РЕШЕНИЕ
№ 44
гр. Ямбол, 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Пепа Ил. Чиликова
Членове:Гергана Ж. Кондова
Николай Ив. Кирков
при участието на секретаря Иванка П. Златева
в присъствието на прокурора Д. Ст. Л.
като разгледа докладваното от Николай Ив. Кирков Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20252300600003 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава ХХІ НПК.
С присъда № 135/31.10.2024г. по НОХД № 1074/2022г. РС –Ямбол е признал
подсъдимия К. Х. С. от гр.***** за виновен в това ,че на **.**.**** г. около 11:45 часа в гр.
***** от магазин „*****“, намиращ се в гр. *****, ж.к. „****“ №*, е отнел чужди движими
вещи на обща стойност 789.42 лв. от владението на собственика им „*****“ ЕООД - гр.
***** с управител С. Г. С. от гр. *****, без негово съгласие, с намерение противозаконно да
ги присвои, поради което и на основание чл.194 ал.1 вр. чл.54 от НК му наложил наказание
от ЕДНА ГОДИНА Лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален ОБЩ режим.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимият е осъден да заплати направените по
делото разноски в размер на 446.47 лв, вносими в приход на Републиканския бюджет и по
сметката на ОД на МВР-Ямбол както и 50 лв., вносими в приход на бюджета на съдебната
власт и по сметката на ЯРС.
Недоволна от присъдата е останала адв. Б.Ч. служебен защитник на подсъдимия С.,
която я обжалва с оплаквания, сочещи на незаконосъобразност и постановена в
противоречие с процесуалния закон. Твърди се ,че обжалваната присъдата е постановена
при неизяснена фактическа обстановка и съществуващо голямо съмнение относно
извършването на престъплението от страна на подсъдимия.Според защитника единствено
разпитаният по делото свидетел А. И. ,твърди че това лице е подсъдимия, но неговия
разпит не следва да се взема предвид, с оглед забраната на чл.118 ,ал.2 от НПК, тъй като
свидетелят е лице което е извършило разузнавателна беседа по смисъла на ЗМВР.По тези
съображения намира обвинението за недоказано по безспорен начин и моли подсъдимият
да бъде признат за невиновен и оправдан по предявеното обвинение.
1
В условията на евентуалност моли присъдата да бъде изменена, като наказанието на
подсъдимия се определи при условията на чл.55,ал.1,т.2 бук.“б от НК и да бъде пробация със
задължителните две пробационни мерки, чиято продължителност да бъде 6 месеца.
Подсъдимият К. С. след щателно издирване не е намерен за участие във въззивното
производство и същото се разгледа в негово отсъствие при условията на чл.269,,ал.3,т.2 от
НПК.
В съдебно заседание служебния защитник подържа жалбата на наведените в нея
основания.
Представителят на Окръжна прокуратура – Ямбол счита жалбата за неоснователна и
предлага присъдата да се потвърди изцяло.
Съдът, след проверка на присъдата по основанията, посочени в жалбата и изцяло
служебно на основание чл. 314, ал. 1 от НПК,намери същата за неоснователна по следните
съображения:
Настоящият съд установи, че първоинстанционният съд е извършил правилна
преценка на доказателствата по делото, съответно в тяхната съвкупност и поотделно, като
фактическите положения, които са приети се доказват по несъмнен начин от същите. По
делото са изяснени всички обстоятелства свързани с повдигнатото обвинение и са от
съществено значение за правилното решаване на делото. Не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили процесуалните права на
страните. Поради това съдът намира, че фактическата обстановка, изложена в мотивите към
проверяваната присъда относно съществените обстоятелства напълно кореспондира с
наличните по делото доказателствени материали, поради което намира за ненужно да я
преповтаря.
Настоящият въззивен съд изрязва несъгласие със кредитираното от районния съд
като писмено доказателство саморъчно изготвеното сведение от подсъдимия , което обаче
не води до промяна на направените от него правни изводи.В случая районния съд
неправилно и в нарушение на процесуалния закон е кредитирал и взел предвид при
формиране на вътрешното си убеждение относно авторството на деяние процесното
сведение изготвено в хода на предварителната проверка.Следва да се отбележи ,че по
време на предварителната проверка не се извършват следствени действия и не се събират
доказателства , а събраната информация не може да е доказателство в образувания процес
след проверката. Тази информация може да бъде легализирана, т.е. отново да се събере и
провери, но чрез някои от способите за доказване, предвидени в НПК. С оглед на това
писмените обяснения на С. в хода на предварителната проверка не са от тази категория и
съдът не може поради тази причина да ги цени.Това обстоятелство обаче не води до
промяна на приетите за установени фактически положения и направените изводи досежно
авторството на деянието ,доколкото същото се установява от останалите събрани по делото
доказателства.
Проверяващата инстанция намира за неоснователно възражението на защитата ,че
единственото доказателство , установяващо участието на подсъдимия в престъпното деяние
са показанията на полицейския служител А. И. ,който е провел т. нар. „полицейска беседа“
преди образуваното досъдебно производство. Видно от мотиви към обжалваната присъда
районният съд , позовавайки се на нормата в чл.118,ал.2 от НПК е изключил от
доказателствения материал показанията на свидетелят И.. Въззивния съд намира ,че
правилно свидетелските показания на И. ,в частта в която възпроизвежда разказаното му
от подс.С. в хода на проведената от него „полицейска беседа“ не са ценени.Неправилно
обаче решаващият съд е изключил показанията на свид.И. в частта ,в която разпознава
подсъдимия на видеозаписите от охранителните камери на хранителния магазин. Според
съда в тази част показанията на свид.В. са годен доказателствен източник и не попадат в
хипотезата на чл.118,ал.2 от НПК, тъй като за разлика от „полицейската беседа“ свидетелят
възпроизвежда свои лични възприятия и впечатления.В случая свидетелят И. пред РС-
Ямбол е заявил ,че познава подсъдимия във връзка с работата му като разузнавач в сектор
2
„Криминална полиция“ при ОД на МВР-Ямбол и след преглед на иззетите записи от
охранителните камери на магазина той и колегите му разпознали ,че лицето на
видеофайловете е подс.С.. Въззивният съд не намира основания да не кредитира показанията
на свид.И., след като същият познава подсъдимия , поради което без колебания и
затруднения може да го разпознае като автор на деянието , а и от приложеният по делото
видеозапис, обект и на видео-техническата експертиза ясно се наблюдават действията на
подсъдимия, като извлечените кадри с лицето му позволяват да бъде идентифициран,в
какъвто смисъл е заключението на видео-техническа експертиза.
Правилно и законосъобразно районният съд е кредитирал показанията на свид. С.
С., досежно това ,че разпознава подсъдимия на извлечените видео кадри като лице
извършило кражбата и като лице и друг път извършвал кражби от магазини на ощетеното
лице.Тази показания напълно кореспондират със показанията на свид.И. и заключението
на видеотехническата експертиза.
Законосъобразно районния съд е ценил видеозаписите направени от камерите на
процесния обект, имащи характер на т. нар. случайни записи, приобщени по делото по
съответния процесуален ред, по които е изготвена и видеотехническа експертиза. От
записите безспорно се установяват действията на подсъдимия от момента на влизането му в
магазина със пазарската количка,поставените в нея инкриминирани вещи и напускането му ,
без да ги заплати, като видеофайловете позволяват той да бъде идентифициран в
последствие, което и сторил свид. И. при преглеждането им.
Правилно районният съд е кредитирал заключенията на изготвените по делото
съдебнооценителна и видеотехническа експертизи, тъй като същите не само не са били
оспорени от страните, но и не е имало основание съдът да се съмнява в добросъвестността и
професионалната компетентност на експертите.
Законосъобразно решаващият съд е дал вяра и на всички писмени доказателства,
събрани в хода на досъдебното производство и присъединени към доказателствения
материал по реда на чл.283 от НПК .
Въз основа на така прието за установено от фактическа страна и съответно изложено
в мотивите към присъдата, първоинстанционният съд е направил законосъобразния извод, че
с деянието си подсъдимия С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.194 ,ал.1 от НК, а именно на на **.**.**** г. около 11:45 часа в гр.
***** от магазин „*****“, намиращ се в гр. *****, ж.к. „****“ №*, е отнел чужди движими
вещи- 2 бр. картонена кутия с натурален сок „Куинс“; 1 бр. пакет мокри кърпи „Бочко“; 3 бр.
пластмасовабутилка с натурален сок „Капи“ - 1 литър.; 5 бр. метална кутия с енергийна
напитка „Ред Бул“ - 330 мл.; 2 бр. пластмасова кутия сладолед „Нестле“ - 500гр.; 2 бр. пакет
чипс „Прингълс“ – 100 гр.; 6 бр. луканка вакуум „Орехите“; 2 бр. пакет кашкавал вакуум
„Сакарела“ - 1 кг.; 1 бр. пакет тоалетна хартия „Релакс“; 1 бр. пластмасова бутилка бира
„Шуменско“ - 2 литра ;5 бр. шампоан „Елсев“ - 400 мл.; 5 бр. пластмасова бутилка веро
„Фери“ -1 литър; 3 бр. гъба за баня „Спорт“.; 5 бр. ароматизатор за въздух; 1 бр.
пластмасова опаковка омекотител „Ленор“ - 500гр.; 3 бр. четка за зъби „Орал В“; 3 бр. паста
за зъби „Сензитив“ и 2 бр. типов хляб „Милена“ на обща стойност 789.42 лв. от владението
на собственика им „*****“ ЕООД - гр. ***** с управител С. Г. С. от гр. *****, без негово
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
Правилни, подробни и обстойни са изложените от първостепенния съд мотиви, с
които същият е приел, че са налице всички признаци на деянието от неговата обективна
страна.В случая предмет на престъплението са чужди движими вещи с определена стойност
и годни да бъдат употребявани. Подсъдимият е взел участие в двете фази на
изпълнителното деяния кражба - ,като е прекъснал владението на фактическата власт на
собственика на ЮЛ и е установил своя фактическа власт върху тях.
От субективна страна подсъдимия е действал при пряк умисъл. Съзнавал е
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал тяхното настъпване. Напълно наясно е бил, че описаните вещи не му
3
принадлежат, че те са чужди и няма никакво право да ги вземе, че деянието му ще доведе до
засягане имуществената сфера на собственика им, но въпреки това, без знанието и
съгласието му той е извършил престъплението.
По отношение на наложеното наказание.
В пределите на направеното оплакване за несправедливост на наложеното наказание,
настоящият състав констатира, че същото е определено от районния съд при съобразяване
като облекчаващи отговорността обстоятелства младата възраст и тежкото материално
положение на подсъдимия и като утежняващи такива-високата обществена опасност на
личността му ,предвид степента на обществена опасност на извършеното
деяние;поведението му след извършване на престъплението ; образуваните наказателни
производства против подсъдимия;укриването му в страната и извършване на
престъпления,стойността на вещите;проявената арогантност и безпардонност при
извършване на деянието.Наказанието е индивидуализирано от РС-Ямбол в размер на една
година лишаване от свобода.
Въззивният намира, че данните за друго сходно деяние, събрани по делото не биха
могли да се отчитат като отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства доколкото
от справката от единната информационна система на Прокуратурата на Р .България , се
установява ,че досъдебното производство е спряно и за него няма влязла в сила присъда.
По идентичен начин укриването на подсъдимия след деянието не може да се отчита в
негова вреда .Не следва да се приема и като отегчаващо вината обстоятелство ,че при
извършване на деянието е проявена арогантност и безпардоннност, доколкото самото деяние
с нищо не се отличава от обикновените случаи на престъпление от този вид. В настоящият
случай, като смекчаващо обстоятелство следва да се приеме чистото съдебно минало на
подсъдимия. Следва да се отдаде тежест и на ниската стойност на предмета на
престъплението. Те обуславят една невисока степен на обществена опасност на деянието и
дееца. Същевременно въззивният съд счита, че изброените смекчаващите обстоятелства не
са такива, че и най-лекото предвидено наказание да се окаже несъразмерно тежко, за да се
приложи разпоредбата на чл. 55, ал. 1 т. 2 б. "б. " от НК.
При това положение въззивният съд намира, че размера на наказанието следва да се
определи при явен и значителен превес на смекчаващите вината обстоятелства.
Определеното наказание от първоинстанционният съд, в размер от една година лишаване от
свобода, е прекалено тежко и несправедливо. В тази част следва присъдата да се измени,
като се намали размера на наказанието от една година лишаване от свобода, на десет месеца
лишаване от свобода.
Въззивният съд констатира, че са налице предпоставките за прилагане института на
условното осъждане, визирани в разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК. Подсъдимият е с чисто
съдебно минало, а наложеното наказание е до три години лишаване от свобода. Тежкото
материално положение също обуславя извод, че на подсъдимия следва да се даде
възможност да не бъде изолиран от обществото, а да работи. В този смисъл и тъй като
целите на наказанието и преди всичко поправянето на подсъдимия биха могли да се
постигнат и без ефективно изтърпяване на наказанието, няма пречки да бъде приложен
института на чл. 66, ал. 1 от НК. Въззивният съд намира, че подходящ с оглед извършеното
престъпление е изпитателен срок от 3 години, за който следва да се отложи наказанието от
шест месеца "лишаване от свобода".
По изложените съображения въззивната инстанция намира, че първоинстанционната
присъда следва да се измени в частта относно размера и начина на изтърпяване на
определеното на подс. С. от десет месеца"лишаване от свобода", като същото на основание
чл. 66, ал. 1 от НК се отложи за изпитателен срок от 3 години. В останалата й част като
правилна, обоснована и материално и процесуално законосъобразна присъдата следва да
бъде потвърдена.
Ръководен от изложените мотиви и на основание чл. 334, т. 3 и чл. 337, ал. 1, т.1 и 3
от НПК, Окръжен съд -Ямбол
4
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 135/31.10.2024г. постановена по НОХД № 1074/2022г по описа
на РС-Ямбол, КАТО Я ОТМЕНЯ в частта, с която на подсъдимия К. Х. С. е наложено
наказание от една година лишаване от свобода и е постановено да бъде изтърпяно при
първоначален общ режим, и ВМЕСТО ТОВА НАМАЛЯ размера на наказанието лишаване
от свобода на десет месеца и на основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на
това наказание за изпитателен срок от 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в
сила.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5