№ 3403
гр. Варна, 15.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Радостин Г. Петров
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100501785 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл., вр. чл. 130 ГПК и е
образувано по въззивна частна жалба вх. № 32695/17.05.2022 г., на
„ИНТЕЙК“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, ул. „Георги Живков“ № 22 срещу Определение № 4565/26.04.2022 г. ,
постановено по гр.д. № 7802/2021 г. по описа на ВРС, XVIII-ти с., с което е
прекратено производството по делото, поради недопустимост на предявените
искове.
Частният въззивник твърди, че атакувания съдебен акт е недопустим,
евентуално неправилен и незаконосъобразен. Счита, че въпросът за
наличието на правен интерес от предявените искове и допустимостта на
производството вече е бил разрешен по задължителен за първоинстанционния
съд начин, по първоначално образуваното гр.д. № 3297/2020 г., на ВРС, XVIII
с. като не били налице новонастъпили факти, които да са от значение. Счита,
че въпросът за развалянето на Договорът за цесия от 23.10.2014 г., сключен
между частния въззивник и „КНМ Груп“ ЕООД касае основателността на
предявения иск. Сочи, че основава правния си интерес на съществуващия
спор между претенденти за цесионери на едно и също вземане, за
принудителното събиране на което е било образувано изпълнително
производство. Твърдението за разваляне на Договора за цесия сочи да е
защитно на ответниците и да касае материалната легитимация на ищеца.
Излага допълнителни доводи във връзка с възприетото от
първоинстанционния съд в атакувания съдебен акт. По същество отправя
искане за обезсилване на съдебния акт като недопустим, евентуално за
отмяната му като неправилен и незаконосъобразен. Претендира разноски.
В границите на срока по чл. 276, ал. 1 ГПК частният въззиваем „КНМ
ГРУП” ЕООД, ЕИК ********, депозира писмен отговор, с който изразява
становище за неоснователност на жалбата. В подкрепа на възприетото от ВРС
излага и собствени доводи за недопустимост на предявените искове.
1
В границите на срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, частният въззиваем „ПИ
МАРКЕТ” ЕООД, ЕИК ********, депозира писмен отговор, с който изразява
становище за неоснователност на жалбата. От своя страна излага доводи за
недопустимост на предявените искове като счита посочената от частния
въззивник съдебна практика за неотносима. От своя страна сочи съдебна
практика.
Въззивната частна жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирана
страна, при наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази
приложимия закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира
частната жалба за основателна, по следните съображения:
Производството пред ВРС първоначално е било образувано под №
3297/2020 г., на ВРС, XVIII с., по предявен иск от „ИНТЕЙК” ЕООД, ЕИК
******** срещу „КНМ ГРУП” ЕООД, ЕИК ********, „ПИ МАРКЕТ” ЕООД,
ЕИК ********, и „ГЛАС ГОЛД ГРУП ЕУ” ЕООД, ЕИК *********, с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване в отношенията между страните,
че „ИНТЕЙК” ЕООД е носител на вземане в размер на 532.93 лв.,
представляваща платена без основание стойност на коригирана потребена ел.
енергия, което вземане е прехвърлено от „КНМ ГРУП” ЕООД на ищеца по
силата на Договор за цесия от 23.10.2014 г. и, за която сума на 15.02.2019 г. е
бил издаден изпълнителен лист по гр.д. № 12808/2014 г., на ВРС, XXXI с., в
полза на цедента.
С Определение № 7059/04.06.2020 г. съдът е прекратил производството
като е възприел предявените искове за недопустими. С Определение №
2310/06.08.2020 г., по ч.т.д. № 1625/2020 г., на ВОС, ТО и след като
въззивният съд е възприел исковете за допустими, прекратителното
определение е отменено и делото върнато за продължаване на
съдопроизводствените действия.
След връщането на делото са постановени Определение № 262180/
16.10.2020 г. и Определение № 262461/23.10.2020 г., предявените искове
срещу „КНМ ГРУП” ЕООД и „ПИ МАРКЕТ” ЕООД са разделени в отделни,
самостоятелни, производства, а последните прекратени и изпратени по
подсъдност на СРС.
Производството по гр.д. № 3297/2020 г., на ВРС, XVIII с. е приключило
с постановено и влязло в сила Решение № 261039/23.03.2021 г., по силата на
което спрямо „ГЛАС ГОЛД ГРУП ЕУ” ЕООД, ЕИК ********* е прието за
установено, че „ИНТЕЙК” ЕООД, ЕИК ******** е титуляр на вземането в
размер на 532.93 лв., придобито по силата на Договор за цесия от 23.10.2014
г., сключен с „КНМ ГРУП” ЕООД, ЕИК ********.
След разрешени препирни за подсъдност, повдигнати от СРС,
производствата по разделените искове са върнати отново за разглеждане на
ВРС като са образувани нови отделни производства – гр.д. № 7802/2021 г. и
гр.д. № 15211/2021 г., на ВРС, XVIII с. С Определение № 6714/26.10.2021 г.,
постановено по гр.д. № 7802/2021 г., по-късно образуваното гр.д. №
15211/2021 г., на ВРС, XVIII с., е съединено за общо разглеждане.
С атакуваното Определение № 4564/26.04.2022 г.,
първоинстанционният съд след като преценил предявените искове за
2
недопустими, отменил дадения ход по съществото на спора и прекратил
производството по делото, в хипотезата на чл. 130 ГПК. Произнасянето е
обосновано с мотиви, че по делото било установено развалянето на
сключеният между „Интейк“ ЕООД и „КНМ Груп“ ЕООД, извършено с
нотариална покана от 14.12.2018 г., то правен интерес от установяване на
облигационната връзка по този договор не бил налице, съгласно практиката
на ВКС като е посочена такава.
Безспорно, наличието на правен интерес е положителна процесуална
предпоставка за съществуването на правото на иск, от категорията на
абсолютните, за наличието или липсата, на която съдът следи служебно,
както при предявяването на иска, така и по всяко време на процеса до
неговото приключване. Именно поради посоченото, проверката извършвана
по реда на чл. 130 ГПК може да бъде упражнявана във всеки момент от
производството. В конкретния случай, макар и по първоначално образуваното
гр.д. № 3297/2020 г., на ВРС, XVIII с. да е налице произнасяне по
допустимостта на предявените искове, това произнасяне е извършено след
преценка на изложените в исковата молба твърдения. Съдебният акт, предмет
на настоящата въззивна преценка е постановен след изслушване на
становищата и доводите на ответниците и след събиране на ангажираните от
тях доказателства, поради което и извършеното ново произнасяне по
допустимостта на предявените искове не се явява недопустимо, а
постановеното Определение не подлежи на обезсилване като такова.
По силата на прогласеното от действащия процесуален закон,
диспозитивно начало в гражданския процес, ищецът сам определя обема и
интензивността на търсената защита. Безспорно е също и, че установителният
иск съществува като правна възможност за всеки, който има интерес от него,
но този интерес е винаги конкретен и се преценява според твърденията на
ищеца относно спорните отношения между него и ответника. Възоснова на
твърденията съдът извършва преценката за съществуването на правен спор,
кръга на легитимираните по него страни, наличието на правен интерес и
основанието на иска.
В случая, твърдяните от ищеца юридически факти, от които произтича
претендираното от него субективно материално право са извършеното
прехвърляне на процесното вземане в полза на ищеца, субституирането на
праводателя му – „КНМ Груп“ ЕООД в неприключилия процес по
установяването на вземането като принудително събираем дълг,
уведомяването на длъжника за правоприемството и осуетяването на
легитимацията на действителния титуляр на материалното право с получен от
субституента титул за принудително изпълнение, предаване на документа за
вземането от субституента на друг „мним“ правоприемник, предприемане на
действия по събиране на вземането от страна на последния. Тези факти изцяло
се покриват и с фактическия състав на иск за установяване на действително
притежание на придобит с обявена първа във времето цесия, дълг спрямо
субституента и неговия „мним“ правоприемник. Съответен на тези
фактически твърдения е и заявения петитум.
Не би могло да се възприеме изложеното от първостепенния съд, че в
случая се касаело за установяване съществуването на правоотношение по
сключен договор, доколкото подобен установителен иск не е бил заявяван за
разглеждане нито по първоначално образуваното дело, нито по
новообразуваните производства, спрямо който и да е от ответниците. При
3
това положение производството не би могло да бъде прекратено, поради
недопустимост на иск, какъвто не е бил заявяван за разглеждане.
На настоящият състав е известна посочената от ВРС практика на
върховната инстанция и същият принципно я споделя. Тази практика обаче е
формирана при различна фактическа обстановка от настоящата и по искове
със съвсем различни фактически твърдения и петитуми от настоящите,
поради което и не би могла да намери приложение.
Отделен е въпросът, че преценката за съществуването на договорна
връзка между съответните страни по твърдяните договори, нейното
евентуално прекратяване и какво отражение има последния факт върху
титулярството на правото на вземане, са обстоятелства, които касаят
съществото на спора между страните, а не допустимостта на предявените
искове.
Поради което и съставът на въззивния съд намира, че обжалваното
определение, с което е прекратено производството по делото е неправилно и
като такова следва да бъде отменено. Доколкото даденият ход по съществото
на спора е отменен, то делото следва да бъде върнато на първоинстанционния
съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 4565/26.04.2022 г. , постановено по гр.д. №
7802/2021 г. по описа на ВРС, XVIII-ти с., с което е прекратено
производството по делото, в хипотезата на чл. 130 ГПК.
ВРЪЩА ДЕЛОТО на ВРС за продължаване на съдопроизводствените
действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4