Решение по дело №156/2019 на Районен съд - Пазарджик

НОХД № 156/2019 г. по описа на Районен съд Пазарджик

 

 

МОТИВИ:

   

Делото е образувано по внесен от Районна прокуратура Пазарджик обвинителен акт срещу А.И.С. с ЕГН: **********, родена на *** ***, обл. П.ул. „П.“ № **, българка, българска гражданка, със средно образование, неомъжена, осъждана, безработна за извършено престъпление по чл. 343в, ал. 3, във връзка с ал. 1 от НК за това, че на 26.08.20** г. на ул. „П.“ в с. В., обл. Пазарджик е управлявала лек автомобил „Ф. ***“ с ДК № ****** в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство със ЗППАМ №**-1006-000198.

                   Подсъдимата, редовно призована, не се явява. Представлява се от надлежно упълномощен защитник.  

Прокурорът пледира за признаване на подсъдимата за виновна и освобождаването ѝ от наказателна отговорност с налагане на  административно наказание при отчитане на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.

Защитата счита, че са налице предпоставките на чл.78а, ал.1 НК и моли за налагане на административно наказание глоба в минимален размер.

                  

Районен съд П.като обсъди събраните по делото доказателства  прие за установено от фактическа страна следното:  

На 09.04.20** г. в с.П., обл. Пазарджик подсъдимата А.С. управлявала лек автомобил „Ф. ***“ с рег. № ******. Тя била спряна за проверка от полицейски служители от „ПП“ при ОД-МВР Пазарджик. При проверката се установило, че подсъдимата С. управлява превозното средство след употреба на наркотични вещества. Затова спрямо нея бил съставен АУАН по ЗДвП. На базата на така съставения АУАН спрямо подсъдимата С. била издадена заповед за прилагане на принудителна административна мярка № **-1006-000198/10.04.20** г. на началника на „ПП“ при ОД-МВР Пазарджик. Със заповедта спрямо подсъдимата С. била наложена санкцията по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, а именно временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство. На 10.04.20** г. свидетелят и.в., полицейски служител при РУ-МВР П.пристъпил към връчване на заповедта на подсъдимата С. като ѝ обяснил, че със заповедта ѝ се отнема СУМПС. Тя отказала да я получи, като отказът бил удостоверен по надлежния ред. Подсъдимата С. не обжалвала заповедта и на 25.04.20** г. тя влязла в законна сила.

На 26.08.20** г. свидетелите С.К.и П.М., полицейски служители в РУ-МВР Пещера към ОД-МВР П.участвали в специализирана полицейска операция. Около 16.00 часа на 26.08.20** г. те се намирали на ул. „П.“ в с. В., обл. Пазарджик. Полицейските служители спрели за проверка лек автомобил „Ф. ***“ с рег. № ******, който се движел по посочената улица. При проверката свидетелите К.и М.установили, че той се управлява от подсъдимата С.. Подсъдимата С. не представила свидетелство за правоуправление. Извършена била справка в информационните масиви на МВР и полицейските служители установили, че спрямо подсъдимата С. е налице влязла в сила заповед за прилагане на принудителна административна мярка за временно отнемане на СУМПС.

 

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните в наказателното производство доказателства – картон на ЗППАМ и ЗППАМ №**-1006-000198/10.04.20** г., разпит на свидетелите Въжев, К.и Милев, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, характеристична справка, справка нарушител и справка съдимост. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите. Те са ясни и категорични, дадени от лица, които не са пряко заинтересувани от изхода на делото. Те се допълват и от писмените доказателства по делото. От справката за съдимост на подсъдимата е видно, че същата е осъждана, но реабилитирана към 19.12.2015 г.

 

При така установената фактическа обстановка се налага правният извод, че с действията си подсъдимата А.И.С. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343в, ал. 3, във връзка с ал. 1 от НК за това, че на 26.08.20** г. на ул. „П.“ в с. В., обл. Пазарджик е управлявала лек автомобил „Ф. ***“ с ДК № ****** в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство със ЗППАМ №**-1006-000198. Съдът намира за категорично установени всички елементи на престъпния състав с оглед събраните по делото доказателства. Съгласно разпоредбата на чл.151, ал.1 от ЗДвП моторно превозно средство може да се управлява от лице, което притежава свидетелство за управление валидно за категорията на управляваното превозно средство. Управлявайки посоченото МПС - лек автомобил „Ф. ***“ с ДК № ****** в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство със ЗППАМ №**-1006-000198, подсъдимата е осъществила престъпния състав на чл.343в, ал.3, вр. ал.1 от НК.

От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл, тъй като в съзнанието на подсъдимата е съществувала ясна представа за обстоятелството, че към инкриминираната дата спрямо нея е била наложена и действала принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство със ЗППАМ №**-1006-000198. Същевременно подсъдимата е искала настъпването на вредните последици, като се е качила да управлява автомобила. Касае се за престъпление пряко свързано с безопасността на движението по пътищата, живота и здравето на участниците в него, както и на случайните граждани и минувачи.

        

Санкцията предвидена в посочения член от НК предвижда наказание с лишаване от свобода до три години и глоба от двеста до хиляда лева. Подсъдимата е пълнолетна, неосъждана (реабилитиран, както се посочи по-горе) към момента на извършване на деянието, не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на глава 28-ма от НПК и от престъплението не са причинени имуществени вреди, които да са съставомерни и подлежащи на възстановяване.

Същевременно не е налице никое от основанията по чл.78а, ал.7 от НК, изключваща прилагането на института, тъй като с деянието не е причинена тежка телесна повреда или смърт, деецът не е бил в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества, не са налице множество престъпления и престъплението не е извършено спрямо орган на властта при или по повод изпълнение на службата му.

         Поради гореизложеното подсъдимата следва да бъде призната за виновна по така повдигнатото обвинение и освободена от наказателна отговорност за извършеното престъпление с налагане на административно наказание по реда на чл.78а, ал.1 НК.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимата, съдът взе предвид разпоредбите на чл.27 ЗАНН, като отчете тежестта на нарушението и подбудите за неговото извършване. Като смекчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства съдът съобрази чистото съдебно минало, младата възраст и направеното самопризнание на ДП. Отегчаващи отговорността обстоятелства са предходните нарушения на ЗДвП и лошите характеристични данни.

         При тези данни и при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства съдът определи на подсъдимата А.И.С. административно наказание глоба в размер от 1*** лв., платима в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Пазарджик. Глобата не е минимален размер преди всичко заради предходните нарушения на ЗДвП от страна на подсъдимата.

         При определяне на размера на глобата съдът съгласно чл.27 ЗАНН съобрази и данните за имущественото състояние на подсъдимата, изложени в попълнената лично от нея декларация за семейно и материално положение и имотно състояние.            

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

                                  

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: