Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 22.08.2022г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти
състав, в публичното заседание на девети юни две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия Магделинова
гр.дело №8976/2020год. и за да се произнесе, взе предвид следното.
Предявен е иск с правно основание чл.49 от ЗЗД срещу П.на Р.Б.за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 30 000лева, настъпили в резултат от нарушение на правото на разглеждане и решаване
на дело в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи по НОХД№12746/2018г. на СРС, 106-ти състав.
Ищецът Г.Б.Д. излага в
исковата молба, че през лятото на 2005г. срещу него е образувано досъдебно
производство за извършено престъпление измама, въз основа на което е образувано
НОХД №12746/2018г. на СРС, приключило с осъдителна присъда през месец септември
2019г. Наказателното производство продължило повече от 14 години. Счита, че са налице
предпоставките за ангажиране отговорността на държавата за вредите, причинени
на ищеца от нарушение правото му за
разглеждане на делото в разумен срок съгласно чл.6 от ЕКЗПЧ . Излага, че
образуваното срещу него наказателно произовдство е продълило 14 години, въпреки
че не се е укривал от органите на
досъдебното производство и съда. В деня на обявяването му за общодържавно
издирване се е явил пред съответноте органи за даване на показания. Счита, че забавянето на делото е изцяло по
вина на разследващите органи и П., тъй като по него не са извършвани слжни
процесулно-следствени действия. Забавянето на досъдебното производство е довело до претърпяване на неимущесвени
вреди от ищеца.
Предвид гореизложеното ищецът предявява иск за заплащане на обезщетение от Държавата,
чрез П.на Република България, да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 30 000лева, ведно със законната лихва върху горепосочената сума
от датата на исковата молба до окончателното й плащане, както и направените по
делото разноски.
Ответникът П.на Р.Б.е представил
писмен отговор, в който е изразено
становище за неоснователност на иска.
Съдът, след като взе предвид становищата и доводите на страните, и
прецени събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа
страна следното:
От приетото и предстено в цялост,
НОХД №12746/2018г.
На СРС, 106-ти състав, в което се съдържа ДП №5220/2007г. на СДВР, се устновява
следното:
С постановление на прокурор
при СРП от 30.03.2007г. е образувано досъдебното производство срещу ищеца, поради наличие на законен
повед-съобщение от органите на предварителното производство за извършено
престъпление и достатъчно данни, съдържащи се в пр.пр.№ 64505/2006г, на СРП,
преписка №ЗМ1430/2007г. по описа на ОИМ на СДП.
Установява се, че с писмо на МВР от
13.03.2007г. е уведомена ИП-СД Полиция, че към момента Г.Д. е в затвора с
гр.Пловдив като обвинявем по чл.211 от НК
по дозн.№246/2006г. на РПУ Асеновград.
Във връзка с възложена проверка
на материлите по преписката на 02 сектор на ОИП–СДП е изготвена докладна
записка, в която са анализирани събраните доказателства, като са разпитани
две лица, които свидтелстват, че са се свързали с Д. чрез обява в Интернет от фирма „Олимпик“, видели се в кафе в
гр.София да говорят за получаване на визи за посещение на Великобритания с цел
туризъм, след което Д. поискал и получил от тях сумата от 4600лева общо.
Впоследствие станало ясно, че Д. не може да им извади визи, поради което си
поискали парите, от които са им върнати 1200лева, а останалите 3400 лева не са
върнати. След справки е установено, че Д. не е собственик на фирма „Олимпик“ ,
а на друга, както и че е търсен за снемане на обяснения, но не е намрен на
адреса, на който е регистриран. Уведомен
е , че трябва да се яви за снемане на обяснения, но се обаждал по телефона и
изтъквал различни причини, поради които не може да се яви. След справка е
установено, че Д. многократно е регистриран за извършени измами, свързани с уреждане на задгранични визи.
Докладната записка е приключила с мнение за образуване на досъдебно
произоводство.
Установява се, че по
ДП№5220/2007г. на 03.05.2007г. са разпитани като свидели пострадалите лица и са
съставени съответни протоколи. Изготвена е ССЕ, която е направила заключение за
размера на предоставените на Д. парични суми. С постановление от
15.11.2007г. на дознател е постановено изпращане делото на СРС с мнение
за спиране, тъй като са изтекли процесуалните срокове. Посочено е, че за
установяване на лицето са извършени справки
за Д., който на предишен етап е установен в затвора в гр.Пловдив и са изпратени писма справки. С постановление
от 03.01.2008г. на прокурор при СРП е възбновено спряното на 17.12.2007г. досъдебно производство и са
дадени конкретни указания към разследващите, свързани с установяване
местонахождението на обвиняемото лице, провеждане нови разпити на
пострадалите за установяване пред кого
са водени разговорите за уреждане визи
за Великобритания и дали паричните суми са дадени за уреждане на визи или по друг повод, както и за извършване на
други конкретно посочени процесулно-следствени действия, като е определен срок
от 60дни. Установява се, че на
07.07.2008г. са изпратени писма за предоставяне на данни относно
местонахождението на Д. и призовки за
призовване на 6 лица за свидетели. От писмо от 23.04.2008г. на СГП по ОИП-СДП е
видно, че е продължен срока за
разследване с четири месеца, считано от 06.04.2008г. В справка от
08.07.2008г. в АИС“БДС“ е
установен постоянен и настоящ адрес на
ищеца. Със справка от НДД от 11.12.2007г. е установено, че няма данни към
момента лицето да е в арестите в страната. Събрани са данни за пътуванията на Д. през ГКПП в периода от 01.01.1997г. до
16.07.2008г. С постановление на водещия
разследването от 08.09.2008г. прозводството е изпратено с мнение за спиране, но
с постановелние на прокурор при СРП е указано да се изпълнят указанията, дадени с
предходно постановление от 03.01.2008г.
и е определен срок от 20 дни за
това. В тази връзка са изпратени призовки на пострадалите за явяване за разпит
като свидетели, които са редовно връчени. Изпратената призовка до Д. на регистрирания
адрес не е редовно връчена. От сведение
на Снежана Димова, живуща на адреса под наем, към 31.10.2008г. Д. не живее на адреса и не го познават. На 20.10.2008г. Г.
Димиров е разпитан като свидетел, дал е
обяснения за срещата му с пострадалите, както и за причините, поради които не е
могъл да ги снабди с визи, изразил е готовност да върне предоставените му
суми. С постановление на водещия разследването
от 09.01.2009г. е изразено мнение за изпращане на делото на СРП за спиране, за
да се съгласува със СРП извършването на следващи ПСД. С постановление от 09.03.2009г. на СРП делото е спряно, след което е възобновено и е
даден двумесечен срок за разследване. В хода на същото е изпратена призовка на Д.,
изготвено е свидетелство за съдимост на същия, извършени се действия по установяване
местонахождението на пострадалите, по данни в писмо до СРП от 23.04.2009г. на
разследващ полицай, с което е поискано продължаване на срока за разследване
поради фактическа и правна сложност на делото с 4 месеца, считано от
11.05.2009г. С постановление от 24.02.2009г. на прокурор при СРП е възбновено
НП, като са дадени указания за изпълнение на предходни указания, дадени в
постановление от 25.09.2008г., след
което е указано да се докладва дознанието на наблюдаващия прокурор и да бъдат предявени материалите на
пострадлото лице. Установява се, че на 30.03.2009г. е изготвена справка за
съдимост на Д. , от която е видно, че е
осъждан многократно. Изготвен е на
04.06.2009г. протокол за вземане на образци за сравнително изследване. Направена
е справка за влизане и излизане от страната на пострадалите лица за периода 01.01.2008г.
до 08.07.2009г. Във връзка със запитване
до Посолството на Великобритания на
26.08.2009г. е изпратен отговор, че след проверка в базата данни не е установена за последните десет
години информация за пострадалите М. и С.,
поради което няма основание да се смята, че са приемани документи и са издавани
визи за тях. Извършено е разпознаване на лице, което е видно от албум от
12.06.2009г. Правени са проверки за адресна регистрация за местонахождението на
пострадалите, за призоваването им като свидетели.
Получена е информация за периодите, в които Д. е пребивавал в затвора ,
видно от писмо на МП от 11.09.2009г. С
писмо от 23.10.2009г. на водещия разследването до СГП е поискано продължване с четири месеца на
срока за разследване, който е удължен от Главния прокурор на РБ до 10.11.2009г., като е изтъкното, че не е
възможно приключването му в срок поради отсъствие на пострадалите лица.
Установява се, че на 27.10.2009г. е
разпитан като свиделе един от пострадалите Огнян М.. С постановление на водещия разследването от 08.12.2009г. е пискано ново спиране на
основание чл.244, ал.1, т.3 от НПК, тъй като
един от пострадалите се намира извън страната и не е разпитан,
което е необходимо за изясняване на обективната
истина и конкретизиране имотната вреда и възстановената щета на всеки един пострадал.
От постановление от 11.11.2010г. за възобновяване на наказателното производство
се установява, че същото е спряно с постановление от 28.01.2010г., след което е
възобновено и са дадени указания за установяване местонахождението на св. С.и
цялостно изпълнение на указанията, дадени с постановление от 25.09.2008г., в
срок до 11.11.2010г. Установява се, че този срок е удължаван за два месеца,
считано от 11.11.2010г. и с четири
месеца, считано от 11.01.2011г. От протокол за разпит на свидетел от
17.02.2011г. се устаноявяа, че е разпитан като свидтел Огнян М..
В следствено-каледарен план от
16.03.2011г., изготвен от разследващия полицай, са посочени
4 точки, свързани с разпит на втория пострадал, изготвяне на
постановление за привличане на обвиняем, привличане на обвиняем и изпращане на
делото с мнение за съд. В тази
връзка е изпратена призовка до Р.С.по
факс до ОП Сандански, в района на което е неговия адрес, на 23.03.201г., но лицето не е намерено на
установения адрес, като е снето обяснение от майката на С., която заявила, че се
намира в Англия, където живее и работи. С постановление от 29.03.2011г. на разследващ полицай е възложено извършване
на действия по разследване от полицай
при РУП-Сандански за установяване местонахождението на С.- дали се намира в
чужбина и установяване на адрес чужбина.
В тази връзка са разпитани като
свидетели в гр. Сандански
родителите на С.за установяване местонахождението
му, които са заявили, че от 2007г. работи в Англия и там живее със семейството
си, не знаят кога ще си идва и не са предоставили телефон или адрес, поради
честа смяна на квартирата.
На 27.04.2011г. е изпратена
призовка на Д. за явяването му като свидетел
на адреса, съобразно неговата адресна регистрация, като лицето не е
установено на адреса, а по данни на съседка същото не живее там от няколко
месеца. След което е направена справки за напускане на страната, във връзка с
която е предоставена информация на 03.05.2011г. от СДВР, както и дали изтърпява наказание лишаване от
свобода, за което е получен отрицателен отговор на 09.05.2011г. от МП.
Установено е, че лицето не се намира в арестите на територията на страната. С
постановление от 11.05.2012г. е
постановено да се установи местонахождението на лицето. С постановленеие от
28.05.2011г. е изразено мнение за ново
спиране на делото, във връзка с което са дадени указания на разследващия
полицай, между които такива, свързани с извършване на справки по отношение на Д.,
като след ненамирането му да се предприемат действия с негово участие за приключване на НП при
условията на чл.269, ал.3 от НПК, справки относно свидетеля С., назначаване на
нова допълнителна СОЕ , която да съобрази показанията дадени от св.М., в срок от два месеца, считано
от 11.05.2011г. С искане от 08.06.2011г. е поискано ново продължаване на срока,
считано от 11.05.2011г. с 2 месеца. С
искане от 20.06.2011г. е поискано продължаване срока на разследване с 4 месеца от 11.07.2011г.
На 17.06.2011г. е разпитан като
свидетел Д. . На 21.06.2011г. е назначена СОЕ в срок до 21.06.2011г. С постановление от
27.06.2011г. е допусната допълнителна задача към експертизата. С постановление
от 11.08.2011г. са възложени действия по разследването на полицай от
РУП Сандански по разпит на св.С.и изготвяне на фотоалбум за
разпознаване. От протокол за разпит на свидетел от 23.08.2011г. се установява, че е проведен разпит на свидетеля
Р.С.и е проведено разпознаване. На 12.09.2011г. е разпитан св.М. и е извършено
разпознаване. Направени са справки за установяване местонахождението на Г.Д.,
който не е намерен на адреса по регистрация. Обявен е за издирване с бюл.
327/24.11.11г. на СДВР и телеграма №27903/14.06.2010г. на ГД „КП“. На
24.11.2011г. е изготвено постановление за допускане на правна помощ, назначен е адвокат от САК за осъществяване на
такава и е изготвен протокол за разпит
на обвиняем по реда на чл.269,
ал.3 от НПК, като е проведен разпит на Д., чрез назначения му служебен
защитник, който заявява, че не знае къде се намира Д. , че се е запознал с
предявеното разследване. На 24.11.2011г.
е изготвен протокол за предявяване на разследване, от който се
установява, че същото е предявено чрез адв. Т.и ДП №5220/2007г. на СДВР е
изпратено с мнение за предаване обвиняемия на съд. С постановление от
07.05.2012г. са дадени указания за извършване на допълнителни процесулно-следствени
действия по указания на съда, дадени с разпореждане от 09.02.2012г. по НОХД №
23141/2011г. на СРС, 106-ти състав. В изпълнение на указанията са направени
справки за установяване местонахождението на Д.. След извършване на посочените
в постановлението действия не е установено местонахождението на лицето, поради
което на 04.07.2012г. е направено ново
предявяване чрез адв.Т.и на същата дата делото е изпратено с мнение за предаване на обвиняемия на съд. С
постановение от 20.06.2017г. са дадени
укзания на разследващите за предявяване
лично на Д. на постановление за привличане, тъй като с определение от
31.05.2017г. по НОХД 23141/2011г. на
СРС, делото е прекратено и върнато с такива указания. На 25.11.2017г
разследването е предявено лично на обвиняемия Д. и неговия служебен защитник.
Установява се, че е внесен
обвинителен акт на 26.07.2018г., въз основа на който е образувано НОХД
№12746/2018г., по което е проведено едно открито съдебно заседание, като е проведено
съкратено съдебно следствие и е
постановена присъда, с която подсъдимият е приет за виновен по повдигнатото
обвинение и му е наложено наказание лишаване от сводобода за срок от 2 години и
6 месеца, осъден е да заплати на пострадалите причинените с престъплението
имуществени вреди. Присъдатата е влязла в сила на 23.12.2018г.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Основен принцип в
правото е, че всеки носи отговорност само за своите деяния. В чл.49 от ЗЗД е
предвидено изключение от това общо правило, според което този, който е възложил
на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от негово
противоправно действие при или по повод изпълнението й. За възникване на
отговорност по чл.49 от ЗЗД е необходимо да бъдат установени следните
предпоставки: вреди, причинени на пострадалия, вредите да са причинени от лице,
на което ответникът е възложил някаква работа, да са причинени от противоправно
действие при или по повод изпълнението на работата, възложена от ответника и
причинителят на вредата да има вина за причиняването й.
В случая следва да се вземе
предвид съдебната практика
обективирана в определение № 274 от 24.07.2017
г. по ч. гр. д. № 2532/2017 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, според което в случаите
когато са предявени искове, с които се претендира присъждане на обезщетения за
вреди, причинени по наказателно производство, приключило преди обнародване и
влизане в сила на чл. 2б ЗОДОВ и глава трета „а“ ЗСВ, като са изтекли повече от
шест месеца от приключването му с окончателен съдебен акт и липсва възможност
да се образува административна процедура по глава трета „а“ ЗСВ, съгласно пар.
9 ЗИДЗОДОВ, ДВ бр. 98/12 г., както и исково производство по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ
няма процесуална пречка отговорността на държавата да се реализира по реда на
чл. 49 ЗЗД.
При преценка за наличието на противоправно
поведение на длъжностни лица на ответника във връзка с процесното наказателно
производство следва да се вземе предвид нормата на чл. 6,
§ 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, която регламентира правото на справедлив съдебен процес, съгласно който всяко лице при
определянето на неговите граждански права и задължения или при наличието на
каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и
публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен
съд, създаден в съответствие със закона. Според Европейският съд за правата на
човека предписанието за разумен срок на делото се нарушава само от закъснения,
за които са отговорни държавните органи, като разумният характер на
продължителността на производството трябва да бъде преценен в светлината на
конкретните обстоятелства по всяко дело и с оглед на следните критерии: сложността
на делото, поведението на жалбоподателя и съответните органи и на какво е бил
изложен жалбоподателят в процеса. Следва да се вземе
предвид и общата продължителност и предмета на производството,
неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните
процесуални и законни представители, поведението на останалите участници в
процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за
правилното решаване на спора.
От доказателствата,
намиращи се в НОХД №12746/2018г. на СРС, 106-ти състав, към което е приложено
ДП№5220//2007г. на СДВР, се устaновява, че ищецът е
разпитан като свидeтел в досъдебното производство на 20.10.2008г., но е привлечен
като обвиням за първи път на 24.11.2011г. чрез назначения му служебен защитник,
поради невъзможност продължително време да бъде призован. Образуваното НОХД
№23141/2011г. на СРС, 106-ти състав е
прекратено и върнато на СРП с указания за провеждане издирване на подсъдимия, тъй
като съдът е приел, че не са налице предпоставките на чл.55, ал.1 от НПК за провеждане на разследване в отсъствие на
обвиняемия. Едва на 15.11.2017г. ищецът е привлечен като обвиняем чрез лично
предявяване на разследването. Следователно
в периода от образуване на досъдебното производство до първото привличане на
ищеца като обвиняем на 24.11.2011г. срещу него не е имало наказателно производство,
по което да му повдигнато обвинение. Същият е разпитан само в качеството на
свидетел и е проведен разпит на пострадалите лица. След това са извършвани
процесуално-следствени действия, свързани с изясняване на обективната истина,
както и установяване дали са налице достатъчно доказателства за повдигане
обвинение срещу ищеца. Поради изложеното настоящият състав приема, че при
преценка дали е налице забавяне на досъдебното производство следва да се вземе
предвид периода след привличането на ищеца като обвиняем. Преди това по
отношение на него не е повдигнато обвинение и не е взета мярка за неотклонение.
Дали има нарушаване правото на ищеца за раглеждане в
разумен срок на наказателно обвинение следва да се преценява за периода след
24.11.2011г., когато е привлечен като обвиняем. След тази дата се установява,
че делото е внесено с обвинителен акт в СРС на 02.12.2011г., когато е образуно
НОХД№23141/20011г. на СРС, 106-ти състав, което е прекратено с влязло в сила
определение и върнато с указания за издирване на Д. и ново предявяване на
разследването.
От доказателствата по досъдебното призводство се
установява, че дадените указания по издирване на ищеца са изпълнени като са
направени справки дали е в затвора, в
следствен арест и дали е напускал страната. Изпратени са съобщения до адреса по
регистрация и посочения от Д. при разпита му адрес, като същият не е намерен на
двата адреса. След изпълнение на указанията на 04.07.2012г. е предявено
разследването чрез назначения процесуален представител. От постановление на
прокурор при СРП от 20.06.2017г. следва да се направи извод, че е образувано НОХД на СРС , 106-ти състав, по
което в открито съдебно заседание на 31.05.2017г. производството е
прекратено поради невръчено лично
постановление за привличане като обвиняем на Д.. Това наказателно дело не е приложено към
настоящото, но от съдържанието на посоченото постановление следва да се приеме,
че след предявяване на разследването на 04.07.2012г. делото е внесено в съда с
обвинителен акт и е образувано наказателно произоводство, което е прекратено.
Видно е, че в изпълнение на дадените указания
е потърсен назначения служебен защитник за предявяване на разследването,
но от констативен протокол от 03.08.2017г. се установява, че същият е отказал
да представлява Д., поради което е
назначен нов служебен защитник. На
15.11.2017г. разследването по досъдебното производство е предявено лично на
ищеца и на 26.07.2018г. е образувано НОХД №12746/2018г. на СРС, 106-ти състав, приключило
в влязла в сила осъдителна присъда на 28.12.2018г. или в съдебна фаза
посоченото дело е продължило около една година.
От събраните
доказателства не се установява да е нарушено правото на ищеца за разглеждане
и решаване на дело, по което му е
повдигнато обвинение, в разумен срок, тъй като веднага след личното предявяване
на разследването делото е внесено в съда с обвинителен акт и е приключило за
една година. В периода след задочното му привличане като обвиняем през 2011г.
наказателното производство се е забавило поради невъзможност да бъде открит
ищеца за лично предявявне на разследването, което е дало повод два пъти
внесеното в съда наказателно производство да бъде прекратено и върнато за извършване
на допълнителни оперативно-издирвателни мероприятия. Поради това поведението на
ищеца е основна причина за забавяне на досъдебното производство, тъй като не е
намиран на адреса по регистрация, както и на заявения при първия разпит адрес.
Поради това не е доказано твърдението му, че е съдействал на органите на
досъдебното производство, тъй като се е налагало многократно да бъде издирван,
да се изискват справки за установяване на местонахождението му при извършване
на процесуално-следствени действия, при които е било необходимо неговото участие.
При преценка за
отговорността на ответника за нарушаване на изискването за разглеждане на делото в разумен срок следва да се вземе предвид и значението на делото за
ищеца и вида на правата, за които търси защита. Според практиката на ЕСПЧ
значението на делото за лицето не следва да се преценява единствено с оглед
крайния резултат от производството. В тази
връзка следва да се направи извод, че при разглеждането на дела,
при които обвиняемият или подсъдимият е с мярка за неотклонение "задържане
под стража" следва
да се разглеждат по-бързо и с предимство. В разглеждания случай, предметът на делото e свързан изясняване на обективната истина и събиране на
доказателства за установяване извършване на престъпление от ищеца, във връзка с
подаден сигнал от пострадали лица, които са му предоставили средства за
извършване на обещана от него услуга, която не е изпълнена и парите не са
върнати. Извършвани са процесуално-следствени действия за установяване от
обективна и субетивна страна на данни за извършено от ищеца престъпление при спазване на процесуалните правила,
гарантиращи защита правата на пострадалите и обвиняемия.
Действително от първото повдигане на обвинение по
отношение на ищеца през 2011г. до приключване на производството с влязла в сила
осъдителна присъда през 2018г. са
изминали около 7 години, но през този период по отношение на ищеца не е взета
мярка за неотклонение, като през цялото време са извършвани процесуално-следствени
действия, свързани с установяване на неговото местонахождение с оглед
предявяване на разследването. Следва да се направи извод, че поради липсата на
съдействие от страна на ищеца досъдебното производство е забавено, тъй като
многократно е издирван и са правени справки за неговото местонахождение, като не
се установяват протиправоправни действия или бездействие от органите на
досъдебното производство, в резултат от които да е нарушено правото на ищеца за
приключване на наказателното производство в разумен срок. Напротив, установява се,
че от образуване на наказателното
производство до внасяне на обвинителен акт в съда са извършвани активни
процесулно-следствени действия и единствената причина за забавянето е
невъзможостта да се открие ищеца на заявения адрес и адреса му по регистрация.
Поради неустановяване на една от кумулативните
предпоставки за уважаване на предявения иск, същият следва да се отхвърли без
да се обсъждат останалите предпоставки за неговото уважаване и събраните във
връзка с тях доказателства.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответника направените по делото разноски, но не се
претендира присъждане на такива.
Така мотивиран,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Б.Д. с ЕГН********** срещу П.на Р.Б.иск с правно основание чл.49 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на
30 000лева, настъпили в резултат от нарушение на правото на разглеждане и решаване на дело в разумен срок
съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи по НОХД№12746/2018г. на СРС, 106-ти състав.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ
: