№ 129
гр. Севлиево, 19.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на трети октомври
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Станислав Ив. Цветков
при участието на секретаря Рефузе Як. Османова
като разгледа докладваното от Станислав Ив. Цветков Административно
наказателно дело № 20234230200317 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателят Р. Л. Б. от гр.Севлиево, ул.„***” № 47, е обжалвал наказателно
постановление № 35-0001961 от 19.06.2023 год. на Директора на Регионална дирекция „АА”
гр.Плевен, с което за извършено нарушение по чл.24, ал.1 и на основание чл.93, ал.1, т.1 от
ЗАвт.П / Закона за автомобилните превози / му е наложено наказание глоба в полза на
държавата в размер от 2000.00лева, а за извършено нарушение по чл.100, ал.1, т.1,
предл.второ и на основание чл.183, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата / ЗДвП /
му е наложено наказание глоба в размер на 10.00 лева.В жалбата се твърди, че НП е
незаконосъобразно, в подкрепа на което се излагат подробно развити съображения.
ИСКАНЕТО е съдът да отмени наказателното постановление изцяло.
Ответникът по жалбата – Директор на Регионална дирекция „АА” гр.Плевен, редовно
призован, не се явява представител при разглеждане на делото.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на
които съдът установи следната фактическа обстановка:
Жалб.Р. Л. Б. живеел в гр.Севлиево и ползвал лек автомобил „Шевролет Круз“ с рег.
№ ЕВ *** ВВ, собственост на неговата майка Д. Р. Б.а.Свид.И. Г. П. била негова съседка,
поради което се познавала с него и семейството му.На 02.06.2023 г. свид.П. имала уговорка
да се срещне с нейни приятели, поради което се обадила за такси, което да я откара до
мястото на срещата.В тази връзка си приготвила и сумата от 3.00 лева, която да заплати за
превоза.Излязла от дома си, за да изчака пристигането на таксиметровия автомобил.В този
момент жалб.Б. бил с посоченият по-горе автомобил и след като го видяла и тъй като го
познавала свид.П. му метнала да спре.След като спрял свид.П. го попитала дали ще я откара
до центъра на града.Тъй като били добри познати жалб.Б. й казал, че ще я закара, като й
обяснил, че не желае да му заплаща нищо за услугата.От благодарност, и тъй като вече била
приготвила парична сума, която да заплати, свид.П. оставила в автомобила на
жалбоподателя сумата от 3.00 лева, въпреки, че последният отказал да ги вземе.Докато
пътували, автомобила бил спрян за проверка от служители на РУ МВР Севлиево.След това
свид.П. била поканена да се яви в сградата на полицейското управление, където й били
снети писмени обяснения, които тя подписала без да чете и без да й бъдат
1
прочетени.Междувременно свид.Д. П. И. и свид.И. Ц. М., двамата инспектори в РД „АА“
гр.Плевен изпълнявали служебните си задължения като се намирали на главен път I-
4.Същите били потърсени за съдействие от служителите на МВР, тъй като последните счели,
че жалб.Б. осъществява нерегламентиран таксиметров превоз на пътници.Служителите на
автомобилната администрация се придвижили до сградата на РУ МВР Севлиево, където от
служителите на МВР им било обяснено, че са спряли за проверка автомобил с водач жалб.Б.,
който осъществявал нерегламентиран таксиметров превоз, като им предоставили и
писмените обяснения на свид.П..Жалб.Б. не могъл също така да представи контролен талон
към СУМПС.На същата дата – 02.06.23 г. свид.Д. П. И., в присъствието на свид.И. Ц. М.,
съставил против жалбоподателя Р. Л. Б. Акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ за това, че на 02.06.2023 год., в гр.Севлиево, пред РПУ Севлиево, след спиране на
лек автомобил „Шевролет Круз“ с рег. № ЕВ *** ВВ, собственост на Д. Р. Б.а, с ЕГН
**********, от гр.Севлиево, ул.“***“ № 47, вх.А, от контролните органи на МВР Севлиево
и след оказване на съдействие от нас, се установи, че господин Б. извършва нерегламентиран
превоз /таксиметров/ на пътници срещу заплащане, видно от писмено обяснение от
пътничката в колата И. Г. П., с ЕГН **********, с автомобил, който не е включен към
удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, за който
няма издадено Разрешение от съответната община на територията, на която ще се извършват
превозите.Водача не представя контролен талон към СУМПС или друг документ, с което е
нарушил разпоредбите на чл.24, ал.1 от ЗАвтПр. И чл.100, ал.1, предл.второ от ЗДвП.При
съставяне на АУАН и след запознаване със съдържанието жалбоподателят вписал като
възражение, че И. Г. П. е написала, че не й е искал пари и, че не е такси.Възражения от
страна на жалб.Б. не са направени в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление на Директора на Регионална дирекция „АА” гр.Плевен с № 35-0001961 от
19.06.2023 г.Същото е издадено против Р. Л. Б. от гр.Севлиево, ул.„***” № 47, за това, че на
02.06.2023 год., в гр.Севлиево, пред РПУ Севлиево, след спиране на лек автомобил
„Шевролет Круз“ с рег. № ЕВ *** ВВ, собственост на Д. Р. Б.а, с ЕГН **********, от
гр.Севлиево, ул.“***“ № 47, вх.А, от контролните органи на МВР Севлиево и след оказване
на съдействие от нас, се установи, че господин Б. извършва нерегламентиран превоз
/таксиметров/ на пътници срещу заплащане, видно от писмено обяснение от пътничката в
колата И. Г. П., с ЕГН **********, с автомобил, който не е включен към удостоверение за
регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, за който няма издадено
Разрешение от съответната община на територията, на която ще се извършват
превозите.Водача не представя контролен талон към СУМПС или друг
документ.Наказващият орган е приел, че в случая не е приложима нормата на чл.28 от
ЗАНН, както и, че жалб.Б. виновно е извършил нарушение по чл.24, ал.1 от ЗАвтП, за което
му е наложил наказание по реда на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвт.П глоба в полза на държавата в
размер от 2000.00 лева, както и нарушения по чл.100, ал.1, т.1, предл.второ от ЗДвП, за
което му е наложил наказание по реда на чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП глоба в размер на 10.00
лева.
Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установена от показанията
на свидетелите Д. П. И., И. Ц. М. и И. Г. П. и писмените доказателства – НП № 35-
0001961/19.06.2023 г.; пощенски плик; АУАН № 329929/ 02.06.2023 г.; обяснение от И. П.;
справка за ППС с рег. № ЕВ *** ВВ и заповед № РД – 08-30/24.01.2020 г.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на събраните писмени и
гласни доказателства, съдът достига до следните правни изводи:
Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя на
10.07.2023 г.От клеймото на пощенският плик, с който жалбата е изпратена се установява, че
същата е подадена на 21.07.2023 г., тоест в законноустановения срок, поради което същата е
допустима и следва да се разгледа по същество.
НП е издадено от компетентен орган, във връзка с което е представено заверено
копие от Заповед № РД-08-30 от 24.01.2020 г. на Министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията.АУАН е съставен от лице, което е
оправомощено за това по силата на чл.92, ал.1 във вр. с чл.91 от ЗАвтП, предвид заеманото
от него длъжностно качество.
АУАН и издаденото в последствие въз основа на него НП са за извършени нарушения
2
на разпоредбите на чл.24, ал.1 от ЗАвтП и чл.100, ал.1, т.1, предл.второ от ЗДвП.
Разпоредбата на чл.24, ал.1 от ЗАвтП гласи следното: “Таксиметров превоз на
пътници се извършва от лица по чл.12, ал.1 с автомобили, включени към удостоверението за
регистрация за таксиметров превоз на пътници, за които има издадено разрешение от
съответната община, на територията на която ще се извършва превозът, и които отговарят
на изискванията на наредбата по чл.12а, ал.5”.
Административно-наказващият орган на осн. чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвт.П е наложил на
жалб.Б. наказание глоба в размер от 2000.00лева.Съгласно посочената разпоредба: „Водач
на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена
сметка на пътници и товари без издадено за моторното превозно средство удостоверение за
обществен превоз на пътници или товари, заверено копие на лиценз на Общността,
разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент
на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по
прилагането му, се наказва със: глоба 2000 лв. - при първо нарушение”.
Съгласно разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, в редакцията й към момента на
съставяне на АУАН и издаване на НП: “Водачът на моторно превозно средство е длъжен да
носи: свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и
контролния талон към него”.
Административно-наказващият орган на осн. чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложил на
жалб.Б. наказание глоба в размер от 10.00лева.Съгласно посочената разпоредба, в
редакцията й, действала към момента на съставяне на АУАН и издаване на НП: „Наказва се
с глоба 10 лв. водач, който: не носи определените документи - свидетелство за управление,
контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно
средство”.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в съдебно заседание, явява се негов
процесуален представител, който поддържа депозираната жалба и искането за отмяна на
обжалваното НП.В жалбата и в съдебно заседание се твърди, че НП е незаконосъобразно, в
подкрепа на което се излагат няколко съображения.
Твърди се, че макар на процесната дата жалб.Б. да е управдлявал въпросното МПС и
да не е притежавал удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на
пътници, то той не е бил длъжен да притежава такива документи, тъй като не е извършвал
изобщо таксиметров превоз.Нямало забрана да се превозват пътници в автомобил, ако това е
лична услуга или си поделят разходите за гориво, което не съставлявало таксиметров
превоз.По тази причина НП се явявало незаконосъобразно, тъй като не бил осъществен
състава на процесното административно нарушение.При пътуването в автомобила се
намирала близка позната на семейството на жалб.Б., на която той оказал лична и
безвъзмездна услуга.Същата в обясненията си изрично посочила, че жалбоподателят не й е
искал пари за превоза, а тя въпреки нежеланието му да ги вземе, ги оставила в
автомобила.По-нататък в жалбата се излагат мотиви какво представляват обществения
превоз и в частност таксиметровия превоз по смисъла на закона.В случая такъв не бил
3
осъществяван съгласно легалното определение на тези понятия, поради което и не бил
осъществен състава на нарушението, за което е ангажирана административно-наказателната
отговорност на жалб.Б..
За нарушението по чл.24, ал.1 от ЗАвтП
Съдът напълно споделя доводите на жалбоподателя и процесуалния му представител,
че в случая не е осъществен състава на административното нарушение, за което на жалб.Б. е
наложено наказание по реда на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтП.По делото не се спори, че на
02.06.2023 г. жалб.Б. с управляван от него лек автомобил „Шевролет Круз“ с рег. № ЕВ ***
ВВ бил спрян за проверка от служители на РУ МВР Севлиево.Безспорно е и това, че в
автомобила пътувала свид.И. П., която била близка позната на неговото семейство.Не се
спори, че същата помолила жалб.Б. да яу откара с управлявания от него автомобил до
центъра на гр.Севлиево.Безспорно е обаче и това, че жалбоподателят се съгласил да я откара
не срещу заплащане, а предвид обстоятелството, че били близки познати и за да й направи
лична услуга.В показанията си пред съда свид.П. изрично заявява, че жалб.Б. не й е искал
заплащане за превоза, както и, че отказал да вземе предложената от него парична сума, но
въпреки това тя оставила в автомобила 3.00 лева, тъй като по този начин искала да изкаже
благодарността си, а освен това така или иначе била приготвила същата, за да заплати на
такси, което била извикала.От същите показания се установява, че по време на извършената
проверка от служителите на МВР била изключително притеснена, не е писала
собственоръчно приложените по делото писмени обяснения, а се подписала под тях без
изобщо да ги чете или пък да й бъдат прочетени.От друга страна, след запознаване с АУАН,
жалб.Б. е направил изрични възражения, че свид.П. е заявила, че не й е искал пари, както и,
че същият не е такси.Тези негови възражения, както и обясненията на свид.П. не са били
взети предвид от страна на контролните органи, а в последствие и от административно-
наказващият орган при издаване на обжалваното НП.
Легалното определение на понятието таксиметров превоз се съдържа в т.26 на Пар.1
от ДР на ЗАвт.П, съгласно който: „"Таксиметрови превози" са превозите на пътници срещу
заплащане, извършвани от регистрирани превозвачи или от водачи, извършващи дейността
от името на регистриран превозвач, но за своя сметка, с леки автомобили до седем места,
включително мястото на водача, които водачите държат в готовност, за да изпълнят
пътуване до определена от клиента цел“.Следователно таксиметровият превоз се свързва от
законодателя с действията по поддържането на автомобила в готовност да бъде извършено
транспортиране на конкретен пътник по заявения от него маршрут, независимо дали има
такъв конкретен клиент или не.Законодателната идея е, че таксиметров автомобил, който не
се поддържа в готовност да изпълнява заявки за превоз на потенциални пътници чрез
спазване на законовите изисквания за това, не извършва таксиметров превоз.В конкретният
случай, по безспорен и несъмнен начин, както вече бе посочено по-горе, се установява, че
жалб.Б. и свид.П. са близки семейни познати и съседи, както и, че по молба на последната,
същият се съгласил да я откара до центъра на града като лична услуга, а не срещу заплащане
на превоза.С други думи в момента на извършване на проверката жалб.Б. не е осъществявал
4
таксиметров превоз по смисъла на закона.След като не е осъществявал такъв, то за него не
съществува и задължението да осъществява такъв с автомобил, който е включен към
удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, за който
има издадено Разрешение от съответната община на територията, на която ще се извършват
превозите.
След преценка на събраните в хода на административно-наказателното и съдебното
производство доказателства, съдът счита, че така описаното в НП фактическо обвинение не
е доказано по изискуемия от закона несъмнен начин, нещо повече от доказателствата,
събрани в хода на съдебното производство се установява, че жалбоподателят не е
осъществил състава на нарушението, за което е бил санкциониран.Съдът намира, че в
случая, в хода на административно-наказателното производство, описаното в НП
фактическо обвинение не е доказано по несъмнен начин.Отразеното в акта, с който е
констатирано административното нарушение, няма обвързваща доказателствена сила, не се
счита за установено до доказване на противното и в тежест на административния орган е да
установи извършването на нарушението с всички допустими от закона доказателствени
средства - както в административното, така и в съдебното производство.
Въз основа на гореизложеното, съдът счита, че в тази му част наказателното
постановление е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да се отмени.
За нарушението по чл.100, ал.1, т.1, предл.второ от ЗДвП
Безспорно, както вече бе посочено по-горе, съгласно разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1,
предл.второ от ЗДвП водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи контролния
талон към СУМПС от съответната категория.По делото не се спори, че при извършената му
проверка от страна на контролните органи жалб.Б. не носел и не могъл да представи
контролен талон към СУМПС, каквото задължение е имал.След съставянето на АУАН и
издаване на НП обаче, е настъпила законодателна промяна както в разпоредбата на чл.100,
ал.1, т.1 от ЗДвП, така и в разпоредбата на санкционната норма на чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП,
с която това задължение за водачите на МПС и санкционирането му при неизпълнение е
било отпаднало.Разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, след законодателната й промяна с
ДВ бр.67 от 04.08.2023 г., гласи следното: „Водачът на моторно превозно средство е длъжен
да носи: свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната
категория“.Текстът на чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП, след законодателното изменение гласи
следното: „Наказва се с глоба 10 лв. водач, който: не носи определените документи -
свидетелство за управление и свидетелство за регистрация на управляваното моторно
превозно средство“.Тоест в случая е настъпила законодателна промяна, която е
декриминализирала нарушението, за което е санкциониран жалб.Б., поради което същият не
следва да носи административно-наказателна отговорност.Съгласно разпоредбата на чл.3,
ал.2 от ЗАНН: „Ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни
нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя“.
При така изложеното, съдът намира, че в тази му част наказателното постановление
също следва да се отмени, поради настъпила законодателна промяна, явяваща се по-
5
благоприятна за жалб.Б..
От страна на процесуалния представител на жалбоподателя към съда се отправя
искане в полза на доверителят му да бъдат присъдени направените по делото разноски.По
делото е приложен договор за правна защита и съдействие, от който се установява, че е
заплатено договорно възнаграждение в размер на 500.00 лева.С оглед изхода на делото, в
полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в размер на 500.00 лева.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 35-0001961 от 19.06.2023 г. на Директора на
РД „АА” гр.Плевен, с което на Р. Л. Б. от гр.Севлиево, ул.„***” № 47, ЕГН **********, за
извършено нарушение по чл.24, ал.1 от ЗАвтП и на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвт.П е
наложено административно наказание глоба в полза на държавата в размер от 2000.00 /две
хиляди/ лева, а за извършено нарушение по чл.100, ал.1, т.1, предл.второ от ЗДвП и на
основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в полза на
държавата в размер от 10.00 /десет/ лева, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр.Плевен, да
заплати на Р. Л. Б. от гр.Севлиево, ул.„***” № 47, ЕГН **********, сумата от 500.00
/петстотин/ лв., съставляваща направени по настоящото дело разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Габрово
в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
6