Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Русе,09.01.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Русе, VІ състав, в публично заседание на десети декември през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
при секретаря НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА като разгледа
докладваното от съдия ДИМИТРОВА адм.
дело № 628 по описа за 2019
година., за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл. 145 и
дл. От Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за
подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).
Образувано
е по жалба на К.Т.А. ***, в качеството й на земеделски производител, против
Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по
мярка 214 "Агроекологични плащания" ("АЕП") от Програмата
за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-
В жалбата се сочи, че от съдържанието
на уведомителното писмо не става ясна конкретната причина за отказа.
Жалбоподателката твърди, че е уведомителното писмо не отговоря на изискванията
за форма на акта, тъй като не съдържа конкретни фактически и правни основания
за отказа. Счита, че въпреки неяснотата е налице и неправилно приложение на
материалния закон и по конкретно на чл. 43, ал. 3 от ЗПЗП, тъй като към момента
на подаване на заявлението за подпомагане са изпълнени всички изисквания за
отпускане на заявеното подпомагане, а за впоследствие настъпилия пожар в
заявения за подпомагане парцел, ответникът е бил надлежно и своевременно
известен. Посочва се още, че жалбоподателката е подала възражение срещу
заповедта на министъра на земеделието, храните и горите за определяне на
допустимия слой за подпомагане за кампания 2016 г., но липсва произнасяне по
възражението й. По отношение на направеното допълнение на уведомителното писмо
от 20.09.2019 г. сочи, че същото е извършено в нарушение на административнопроцесуалните
правила извън срока по чл. 62, ал. 1 от АПК, въпреки че административният орган
се е позовал именно на тази норма.
Претендира
се отмяна на оспорените административни актове и присъждане на направените по
делото разноски.
Ответникът по жалбата, чрез
процесуалния си представител – ст.юрисконсулт Ж., оспорва жалбата, включително
допълнителната такава, като неоснователна. Твърди, че административният орган е
действал в условията на обвързана компетентност съобразно одобрения слой
„Площи, допустими за подпомагане“ от министъра на земеделието, храните и
горите, който слой е изцяло съобразен при произнасянето на ответника по
заявлението на жалбоподателката за подпомагане по мярка 214. Сочи, че
възникналия в парцела пожар не е приет за форсмажорно обстоятелство по смисъла
на Наредба № 11/6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214
"Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските
райони за периода 2007 - 2013 г. (Наредба № 11/2009 г.), поради което и не е
прекратен поетия от жалбоподателката агроекологичен ангажимент на основание чл.
18, ал. 6 от същата наредба. Иска да бъде потвърден оспорения административен
акт, в едно с допълнението, както и да се присъдят сторените разноски за вещо
лице и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
претендираното от жалбоподателката адвокатско възнаграждение.
След цялостна преценка на събраните
по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
Жалбоподателката К.Т.А. е регистрирана
като земеделски производител с Уникален регистрационен номер (УРН) 572111 в
Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК).
За кампания 2016 година А. е подала
заявление за подпомагане с УИН 18/100616/75026 (л. 26-53 от преписката), с
което е заявила за подпомагане един земеделски парцел – 22277-600-1-1 (5,71 ха)
в землището на с. Долна Студена по седем схеми и мерки за подпомагане, включително
по мярка 214 „АЕП“ с код АП03 – „За биологично растениевъдство – трайни
насаждения, лозя и маслодайна роза“, съгласно Приложение № 1б към чл. 8, ал. 1
от Наредба № 11/2009 г. При приемане на заявлението са извършени автоматични
проверки на въведените данни (л. 35 - гръб от преписката), при които е
установено, че 0,10933 ха от заявения парцел излизат извън площите, подходящи
за подпомагане.
По
делото не е спорно между страните, а и се установява както от представените от
жалбоподателката доказателства (л. 33-38 от делото), така и от заключението на
назначената по делото съдебно-техническа експертиза, че на 03.10.2016 г. при
възникнал пожар в заявения за подпомагане парцел е обгоряла площ от 2,35 ха. На
същата дата е извършена и планова теренна проверка от Техническия инспекторат
на РА, с цел актуализиране на данните от ЦОФК за специализирания слой „Площи,
допустими за подпомагане“ за кампания 2016 г. В докладите за извършената
теренна проверка (л. 79-99) е посочено „чл. 9, ал. 5 - установено е изгаряне на
площта.“.
Със
Заповед № РД-46-21/24.01.2017 г. на Министъра на земеделието и храните (л.
58-60) е одобрен обновения специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“
за кампания 2016 г. като част от Системата за идентификация на земеделските
парцели (СИЗП). За процесния имот актуализацията отразява резултатите от
извършените теренни проверки, т.е. от допустимите площи е изключена опожарената
площ на парцела от 2,35 ха. На земеделските производители е дадена възможност в
14-дневен срок да подадат възражения срещу така одобрения слой, право, от което
настоящата жалбоподателка се е възползвала, подавайки възражение по установения
ред по електронен път. По делото няма данни за изрично произнасяне по
подаденото възражение, но фактически същото е оставено без уважения с издаване на
Заповед № РД-46-141/01.03.2017 г. на Министъра на земеделието и храните (л.
61-62), с която е одобрен окончателния специализиран слой „Площи, допустими за
подпомагане“, в който отново 2,35 ха от процесния БЗС остават извън допустимия
слой. По делото няма данни, а не се и твърди от жалбоподателката, същата да е
оспорила Заповед № РД-46-141/01.03.2017 г. по съдебен ред, поради което съдът
приема, че заповедта е влязла в сила по отношение на жалбоподателката и
заявения от нея за подпомагане парцел 22277-600-1-1.
На 06.08.2019
г. зам.изпълнителният директор на ДФЗ е издал оспореното в настоящото
производство уведомително писмо изх.№ 02-180-6500/1263 от 06.08.2019 г. за
извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 „АЕП“ по
ПРСР 2007-2013 г. за кампания 2016 г., с което е отказал финансово подпомагане
поради констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане в описаните в
таблицата на стр. 2 от уведомителното писмо площи. В таблицата е посочен
парцела, заявен за подпомагане по мярка 214 – БЗС 22277-600-1-1 с декларирана
площ 5,71 ха. След извършени административни проверки на заявените площи е
посочено (в колона 6 от таблицата), че парцелът е с площ 3,36 ха, каквато е и
площта, посочена в колона 8 като „установена (определена) площ на парцела“. Очевидно
отношение към настоящия казус имат единствено поясненията към колона 6.
Съгласно тези пояснения посочените в колона 6 данни показват размера на
определената площ на парцела, установено след извършването на административни
кръстосани проверки по заявлението, включително и след прилагане на
разпоредбите на чл. 17, ал. 7 и чл. 18 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. Към
колона 6 е посочено още, че на основание чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП и чл. 28 и чл.
29 от Регламент (ЕО) № 809/2014 са извършени административните проверки,
посочени в чл. 74 от Регламент (ЕО) № 1306/2013, които включват кръстосани
проверки чрез автоматизирани компютърни средства. Кръстосаните проверки
представляват пространствено сравнение на заявените площи с допустимите
референтни парцели в системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП)
по чл. 24 от Наредба № 105/22.08.2006 г. за условията и реда за създаване,
поддържане, достъп и ползване на ИСАК в специализирания слой „Площи, допустими
за подпомагане“, който включва площите добро земеделско състояние в рамките на
всеки физически блок по чл. 16а от Наредба № 105/22.08.2006 г. Специализираният
слой Площи, допустими за подпомагане“ за 2016 г. е одобрен със Заповед РД 46-141/01.03.2016
г. на Министъра на земеделието и храните. Посочено е още, че в изпълнение на
чл. 16г, ал. 5 от Наредба № 105/22.08.2006 г. въз основа на одобрения от
министъра на земеделието и храните специализиран слой „Площи, допустими за
подпомагане“ РА извършва окончателна оторизация и плащания на площ за съответната
година като в тази връзка на основание чл. 16а, ал. 6 от същата наредба и чл.
43, ал. 3, т. 4 и т. 6 от ЗПЗП фондът отказва частично или пълно плащанията на
площ, тъй като кандидатът е заявил площ, която не стопанисва и попадаща извън
специализирания слой „Площи допустими за подпомагане“ за 2016 г.
По делото
не се твърди, а не се е и установява на процесния парцел, заявен от
жалбоподателката за подпомагане по мярка 214 АЕП да са правени проверки на
място, нито по отношение допустимостта на парцелите за подпомагане въобще, нито
по отношение на изпълнение на базови и други изисквания, свързани с
подпомагането по мярка 214 АЕП.
В отделна
таблица на стр. 4 от уведомителното писмо е посочено, че при заявена общо площ
за подпомагане по мярка 214 (АЕП код – АП03) от 5,71 ха, установената
(определената) площ е 3,36 ха, наддекларираната площ е 2,358 ха (или 69,94 %),
санкционираната площ е 3,36 ха и оторизираната площ е 0 ха, при което съответно
и оторизираната сума е 0 лева.
С
уведомление от 20.09.2019 г. (л. 53-54) уведомително писмо № 02-180-6500/1263
от 06.08.2019 г. е допълнено като е наложена и санкция за бъдещ период в общ
размер от 2 817,43 лв. на основание чл. 19 от Делегиран Регламент
640/2014.
В хода на
съдебното производство е назначена съдебно-техническа експертиза. Вещото лице в
заключението си посочва (потвърждава) изложените по-горе обстоятелства, а
именно – при извършване на административни проверки при подаване на заявлението
за подпомагане за кампания 2016 г. е установена минимална (незначителна) площ,
попадаща извън допустимия слой за подпомагане; 2,35 ха от процесния парцел са
извън одобрения специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за 2016 г.
и ДФЗ се е произнесъл съобразно одобрения слой; общият размер на недопустимата
площ към 31.05.2016 г. е 0,10933 ха, а след извършени кръстосани проверки и
административни проверки преди произнасянето на ДФЗ – 2,35 ха, при което
установената площ е 3,36 ха, а процентът на наддеклариране е 69,94 %. Съгласно
чл. 19 от Делегиран Регламент (ЕС) 640/2014 г. е санкционирана площ от 3,36 ха.
От
представената от жалбоподателката информация от електронната система на ДФЗ за
бенефициенти за директни плащания (л. 40) е видно, че за следващата кампания
2017 г. процесният парцел е заявен отново с площ 5,71 ха, от които като
допустима площ са посочени е 5,52 ха, респективно недопустима площ – 0,19 ха.
При така
изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен
акт съобразно чл. 168, ал. 1 АПК, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна
страна – адресат на оспорения акт, с правен интерес от обжалването. Видно от
представеното по преписката копие на известие за доставяне (л. 8 от преписката)
оспореният административен акт е връчен на жалбоподателката на 28.08.2019 г.,
жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство е депозирана
чрез административния орган, издал акта, на 09.09.2019 г. (видно от извършеното
входиране в деловодството на ответника – л. 6 от делото). С оглед на това съдът
намира, че подадената жалба е в срок и подлежи на разглеждане. Допустима се
явява и допълнително подадената жалба, с която се оспорва извършеното допълване
на оспорения административен акт.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
Уведомително
писмо Изх. № 02-180-6500/1263 от 06.08.2019 г. за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане по Мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР
2007-2013 за кампания 2016 г. е издадено от Заместник изпълнителния директор на
ДФ "Земеделие". Съгласно чл. 20а от ЗПЗП Изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е и
изпълнителен директор на Разплащателната агенция и като такъв организира,
ръководи нейната дейност и я представлява, в рамките на неговата компетентност.
На основание чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП той може
да делегира правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от
националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по
подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на
заместник - изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на
фонда съобразно териториалната им компетентност. Съгласно Заповед № 03-РД/715
от 27.06.2017 г. изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е
делегирал на заместник изпълнителния директор на фонда П.С.своите правомощия по
издаване и подписване на всички уведомителни писма по схемите и мерките за
директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане (л.
21 от преписката). Уведомителното писмо е издадено от материално компетентен
орган, в писмена форма, с изложени мотиви – както фактически така и правни, в
хода на производството не са допуснати и съществени нарушения на
административнопроцесуалните норми, но е налице неправилно приложение на материалния
закон.
Нормата на чл. 59, ал.
2, т. 4 от АПК предвижда, че административният акт
следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му, от което
следва, че императивно изискване на закона е административният акт да е
мотивиран. Мотивите на административния акт представляват единство от
фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на
адресата на акта да разбере волята на административния орган и да защити
адекватно правата и интересите си. Мотивите имат съществено значение и за съда
при осъществявания контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства този
контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения
административен акт. В процесния случай фактическите и правни основания за
издаване на акта, относно отказа за финансово подпомагане, съставляващи мотиви
на административния орган се съдържат в табличен вид в самия акт, включително и
разясненията по колони на самите таблици. Видно от съдържанието на УП,
административният орган се е мотивирал крайния си извод да откаже финансово
подпомагане изцяло, основно със съдържащите се данни в колона 6 от таблицата на
страница 2 от уведомителното писмо. Тези данни касаят установената площ за
подпомагане след извършени административни проверки. Макар в поясненията към
тази колона да се посочват множество хипотези и то в бланкетен вид, от
съдържанието на административната преписка става ясно, че се касае за
намаляване на декларираната площ с площите, попадащи извън специализирания слой
„Площи, допустими за подпомагане“, одобрен от МЗХ.
В процесния случай от
всички данни и доказателства по делото се установява фактически един спорен
момент и той се свежда до следното:
Следва ли да бъде
определено финансово подпомагане на жалбоподателката за заявения парцел и по
какъв начин следва да бъде изчислено то, включително основателно ли са наложени
санкции (настоящи и за бъдещ период), предвид факта, че изключването на площта
от 2,35 ха от допустимия слой е следствие от възникнал пожар, за който жалбоподателката
не носи отговорност и след като същата уведомила надлежно и своевременно за
това обстоятелство ДФЗ и е предприела незабавни действия за възстановяване на
унищожените при пожара насаждения.
Поддържаната
от ответника теза е, че Държавен фонд земеделие, при определяне на дължимите
плащания по схеми и мерки по ПРСР 2007-2013 г. е обвързан и длъжен да се
произнесе, съобразявайки кои от площите са определени от Министъра на
земеделието и храните като допустими за подпомагане за съответната година и
след като в случай част от площта на парцела, заявен от жалбоподателката излиза
извън специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“, то фондът следва
да изключи тези площи и съобразно чл. 19 от Делегиран Регламент 640/2014 да
определи санкционираната площ, респективно и санкции за бъдещи периоди, ако са
налице хипотезите за това. Освен това ответникът, чрез процесуалния си
представител, а така също и в представено по преписката (л. 23-25) становище от
директора на Дирекция „Директни плащания“ при ДФЗ, посочва, че настъпилия пожар
в имота, за който не се спори, че жалбоподателката е уведомила своевременно
административния орган, не може да бъде приет за форсмажорно обстоятелство по
смисъла на § 1, т. 4 от ДР на Наредба № 11/2009 г., а така също и по смисъла на
§ 1, т. 1 от Наредба № № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на
заявления по схеми и мерки за директни плащания. При наличие на форсмажорни
обстоятелства съгласно чл. 18, ал. 6 от Наредба № 11/2009 г. агроекологичният
ангажимент се прекратява като земеделският производител не възстановява
полученото до момента финансово подпомагане. В случая не е налице такова
прекратяване, именно поради становището на ответника, че не са налице
форсмажорни обстоятелства по смисъла на Наредба № 11/2009 г., точно обратното,
площите са заявени за подпомагане и през следващата година.
Изложените
от ответника доводи са принципно верни, но непълни и поради това неправилни.
Действително възникването на пожар в имота, стопанисван от жалбоподателката и
заявен от нея за подпомагане за 2016 г. по мярка 214 не може да бъде
квалифициран като форсмажорно обстоятелство по смисъла на § 1, т. 4, буква „г“
от Наредба № 11/2009 г. и правилно не е приложена разпоредбата на чл. 18, ал. 6
от същата наредба. Тези изводи обаче нямат отношение при определяне на
финансовото подпомагане, на което жалбоподателката право. Изхождайки от размера
на установената (определената) площ от 3,36 ха и недопустимата
(наддекларираната) площ от 2,35 ха, ответникът е определил санкции на основание
чл. 19 от Делегиран Регламент № 640/2014. Тази норма предвижда, че ако във
връзка с дадена група култури по член 17, параграф 1 площта, декларирана за
целите на схеми за помощи или мерки за подпомагане на площ, надвишава
установената по реда на член 18 площ, размерът на помощта се изчислява въз
основа на установената площ, намалена с двойния размер на установената разлика,
ако тази разлика превишава 3 % или два хектара, но не повече от 20 % от
установената площ. Ако разликата превишава 20 % от установената площ, за
съответната група култури не се отпуска помощ или подпомагане на площ. Ако
разликата превишава 50 %, за съответната група култури не се отпуска помощ или
подпомагане за площ. Освен това на бенефициера се налага допълнителна санкция,
равна на размера на помощта или подпомагането, отговарящи на разликата между
декларираната площ и площта, установена в съответствие с член 18. В случая е
приложена последната хипотеза с оглед на установения процент на наддеклариране
– 69,94 %, т.е. над 50 %.
Делегиран Регламент
№ 640/2014 г. е регламент за допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на
Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за
администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и
административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на
развитието на селските райони и кръстосаното съответствие. От своя страна
Регламент (ЕС) № 1306/2013, който може да се определи като основен, е относно
финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и
за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) №
814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета. С оглед на това
санкциите, предвидени в Делегиран Регламента № 640/2014, включително и тези по
чл. 19, следва да бъдат налагани и при съобразяване на разпоредбите на
Регламент (ЕС) № 1306/2013, чието допълнение е делегирания регламент. Отношение
към определянето на размера на финансовото подпомагане и налагането на санкции
има разпоредбата на чл. 63 от Регламент № 1306/2013, озаглавена „Неправомерни
плащания и административни санкции“. Според тази норма ако се установи, че даден бенефициер не изпълнява критериите за
допустимост, ангажиментите или други задължения, свързани с условията за
предоставяне на помощта или подкрепата, предвидена в секторното законодателство
в областта на селското стопанство, помощта не се изплаща или се оттегля изцяло
или частично и, когато е приложимо, съответните права на плащане съгласно член
21 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 не се предоставят или се отменят. Когато
неизпълнението засяга национални правила или правила на Съюза в областта на
обществените поръчки, частта от помощта, която няма да бъде изплатена или ще
бъде оттеглена, се определя въз основа на тежестта на неизпълнението и в
съответствие с принципа на пропорционалност. Законосъобразността и редовността
на операциите са засегнати само до размера на частта от помощта, която няма да
бъде изплатена или ще бъде оттеглена. Освен това, ако секторното законодателство
в областта на селското стопанство предвижда това, държавите членки налагат и
административни санкции в съответствие с правилата, определени в член 64 и член
77 (§ 2 на чл. 63). Това не засяга разпоредбите, определени в членове 91—101 от
дял VI. Без да се засягат разпоредбите на член 54, параграф 3, сумите,
включително лихвите по тях, както и правата на плащане, които подлежат на
отмяната, посочена в параграф 1, и на санкциите, посочени в параграф 2, се
възстановяват. Комисията приема делегирани актове съгласно член 115, с които
определя условията за посочената в параграф 1 частична или пълна отмяна.
Комисията приема актове за изпълнение, с които определя подробни процедурни и
технически правила за: а) прилагането и изчислението на сумите, подлежащи на частична
или пълна отмяна, съгласно параграф 1; б) възстановяването на неправомерни
плащания и санкции, както и по отношение на неправомерно предоставени права на
плащане и начисляването на лихви.
В чл. 64
„Налагане на административни санкции“ от Регламент № 1306/2013 се посочва, че
що се отнася до административните санкции, посочени в член 63, параграф 2,
настоящият член се прилага в случай на неспазване на критериите за допустимост,
ангажиментите или други задължения, произтичащи от прилагането на секторното законодателство
в областта на селското стопанство, с изключение на задълженията, посочени в
членове 67—78 от глава II от настоящия дял и в членове 91—101 от дял VI, както
и на задълженията, подлежащи на санкциите,предвидени в член 89, параграфи 3 и
4. От своя страна в чл. 64, § 2 от основния регламент са регламентирани
случаите, в които не се налагат административни санкции. Това са следните
хипотези: а) когато неспазването се дължи на непреодолима сила; б) когато
неспазването се дължи на очевидни грешки, както е посочено в член 59, параграф
6; в) когато неспазването се дължи на грешка на компетентния орган или друг
орган и когато няма основания да се счита, че грешката е могла да бъде открита
от лицето, засегнато от административната санкция; г) когато засегнатото лице
може да докаже по удовлетворителен за компетентния орган начин, че то не носи
отговорност за неспазването на задълженията, посочени в параграф 1, или ако
компетентният орган установи по друг начин, че съответното лице няма вина; д)
когато неспазването има незначителен характер, включително при наличието на
праг, който се определя от Комисията в съответствие с параграф 7, буква б); е)
други случаи, при които налагането на санкция не е уместно, които ще бъдат
определени от Комисията в съответствие с параграф 6, буква б). Идентични са и
случаите, в които не се налагат санкции по чл. 77, § 2 от Регламент №
1306/2013.
Анализът
на цитираните норми сочи, че административният орган би могъл да наложи санкции
за наддекларирани площи на основание чл. 19 от Делегиран Регламент № 640/2014
при наличие на съответните хипотези, уредени в тази норма, но само в случай, че
не са налице изключенията, предвидени в чл. 64, § 2 и чл. 77, § 2 от Регламент
№ 1306/2013.
В
настоящия случай съдът намира, че с оглед на събраните в хода на делото
доказателства, може да се направи безпротиворечив извод, че е налице хипотезата
на чл. 64, § 2, б. а), респективно чл. 77, § 2, б. а) от Регламент 1306/2013, а
именно че неизпълнението на задължението за деклариране само на допустими за
подпомагане площи се дължи на непреодолима сила, доколкото по делото не е
спорно, че площта от 2,35 ха е определена като недопустима значителен период
след подаване на заявлението и то поради настъпил пожар, за който
жалбоподателката не носи отговорност. В този случай, цитираните вече разпоредби
на Регламент № 1306/2013 г. изключват възможността за налагане на санкции.
Следва
изрично да се посочи, че не е налице тъждественост между хипотезите по чл. 64 и
чл. 77 от Регламент № 1306/2013 обстоятелствата, които по смисъла на Наредба №
11/2009 година се приемат за форсмажорни, макар в някой случаи да е възможно
определени обстоятелства да попадат в обхвата и на двата нормативни акта.
Очевидно регламентът урежда случаи, в които определените обстоятелства са настъпили
независимо от волята на бенефициера и върху настъпването на които той не би
могъл да повлияе, докато хипотезите по § 1, т. 4 от Наредба № 11/2009 г. са
свързани с обстоятелства, които водят до невъзможност да се изпълнява
агроекологичния ангажимент и точно по тази причина имат за последица
прекратяването му.
В
обобщение на изложеното до тук съдът намира, че административният орган е
следвало да определи полагащата се на жалбоподателката финансова помощ, въз
основа на установената (допустимата) за подпомагане площ, като неоснователно е
наложил санкции при определяне на размера на помощта и е определил санкция за
бъдещ период. Това налага отмяна както на оспореното уведомително писмо №
02-180-1263/06.08.2019 г., така и на уведомлението за допълване на писмото от
20.09.2019 г. Преписката следва да бъде върната на административния орган за
ново произнасяне по заявление за подпомагане за кампания 2016 г. с УИН 18/100616/75026,
в частта относно заявеното искане за подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания“.
При новото произнасяне органът следва да определи полагащата се на
жалбоподателката финансова помощ, съобразявайки изложените по-горе мотиви
относно приложимите правни норми.
С оглед
изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на
жалбоподателката следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за
държавна такса – 10 лв. и адвокатско възнаграждение – 720 лв. Съдът намира за
неоснователно възражението на ответника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, доколкото размерът му е ориентиран към минималния размер на чл.
8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Воден от горното и на
основание чл. 172, ал. 2, предл.
второ от АПК, Административен съд Русе,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по
жалба на К.Т.А. ***, Уведомително писмо Изх. № 02-180-6500/1263 от 06.08.2019
г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 214
„Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони 2007 –
2013 за кампания 2016 год. и Уведомление изх. № 02-180-6500/1263 от 20.09.2019
г. за допълване на Уведомително писмо № 02-180-6500/1263/06.08.2019 г., и двете
издадени от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд ”Земеделие” – Разплащателна
агенция.
ВРЪЩА делото като преписка на
административния орган за ново произнасяне по заявление за подпомагане № 18/100616/75026
на К.Т.А. и приложение за кандидатстване по Мярка 214 от ПРСР 2007-2013 за
кампания 2016 г., при съобразяване на дадените в решението указания.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ гр. София да
заплати на К.Т.А. ***, ЕГН **********, сумата от 730,00 (седемстотин и
тридесет) лева, разноски по делото.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ: