Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
15.06.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на трети юни две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №16161/2018 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Д.И.П.,
с която са предявени срещу С.О., искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 60000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от увреда на
здравето – счупване на лъчевата кост на ръката, за сумата от 17,80 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди от лечението на счупването,
ведно със законната лихва от датата на деликта. Претендира направените разноски
по делото.
Ищцата твърди, че на 04.11.2017 г., в гр. София, излизайки
от метрото на метростанция „К.В.“ – на изходните врати, снабдени с механизъм на
автоматично отваряне и затваряне, механизмът им се задейства докато преминава
през тех и затиска ръката й, в следствие на което паднала на земята и усетила
силна болка в лявата ръка. При преглед в болница е установено счупване на
лъчевата кост и е поставена гипсова шина. Твърди, че С.О. не е изпълнила
задължението си да поддържа собствената си инфраструктура по начин, осигуряващ
безопасността на пътниците, влизащи и излизащи от метрото. Претендира
обезщетения за понесените неимуществени вреди и имуществените вреди,
представляващи разходи за лечение.
Ответникът оспорва иска по основание и размер. Счита,
че не е изяснено при какви обстоятелства ищцата е получила процесните
наранявания. Оспорва механизма на увреждането. Оспорва да е легитимиран да отговаря
за вредите от процесното увреждане, като твърди, че произшествието е настъпило
в района на метростанция, а метростанциите са предоставени за управление и
стопанисване на „Метролопитен“ ЕАД, кумуто тежи задължението по поддържането
им.
Съдът, след като се запозна със становищата на
страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Установява се от писмените доказателства – докладна
записка от В.В., служител на „Метрополитен“ ЕАД (л.116) и показанията на свидетеля
С.С., че на 04.11.2017 г., около 22.00 ч. вечерта, на изхода на вестибюл 2 на
метростанция „К.В.“, е настъпил удар, при който плъзгащата врата на изхода е
затиснал ръката на ищцата, вследствие на което последната паднала на земята и
изпитала силна болка в лявата ръка. На мястото е извикана линейка и ищцата е
транспортирана до МБАЛСМ Пирогов. За наличието на удар и притискане от
автоматичната врата върху ръката на ищцата сочи както докладната записка, така
и показанията на свидетеля С., като този механизъм на получаване на увреждането
е вписан в епикризата и другите медицински документи, издадени при приема на
ищцата в Болница „Пирогов“.
Установява се от приложените по делото медицински
документи и от съдебно-медицинската експертиза, че в следствие на претърпеният
инцидент (удар от затваряща се изходна врата) на Метростанция „К.В.“ в
столицата, ищцата е получила фрактура на лявата лъчева кост в долната и част.
Подобен механизъм за получаването на този вид фрактура се среща и при пострадали
пътници след получен удар на автоматична врата на автобус или трамвай. За
процесното счупване на пострадалата е била оказана от ЦСМП, след което е била
транспортирана в Спешния травматологичен кабинет на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“.
Извършените са били рентгенови изследвания и консултации с ортопед-травматолог.
По спешност са били проведени следните манипулации: „под локална анестезия
извършено наместване на счупената лява лъчева кост и обездвижване на фрактурата
с гипсова лонгета.“. Пострадалата е била приета за болнично лечение в 3-та
Травматологична клиника на болницата. Включена седативна и обезболяваща
терапия. След гладко протекъл болничен период и без сетивни и циркулационни смущения
на ръката, на 05.11.2017г. пострадалата е била изписана от болницата и
лечението й е продължило амбулаторно с назначени контролни прегледи, предписан
режим и аналгетици. По време на амбулаторното лечение пострадалата Д.П. е провела
общо шест амбулаторни прегледи, за които е представила медицински документи. В
тях подробно е описано моментното състояние на пострадалата по време на
лечението на процесната фрактура, описани са оплакванията, извършените
контролни рентгенографии и е проследен лечебния процес на пострадалата. Гипсовата
имобилизация е била свалена на 30-ия ден, считано от деня на злополуката, след
което пострадалата е провела рехабилитация. Общо лечебният и възстановителен
период при пострадалата П. е приключил за срок около 2,5 месеца. През този
период тя е търпяла -болки и страдания, като най-интензивни те са били през
първите 2-3 седмици непосредствено след злополуката. Интензивни са били болките
и през първите 2 седмици в началото на проведената рехабилитация на лявата
киткова става. Извън посочените периоди пострадалата е търпяла само периодично
явяващи се болки в зоната на фрактурата, но тези болки бързо са отзвучавали
след прием на аналгетици.
От показанията на свидетелката К.В.се установява, че
ищцата е изпитвала силни болки, била е затруднена в ежедневието си, тъй като се
е грижила за сина си (студент) и болната си майка, повече от месец е отсъствала
от работа.
Установява се от Акт за общинска публична собственост
№1150 от 07.07.2008 г., че имотът, представляващ метростанция №5 „К.В.“,
включващ перон, входове, вестибюли, подлез и търговски обекти, е публична
общинска собственост. По силата на чл.11, ал.1 ЗОС общината е длъжна да управлява
имотите и вещи общинска собственост в интерес на населението, съобразно
разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. По силата на чл.3, ал.3
от Наредба № РД-02-20-19 от 12.11.2012 г. за поддържане и текущ ремонт на
пътищата, поддържането на подземните съоръжения, на тротоарите, велосипедните
алеи, паркингите, пешеходните подлези, на осветлението и крайпътното
озеленяване по републиканските пътища в границите на урбанизираните територии
се организира от съответната община. Ето защо съдът приема, че ответникът е
натоварен по силата на закона и подзаконовите нормативни актове, да се
управлява с грижата на добър стопанин подземните съоръжения, включително
процесното, на което е настъпило увреждането на ищцата. Неоснователно е
възражението на ответника, че не носи отговорност за увреждането, тъй като е
предоставил стопанисването и управлението на метростанцията на дружеството
„Метрополитен“ ЕАД. Дори и да се приеме, че изходът, на който е настъпило
увреждането, е част от метростанцията, а не от подлезът, стопанисван от
общината, това има значение за вътрешните отношения между ответника и лицето,
кумуто е възложил управлението на тази част от общинския имот. Тези вътрешни
отношения обаче не могат да бъдат противопоставени на ищцата, която насочва
претенцията си срещу лицето, натоварено по силата на закона да осъществява
управление и да полага грижа върху имота.
Доколкото общината като юридическо лице осъществява
правни действия, респ. бездействия, чрез натоварени от нея лица, същата
отговоря за причинените от тези лица вреди при или по повод изпълнението на възложената им работа,
включително в случаите,
когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди (ППВС №
7/1959 г.). В случая натоварените лица не
са извършили необходимите действия за привеждане на автоматичната
врата на подлеза в годно състояние за безопасно
преминаване през нея и от това
тяхно бездействие са настъпили вреди в правната сфера на ищцата, поради което
следва да бъде ангажирана деликтната отговорност на възложителя - С.О. за
обезщетяване на вредите. Бездействието на натоварените от общината лица по арг.
от чл. 45, ал. 2 от ЗЗД се презюмира да е виновно. В тежест на ответника е вменено да
докаже, че е изпълнил задължението си за поддръжка на подлеза в състояние за
безопасното му използване от пешеходците, каквото доказване не е проведено.
Предвид изложеното, в полза на ищцата е възникнало
вземане за обезщетение за причинените неимуществени вреди. При определяне на
размера на вземането и на основание чл. 52 ЗЗД следва да се съобрази обективни и доказани по делото факти: вида на уврежданията – едно счупване, лечението на което е проведено с гипсова шина, без
извършени операции или други инвазивни процедури, интензитет и продължителност
на болката – интензивна за период до 2-3 седмици, период на възстановяване от 2,5
месеца и как уврежданията са се отразили на ищцата с оглед нейната възраст,
начин на живот и среда. Лечението на ищцата е протекло в рамките на 2,5 месеца,
налице пълно възстановяване на здравето й. При така установените факти и
преценявайки вида и характера на травматичното увреждане, отнасяйки го към
възрастта и начина на живот на пострадалата и съобразявайки начина на
настъпване на произшествието и неминуемо настъпилите при това шок и негативни
емоционални преживявания, намира, че справедливото обезщетение възлиза на
сумата от 20000 лв.
Основателен е и искът за присъждане на имуществени
вреди от увреждането. Във връзка с лечението си ищцата извършила следните
разходи към болницата в общ размер от 17,80 лв. (видно от представените писмени
доказателства), които не се заплащат от НЗОК.
По изложените мотиви съдът приема, че искът за
неимуществени вреди следва да се уважи до сумата от 20000 лв. и да се отхвърли
за разликата до предявения размер, а искът за неимуществени вреди – изцяло в
предявения размер от 17,80 лв.
На ищцата следва да се присъди законната лихва от
датата на деликта.
По разноските:
На ищеца следва да се присъдят направените разноски за
адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете.
Възражението на ответника за прекомерност на възнагражението е основателно –
същото следва да се намали до размерите, предвидено в Наредба №1/2004 г., като
при съобразяване уважена/отхвърлена част от исковете на ищцата следва да се присъдят
разноски за адвокат в размер на 777,31 лв.
На ответника следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение (което съдът определя в размер на 300 лв.), съобразно
отхвърлената част от иска, тоест в размер на 199,94 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка
на съда на основание чл.78, ал.6 ГПК дължимата държавна такса за уважените
искове – в размер на 850 лв. и направените разноски – в размер на 250 лв.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА С.О., ЕИК *******, да заплати на Д.И.П., ЕГН **********, както следва:
на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД
сумата от 20000 лв., представляваща
обезщетение
за неимуществени вреди от увреждане на здравето, настъпило на 04.11.2017 г.,
ведно със законната лихва от 04.11.2017
г. до окончателното плащане,
на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД
сумата от 17,80 лв., представляваща
обезщетение
за имуществени вреди, ведно със законната
лихва от 26.09.2018 г. до окончателното плащане,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата 777,31 лв., представляваща съдебни
разноски,
като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за
обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 20000 лв. до пълния
предявен размер от 60000 лв.
ОСЪЖДА Д.И.П., ЕГН **********,
да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на С.О., ЕИК *******, сумата от 199,94 лв., представляваща
съдебни разноски.
ОСЪЖДА С.О., ЕИК *******, да заплати по сметка
на Софийския градски съд, основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 850 лв., представляваща дължима държавна
такса и сумата от 250 лв.,
представляваща разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: