№ 200
гр. Русе, 20.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Десислава Н. Великова
при участието на секретаря Светла К. Георгиева
като разгледа докладваното от Десислава Н. Великова Гражданско дело №
20214520104736 по описа за 2021 година
Ищецът „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД твърди, че на 12.05.2015 г.
между „Провидент Файненшъл България" ООД и ответникът Б. Р. Р. бил
сключен Договор за потребителски кредит с № *********, въз основа на
който между страните възникнала облигационна връзка. По силата на този
договор кредитодателят предоставил на кредитополучателя заем в размер на
1350 лева, като ответникът се задължил да я върне на 60 броя седмични
вноски, ведно с уговорените лихви и такси. Ответникът удостоверил, с
полагане на подписа си, получаването на тази сума, но не изпълнил изцяло
задълженията си по Договора за кредит. Падежа на първата неплатена вноска
бил на 27.08.2015 г., а крайният срок за изпълнение на договора настъпил на
05.07.2016 г., когато станал изискуем целият неизплатен остатък от главното
задължение.
На 28.07.2016 г. „Провидент Файненшъл България" ООД и ищецът
сключили Договор за продажба и прехвърляне на вземанията. По силата на
този договор вземанията по процесния договор за кредит било прехвърлено
на ищеца. На основание чл.99, ал.3 от ЗЗД, цедентът „Провидент Файненшъл
България" ООД упълномощил ищеца да уведоми длъжника, за прехвърлянето
на вземанията спрямо него. Ищецът изпратил на ответника чрез „Български
пощи" ЕАД, уведомление за цесия на посочения в договора адрес, но
1
ответникът не бил открит на адреса, поради което разписката се върнала в
цялост, оформена като „непотърсена".
Било подадено Заявление по чл. 410 от ГПК и образуваното ч.гр.дело
№ 1504/2021 г. по описа на РРС. Била издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 782/22.03.2021 г., с което било
разпоредено на ответника да заплати на ищеца сумата от 1105,94 лева –
главница; 151,62 лева – договорна лихва за периода от 27.08.2015 г. до
05.07.2016 г.; 400,59 лева – лихва за забава за периода от 29.07.2016 г. до
13.03.2020 г.,; 10,00 лева – лихва за забава за периода от 14.07.2020 г. до
12.03.2021 г. ведно със законната лихва, считано от 19.03.2021 г. до
изплащане на задължението, както и сумите от 83,36 лева – разноски за
производството, но тъй като ответникът бил призован по реда на чл. 47, ал. 5
ГПК, предявили настоящия иск.
Искат да бъде признато за установено по отношение на ответника, че
им дължи сумата: 1105,94 лева – главница, ведно със законната лихва за
забава, считано от 19.03.2021 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 234,28 лева – лихва за забава, от които
224,28 лева, начислени за периода от 15.03.2018 г. до 13.03.2020 г. и 10,00
лева, начислени за периода 14.07.2020 г. до 12.03.2021 г.
Ответникът Б. Р. Р. не представил отговор на исковата молба и не взема
становище по нея.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства,
прие за установено от правна страна следното:
Предвид неявяването на ответника в първото по делото заседание, като
не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, не подаването
на отговор на исковата молба и направеното искане от ищеца за
постановяване на неприсъствено решение, съдът намира искането
основателно – налице са предпоставките по чл.238, ал.1 от ГПК. Съдът следва
да се произнесе с неприсъствено решение, като уважи претенциите, тъй като
от представените писмени доказателства се обосновава извод, че искът е
вероятно основателен. На ответника са указани последиците от неспазване на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание.
Следователно настоящото решение може да се основе на предпоставките по
чл.238 и чл.239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.
2
Предвид изхода на спора ответникът дължи на ищеца сумата от 83.36
лв. разноски в заповедното производство.
На основание чл.78, ал.1, от ГПК, ответникът дължи на ищеца сумата
от 166.64 лв. разноски в настоящото производство, като на основание чл.78,
ал.8 от ГПК съдът определи юрисконсултско възнаграждение на
процесуалния представител на ищеца в размер на 100 лв.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Б. Р. Р., ЕГН ********** от
*********** дължи на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, п.к.1407, кв. „Хладилника”,
ул.”Хенрик Ибсен” №15, ет.7, сумата от 1105,94 лева – главница, ведно със
законната лихва за забава, считано от 19.03.2021 г. до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата от 234,28 лева – лихва за забава,
от които 224,28 лева, начислени за периода от 15.03.2018 г. до 13.03.2020 г. и
10,00 лева, начислени за периода 14.07.2020 г. до 12.03.2021 г., прехвърлени
от „Провидент Файненшъл България" ООД, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 22.03.2021 г. по гр. д.
№ 1504/2021 г. по описа на РРС .
ОСЪЖДА Б. Р. Р., ЕГН ********** от *********** да заплати на
„Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, п.к.1407, кв. „Хладилника”, ул.”Хенрик Ибсен” №15,
ет.7 сумата 83.36 лв. – разноски, за които е заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от 22.03.2021 г. по гр. д. № 1504/2021 г. по
описа на РРС, както и сумата от 166.64 лв. – разноски за настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на въззивно обжалване на основание чл.239,
ал.4 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3