МОТИВИ към Решение №260004/2022 г. по АНД №1460/2020 г.
на СлРС, изготвени на 01.04.22г.
Производството е образувано по
повод постановление на РП-С., с което се иска налагане на административно
наказание на обв. Д.И. ВЪЛЧЕВА по реда на чл. 78А от НК за извършено от него
престъпление по чл. 227б, ал.2 вр. ал.1 от НК.
В с.з. РП-С., редовно
призована изпраща свой представител, който счита,че
обвинението е доказано по безспорен и категоричен начин и пледира за налагане
на наказание „Глоба“в минимален размер.
В с.з.
обвиняемата, редовно призована, се явява лично, ведно с процесуални
представители, които считат обвинението за недоказано и молят за постановяване
на оправдателна присъда.
От
събраните и проверени в хода на съдебното следствие писмени и гласни
доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
През 2015г.,обв. Д.И.В.
учредила ЕООД ,„Агро успех 2015“ със седалище и адрес
на управление гр. С., ул. „Дибич Забалкански“ №9.
Едноличен собственик на капитала и негов управител била обв.
В. като дейността на фирмата била основно посредническа дейност, свързана с
покупко-продажба на земеделска техника.
През периода 2017 г. - началото ма
2019 г. фирмата се обслужвала счетоводно от
св. Г.С.Г..Обв. В. имала чести здравословни
проблеми, което наложило да упълномощи своята приятелка - св. М.К.Д. да се
занимава с част от делата на фирмата, като предварително съгласувала всичките
си действия с нея.
Обв. В. и св.
Д.Б. се познавали помежду си във връзка с дейността, която развивало
дружеството и по молба на последната обвиняемата на 04.08.2016 г. „Aгро успех
2015“ ЕООД гр. С., предоставило в заем на св. Д.Б.
сумата от 30 000 лв. За посочения заем бил съставен и подписан договор,в който
бил определен срок за връщане на задължението 04.08.2019 г.
Същата година била извършена ревизия
на дейността на фирмата, която приключила с
РА № 0200201600236 от 28.10.2016 г. на ТД на НАП – Б.. С посочения
ревизионен акт били установени задължения на фирмата в размер на 54 332.13 лв. РА
бил връчен на дружеството по електронен път с Удостоверение за извършено връчване по електронен път в
ИС“Контрол“ на 31.10.16г.
Тъй като не била съгласна с констатациите в
ревизионния акт обв. В. го обжалвала пред АС – Б.. С
постановеното съдебно решение отпаднали част от установените с РА задължения на
„Агро успех 2015“ ЕООД гр. С., като по РА № 0200201600236/28.10.2016 г. на ТД на
НАП - Бургас останала сумата от 32 795
лв. Това решение било обжалвано от страна на
ТД на НАП - Бургас, пред ВАС и било потвърдено с Решение, което влязло
в сила на 17.04.2018 г.
С
оглед връчения ревизионен акт на
17.11.2016 г. на дружеството на обвиняемата по електронен път, било изпратено
съобщение за доброволно изпълнение/на основание чл. 221 от ДОПК/ и тъй като
задължението не било погасено било
образувано изп. дело *********/2016 г. на
публичен изпълнител при НАП- Бургас.
С
Постановление на публичен изпълнител, изх. № С 160020-023-0002328/19.07.2016
г., било наложено обезпечение върху банкови сметка на „Агро
успех 2015“ ЕООД в „Сосиете Жунерал
Експресбанк“, „Банка Пиреос“
и „УниКредитБулбанк“. Това значително затруднило
дейността на дружеството,което не можело да ползува
банковите си сметки, а имало сделки,по който следвало да бъдат извършени
разплащания.
По повод на образуваното изпълнително дело обвиняемата
решила и заплатила двукратно суми, а именно на 16.03.2017 г. внесла сумата от 276.58
лв.,а на 05.09.2017 г.сумата от 100 лв.,които били разпределени за покриване на
задълженията по още невлезлия в сила ревизионния акт, тъй като същият подлежал
на предварително изпълнение.
В резултат на наложеното обезпечение,върху
банковите сметки на дружеството доверието на клиентите в него започнало да пада
и дейността му се стеснила и в края на 2018 г. обвиняемата решила да продаде фирмата
си .
На 28.12.2018 г.обвиняемата, св Б. и св. Д.П.Р. се
срещнали пред нотариус в града и на същата дата дружестовто
било прехвърлена на св. Р..
На 10.04.2019 г.,с приемо
- предавателен протокол счетоводителя на дружеството– св. Г.Г.
предала на св. Р. документи на дружеството, а именно ГФО за 2018 г.; фактури за
покупки и продажби за периода 2017 — 2018 г. и счетоводни регистри.
Св.
Р. също решила да продаде дружеството и на 02.05.2019 г. я прехвърлила на св. М.М.С.,*** като седалището на дружеството било преместило в гр.Карнобат, ул.„Пейо Яворов“
№61а. С приемо - предавателен протокол от 05.09.2019
г. св. Р. предала на св. С. счетоводните документи на ЕООД–то.
През
м. май 2019 г. св. С. подала молба за отпускане на социални помощи за дете, които
й били отказани,тъй като била управител на ЕООД „Агро
успех 2015г“–гр. К.. Тогава тя помолила свой приятел, а именно св. К.К.К. *** да и
помогне и последният се съгласил дружеството да се прехвърли на негово
име. С учредителен акт от 05.06.2019 г.
„Агро успех 2015“ ЕООД било прехвърлено на св. К., като седалището и
адреса на управление бил променен на гр. Карнобат, ул. „Бачо Киро“ №10.
По делото са назначени и изготвени заключение
на съдебно-икономическа експертиза/л.107–119 от делото/, заключение на допълнителна съдебно–икономическа
експертиза/л.124 до л.132/ и второ заключението на допълнителна съдебно –икономическа
експертиза/л.256 до л.262 от делото /,от
които е видно, че към 31.12.17г. дружеството е разполагало с достатъчно
ликвидни краткотрайни активи / парични средства в размер на 24 хиляди лева
/ за да покрие сумата на текущитеси задължения / в размер на 3 хил.лв/ и не е изпаднало в неплатежоспособност.
От заключенията на двете
назначени по делото допълнителни съдебно– счетоводни експертизи е видно,че след като се взе впредвид
влезлия в сила на 17.04.18г. РА № 0200201600236/28.10.2016 г. и се отчете даденият
заем на физическото лице–св. Б. може да се направи извод,че към датата 31.12.2018г. дружеството не е
разполагало с достатъчно ликвидни краткотрайни активи / парични средства в
наличност 20000лв/,за да покрие сумата на текущитеси
задължения / 32 000лв./ и е изпаднало в неплатежоспособност.
От заключенията на първата назначена по делото
допълнителна съдебно– счетоводна експертиза /находяща
се на л.124 до л.132 от ДП , част Заключение,при отговор на втори въпрос/ е
видно,че такъв извод не може да бъде направен към датата на влизане в сила на
ревизионния акт, а именно към 17.04.18г.
По делото е налице и удостоверение изх. № 361/19.02.2020 г. по
описа на СлОС, “Агро Успех
2015“ ЕООД,от което е видно,че към 18.05.18г. не е подадена молба за откриване
производство по несъстоятелност в срока по чл. 626, ал.1 от ТЗ, не е образувано
такова производство и дружеството не е обявено в несъстоятелност.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след обстоен анализ на
събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Съдът кредитира напълно показанията на св. Г.Г., включително тия приобщени по реда на чл. 281 от НПК.
В
показанията си дадени в хода на досъдебното производство и тия дадени пред
настоящия съдебен състав, св Г. като счетоводител на
фирмата заявява, че за 2017г.фирмата е работила на печалба, че е
заплатила дължимия данък печалба и дължимия данък ДДС за 2017г. както и
че, според неяв последният финансов отчет за 2018г.също
е била на печалба. Свидетелката заявява също, че според нея за периода
2017г.,2018г. фирмата е „платежоспособна“. Така посочените показания, съдът
отчете в контекста на твърденията на самата обвиняема както и на св. Д. / чийто
показания ще бъдат обсъди по –долу/, че
според нея дружеството е било
платежоспособно и тя не е смятала,че е изпаднала в неплатежоспособност .
Съдът кредитира частично
дадените от свидетелката М.Д., включително
тия приобщени по реда на чл.281 от НПК.
Дава вяра на същите
в частта им, в която св. М.Д., в качеството си на пълномощник на фирмата е категорична,че обв. В. е знаела за
наличието на ревизионен акт,но към м. 05.18г. не е знаела какъв е резултата от
това обжалване, било ли е постанове решение и
кога. Тази свидетелка подробно описва, че след образуването на
изпълнително дело за събиране на вземането по ревизионния акт са били запорирани банковите
им сметки и това е затруднило дейността
им. В показанията на тази свидетелка се съдържат и данни за причините, поради
които обвиняемата е решила да прехвърли собствеността
върху дружеството, а именно запорирането на сметките им във връзка с РА и влошеното й здравословно
състояние . Тази свидетелка обаче, заявява категорично ,че нито тя, нито
обвиняемата е знаела за датата на влизане в сила на ревизионния акт.
Свидетелката подробно описва поведението на обвиняемата и нейното собствено
като сочи, че както В. така и тя са очаквали да бъдат уведомени за решението на
ВАС или от адвоката, който я е представлявал пред ВАС или от ТД на НАП,офис С. ,
но това не се е случило. Съдът кредитира показанията на тази свидетелка и в частта, в която твърде, че е водела
разговор в ТД на НАП офис С. със св. М.,затова дали следва да се внасят суми по
РА, преди той да влезе в сила,тъй като тези и твърдения се потвърждава от св. М., още повече, че
същите не касаят въпроса дали акта е
влизал в сила и кога , а този за
предварителното му изпълнение.
Съдът изключва от доказателствения материал показанията й във връзка с
проведени разговори със св. Д., доколкото това не се потвърди от последния, а
съдът няма основание да се съмнява в безпристрастността му. В тази връзка,
съдът кредитира показанията на св. Д.
Съдът кредитира и показанията на св. Д.Р. като
относими към начина
на прехвърляне на собствеността върху ЕООД–то състояло се много след
датата, за която е повдигнатото по делото обвинение, а именно на
28.12.2018г.,пред Нотариус в гр. С..
Съдът
кредитира и показанията на св. М.Л., св.М.С.,св.К.К.,
св. М.П., св. Р. и св. Р., св. П., доколкото всеки от тях пресъздава
обстоятелства във връзка с прехвърляне
на собствеността на ЕООД „Агро успех 2015“ и
участието си в него, без обаче да дава сведения във връзка с подлежащия на
доказване факт, а именно дали обвиняемата В. е знаела,че дружеството и е
изпаднало в неплатежоспособност и кога е настъпило това,респективно знаела ли е
кога е влязъл в сила ревизионния акт.
Съдът
кредитира и показанията на св. М. П. / М./, която в качеството си на публичен
изпълнител в ТД на НАП, офис С. е работила по случая. В показанията си тази
свидетелка потвърждава твърдението на св. Д. ,че е водила разговор във връзка
със съставения РА , както през 2021г., така и в по предходен момент, но не може
да уточни точното естество на разговора.
Съдът
кредитира и обясненията на подсъдимата дадени от нея в хода на настоящото
производство като, въз основа на тях приема, че същата не е знаела,че фирмата й
е неплатежоспособна към м.05. 2018г., не е знаела, на коя дата е влязло
решението на ВАС в сила както и ,че е била със съзнанието за наличие на
възможност да погаси задълженията си, предвид дължимото плащане от страна на
св. Б. както и с оглед наличните към този момент нефинализирани
сделки.
Съдът по
реда на чл. 283 от НПК присъедини към доказателствата по делото всички писмени
материали, като прие, че същите са събрани и приобщени по делото по съответния процесуален
ред.
Съдът
даде вяра и на заключенията на назначените по делото съдебно –счетоводни
експертизи,тъй като същите не бяха оспорени от страните, а съдът няма основание
да се съмнява в пристрастността и компетентността на вещото лице.
Въз основа на заключенията на съдебно счетоводната
експертиза и на двете назначени по делото допълнителни съдебно– счетоводни експертизи,съдът
прие,че към датата 31.12.2018г.
дружеството не е разполагало с достатъчно ликвидни краткотрайни активи, за да
покрие сумата на текущитеси задължения и е изпаднало в неплатежоспособност.
От заключенията на допълнителната съдебно– счетоводна експертиза
/находяща се на л.124 до л.132 от ДП/ ,съдът прие, че
такъв извод не може да бъде направен към датата на влизане в сила на
ревизионния акт, а именно към 17.04.18г.,
тъй като по делото не са налични счетоводни отчети и това води до
невъзможност да се разгледа съотношението на активите и пасивите на дружеството
към тази дата ,съожтветно да се направи извод за
наличие или липса на неплатежоспособност на дружеството.
Въз
основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът изведе
следните правни изводи:
С
деянието си обв. В. не е осъществила от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл.227б, ал.2, вр.ал.1 от НК, поради което съдът я оправда по повдигнатото й обвинение,
затова, че на 18.05.2018 г., в гр.С. като управляващ и представляващ
търговско дружество „АГРО УСПЕХ 2015“ ЕООД, ЕИК *********, в 30-дневен срок от
спиране на плащанията по РА № Р-02002016002365-091-001/28.10.2016 г. на ТД на
НАП – Б., влязъл в сила на 17.04.2018 г., не е поискала от Окръжен съд гр.С. да
открие производство по несъстоятелност .
За да е налице престъпление по чл.227б, ал.2, във вр. ал.1
НК, следва да е доказано по безспорен
начин, че
на посочената по делото дата дружеството
е изпаднало в неплатежоспособност, както и, че
в 30-дневен срок от тази дата лицето,
което управлява и представлява търговеца, а именно обв. В. *** да открие производство по несъстоятелност.
Понятието “неплатежоспособност” няма легално
определение в НК.Същото е дефинирано в ТЗ и съдържанието на този елемент от
престъпният състав на чл.227б от НК, следва да бъде изяснен с категориите на
търговското право и по–конкретно на чл.626 ал.1 от ТЗ. Съгласно този текст от ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни свое безспорно и изискуемо парично вземане.
В конкретния казус е безспорно, че е налице
годен субект на инкриминираното деяние, тъй като по делото е безспорно ,че
обвиняемата В. е управител и
представляващ на дружеството .
По делото е безспорно
установено,че дружеството е спряло
плащанията си по изискуеми и ликвидни публично-правни задължения,каквото е
това по ревизионен акт № 0200201600236/28.10.2016 г.
Установено е, че ревизионния акт е
влязъл в сила на 17.04.2018 г. както и, че към 18.05.18г., обв.
В. не е подала молба за откриване
производство по несъстоятелност .
В конкретния казус, обаче включително и чрез назначените по делото три
съдебно–счетоводни експертизи се установи, че категоричен извод за настъпване
на неплатежоспособността на дружеството може да бъде даден към датата 31.12.2018г., но не й към датата 17.04.2018г.
В заключението на допълнителна съдебно–икономическа експертиза /
л.132 от ДП/ изрично е посочено, че не може да се даде отговор на въпроса дали
дружеството е неплатежоспособно или не, поради липса на счетоводни отчети, въз основа на които да
бъде установено съотношението между активите и пасивите на дружеството към 17.04.2018г.
Предвид горепосоченото, съдът прие,
че по делото не е доказано по безспорен и категоричен начин,че към 17.04.18г.
дружеството е изпаднало в несъстоятелност. Съответно на този извод, съдът
изведе и извода, че обвиняемото
лице също не е знаело и не е могло да разбере дали това съотношение е такова, че
да може да погаси евентуалното си задължение по ревизионния акт дори да
приемем, че е знаело за влизането му в сила/за което по делото липсват каквито
и да е доказателства/.
Горепосоченото, налага безспорния извод,че
деянието за което на обв. В. е повдигнато обвинение
не е извършено и от субективна страна.
Престъплението по чл. 227 б,ал.
2 в вр ал.1 от НК
може да бъде извършено само умишлено, при форма на вината пряк умисъл. За да е
налице умисъл от субективна страна, обвиняемият трябва да е знаел, че е
изпаднал в неплатежоспособност, т.е. че не е в
състояние да плати изискуемо и ликвидно публично задължение и въпреки
това да не е подал молба за откриване на производство по несъстоятелност. В конкретния казус такова знание от страна на
обвиняемата В. не се доказа, а напротив
установи се, че не само тя, но и пълномощник на дружеството–св. Д. и
счетоводителя на дружеството –св. Г. са смятали,че то е платежоспособно.
По делото не се
събраха каквито и да е доказателства, писмени или гласни, че към датата на
повдигнатото обвинение,а именно
18.05.2018г . обвиняемата е знаела, че решението
на ВАС е постановено и е влязло в сила. Не се установи то да й е било връчено
по какъвто и да е начин или да е била уведомена от когото и да е било, че е постановено и кога.
В противовес на това, както в хода
на досъдебното произвоство,така и в хода на съдебното
дирене са събрани множество
доказателства/писмени и гласни: затова, че въз основа на ревизионния акт е било образувано изпълнително дело спрямо
обвиняемата В.. Събрани са множество доказателства във връзка с предприетите от
нея през м.12.18г. действия за прехвърляне на собствеността на фирмата на друго
лице. Въз основа на тези доказателства, обаче
не може да се обоснове извод, че към 18.05.2018г.
обв. В. е знаела, че ревизионния акт е влязъл в сила
и за нея е възникнало изискуемо и ликвидно публично задължение, което от своя
страна да я обвърже със задължението по чл. 626 ,ал. 1 от КТ и да доведе до осъществяването
от обективна и субективна страна на състава на престъплението по чл. 227б,ал. 2
в вр. ал. 1 от НК.
Въз основа на това съдът прие, че извършеното
от обв. В. не
изпълва от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
227б,ал.2 в вр. ал. 1 от НК, поради което я оправда
по повдигнатото й обвинение .
Предвид постановеното решение и
на основание чл.190 ал.1 от НПК, съдът постанови направените по делото разноски да останат за сметка на Държавата.
Ръководен
от изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: