РЕШЕНИЕ
№ 93
гр. Бяла, 15.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на седми юни през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ъшъл Лютф. Ириева
при участието на секретаря Пенка Вл. Цанкова
като разгледа докладваното от Ъшъл Лютф. Ириева Административно
наказателно дело № 20234510200121 по описа за 2023 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „А. 60“ ООД, с.К., обл.Р., представлявано от К. В.
И., чрез адв.К.Б.-АК-Русе против Наказателно постановление № 2064 от
04.04.2023г., издадено от Директор на Басейнова дирекция “Дунавски
район“/БДДР/, с което за нарушение на чл.44, ал.1 от ЗВ, на осн. чл.200, ал.1,
т.1, б.“а“ от ЗВ, е наложено административно наказание имуществена санкция
в размер на 150лв.
Жалбоподателят не оспорва фактическите констатации в акта. Навежда
съображения за нарушение на процесуалния закон при издаване на НП,
предвид наличие на предпоставките на чл.28 от ЗАНН. В с.з. жалбата се
поддържа, като се излагат допълнителни доводи за процесуална
незаконосъобразност на НП. Прави се искане обжалваното наказателното
постановление да бъде отменено. Претендират се направените разноски.
Наказващият орган – Директор на Басейнова дирекция“Дунавски
район“/БДДР/, не изпраща процесуален представител.
Районна прокуратура-Русе, ТО-Бяла, редовно призовани не са изпратили
представител и не са взели становище по жалбата.
1
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
НП № 2064 от 04.04.2023г. на Директор на Басейнова дирекция“Дунавски
район“/БДДР е издадено на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН, след получаване
от АНО на преписката по Постановление от 09.12.2022г. на прокурор при
Районна прокуратура - гр.Русе, с което е прекратено досъдебно производство
- пр. №ТОБ-1070/2019г. по описа на РП-Русе, ДП №107/2020г. по описа на
ОДМВР-Русе, водено за престъпление по чл.234в, ал.1 от НК, за това че през
месец май 2019г. в с.К., обл.Р. е осъществено неправомерно присъединяване
към водоснабдителната система. Съгласно обстоятелствената част на НП, на
02.12.2019г. била депозирана жалба в Община Две могили от страна на К. М.
Г., в качеството си на член на ПК „Надежда с. К.“, с твърдения за
неправомерно поведение от страна на В. И., изразяващо се в неправомерно
ползване на ток и вода, и неправомерно облагодетелстване за сметка на
кооперацията, във връзка с която била започната проверка от прокуратурата.
След приключването й, преписката била решена с постановление на
наблюдаващия прокурор при РП-Русе, за отказ за образуване на досъдебно
производство, което впоследствие било отменено с постановление на
прокурор при ОП-Русе.
Във връзка с разпоредената проверка за събиране на допълните данни, на
26.05.2020г. била извършена проверка от експерти на БДДР- Плевен на
животновъден обект на „А. 60“ ООД, с. К., общ.Д. м., обл. Р. и съставен
констативен протокол №5-ДГ-53/26.05.2020г. в присъствието на В. И. И. -
съдружник в „А. 60“ ООД. При проверката се констатирало, че селска чешма
„Пъничка“ се намира в югоизточния край на поземлен имот с идентификатор
36703.103.464 по Кадастралната карта и кадастралните регистри на село К.,
местност „Паничка“, общинска собственост с предназначение - пасище, мера
с площ 552,460 дка. Чешмата се състояла от пет корита в които се излива
гравитачно водата от извора. Над чешмата имало изграден каптаж (бетонова
шахта с вместимост 1 куб.метър). Каптажът бил изграден от „А. 60“ ООД за
нуждите от вода за водопой на животните в кравефермата. От каптажа с
помпа се пълнила цистерна с вместимост от 10 тона разположена в
кравефермата, откъдето се подава към поилките. Нямало монтиран водомер
за отчитане на ползваната вода. При огледа били снети приблизителни
географски координати на местоположението на чешмата и каптажа. След
2
преглед в регистрите на издадените от БДДР-Плевен се установило, че липсва
разрешително за водовземане на фирма „А. 60“ ООД. Липсва и подадено
заявление за издаване на разрешително, съгласно чл.44 от Закона за водите /
ЗВ/. Поради това било прието, че „Агроплант 60“ ООД няма законово право
да извършва водовземане от подземни води без разрешително издадено от
БДДР гр.Плевен. За така установеното административно нарушение бил
съставен АУАН №1155/02.07.2020г., но с оглед на това, че фактическите
обстоятелства, предмет на административно-наказателното производство са
били предмет и на досъдебното производство, административното
производство е прекратено с резолюция на директора на БДДР-Плевен от
21.12.2020г.
Констатирало се още, че присъединяването на имот №000461, находящ се в
землището на с. К., обл. Р., стопанисван от „А. 60“ ООД, представляващ
животновъден обект, към селската чешма „Пъничка“ намираща се в
югоизточния край на поземлен имот с идентификатор 36703.103.464, по
кадастрална карта и кадастралните регистри на с. К., е неправомерно.
Селската чешма „Пъничка“ не била част от водоснабдителната мрежа на с. К.,
общ. Д. м.Установено било, че ползваните водни количества от селска чешма
„Пъничка“, с. К. са за стопански цели, за нуждите от водопой на животните в
кравефермата, собственост на „А. 60“ ООД.
С обжалваното НП, на жалбоподателя била наложена санкция на осн.
чл.200, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗВ.
Изложената фактическа обстановка се установява от НП, както и
останалите писмени доказателства по преписката.
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от
легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес,
поради което се явява допустима, а разгледана по същество се явява
основателна.
На жалбоподателя е вменено извършването на нарушение на чл.44, ал.1 от
ЗВ. Съгласно текста на визираната норма Разрешително за водовземане се
изисква във всички случаи, освен:1. в случаите по чл. 43, ал.2; 2. за
дейностите по защита на населението при въведен план за защита при
бедствия по реда на Закона за защита при бедствия; 3. в случаите по чл. 58,
ал. 1, т.1 и 2. Очевидно процесния случай на водовземане не попада сред
3
предвидените в чл. 44 от ЗВ изключения. След като законът императивно
изисква наличието на надлежно издадено разрешително за водовземане, с
оглед отнемането на води от водните обекти, то извършването на тази
дейност без надлежно издадено разрешително винаги съставлява нарушение,
независимо от причините, поради които ползвателят не се е снабдил с такова.
Несъмнено от писмените доказателства се установява, че над селската чешма,
в коритата на която се излива гравитачно вода отта от извора, „А. 60“ООД
има изграден каптаж/бетонова шахта с вместимост 1куб.м/, от който с помпа
се пълни цистерна с вместимост 10т. разположена в кравефермата, откъдето
се подава към поилките. Жалбоподателят не твърди и не представя
доказателства, че към дата на проверката, която е и дата на установеното
нарушение-26.05.2020г., е притежавал разрешително за водовземане от
подземни води от БДДР гр.Плевен. С оглед на това следва да се приеме, че е
налице извършено нарушение от жалбоподателя на разпоредбата на чл.44,
ал.1 от ЗВ.
Предвид обаче санкционния състав на чл. 200, ал.1 от ЗВ, където
санкцията е степенувана в зависимост от подаваното количество вода в
секунда, е следвало в процеса на реализиране на отговорността, наказващият
орган да посочи това обстоятелство в НП, защото се явява обективен признак
от състава на нарушение, и макар да не е заложен в нормата на чл. 44, ал. 1 от
ЗВ, се съдържа в санкционната разпоредба и е определящ за
индивидуализация на санкцията. По делото липсват доказателства или
твърдения за подавано количество вода, в резултат от дейността
по водовземане. Това прави преценката на АНО по същество необоснована и
представлява самостоятелно основание за отмяна на наказателното
постановление. Според настоящия състав на съда количеството на ползваната
без основание вода е съставомерен елемент от фактическия състав на
административното нарушение, който трябва да бъде доказан от
проверяващия орган по несъмнен начин. Според съда се касае за допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила при издаване на НП, довело
до ограничаване на процесуални права на санкционираното юридическо лице.
Предвид санкционния характер на производството, в тежест на АНО е било
да изложи и докаже тези обстоятелства. Липсата на обективни данни относно
ползваното количество вода препятства възможността да се установи
осъществен ли е обективният състав на чл. 200, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗВ и
4
правилно ли е определен размерът на имуществената санкция. Законово
необосновано е да се приеме, че всяко установено подобно водовземане, за
което няма разрешително, осъществява обективния състав на посочената
санкционна норма. Констатираното нарушение е съществено и достатъчно
основание за отмяна на НП, като издадено в нарушение на материалния
закон.
На следващо място, липсата на този обективен признак препятства и
преценката на съда относно наличието на предпоставките за приложението
на чл.28 от ЗАНН, каквито предпоставки се твърди, че са налице в жалбата.
Легалната дефиниция на понятието „маловажен случай“ се съдържа в § 1, т. 4
от ДР на ЗАНН. Съгласно посочената дефиниция „маловажен случай“ е този,
при който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Т. е. преценката за
„маловажен случай“ се прави на база конкретните фактически данни,
отнасящи се до начина на извършване на нарушението, на вредните му
последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства, при
които деянието е намерило проявление в обективната действителност: време,
място, обстановка на извършването му, начин и средства за осъществяването
му, причините и условията, мотивирали извършителя да пристъпи към
осъществяване на деянието, наличието или липсата на данни за други
извършени нарушения. Тази проверка включва в обсега си признаци, касаещи
степента на обществена опасност на деянието и дееца и сравнението й с други
сходни и типични за деянието хипотези. В НП не се съдържа данни за
преценката на АНО по отношение предпоставките на чл.28 от ЗАНН.
Посочено е единствено, че при определяне размера на наказанието са
съобразени настъпилите вредни последици, с цел тежестта на същото да е
пропорционално на нарушението, откъдето следвало определянето му в
законовия минимум. От тази индивидуализация не става ясно на практика
какви конкретно вредни последици е съобразил АНО, за да определи този
размер на санкцията.
В случая количеството водовземане от дружеството-жалбоподател не е
замервано, не е посочено и в наказателното постановление. Следователно то е
неизвестна величина. След като това е така, изводът в наказателното
5
постановление, че при индивидуализацията на наказанието са съобразени
вредните последици е необоснован. От друга страна липсата на този
обективен признак осуетява възможността и на съда да прецени дали не е
налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН, още повече и при направените
възражения от жалбоподателя, че водоползването не е постоянно и
непрекъснато, и само при необходимост се допълва цистерната в обекта. Този
порок не може да бъде саниран на този етап от производството, в резултат от
което следва да бъде отменено наказателното постановление като
незаконосъобразно.
За пълнота и прецизност следва да се посочи, че изложеното в с.з. от
процесуалния представител на жалбоподателя съображение за приложението
на чл.3, ал.2 от ЗАНН, предвид пар.41 от ПЗР на ЗИДЗООС /Изм. ДВ, бр. 102
от 2020 г., в сила от 27.11.2020 г., бр. 96 от 2022 г., в сила от 27.11.2022г. /
предвиждащ Собствениците на водовземни съоръжения за подземни води,
изградени до 28 януари 2000г., и на водовземни съоръжения, изградени до 23
декември 2016 г., за които не са издадени разрешения за строеж и които не са
вписани в регистър по чл. 118г, ал.3 от Закона за водите, да подават заявление
в съответната басейнова дирекция за вписване на съоръженията в срок до 28
ноември 2025г., е ирелевантно за нарушението, доколкото последното не
касае регистрация на водовземно съоръжения, а липса на разрешение за
водоползване от подземни води.
Жалбоподателя е претендирал разноски в производството съгласно
представен договор за правна защита и съдействие, в размер на 100 лева,
заплатени изцяло и в брой. Същите са под минималния размер, предвиден с
разпоредбите на чл.18, ал.2 вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 2004г. за
минималните размери на адвокатско възнаграждение, предвид на което следва
да му бъдат присъдени в пълен размер. Направените разноски следва да бъдат
присъдени в тежест на Басейнова дирекция „Дунавски район“ гр. Плевен при
МОСВ.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 2064 от 04.04.2023г., издадено от
Директор на Басейнова дирекция“Дунавски район“/БДДР/, с което за
6
нарушение на чл.44, ал.1 от ЗВ, на осн. чл.200, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗВ, е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на
150лв. на „А. 60“ ООД, ЕИК *********, с.К., обл.Р., ул.“Ф. Т.“ №.,
представлявано от К. В. И..
ОСЪЖДА Басейнова дирекция „Дунавски район“ гр. Плевен при МОСВ да
заплати на „А. 60“ ООД, ЕИК *******, с.К., обл.Р., ул.“Ф. Т.“ №.,
представлявано от К. В. И., сумата от 100лв., представляващи разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в производството.
Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд-Русе.
Съдия при Районен съд – Бяла: _____/п/__________________
7