Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 09.08.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на осми
юли през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 19658 по описа на съда за
2014 г., взе предвид следното:
Производството
е по реда на § 22 от ПЗР на КЗ вр. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) и е образувано
по подадена от В. Д.К. искова молба, с която моли ответникът З. „Е.“ АД да бъде
осъден да й заплати сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 26.09.2014 г., ведно със
законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане.
Твърди в
исковата си молба, че на 26.09.2014 г. на път ІІІ-82 в посока от гр. Самоков
към гр. Ихтиман А. Д. Р. управлявал л.а. „Опел Астра“ с рег. № ********.
Времето било дъждовно, а пътната настилка – мокра. На км 13.000, при
преодоляване на десен завой А.Р. загубил управление над автомобила, при което
навлязъл в насрещното платно за движение и се ударил челно в л.а. „Опел Вектра“
с рег. № ********, управляван от С.С. П.. От органите
на МВР бил съставен констативен протокол за ПТП. Поради наличие на
предпоставките на чл. 348б от НК досъдебното производство било прекратено.
При
настъпване на процесното ПТП ищцата получила мозъчно сътресение, счупване на
шест зъба, контузия на главата, емфизем в дясната половина на белия дроб,
контузия на гръдния кош, разкъсно-контузни рани на лявата вежда и на горната
устна. Незабавно била приета в лечебно заведение, където се лекувала до
03.10.2014 г. По време на болничния престой била с придружител, тъй като не
могла да става и да се храни сама. Говорът й бил тих и неразбираем поради
счупването на зъбите. Болките все още не били отшумели. През първия месец
изпитвала силно главоболие и замаяност и се придвижвала с чужда помощ. Хранела
се през сламка. Изпитвала болки в гръдния кош и задух. Тези болки и затруднения
в движението довели до неудобства и затруднения в ежедневието на К..
Водачът
на л.а. „Опел Астра“ имал сключена валидна към 26.09.2014 г. застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество. З. „Е.“ АД
следвало да поеме отговорността на виновния водач до размера на действителните
неимуществени вреди, поради което моли съдът да постанови решение, с което да
го осъди да й заплати обезщетение на стойност 50 000 лева, ведно със
законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане.
Ответникът
е подал отговор, в не оспорва наличието на валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите към 26.09.2014 г. Оспорва иска по основание и
размер. Твърди съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, която
нарушила задължението си да постави предпазен колан по време на движение на
МПС. Оспорва и размера на претендираното обезщетението като завишен.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа
страна:
По
делото е представен протокол за ПТП, от който се установяват имуществените
вреди по МПС, участвали в инцидента.
Съставен
е акт за установяване на административно нарушение от 26.09.2014 г., според
който л.а. „Опел Астра“ се движил с несъобразена с пътните условия скорост и на
десен завой и мокра пътна настилка водачът изгубил управлението на автомобила,
навлязъл в лентата за насрещно движение и ударил движещия се по нея л.а. „Опел Вектра“ и съЗ.ал ПТП с материални
щети.
Събрани
са гласни доказателства чрез разпит на водача на л.а. „Опел Астра“ и съпруг на
ищцата А.Р., който разказва, че пътната настилка е била мокра и е загубил
управление над автомобила. Движил се с 60 км/ч. Съпругата му седяла на задната
седалка, но не твърди със сигурност, че е била с поставен предпазен колан. След
удара К. била в безсъзнание. В болницата била около десет дни, където той я
придружавал, за да й оказва помощ в обслужването, тъй като била напълно
неспособна да върши елементарни битови дейности. В продължение на два месеца К.
се нуждаела от чужда помощ. Все още имала проблеми с паметта и координацията на
движенията. Вече не можела да върши полска работа, а се занимавала основно с
домакинство. Поставили й протези на мястото на счупените зъби.
За
състоянието на ищцата разказва и свидетеля Д. Р., неин син. В момента бързо се
уморявала, приемала лекарства, които според свидетеля са антидепресанти.
Въз
основа на събрания по делото доказателствен материал е изготвена комплексна
авто-техническа и медицинска експертиза. В нея е описан механизма на ПТП. Като
причина за настъпване на инцидента се сочат субективните действия на водача на
л.а. „Опел Астра“ А.Р., който не е избрал безопасна
скорост, с която да премине през десния завой. Данни за нарушаване на
устойчивото движение на насрещно движещия се л.а. „Опел Вектра“ липсвали,
поради което според вещото лице скоростта на този автомобил е била под 60 км/ч.
От техническа гледна точка ударът е бил непредотвратим, предвид терена на
местността и наличието на гора, която ограничава видимостта на водачите.
Вследствие
ПТП К. получила увреждания, изразяващи се в контузия на главата, сътресение на
мозъка, контузия на гръдния кош, разкъсно-контузни рани в областта на лявата
вежда и на горната устна на лицето. Възстановяванията на уврежданията в
лицевата част и в главата преминавали за 15-20 дни, като при прегледа вещото
лице не е установило отклонения в нормалния физиологичен статус. Автомобилът е
бил оборудван с предпазни колани, но ищцата не е поставила предназначения за
нейното място и това е причинило уврежданията на лицето и главата.
По време
на ПТП са фрактурирали шест зъба, а друг е с
травматичен периодонтит, впоследствие превърнал се в
гранулом, поради което подлежал на изваждане. Констатираната радикуларна киста не е в причинна връзка с ПТП и е
съществувала преди това. Уврежданията на дъвкателния апарат били сериозни и са
причинили болки, нарушения при дъвченето на храната, както и естетични
проблеми. Към момента на прегледа от вещото лице В. зъбният статус на ищцата е
възстановен, като корените на счупените зъби са извадени и са поставени
подвижни снемаеми протези, в което дъвкателният
апарат е възстановен, както и естетиката.
При така установените обстоятелства съдът направи
следните правни изводи:
Предявен е
иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), като нормата е приложима
към спорното материално правоотношение, предвид § 22 от ПЗР на КЗ, според която
част ІV на КЗ (отм.) се прилага за застрахователни договори, сключени до
влизане в сила на действащия към момента на постановяване на настоящото решение
КЗ (обн. ДВ, бр. 102/29.12.2015 г.).
В случая
предявеният иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) се основава на
сключен преди 01.01.2016 г. договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите между собственика на л.а. „Опел Астра“ и ЗД „Е.“ АД, с което
застрахователят се е задължил да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно
разпоредбата на чл. 226, ал.1 КЗ (отм.) увреденият, спрямо който застрахованият
по застраховка „Гражданска отговорност“ е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя, чиято отговорност се изразява в заплащане на
обезщетение за претърпените от увреденото лице имуществени и неимуществени
вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането. Отговорността на
застрахователя е функционално обусловена и тъждествена по обем с тази на
делинквента.
За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между прекия причинител
на вредата и застрахователя. Това обстоятелство е отделено като безспорно с
определение от 16.12.2015 г.
Следва да
са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД.
Заключението
на вещото лице инженер е категорично както относно механизма на ПТП, така и
причините за настъпването му. Съдът го кредитира като компетентно, обективно и
съответстващо на останалия доказателствен материал, поради което приема, че с
поведението си водачът на л.а. „Опел Астра“ е създал предпоставки за настъпване
на ПТП. Като не се е съобразил с неблагоприятните пътни условия и не е избрал
безопасна скорост на движение, съответна на тях, А.Р. е нарушил нормата на чл.
20, ал. 2 от ЗДвП.
От правна
страна се доказа осъществяването на всички елементи от фактическия състав на
чл. 45 от ЗЗД, обуславящ деликтната отговорност на причинителя, чиято вина се
предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 от ЗЗД). В настоящото
производство презумпцията не беше оборена с допустимите и относими
доказателствени средства.
Обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост (чл. 52 от ЗЗД).
При
определяне на неговия размер следва да се съобразят характера и тежестта на
вредите, интензитетът и продължителността на понесените болки, проявлението им
във времето, възрастта на пострадалия и др.
Съдебно-медицинската
експертиза е установила, че вредите, чието обезщетение ищцата претендира са
причинени именно от процесното ПТП. За период от два месеца К. е била напълно
неподвижна и се е нуждаела от помощ за хигиенно-битовото си обслужване,
свързано с естествените неудобства от това. Тежестта и вида на уврежданията са й
попречили да води начина на живот, който е водила преди ПТП за продължителен
период от време. Невъзможността да се върне към обичайните си занимания
съществува и към момента. Основните й дейности са ограничени до работа в
домакинството. К. е изпитала значителни затруднения при приема на храна поради
фрактурата на зъбите и разкъсно-контузната рана на
горната лицева устна. Това е наложило прием само на течни храни и използване на
сламка за това. До възстановяване на зъбния статус е изпитвала болки в
челюстната област, освен че естетическият й вид е бил значително засегнат. Въпреки
липсата на отклонения в нормалния физиологичен статус, остатъчните явления се
проявяват в недобра координация на движенията и проблеми с паметта, за които
свидетелства съпругът на ищцата. Наличните към момента проблеми се дължат
основно на мозъчното сътресение, което е получила при удар на главата в части
от вътрешното обзавеждане на автомобила. За това е спомогнала липсата на
поставен предпазен колан, която съдът приема за безспорно установена.
Нарушението на нормата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП представлява принос на ищцата
за получените от нея увреждания в главата и лицевата част и това обстоятелство
следва да бъде съобразено при определяне размера на обезщетението. Вещото лице А.
е заключило, че при правилно поставен предпазен колан при настъпване на процесното
ПТП уврежданията в областта на лицето и главата не биха настъпили или не биха
били с установената тежест.
Като
съобрази възрастта на пострадалата – 42 г. към датата на ПТП, тежестта на
уврежданията, изпитаните болки и страдания, техния интензитет и
продължителността им, променения начин на живот, проблемите с координацията в
движенията, но и възстановения физиологичен статус и естетически вид в лицевата
област, приносът на ищцата за увредите поради непоставен предпазен колан по
време на движение на МПС, съдът намира, че 35 000 лева е справедлив размер
на обезщетението. За да определи обезщетението на тази стойност, съдът взе
предвид непрекъснатото осъвременяване на нивата на застрахователно покритие за
неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. Лимитите на
застрахователните суми за неимуществени вреди се увеличават почти ежегодно,
като от 11.06.2012 г. са определени следните размери на застрахователните суми
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите - за неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт: за всяко събитие
при едно пострадало лице - 2 000 000 лв.,
а за всяко събитие при две или повече пострадали лица - 10 000 000 лв. (чл. 266 от КЗ). Конкретните
икономически условия и съответните нива на застрахователно покритие към
релевантния за определяне на обезщетението момент – 26.09.2014 г., когато е
настъпилото ПТП, от което са произтекли вредите са ориентир за определяне на
размера на дължимото застрахователно обезщетение, независимо от функционално
обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия
причинител на застрахователното събитие. В този смисъл са постановени по реда
на чл. 290 ГПК решение № 189/04.07.2012 г., т.д. № 634/2010 г. на ВКС, ІІ т.о.,
решение № 95/24.10.2012 г., т.т. № 916/2011 г. на
ВКС, ІІ т.о., решение № 121/09.07.2012 г., т.д. № 60/2012 г. на ВКС, ІІ т.о. и
др.
За обезщетяването на вреди от непозволено увреждане
длъжникът е в забава от възникване на главното задължение (чл. 84, ал.3 ЗЗД) –
момента на причиняването на вредата. От този момент той дължи обезщетение за
забавено изпълнение, което е в размер законната лихва, предвид паричния
характер на главното задължение - чл. 86, ал.1 ЗЗ.. По силата на чл. 223, ал. 2
от КЗ (отм.) застрахователят заплаща обезщетение за вреди, пряк и непосредствен
резултат от непозволено увреждане и за лихви за забава, когато застрахованият
отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. Както се посочи по-горе,
отговорността на застрахователя по „Гражданска отговорност“ е функционално
обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие,
поради което ответникът отговаря за всички вреди при условията, при които
отговаря техният причинител. По тези съображения законната лихва върху обезщетението
следва да бъде начислена от датата на увреждането – 26.09.2014 г.
Тъй като ищцата е била освободена от държавна такса, ответникът
дължи да заплати по сметка на СГС сумата от 1 400 лева, съразмерно на
уважената част от иска.
Претенции
за присъждане на разноски е направила всяка от страните. Пред настоящата
съдебна инстанция не се представиха доказателства за сключен с процесуалния
представител на В. К. договор за правна защита и съдействие, удостоверяващ
някое от основанията за по чл. 38 от ЗАдв. за оказване на безплатна правна
помощ. На ищцата се дължат 350 лева разноски за експертизи, съразмерно на
уважената част от иска.
К.
следва да заплати на ответника разноски в размер на 699 лева, съответно на
отхвърлената част от иска.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) вр. чл. 45 от ЗЗ., З. „Е.“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на В. Д.К., ЕГН **********, с
адрес *** сумата от 35 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от травматични увреждания,
получени при ПТП на 26.09.2014 г., ведно със законната лихва от 26.09.2014 г.
до окончателното изплащане, като отхвърля иска за горницата до пълния предявен
размер от 50 000 лева, а на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – 350 лева
разноски за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ЗД „Е.“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка на
СГС сумата от 1 400 лева, представляваща държавна такса по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, В. Д.К., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на ЗД „Е.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *** сумата от 699 лева разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: