Р Е Ш Е Н И Е
№…
гр. Пазарджик, 09.11.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГР. ПАЗАРДЖИК, Наказателно отделение, Х
състав, в публично заседание на девети септември две хиляди и двадесета година
в състав:
Председател:
Т. ПЕТКОВА
при секретаря Соня Захариева, като разгледа докладваното от съдия Петкова
АНД № 694/2020 г. по описа на РС- Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Ж.Г.С. ***, против
Наказателно постановление № 33-0000155 от 08.10.2019 г., издадено от Началника
на Областен отдел „Автомобилна администрация“- Пазарджик, с което за нарушение
на чл.89 т.1 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ на основание чл.93 ал.1 т.1
от ЗАвПр е наложена глоба в размер на 2 000 лева и за нарушение на чл.89
т.3 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ на основание чл.105 ал.1 от ЗАвПр е
наложена глоба в размер на 200 лева.
Релевираните в жалбата оплаквания се
свеждат до това, че НП е материално и процесуално незаконосъобразно, с оглед на
което се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно
призован, не се явява, но изпраща процесуален представител, който поддържа
жалбата, ангажира доказателства и излага обосновано становище за
основателността на жалбата и искането за отмяна на НП. Прави искане за
присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща
законов или процесуален представител. От същата няма депозирано становище.
Единствено в съпроводителното писмо, с което е изпратена
административнонаказателната преписка е депозирано искане за потвърждаване на
НП и се прави възражение за прекомерност на евентуално претендирания адвокатски
хонорар.
Районният съд провери основателността на
жалбата, като прецени
доводите изложени в жалбата и становището на процесуалния представител, съобразявайки закона, по
вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за
установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят е санкциониран с НП за това, че на
25.09.2019 г., около 13,45 часа, на главен път 3-ІІІ-375, бензиностанция „Лайт“,
с посока на движение гр. Пловдив, е управлявал специален автомобил „В. ***“ с
рег. № ***собственост на „Е.“ ЕООД, от категория N3 с прикачено ремарке за товарен
автомобил „***“ с рег. № ***от категория О4 собственост на З.А.Ш., с пътен лист
сер. ВА № 290201, като по време на проверката е превозвал дървени изрезки, без
Удостоверение на ППС за обществен превоз на товари на територията на Р България
или копие на Лиценз на общността, както и без Товарителница /Приложение №15/.
При проверката е била представена от водача Товарителница Сер. М №
097724/25.09.2019 г.
При така констатираното св. Т.Г.- ст. инспектор в ОО
„АА“- Пазарджик (към онзи момент- бел. моя), съставила срещу жалбоподателя АУАН
с бл. № 262468/25.09.2019 г. за извършени от водача нарушения на чл.89 т.1 и т.3
от Наредба № 33/03.11.1999 г. на МТ. Актът бил подписан и връчен на нарушителя
срещу подпис, като при предявяването му жалбоподателят вписал, че нямал
възражения за така констатираното.
Срещу АУАН в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН постъпило
писмено възражение. От страна на наказващия орган била извършена справка в
система „Архимед“ на ИА „АА“, от която
се установило, че специален автомобил „В. ***“ с рег. № ***бил отписан от
списъка към Лиценз № 11101 издаден на „Е.“ ЕООД със заявление рег. №
33-08-20-581/11.09.2019 г. и е било върнато Удостоверение на ППС за обществен
превоз на товари на територията на РБ. АНО приел също, че представената от
водача при проверката Товарителница Сер. М № 097724/25.09.2019 г. не била
попълнена по образец, тъй като липсвала дата на натоварване, подпис и печат на
изпращача и печат на превозвача.
Въз основа на съставения АУАН на 08.10.2019 г. било
издадено обжалваното НП, което било връчено на жалбоподателя на 13.02.2020 г.
Жалбата против НП била подадена лично от санкционираното лице чрез АНО до съда
на 19.02.2020 г., поради което е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, активнолегитимирано
да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът
възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и от
показанията на актосъставителя св. Т.Г..
Съдът кредитира изцяло събраните писмени и
гласни доказателства, които по съществото си са достоверни и непротиворечиви,
като по категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.
При така установената фактическа
обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
На първо място съдът намира, че в хода
на АНП са
допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на обжалваното
наказателно постановление, което е основание за отмяна му по следните
съображения:
На първо място не става ясно къде точно е
мястото на извършване на нарушението. В АУАН и в НП буквално е записано „на
главен път 3-ІІІ-375“, бензиностанция „Лайт“ в посока гр. Пловдив“. Следва да
се каже, че републикански път- трети клас ІІІ-375 е дълъг 40,6 км и се
разпростира от км 48+200м на път II-37, гр. Пещера до км 225+400 м. на гл. път
I-8, гр. Пловдив, като преминава през областите Пазарджишка и Пловдивска. През
Пазарджишка област минава през общините Пещера и Брацигово след което
продължава към общ. Стамболийски.
В случая нито в АУАН, нито в НП е посочено
на кой километър или в кой участък, от кое населено място и в пределите на коя
община и област е извършено нарушението, респ. е управлявал жалбоподателя
процесното МПС и е бил спрян за проверка от контролните органи. В съдебно
заседание дори актосъставителя св. Г. не можа да посочи къде точно е спряла
водача и е извършила проверката.
Непосочването на точното място на
извършване на нарушението, което е елемент от фактическия състав на нарушението
и е задължителен реквизит на АУАН и НП, съгласно чл.42 т. и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, съставлява съществено процесуално нарушение, накърняващо драстично
правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност
лице. Това е така защото то се брани срещу конкретни факти- елементи от състава
на нарушението, като ги оборва. Освен това липсата на конкретизация на мястото
на нарушението лишава и съда от възможност да провери дали актосъставителя и
наказващия орган са териториално компетентни да издават АУАН и НП за
конкретните нарушения. Самият съд е лишен от възможността да прецени дали е
местно компетентен да разгледа и реши делото, чиито предмет е обжалваното НП.
Така допуснатото нарушение обуславя
незаконосъобразност на НП и е основание за неговата отмяна.
Съдът намира, че е допуснато и още едно
СПН, тъй като вменените във вина на въззивника нарушения не са индивидуализирани
в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и да може адекватно да
организира своята защита.
Съгласно разпоредбата на чл.89 т.1 от
Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на министъра на транспорта за
обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България /
НОППТТРБ/: „По време на работа водачът
задължително представя при поискване на контролните органи документите по чл.100 ал.1
т.1-3 от ЗДвП, както и удостоверение на МПС за обществен превоз на товари на
територията на Република България за всяко от превозните средства, с които се
извършва превозът (при превози с лиценз на Общността се изисква заверено копие
от лиценза) и товарителница (приложение № 15).“ Никъде в обжалваното НП, а и в предхождащия го АУАН не е посочено дали
водачът в лицето на жалбоподателя е спрян от контролните органи по време на
работа, най-малкото не е посочено къде работи и на каква длъжност. Фактът, че е
посочено чия собственост са специалния автомобил и прикаченото ремарке не може
сам по себе си да обуслови мястото на работа на водача. Още повече, че прикаченото
ремарке е посочено, че е собственост на ФЛ.
По-нататък
посочено е при описанието и на двете нарушения, че водачът е „без удостоверение
за ППС за обществен превоз на товари на територията на РБ или лиценз на
Общността“ и „без Товарителница /Приложение №15/“. Посочените за
нарушени разпоредби разписват, че водачът е длъжен „да представи“
при поискване съответните документи. Така както е направено описанието на двете
нарушения не става ясно дали водачът е представил или не тези два документа.
Посоченото „без“ тези документи означава, че такива въобще не са издавани.
Непредставянето означава, че такива документи съществуват, но поради някакви
причини (обективни или субективни) водачът не ги представя. Посоченият порок се
задълбочава и с това, че е неясна волята на актосъставителя и АНО при
нарушението на чл.89 т.1 от Наредбата кой от двата документа не е представил
водача- дали Удостоверение за обществен превоз на товари на територията на РБ
или лиценз на Общността. Дори не е посочено какъв точно превоз извършва водача,
освен че е превозвал товар- дървени изрезки, дали е превоз на територията на
страната или превоз с лиценз. По отношение пък на нарушението по пункт 2
актосъставителят и впоследствие и АНО, е изпаднал в противоречие. От една
страна водачът е без Товарителница /Приложение №15/, а от друга страна е
представил Товарителница, за която АНО е посочил в НП, че не отговаря на
изискванията съгласно цитираното приложение, тъй като липсват определени
реквизити. Това обаче автоматично не означава, че липсва товарителница.
От една
страна посочените нарушени разпоредби на чл.89 т.1 и т.3 от Наредбата въвеждат
задължението за водача да представи по време на проверка различни документи,
включително и цитираните по-горе, т.е. задължението е за носене по време на
превоза на тези документи. От друга страна АНО е приложил за нарушението по
пункт 1 санкционна разпоредба на чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвПр, съгласно която се
санкционира водач, който извършва превоз без за МПС да са издадени различни
задължителни документи. Т.е. с нарушената разпоредба и със санкционната такава
са посочени различни нарушения, в първия случай- неносене на издаден документ
по време на превоза, а във втория извършване на превоза без изобщо да е издаван
съответният документ.
Ако АНО е
приел, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.89 т.1 и т.3 от
Наредбата, като счита че водачът не е представил съответните документи, които е
трябвало да носи, то той би следвало да бъде санкциониран на основание чл.93
ал.2 от ЗАвПр, която разпоредба предвижда глоба в размер на 100 лева за водач
на МПС, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на
пътници и товари и не представи в момента на проверката издадения лиценз,
заверено копие на лиценз на Общността, разрешението, документа за регистрация
или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции,
от този закон или от подзаконовите нормативни актове по прилагането му.
Ако обаче АНО
с използваната в описанието на нарушенията дума „без“ е визирал липсата на такива
документи, то правилно е приложил санкционната разпоредба, но неправилно е
приложил материалния закон като е квалифицирал деянията като нарушения на чл.89
от Наредбата и в този смисъл е допуснал нарушение на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН,
респ. с издадения АУАН е нарушена разпоредбата на чл.42 т.5 от ЗАНН, тъй като
описанието на нарушението не съответства на посочената правна квалификация.
Следва да са
посочи също и по отношение на нарушението по пункт 2 от НП, че е неясна волята
на АНО защо след като Товарителница /Приложение №15/ е сред документите, не
носенето на които се обхваща от санкционната разпоредба на чл.92 ал.2 от ЗАвПр,
респ. липсата на такъв от чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвПр е приложил санкционната
разпоредба на чл.105 ал.1 от ЗАвПр, съгласно която за нарушения на
този закон и на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него, с
изключение на изискванията за превоз на опасни товари, за които не е предвидено
друго наказание, се налага наказание глоба или имуществена санкция 200 лв.
Всички
посочени до тук процесуални нарушения са съществени и драстично накърняват
правото на защита на санкционираното лице, като обуславят незаконосъобразността
на НП и са основание за неговата отмяна.
Поради
това и съдът не намира за необходимо да обсъжда и други доводи по същество, но
само за пълнота би могло да се посочи, че нито в хода на АНП, нито в съдебно
заседание пред въззивната инстанция, се събраха доказателства за това, че
жалбоподателят е извършвал обществен превоз на товар по смисъла на §1 т.1 и т.2
от ДР на ЗАвПр. Само обстоятелството, че е бил превозван товар- дървени изрезки
не е достатъчно да определи превоза като обществен. Освен това превозът на
товари може да бъде и за собствена сметка по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗАвтПр.
Посочването в НП, че има пътен лист, че е представена товарителница, макар и
без всички необходими реквизити, както и това, че е имало издаден лиценз на
дружество „Е.“ към списъка на който е било включено МПС, управлявано от
жалбоподателя, не обосновава обстоятелството, че в конкретния случай е
извършван обществен превоз на товари, нито пък, че водачът е извършвал такава
дейност по време на работа и че въобще е извършвал работа или работи в
дружество „Е.“.
Всичко
изложено до тук обуславя незаконосъобразността на НП и води до неговата отмяна.
Основателно се явява искането на
процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на адвокатско
възнаграждение, с оглед изхода на делото- отмяна на НП. Претендираното
възнаграждение е в размер на 500 лева, които видно от договора за правна помощ
(л.26) са били заплатени в брой от жалбоподателя на адв. В.Д. от ПзАК.
Възнаграждението следва да бъде съразмерно на материалния интерес и съгласно
разпоредбата на чл.8 ал.1 т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения при материален интерес от 1000 до
5 000 лева е в размер на 300 лева плюс 7% за горницата над 1 000
лева. В случая материалния интерес е в общ размер 2 200 лева и при
своевременно направено възражение за прекомерност от страна на процесуалния
представител на АНО, то претендираният размер следва да бъде уважен в намален
размер от 384 лева, като за разликата до 500 лева следва да бъде оставен без
уважение. Разноските следва да се възложат в тежест на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ гр. София, чието структурно звено е ОО „АА“-
Пазарджик (органът издал НП), тъй като последното не е самостоятелно ЮЛ,
какъвто статут има ИА.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен съд гр.
Пазарджик, в настоящия състав,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 33-0000155 от
08.10.2019 г., издадено от
Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“- Пазарджик, с което на Ж.Г.С., ЕГН **********, с адрес ***, за нарушение на
чл.89 т.1 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ на основание чл.93 ал.1 т.1 от
ЗАвПр е наложена глоба в размер на 2 000 лева и за нарушение на чл.89 т.3
от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ на основание чл.105 ал.1 от ЗАвПр е
наложена глоба в размер на 200 лева, като
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ИЗПЪЛНИТЕЛНА
АГЕНЦИЯ „АВТОМОБИНА АДМИНИСТРАЦИЯ“ гр. София да заплати на Ж.Г.С., ЕГН **********, с адрес ***, разноски в размер на 384 (триста осемдесет и
четири) лева- за адвокатско възнаграждение за един адвокат, като ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на разноски за разликата до 500 лева.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Пазарджишкия
Административен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: