушение № 328300/20.09.2022г. и наказателно
постановление № 42-0003771/01.11.2022г.
По отношение на нарушението по чл.38, предл.1 от Наредба № 34
/06.12.1999г. съдът намира:
Съгласно разпоредбата на чл.38, предл.1 от Наредба № 34
/06.12.1999г. след наемане на автомобила водачът задължително включва
таксиметровия апарат и превозва пътника по най-краткия маршрут, освен ако
не пожелае друго.
В хода на съдебното производство са дадени показания от
свидетелите П. Б. П., Г. Н. А. и И. Иво Т..
Съдът кредитира показанията на свидетеля П. изцяло. Следва да се
добави, че това е и единият от очевидците, спрели за проверка в землището на
с.*******, водача на таксиметров автомобил, марка ***************** - И.
С. И.. В нито един момент от показанията на този свидетел, обаче, не се сочи
в какво положение е бил таксиметровият апарат на автомобила към момента
на проверката. Този факт може да бъде обяснен с аргумента, че нарушенията
по ЗАвПр не са включени в обхвата на проверка на инспекторите от Дирекция
„Гранична полиция“. Установявайки намиращите се в автомобила 5 лица –
чужденци и предвид основателното подозрение на инспекторите за
трафикиране на чужденците, инспекторите докладват на административния си
ръководител за ситуацията като получават разпореждане водачът на
таксиметровия автомобил да бъде задържан и отведен на разпит в РД
„Гранична полиция“ – Драгоман. Действайки в изпълнение на
разпореждането и на вътрешни инструкции, инспекторите задържат
жалбоподателя, респ. го заставят да освободи мястото на водач на автомобила
и да се премести на задната седалка, след което единият от инспекторите
поема управлението на автомобила до кР.та дестинация - Регионална
дирекция “Гранична полиция“– гр.Драгоман. Според показанията на св.П.
мястото, на което е установено процесното нарушение, е в гр.Драгоман.
4
Че мястото, на което е установено нарушението, е гр.Драгоман -
Регионална дирекция “Гранична полиция“, твърдят и останалите свидетели -
Г. Н. А. и И. Иво Т..
Независимо от това съдът анализира приложения касов бон, сочен
като основното доказателство за извършеното нарушение.
Съдът, въз основа на писмено становище от „Кооперация ЕМТА“ –
гр.София – производител на таксиметровия апарат „ЕМТАКС“, монтиран в
таксиметровия автомобил, приема за доказано, че апаратът е бил включен при
работа на нощна тарифа /тарифа 2/ - първоначалната такса от 2,99 лв. е била
меродавна за нощна тарифа. До момента, в който водачът на таксиметровия
автомобил е бил преместен на задната седалка на автомобила, са били
изминати 46,318 км. Липсват категорични данни дали изминатите километри
отразяват разстоянието от мястото на наемане на клиентите до спирането на
автомобила в с.Делян, или изминати километри през друг отрязък от времето,
през което е работил таксиметровият автомобил. Не е приложен предходен
касов бон /за който е имало възможност да бъде извлечен и приложен от
проверяващите/, от който би могло да се направи анализ за времето, през
което са изминати процесните 46,318 км.
В обжалваното НП административнонаказващият орган аргументира
това нарушение с показанията на фискалния бон, извлечен от свидетелите А.
и Т. от касовия апарат на таксиметровия автомобил, но дори само
обстоятелството, че от мястото на спирането на автомобила в с.Делян до
придвижването му в Регионална дирекция “Гранична полиция“ – гр.Драгоман
автомобилът не е бил управляван от жалбоподателя И. е достатъчно
обстоятелство, което да внесе съмнение относно авторството на деянието.
Поради тази причина съдът намира, че нарушението по чл.38, предл.1
от Наредба № 34 /06.12.1999г., предмет на наказателно постановление № 42-
0003771/01.11.2022г., е недоказано, поради което наказателно постановление
№ 42-0003771/01.11.2022г. като неправилно и незаконосъобразно следва да
бъде отменено.
С оглед изхода на спора, претенцията на процесуалния представител
на жалбоподателя за заплащане на направените по делото разноски и
възражението за прекомерност на заплатеното възнаграждение за адвокат,
съдът намира:
5
По делото са представени надлежни доказателства за платено
възнаграждение за процесуалното представителство на жалбоподателя по
настоящето дело в размер на 400 лв. Въпреки, че по делото са проведени
няколко съдебни заседания, с разпити на свидетели, представена е писмена
защита и е проявено активно процесуално поведение от процесуалния
представител на жалбоподателя, претендираното възнаграждение е в
минимален размер, съгласно чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Поради тази причина възражението за прекомерност на заплатеното
възнаграждение за адвокат от страна на въззиваемата страна е неоснователно.
Следва и.д.Директор на РД “Автомобилна администрация“ да заплати
разноски по делото в размер на 400 лв.
Предвид горните мотиви и на основание чл.63, ал.2, т.1 ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 42-0003771/01.11.2022г.,
издадено от и.д. директорът на Регионална дирекция “Автомобилна
администрация“ – гр.София, с което на И. С. И. от гр***********, за
нарушение на чл.38, предл.1 от Наредба № 34/1999г. е наложена глоба в
размер на 500лв., на основание чл.95, ал.1, т.3 ЗДвП.
ОСЪЖДА и.д.Директор на Регионална дирекция “Автомобилна
администрация“ – гр.София да заплати на И. С. И. от гр***********,
разноски по делото в размер на 400 лв.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен съд – София – град в 14 дневен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6