М
О Т И В И
към присъда № 44/22.08.2018 г. по н.о.х.д. № 971
по описа на Добричкия районен съд за 2018 г.
На 15.08.2018 г. Районна прокуратура – Добрич е
внесла за разглеждане в Добричкия районен съд обвинителен акт по бързо
производство № 785/2018 г. по описа на Първо РУ на МВР – гр. Добрич, по който на същата дата е било образувано
производство пред първа инстанция срещу М.Й.В. ***, ЕГН **********, за
извършено от него престъпление от общ характер, наказуемо по чл. 343б, ал. 1 от НК.
В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че М.Й.В.,***, управлявал моторно превозно средство – мотопед марка
„Кингки” с рег. № *** с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда –
1.23 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо
средство „Алкотест Дрeгер 7510” с инв. № АRDN 0078.
В съдебно заседание
представителят на Районна прокуратура – Добрич поддържа повдигнатото обвинение
и предлага подсъдимият да бъде признат за виновен в извършването на вмененото
му престъпление, за което да му бъде наложено наказание лишаване от свобода за
срок от пет месеца, изпълнението на което да бъде отложено за срок от три
години. На основание чл. 343г във вр. с чл. 343б, ал.
1 във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК се пледира за налагане на наказание
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от една година,
като при изпълнение на същото се приспадне времето през което подсъдимият е бил
лишен от това право по административен ред. Пледира се на основание чл.
55, ал. 3 от НК, съдът да не налага по-лекото наказание глоба, което законът
предвижда наред с наказанието лишаване от свобода.
В хода на съдебното
следствие подсъдимият М.В. дава обяснения, като не отрича, че е управлявал
моторно превозно средство след употреба на алкохол.
По пренията подсъдимият В. заявява, че се признава
за виновен, изразявайки съгласие със заявеното от прокурора по пренията.
В последната си дума подсъдимият
изразява съжаление за стореното.
След преценка на
събраните в хода на съдебното дирене относими, допустими и възможни
доказателства, съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
На 08.08.2018 г. служителите на
Първо РУ на МВР-Добрич - св. И.А.М. и св. Н.С.С. били назначени в наряд на
територията, обслужвана от Първо РУ на МВР - Добрич. Около 17:50 часа те
изпълнявали служебните си задължения, патрулирайки със служебния автомобил по
ул. „Агликина поляна”, когато спрели за проверка преминаващ покрай тях мотопед марка „Кингки” с рег. № ***. При проверката
полицейските служители установили, че автомобилът се управлява от подсъдимия М.Й.В.,
като усетили мирис на алкохол, поради което поискали съдействие от
дежурен служител в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Добрич. В сградата на
сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Добрич св. Б.Р.А. – мл. автоконтрольор в
сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Добрич, изпробвал подсъдимия В. за
употреба на алкохол с техническо средство “Алкотест Дрегер 7510” с инвентарен №
АRDN 0078, цифровата индикация на
който отчела 1.23 на хиляда алкохол в кръвта чрез издишания от водача въздух.
На подсъдимия бил издаден талон за изследване № 0003296 от 08.08.2018 г., като
същият приел показанията на техническото средство, възползвайки се от правото
си да не даде кръв за химическо изследване. На подс. В. бил съставен акт за
установяване на административно нарушение серия Д, № 0700508 от 08.08.2018 г.,
с който свидетелството му за управление на моторно превозно средство било
иззето.
Изложените обстоятелства се
подкрепят от всички събрани по делото доказателства. Гласните такива, включващи
обясненията на подсъдимия и показанията на разпитаните в хода на съдебното
дирене свидетели И.А.М., Н.С.С. и Б.Р.А. са еднопосочни, логично подредени и
безпротиворечиви. Гласните доказателства са безпротиворечиви и кореспондират с
приложените по делото доказателства, приобщени по приключване на съдебното
дирене и на осн. чл. 283 от НПК към доказателствения материал по делото: АУАН серия Д, №
0700508 от 08.08.2018 г.;
Талон за изследване № 0003296 от 08.08.2018 г.; Справка за нарушител/водач; Справка за
съдимост № 1878/09.08.2018 г.; Справка от Унифицираната информационна система
на Прокуратурата на Република България; Характеристични данни за лицето; Декларация
за семейно и материално положение и имотно състояние; Протокол на
средствата за измерване, преминали последваща проверка в мястото на постоянно
обзавеждане – анализатори на алкохол с рег. № 3286р-19471/30.04.2018 г. и Справка от Унифицираната
информационна система на Прокуратурата на Република България, които
преценени от съда, както поотделно, така и в своята съвкупност са
безпротиворечиви и взаимнодопълващи се.
С оглед установената фактическа обстановка от ПРАВНА СТРАНА, съдът намира следното:
Подсъдимият М.Й.В. от обективна и субективна страна
е осъществил състава, предвиден и наказуем по чл. 343б, ал. 1 от НК, тъй като на 08.08.2018 г. в гр. Добрич, по ул. „Агликина поляна”,
управлявал моторно превозно средство – мотопед марка „Кингки” с рег. № *** с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда – 1.23 на хиляда, установено
по надлежния ред с техническо
средство „Алкотест Дрeгер 7510” с инв. № АRDN 0078.
Съдът намира за безспорно установени всички елементи
на възведения престъпен състав. Престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК е
двуактно престъпление и обхваща две отделни прояви – привеждане на организма на
водача в състояние на концентрация на алкохол в кръвта, по-голяма от 1.2 на
хиляда и управляване на моторно превозно средство, които отделно не са
престъпления, обаче свързани в едно съставляват престъпление по чл. 343б, ал. 1
от НК. Обективираните в АУАН серия Д, № 0700508 от 08.08.2018 г. данни, сочат по
безспорен начин времето и мястото на извършване на процесното деяние. Гласните
доказателства, включващи обясненията на подсъдимия В. и показанията на разпитаните
в хода на съдебното следствие свидетели И.А.М., Н.С.С. и Б.Р.А. са безусловни,
че именно подсъдимият е управлявал посоченото моторно превозно средство.
Както вече бе посочено, на подсъдимия е бил издаден
талон за изследване № 0003296 от 08.08.2018 г., като същият е приел показанията
на техническото средство, възползвайки се от правото си да не даде кръв за
химическо изследване. При това положение и с оглед отказа на В. да даде кръв за
химическо изследване, от правно значение са единствено показанията на
техническото средство, относно отчетената концентрацията на алкохол. В
настоящия случай е приложима разпоредбата на чл. 6 от Наредба № 30 от
27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо
вещество от водачите на моторни превозни средства съгласно която, в случай на
отказ да получи талон за медицинско изследване, неявяване в определеното
лечебно заведение или при отказ да даде кръв за изследване, употребата на
алкохол и/или друго упойващо вещество от водача се установява въз основа на
показанията на техническото средство. Следва да се посочи в настоящия случай,
че техническото средство е било преминало метрологична проверка на 24.04.2018
г., като същата е със срок на валидност 6 месеца, т.е. до 24.10.2018 г.
/заверено копие от протокола за извършена последваща проверка – л. 17 от досъдебното
производство/.
Ето защо съдът намира в настоящия случай,
че надлежният ред за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта в релевантното
количество от над 1.2 на хиляда – 1.23 на хиляда, достатъчно за съставомерност по текста на чл. 343б, ал. 1 от НК е спазен, съобразно
разпоредбите на Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване
употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни
превозни средства.
От субективна страна,
съдът намира, че деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл –
подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
общественоопасните последици и е искал настъпването им.
Причина за извършване на
деянието е незачитането на правилата за движение по пътищата, както и
установения в страната правов ред.
За да определи
наказанието на подсъдимия М.Й.В., съдът взе предвид степента на обществена
опасност на конкретно извършеното от него деяние и данните за личността му и
констатира следните обстоятелства, от значение за отговорността му:
М.Й.В. е
роден на *** ***, живущ ***, българин, български гражданин, със средно
образование, месторабота – „*” ООД – гр. Добрич, длъжност – *, неженен, неосъждан,
ЕГН **********.
Като
смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът намира чистото съдебно минало на
подсъдимия, липсата на образувани други наказателни производства, добрите му
характеристични данни по местоживеене, наличието на само едно нарушение на
правилата за движение по пътищата, за които е бил санкциониран по
административен ред, както и проявеното критично отношение към извършеното.
Като смекчаващо отговорността
обстоятелство следва да се отчете и невисоката концентрация на алкохол в кръвта
на подсъдимия, която е малко над релевантното количество от 1.2 на хиляда, а именно – 1.23 на хиляда.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство, съдът прецени факта, че е
осъществено деяние – управление на моторно превозно средство след употреба на
алкохол, придобило през последните години изключително широко разпространение в
обществото ни.
Изложените
обстоятелства съдът прецени спрямо тежестта на инкриминираното деяние и
установи следното: Няма спор, че извършеното от В. престъпление не е „тежко” по
смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, но съдът намира, че същото се отличава с висока
степен на обществена опасност на деянието. Фразата „висока степен на обществена
опасност на деянието” е твърде слаба, когато става въпрос за честотата на
извършените транспортни престъпления, за броя на убитите при тях, осакатените
завинаги, получили временни – по-тежки или по-леки травми хора. Жертви на тези
престъпления, макар и косвено, винаги са и близките на пострадалите и за това
транспортните престъпления най-общо казано имат крайно негативна обществена
оценка. Особено укорими са престъпленията, при които деецът съзнателно поема
управлението на моторно превозно средство след като е употребил алкохол,
пренебрегвайки неблагоприятните последици от алкохолното опиване при
осъществяване на една дейност с безспорно голям риск за водача, пътуващите с
него и всички останали участници в движението–водачи, пътници и пешеходци.
Иначе казано –
подсъдимият е осъществил деяние с висока степен на обществена опасност.
Относно вида и размера на наказанието:
Процесът на определяне на наказанието и неговия
размер не е механичен, а творчески процес. Наказанието в наказателния процес
следва да отговаря на основните принципи /с оглед правната теория/, както и на
целите на наказанието по чл. 36 и чл. 54 от НК. В този контекст, следва да се
съобразят принципите на законосъобразност, индивидуализация, както и хуманност
и целесъобразност. Тези принципи се прилагат в тяхното съчетание и взаимна
връзка, пречупени през конкретиката вече на целите на наказанието.
Предвидените наказания за извършеното от подсъдимия М.В.
деяние са лишаване от свобода от една до три години и глоба от двеста до хиляда
лева.
В случая, предвид наличието на
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, обуславящи несъразмерна тежест
дори и на най-лекото предвидено в закона наказание лишаване от свобода, както и
личността на дееца и особеностите на конкретното деяние, съдът намира, че
наказанието лишаване от свобода следва да бъде индивидуализирано с оглед
разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, поради което определи наказание
лишаване от свобода в размер на пет месеца.
От правната теория е известно, че
обществената опасност на дееца, на първо място се проявява в самото деяние, но
и съществува отделно като личностова характеристика на дееца, което също влиза
в предмета на доказване в наказателния процес – личен статус, семейно
положение, обстоятелства, при които е извършено деянието и не на последно място
– съдебното минало.
Така определеното наказание съдът намира, че съответства
на тежестта на самото престъпно деяние, характеризиращо се с висока степен на
обществена опасност, както и с ниската степен на обществена опасност на дееца.
Безспорно е, че решаващият критерий за отлагане
изтърпяването на наказанието се обуславя не от начина на осъществяване на
престъпния състав, от наличието на едни или други квалифициращи деянието
обстоятелства, а от това дали се явява обществено оправдано и целесъобразно за
поправянето на подсъдимия, той действително да изтърпи наложеното му наказание.
Или при отлагането на изпълнението на наложеното наказание, съдът трябва да се
съобрази както с личните качества на подсъдимия, така и с конкретната
обществена опасност на престъплението и най-вече с това, дали с отлагането ще
се постигнат целите на чл. 36 от НК.
Съдът в настоящия случай счита, че за поправянето и
превъзпитанието на подсъдимия не се налага ефективно изтърпяване на така
определеното по вид и размер наказание, поради което и с оглед размера на
наложеното наказание – пет месеца лишаване от свобода, както и с оглед
обстоятелството, че подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, съдът е отложил
изпълнението на така наложеното наказание с минималния, предвиден от законодателя
изпитателен срок от три години.
Действително, разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК
поставя на първо място целта за индивидуалната превенция. Но това не означава,
че общоопревантивния ефект на наказанието може да се пренебрегне. Напротив, законът
задължава съда да съобрази всички цели на наказанието, в т.ч. и общата
превенция. Като се вземе предвид, че общата превенция поначало има определящо
значение за наказанието, очевидно е, че тя не може да се игнорира при решаване
на въпроса за условното осъждане. В настоящия случай, съдът намира, че за да се
въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото,
не е наложително подсъдимият В. да изтърпи ефективно наказанието лишаване от
свобода за срок от пет месеца.
В нормата на чл. 343б, ал. 1 от НК съобразно
редакцията, действала към момента на извършване на престъплението /Изм. – ДВ,
бр. 74 от 2015 г. в сила от 30.09.2015 г./, законодателят е предвидил кумулативно
наред с наказанието лишаване от свобода, и наказание глоба.
В настоящия случай с оглед
обстоятелството, че подсъдимият М.В. не е бил наказван по административен ред
за управление на моторно превозно средство след употреба на алкохол /видно от
справка за нарушител/, както и наличието на само едно нарушение на правилата за
движение по пътищата, за които е бил санкциониран по административен съд, съдът
счита, че персоналната превенция на наказателната репресия би могла да бъде
постигната без налагане на наказанието глоба, т.е. разпоредбата на чл. 55, ал.
3 от НК следва да намери приложение.
Отчитайки това обстоятелство,
както и наличието на многобройни смекчаващи обстоятелства, съдът на основание
чл. 343б, ал. 1 във вр. с чл. 55, ал. 3 във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, не
наложи по-лекото наказание глоба, което законът предвижда наред с наказанието
лишаване от свобода.
При
съобразяване разпоредбата на чл. 343г във вр. чл. 343б, ал. 1 във вр. с чл. 37,
ал. 1, т. 7 от НК съдът намира, че подс. М.Й.В. следва да бъде осъден на
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за определен срок, в
рамките на предвидения от закона. По отношение на този срок и при преценяване
на всички доказателства по делото, имащи значение за тази преценка /невисоката
концентрация на алкохол в кръвта, наличието на само едно нарушение на правилата
за движение по пътищата, за които е бил санкциониран по административен ред,
както и с оглед на останалите благоприятни за личността на подсъдимия
обстоятелства/, съдът намира, че същият този срок следва да се определи над минималния
размер и под средния, а именно – една година.
Този срок съдът намира за
съобразен и с материалния закон – чл. 49, ал. 2 от НК. Съгласното визирана
норма и обвързващата императивна съдебна практика – ПП 1/1983 г. и ТР 61/1980
г. ОСНК, и двете на ВС на Република България, размерът на наказанието лишаването
от права не може да бъде по-малък от този на наложеното заедно с него наказание
лишаване от свобода.
На основание чл. 59, ал. 4 от НК при изпълнение на
това наказание, съдът приспадна времето, през което подсъдимият В. е бил лишен
по административен ред от възможността да упражнява това право, считано от 08.08.2018
г.
Съдът намира, че така определените наказания ще
изиграят своята роля за постигане целите по чл. 36 от НК, както по отношение на
подсъдимия, така и по отношение на останалите членове на обществото. С
налагането им, подсъдимият ще има възможност да преосмисли постъпката си, да се
поправи и да съобрази за в бъдеще поведението си със законоустановените порядки
в обществото.
Така мотивиран,
съдът постанови присъдата си!
Районен
съдия:
/Данчо
Димитров/