РЕШЕНИЕ
№ 4315
гр. София, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:И. М.
при участието на секретаря М. М.
като разгледа докладваното от И. М. Административно наказателно дело №
20221110211182 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 от ЗАНН.
Софийски районен съд е сезиран с жалба от М. Й. Й., с ЕГН:
********** с адрес: ............................. срещу Електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система Серия К № 6105145 на СДВР, с който било установено,
че на 09.08.2022г. в 13:24ч. в гр.София, жалбоподателката управлявала МПС
лек автомобил .................с рег. №.................... по бул.,,История
Славянобългарска“ до номер 4 с посока на движение от ул.,,Каменоделска“
към надлез Надежда със скорост от 74 км/ч. при максимално разрешена
скорост в населено място от 50 км/ч. Същата била установена посредством
техническо средство ATCC ARH САМ S 1. Деянието било извършено
повторно в едногодишния срок от влизане в сила на Електронен Фиш серия К
5214769, което съставлявало административно нарушение по чл.21, ал.1 от
ЗДвП.
В жалбата се съдържат оплаквания, че обжалваният електронен фиш е
незаконосъобразен и издаден при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. В заключение се иска от съда да постанови решение,
1
с което същият да бъде отменен.
В съдебно заседание жалбоподателят Мирела Й., редовно призована, се
явява лично. Същата поддържа жалбата и моли тя да бъде уважена.
Административно – наказващият орган - СДВР, редовно призован, не
изпраща представител. В писмено становище от упълномощен юрисконсулт
се оспорва жалбата като се иска от съда да остави същата без уважение.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните в хода на производството писмени
доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана в това
право страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като съобрази приобщените по делото писмени доказателства
намира за установено следното от фактическа страна:
На 09.08.2022г. в 13:24ч. в гр.София, жалбоподателката М. Й.
управлявала своя собствен лек автомобил ............. с рег. № ................. По бул.
,,История Славянобългарска“ до номер 4 с посока на движение от ул.
,,Каменоделска“ към надлез Надежда със скорост от 74 км/ч. при максимално
разрешена скорост в населено място от 50 км/ч. била заснета посредством
техническо средство ATCC ARH САМ S 1. Деянието било извършено
повторно в едногодишния срок от влизане в сила на Електронен Фиш серия К
5214769.
Горната фактическа обстановка се установи по категоричен и несъмнен
начин от приложените към делото писмени доказателства.
При така приетото за установено от фактическа страна съдът намери
депозираната жалба за основателна по следните съображения:
Предмет на преценка в настоящето производство е съответствието на
санкционният акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
С промените в ЗДвП / ДВ.бр.10 от 2011г./, законодателят е предвиди
възможността нарушенията по ЗДвП да се санкционират освен с наказателно
постановление, но и с ,,електронен фиш”, като по този начин се гарантира
бързина на процедурата по установяване и налагане на наказанията. Съгласно
чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с техническо
2
средство, в отсъствието на контролен талон и на нарушител, се издава
електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение.
Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е
нарушението да е установено и заснето с техническо средство мобилна
система за видеоконтрол на стационарен режим, т.е. да няма възможност за
човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне
субективния човешки фактор. Ето защо текстът по чл.189, ал.4 от ЗДвП
следва да се тълкува в следния смисъл – когато нарушението е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство, се издава електронен фиш,
като в процеса на неговото издаване, не участват двете страни, характерни за
първата фаза на административно – наказателното производство.
В случая нарушението е установено от система за видеоконтрол, при
която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от
пътна радарна система, технически годна да извърши заснемането, за което е
налице надлежно Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
17.09.5126 и Протокол за проверка на мобилна система за видеоконтрол № 67
– СГ – ИСИС/17.05.2022г.
Съдът намира, че процесната система за контрол отговаря на
изискванията на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето
нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при
установяване и заснемане на всяко конкретно нарушение. Техническото
устройство, с което е било заснето процесното нарушение, очевидно е част от
мобилната система, която е била технически изправна към момента на
извършеното деяние. Именно поради тази причина в електронния фиш липсва
посочване на конкретен издател и дата, тъй като операторът на системата за
видеоконтрол няма това качество. Ето защо възражението на
жалбоподателката относно принципната възможност, касаеща техническата
неизправност на средството за измерване на скоростта, се явява
неоснователно.
Видно от постъпилата справка за собственост на заснетото МПС е, че
собственик на лекия автомобил към момента на нарушението, е била именно
М. Й.. В жалбата си същата не отрича факта, че именно тя е била водач на
МПС – то към момента на неговото заснемане. Съдът не възприема
3
оплакването на жалбоподателя за липсата на яснота относно мястото на
извършване на нарушението. Същото е било посочено в максимално
предвидената точност, а именно в гр.София по бул.,,История
Славянобългарска“ до номер 4 с посока на движение. Освен това се явява
несъстоятелно и възражението за липса на обозначено с пътен знак по
отсечката, по която се е движел управлявания от жалбоподателката лек
автомобил. Видно от самия електронен фиш е, че същият е санкционирал
противоправно поведение за извършено нарушение в населено място, където
максимално допустимата скорост на движение е била въведена от самия
закон. Именно и това е била и правната норма, която е била нарушена.
Обозначението за което се съдържа оплакване е за друго, различно
административно нарушение, а именно по чл.21, ал.2 от ЗДвП.
При извършена служебна проверка съдът констатира, че
административно наказващият орган правилно е подвел дееца под
административна отговорност за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. В случая
е налице изискване за водач на МПС да не превишава скоростта, с която
управлява МПС, с регламентираните от закона стойности в км/ч. Налице е
очевидно превишаване на максимално допустимата скорост на движение в
населено място, регламентирана от закона на 50 км/ч. с 24 км/ч.
От обективна страна изпълнителното деяние е формално и се счита за
извършено чрез действие. Водачът на лекия автомобил е следвало при
избиране на скоростта, с която да се движи, да не превишава максимално
допустимата стойност на скорост на движение за съответния участък,
съобразявайки се с изискванията на закона.
Нарушението е било извършено ,,повторно" по смисъла на &6 т.33 от
Допълнителните разпоредби на ЗДвП, след като дееца е бил наказан с влязъл
в сила електронен фиш в едногодишния срок от влизане в сила на предходния
електронен фиш за същото нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Това
обстоятелство не е било оспорено и е надлежно отразено в обжалвания
електронен фиш. Видно от справката за картон на водач е, че електронен
фиш серия К 5214769 е бил заплатен и връчен на 25.01.2022г.
От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на
вина пряк умисъл. Жалбоподателката е правоспособен водач, като същата е
съзнавала, че се движи в населено място и отвъд ограничителните стойности
4
на максимално допустимата скорост, превишавайки същите със значителна
стойност.
При преценка на вида и размера на наказанието съдът съобрази, че
административно наказващият орган правилно е санкционирал водача на
заснетия лек автомобил като му е наложил наказание по чл.189, ал.4 във вр. с
чл.182, ал.4 от ЗДвП. Санкционната норма предвижда за повторно извършено
нарушение по ал.1 т. 1 – 5 наказанието за съответното нарушение глоба да
бъде в двоен размер. Независимо, че в електронния фиш не е посочена
препратката към чл.182, ал.1 т.3 от ЗДвП, която предвижда за превишаване на
максимално допустимата скорост от водач в населено място от 21 до 30 км/ч.
глоба 100 лева, размерът на окончателно наложеното наказание глоба 200
лева е бил правилно определен и съобразен с изискванията на закона.
Параметрите на административно обвинение са ясно посочени в електронния
фиш, и от тях става ясно, че деянието е извършено повторно и в населено
място. Налице е пропуск, който обаче не е от категорията да накърни правото
на защита на лицето да узнае основанието за своето санкциониране. Предвид
обстоятелството, че размерът на наказанието глоба е строго регламентиран в
закона, същият не подлежи на последваща редукция.
При разглеждане на делото от съда не са констатираха съществени
процесуални нарушения допуснати в хода на административно –
наказателното производство, които да обосноват отмяната на акта на
процесуално основание.
Поради тази причина съдът прие, че електронният фиш за реализиране
на административно – наказателна отговорност е бил издаден
законосъобразно, поради което същият и следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на делото жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати на СДВР сумата от 100.00 лева представляваща юрисконсултско
възнаграждение, а по сметка на СРС и сумата от 05.00 лева в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.2 т.5 във вр. с чл.58д т.4 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система
серия К № 6105145 на СДВР с който на М. Й. Й., с ЕГН: ********** с адрес:
.................е наложено наказание глоба 200 лева за административно
нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
НА ОСНОВАНИЕ чл.63д, ал.4 от ЗАНН ОСЪЖДА М. Й. Й., с ЕГН:
********** с адрес: ................... да заплати на СДВР сумата от 100.00 лева
представляваща юрисконсултско възнаграждение, а по сметка на СРС и
сумата от 05.00 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд – гр.София град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6