мотиви към присъда
№ 93 от
03.05.2017г. по
н.о.х.д. № 3915/ 2016г. по описа на Районен съд
–гр.Бургас
Производството по делото е
образувано по повод обвинителния акт на Районна прокуратура–гр.Бургас, съдържащ
обвинение за престъпление по чл.343в, ал.2 от НК срещу М.С.А. с ЕГН **********.
В съдебно
заседание представителят на Районна прокуратура-Бургас поддържа обвинението.
Счита за безспорно установено, че от обективна и субективна страна подсъдимият
е осъществил състава на престъплението по чл.343в, ал.2 от НК, като релевира
подробни съображения в подкрепа на обвинителната теза.
Подсъдимият не
се признава за виновен. Дава обяснения в хода на съдебното следствие.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното :
На 17.12.2015г. около обяд подсъдимият М.А.,
свидетелите Д.А. и Н.К. ***. За целта тръгнали от гр.Поморие с лек автомобил „Опел
Вектра” peг.№ *****,
собственост на подсъдимия М.А., управляван от свидетеля А..***
посетили бензиностанция „Лукойл-504”, находяща се до кръговото кръстовище на
изхода на гр.Бургас, до магазин „Метро”. Пристигайки на бензиностанцията,
свидетелят Д.А. позиционирал автомобила в близост до една от колонките с газ и помолил
свидетеля П.В., който работел там, да зареди за 5 лева, като не изгасил
двигателя. Подсъдимият Миетко А. и свидетелите Д.А. и Н.К. излезли от
автомобила, като последните двама се отправили към задната част на
бензиностанцията, а подсъдимият, след като приключило зареждането с газ се
качил обратно в автомобила
и го преместил от колонката до заведението за бързо хранене, находящо се в
сградата на бензиностанцията. В този момент свидетелите В. И. и Т.А. -
служители при Пето РУ – Бургас видели как подсъдимият придвижил автомобила от
колонката за зареждане до сградата на бензиностанцията, след което слязъл от
него, като оставил двигателя в работен режим. Свидетелите В. И. и Т.А. видели,
че подсъдимият се отправил към задната част на бензиностанцията, когато забелязали,
че предно ляво, задно ляво и задно панорамно стъкла на автомобила са счупени.
Тогава свидетелите решили да извършат проверка на водача. Легитимирали му се и
поискали документи за самоличност на подсъдимия и документи за автомобила. Подсъдимият
М.А. представил лична карта. Така свидетелите установили самоличността на
водача - подсъдимия М.С.А.. При проверката последният не представил
свидетелство за управление на моторно превозно средство, като разяснил, че
същото му е иззето от служба „Пътна полиция”. При направената справка, свидетелите
В. И. и Т.А. установили, че по отношение на подсъдимия М.А. има влязло в сила
наказателно постановление № 15-8182-000009/19.05.2015г., издадено от началник група
„Престъпления по пътищата” към ОД МВР -Ямбол за нарушение по чл.177, ал.1, т.2,
вр. чл.150 от ЗДвП. Посоченото наказателно постановление е било връчено на
подсъдимия на 10.09.2015г. и е влязло в сила на 18.09.2015г.. Наред с това подсъдимия
А. е бил наказан по административен ред с още едно наказателно постановление №
15-0320-000155/19.05.2015г., издадено от началник група към ОД МВР - РУ Поморие
за нарушение по чл.177, ал.1, т.2 вр. чл.150 от ЗДвП, което му е било връчено на
08.06.2015г., влязло в сила на 16.06.2015г..
На подсъдимия М.А. бил съставен
акт за установяване на административно нарушение серия Г № 169659/ 17.12.2015г.
за нарушение на чл.150, от ЗДвП.
Поради това, че подсъдимият М.А.
и свидетелят Д.А. били неправоспособни водачи, лекият автомобил „Опел
Вектра” peг.№ ***** бил
репатриран до Районното управление.
Изложената фактическа обстановка безспорно се
установява от събраните в хода на наказателното производство доказателства, в
т.ч. показанията на свидетелите В. И., Т.А., П.В., Д.А. и Н.К., справка за
нарушител/водач, наказателно
постановление № 15-8182-000009/19.05.2015г., издадено от началника на група
„Престъпления по пътищата” към ОД МВР –Ямбол, наказателно постановление №
15-0320-000155/19.05.2015г., издадено от началника на група към ОД МВР - РУ
Поморие, акт за установяване на административно нарушение серия Г № 169659/ 17.12.2015г.,
справка съдимост и останалите материали по делото.
Показанията на
свидетелите В. И., Т.А., П.В., Д. са непротиворечиви и последователни, поради
което съдът ги кредитира изцяло. Свидетелят В. И. сочи, че на 17.12.2015г. с
колегата си Т.А. при пристигането си на бензиностанция „Лукойл-504”, на изхода
на гр.Бургас, посока гр.София забелязали, как лек автомобил „Опел Вектра” със
счупено предно ляво, задно ляво и задно панорамно стъкла се придвижвал с
включен двигател от колонката за зареждане до сградата на бензиностанцията, в
посока към изхода, когато са решили да извършат проверка на водача. При
проверката се оказало, че водач на автомобила е подсъдимият М.А..
Изложените фактически обстоятелства кореспондират напълно с показанията на
свидетеля Т.А.. Посочените свидетели са очевидци и са възприели лично как
подсъдимият А. управлява процесния автомобил, като през цялото време са имали
пряк визуален контакт към него.
Казаното от свидетелите
В. И. и Т.А. се потвърждава и от свидетеля П.В., работник на бензиностанция
„Лукойл-504”, също пряк свидетел очевидец на описаните обстоятелства. Свидетелят
сочи, че след като заредил процесния автомобил „Опел Вектра”, видял как той потегля,
управляван от едър мъж от ромски произход, без други лица в него. В.
потвърждава, че още преди да започне зареждането с газ, в автомобила останал
само мъжа, който го придвижил до заведението за бързо хранене, като другите
лица отишли някъде другаде. Според свидетеля П.В. полицейските служители
веднага отишли при водача, след като той преместил автомобила до заведението за
бързо хранене, като в този момент той вече бил извън автомобила.
Показанията на
свидетеля Д.А. кореспондират отчасти с казаното от свидетелите В. И., Т.А., П.В..
Същият сочи, че сам е управлявал автомобила от гр.Поморие до бензиностанцията
на „Лукойл-504” в гр.Бургас. Като спрял автомобила на колонката отишъл за
цигари, като казал на подсъдимия след като зареди, да премести колата, за да не
пречи на другите автомобили. Свидетелят не е възприел по какъв начин подсъдимият
е преместил автомобила до сградата на бензиностанцията, но заявява, че той впоследствие
му потвърдил, че го бил освободил от скорост и бутал до мястото.
От разпита на
свидетеля Н.К. е очевиден стремежът му да разграничи подсъдимия
от престъплението, за което е обвинен.
Категорично твърди, че подсъдимият не е бутал колата в района на
бензиностанцията, като сочи, че същият „не е пипал” процесния автомобил „Опел Вектра” peг.№ *****. Според него действително
свидетелят Д.А. казал на подсъдимия да бутне колата, но той отказал, защото
видял полицаите. Показанията на този свидетел не бяха кредитирани от съда, както
поради тяхното вътрешно противоречие, така и противоречието им с показанията на
свидетелите В. И., Т.А., П.В. и Д.А..
Свидетелят заявява, че когато двамата с А. видели полицейските служители решили
да се скрият от тях зад бензиностанцията, като това продължило около 10-15
минути. За това време свидетелят Н.К. не би могъл да възприеме с такава
конкретика случващото се, тъй като не е имал обектива възможност за това,
намирайки се на различно място. Същият
не е имал възприятия, както за движението на автомобила, така и за извършената
проверка от страна на полицейските служители.
Според съда от цялата доказателствена съвкупност,
в т.ч. показанията на свидетелите В. И., Т.А., П.В., Д.А., и писмените доказателства
- справка за нарушител/водач, наказателно
постановление № 15-8182-000009/19.05.2015г., издадено от началника на група
„Престъпления по пътищата” към ОД МВР –Ямбол, наказателно постановление №
15-0320-000155/19.05.2015г., издадено от началника на група към ОД МВР - РУ
Поморие, акт за установяване на административно нарушение серия Г № 169659/ 17.12.2015г.
в своята последователност водят до единствен, недвусмислен и категоричен извод,
че подсъдимият М.А. е осъществил от обективна страна състава на
престъплението по чл.343в, ал.2 от НК, като на 17.12.2015г. в едногодишния срок от наказването му по
административен ред за извършване на такова деяние с наказателно постановление
№ 15-8182-000009/19.05.2015г., издадено от началник група „Престъпления по
пътищата” в ОД МВР-Ямбол, връчено лично на 10.09.2015г. и влязло в сила на
18.09.2015г. и наказателно постановление № 15-0320-000155/19.05.2015г.,
издадено от началник група РУ Поморие при ОД на МВР - Бургас, връчено лично на
08.06.2015г. и влязло в сила на 16.09.2015г., и двете за управление на моторно
превозно средство, без съответно свидетелство за управление, извършил такова
деяние е управлявал в гр.Бургас, в района на бензиностанция „Лукойл” на изхода
за гр.София, моторно превозно средство лек автомобил „Опел Вектра”, рег.№ ***,
без съответно свидетелство за управление на моторно превозно средство.
От обективна страна състава на чл.343в, ал.2 от НК
изисква от обективна страна деецът в едногодишен срок от наказването му по
административен ред за управление на моторно средство без съответно свидетелство да извърши такова
деяние, а именно да управлява моторно превозно средство отново без съответното
свидетелство за управление. Авторството на подсъдимия е доказано по безспорен начин.
Той е възприет непосредствено от тримата свидетели–очевидци В. И., Т.А.
и П.В.. Последният не може да потвърди с категоричност, че подсъдимият М.А. е
лицето управлявало автомобила, но направеното описание, напълно съответства с
неговия външен вид. Подсъдимият е бил наблюдаван от малко
разстояние през светлата част на денонощието, като визуално нито един от
свидетелите не го е губил от поглед. Свидетелите са категорични и по отношение
на обстоятелството, че е бил сам в автомобила, както и че именно той е човекът
слязъл от автомобила, от когото са поискани документи за проверка.
Деянието е извършено от подсъдимия на
17.12.2015г., в едногодишния срок от наказването му по административен ред за
управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за
управление. По отношение
на подсъдимия А. има влязло в сила наказателно постановление №
15-8182-000009/19.05.2015г., издадено от началника на група „Престъпления по
пътищата” към ОД МВР -Ямбол за нарушение по чл.177, ал.1, т.2, вр. чл.150 от ЗДвП. Посоченото наказателно постановление е било връчено на подсъдимия на 10.09.2015г.
и е влязло в сила на 18.09.2015г.. Наред с това подсъдимия А. е бил наказан по
административен ред с още едно наказателно постановление № 15-0320-000155/19.05.2015г.,
издадено от началника на група към ОД МВР - РУ Поморие за нарушение по чл.177,
ал.1, т.2 вр. чл.150 от ЗДвП, което му е било връчено на 08.06.2015г., влязло в
сила на 16.06.2015г..
От субективна страна подсъдимият
М.А. е извършил деянието при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11,
ал.2 от НК, тъй като е разбирал свойството и значението на извършеното
и е могъл да ръководи постъпките си, следователно е съзнавал общественоопасния
характер на поведението си и е предвиждал, че от него ще настъпят
общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване. А. е имал съзнанието, че
управлява моторно превозно средство без да притежава съответната
правоспособност, извод за което се прави от поведението му, дало основание да
бъде многократно санкциониран по административен ред за управление без
съответно свидетелство, видно от приложената справка за нарушител, както и от факта,
че е бил осъден за същото престъпление, видно от приложената справка съдимост.
При индивидуализацията на наказанието за престъплението
по чл.343в, ал.2 от НК съдът отчете, като отегчаващи вината обстоятелства
наличието на множество предходни осъждания на подсъдимия, включително и за
престъпления по чл.343в, ал.2 от НК. Подсъдимият е осъждан общо десет пъти за
извършени престъпления от общ характер, като особено впечатление прави това, че
пет от тях са също за престъпления по чл.343в ал.2 от НК. От приложената
справка за нарушител водач се установява, че подсъдимият има общо осемдесет
влезли в сила наказателни постановления за нарушения по ЗДвП и КЗ, като
седемдесет и три от тях са за извършени нарушения по ЗДвП. В допълнение следва да се отчете факта, че само
по едно от посочените постановления наложените му глоби са били заплатени. Преценката
и хронологията на тези данни води до извод, че М.А. трайно не зачита закона и
пренебрегва правилата за движение по пътищата, което е превърнал в свой
утвърден модел на поведение. Съдебната му биография е показателна за това, че
наложените наказания по никакъв начин не са постигнали целите по чл.36 от НК и
не са имали никакъв възпиращ ефект. Като смекчаващо вината обстоятелство в
конкретния случай съдът отчете невисоката степен на обществена опасност на
деянието от обичайните престъпления по този състав. Няма спор, че подсъдимият е
осъществил управление на моторно превозно средство, но това е за няколко метра
разстояние - от колонката за зареждане до сградата на бензиностанцията. Предвид
изложените съображения съдът намери, че по отношение на подсъдимия М.А.
адекватни по вид и параметри наказания се явяват лишаване от свобода под
средния размер, а именно от една година и четири месеца, както и кумулативно
предвиденото наказание глоба в размер на 700 лева. Съдът на основание чл.57,
ал.1, т.3 от ЗИНЗС определи така наложеното наказание лишаване от свобода за
срок от една година и четери месеца да се изтърпи от подсъдимия А. при
първоначален общ режим.
Съдът намери, че така наложените наказания са
в съответствие с целите по чл.36 от НК, тъй като ще окажат превъзпитаващо и
възпиращо въздействие по отношение на подсъдимия.
На основание
чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати сумата от 5 лева държавна
такса за издаване на изпълнителен лист.
Мотивиран от
гореизложените съображения съдът постанови присъдата си.
Председател
:
Вярно с
оригинала: Г.Ст.